Срастване при момИченцата-2

 mila71 , моята малка щерка имаше съвсем малко процепче...трудно пишаше. Сблъсках се с проблема когато детето започна да говори по-добре...т.е 2 месеца преди да навърши 2г.Казваше, че и "бучи". Имахше освен слепването и бактерийка.
Та мисълта ми е...не бързай, ама и не чакай дълго.

Всъщност, процедурата е адски болезнена и при Сираков е без никаква упойка! Няколко пъти съм писала (и в предишната тема), че ,ако знаех какво щяха да й причинят, никога нямаше да я заведа!

Това е ужасно. И аз не бих го причинила.

Още не сме отишли на лекар, но за тези дни сме го запланували. Ще пиша след прегледа.
Благодаря на всички за насоките....

Ние пак се отчетохме при Сираков. Новото, което ми каза е, че ако срастването е по-малко от половината може да се изчака и ако не продължи да нараства може да си седи така, докато не се отвори от самосебе си.
Ще напомня, че ако липсва отвор вероятността за инфекция, която да тръгне по уретрата е много по-вероятна, така че, mila71, имай го предвид. Казвам ти го не за да те плаша. Също е добре да идете на ехограф, за да отхвърлите вероятността и за вътрешни малформации. На мен така ми бяха препоръчали.
Относно болезнеността на манипулацията. Не съм съгласна, че при Сираков "адски" боли. Там всичко минава за две секунди и по думите на моята дъщеря я е било повече страх, отколкото да я боли. "Паренето" при уриниране после е точно за два пъти и край! При отварянето с дърпане, което тя преживя на цели два пъти, докато се ориентирам какво да правя, си беше живо дране, много по-дълго като времетраене, а плачът при пишане беше 2-3 дни!  Лекарката, която я дърпа като я види се крие няма да обяснявам как, а при Сираков казва, че пак ще отиде, защото бил добър. Не правя реклама на Сираков, само искам да предпазя децата от болезненото джелатско опъване. За мен това също беше стрес. Моето мнение е или да опитате хормонален крем и да поемете риска от него ( то всъщност винаги и във всичко все има някакъв риск), или да търсите лекар-гинеколог, който да прави манипулация подобна на тази в Майчин дом София. Не чакайте прекалено дълго, защото с времето срастването се заякчава и тогава се стига до хирург и до пълна упойка, до колкото съм чела. Да ползвате местна упойка? Някой  беше писал, че при Сираков пръскали с Лидокаин. Питайте все пак. Мен ме притесняват евентуални алергични реакции, а и както казах моето дете плаче и от страх . Не исках да го разплаквам и от пръскането с упойка.
mila71, има вероятност към 5-тата година на детето синехията да почне да се оправя сама, така че не се тревожи, може да имате късмет и бързо да израстнете проблема .
 

Ами точно при Сираков си беше "дране на живо". При моето дете беше напълно затворено и той разлепи отвора натискайки с "тъпа сонда". Не казвам, че е отнело повече от минута, но това не пречи да боли. Аз бях там да държа детето си и аз бях тази, която трябваше да й обяснява, защо по бельото й има кръв. Дъщеря ми беше на две години и още помни как "доктора й е боцкал дупето", а за останалите последици - не ми се коментира. Може би, при нея е трябвало да бъде с упойка, но Сираков, като я видя каза: "О, ма то сраснало направо бе...няма нищо - ще го оправим!" Това ме възмущава - че се отнесе с детето ми като с животно. Всеки има право на избор, в кабинета на Сираков нямах такъв. Нито аз, нито детето ми.

*Dory*, съжалявам, че така се е получило при вас. Най-добре ще е това изобщо да не се случва на никое дете. И при нас кърви по малко, но това е нищо в сравнение с дърпането. Просто при всеки е различно. А за отношението на докторите какво да кажа. Те с годините изграждат една рутина, дали защото се насищат от практиката и им е все е дно, или им е необходимо да "притръпнат", за да могат да бъдат професионалисти и аз не знам. Не ги оправдавам и на мен ми се иска като вляза в лекарски кабинет да не вадя думите на лекарите с ченгел и да трябва преди това да съм изчела страници с информация в интернет, за да ми е поне малко ясно дали ми говорят глупости или истини. Помня как лекари са се държали преди години и как сега... Жалко, че така се получава. То и цялото ни здравеопазване е едно...Така е, никой не обяснява предварително какво ще стане, какво друго може да се направи, кое да се избегне... Ние гледаме децата си със сърцата на родители, докторите - не. Затова са тези форуми - да си споделяме по майчински за избора, който все научаваме в последствие.

Всички майки сме били при децата си на тези манипулации и сме ги държали, и сме чували как плачат и викат "мамо", и сме обяснявали защо, и сме прегръщали и плакали докато щипе... *Dory*, не го приемай така лично. Всички пишещи тук имаме една и съща болка.

Така е, права си.

Здравейте момичета. Не съм писала, а и не бях влизала в темата от повече от половин година. Днес реших да видя дали някой не е измислил нехормонален и безболезнен начин за справяне с проблема. Както и очаквах - не е. Виждам обаче много нови за темата майки, които сега се сблъскват със слепването, и естествено са в паника. Иманно на тях искам да кажа, какво се получи при нас. Дъщеря ми се слепва откато беше на около годинка (поне аз тогава я видях). Минах през периода на мазане с Линоладиол Н, разлепване в къщи, мазане с вазелин, за да не залепне пак, ново срастване и повторение на процедурата многократно. Преди около година детето вече не искаше и да чуе за процедури в къщи. Водих я при гинеколожката си, тя я разлепва два пъти и после пак мазах. Спестявам подробности относно плача и недоверието, което в крайна сметка започна да изпитва детето към мен, при опит дори и да му избърша дупето, когато е пишкало. За целия този период от време стигнах до извода, че каквото и да правя, резултатът е ново слерпване и психическа травма за детето ми. Изчетох темата тук от а до я. Говорих и с мои познати, които имат същия проблем. В крайна сметка, реших че само стресирам и увреждам психиката на детето си като го подлагам на това. Спрях да я мъча с опитите си да погледна какво става. Виждам, че пишка нормално и не смятам повече да я тормозя. Когато влезе в пуберитета ще я заведа на гинеколог и ако все още има проблем ще го решавам тогава (ако е нужно и с операция, но еднократно, във възраст когато дъщеря ми ще разбира какво се прави и защо). Надявам се, а и мисля, че проблемът ще се реши с възрастта. Считам, че случващото се с нашите момичета е нещо старо като света, но за разлика от нас, нашите баби и прабаби не са му обръщали внимание, не защото са били неграмотни, а защото не са търсели "под вола теле" и природата си е свършвала работата при настъпване на пуберитета.
Съжалявам, че стана толкова дълго, но исках да кажа на майките, които сега се сблъскват с проблема или пък продължават да се чудят какво да правят, че може би е по-разумно да не бързат, а да изчакат и съхранят психическия конфорт на децата си, вместо да ги подлагат на болезнени или хормонални процедури, които не водят до траен ефект.

Кажи ми, че се майтапиш, моля те.

Иренкa, какво те кара да мислиш, че се майтапя? Може би не си изчела внимателно написаното от мен, където пределно ясно съм обяснила, че считам многократно нанасяната психическа травма, причинена от страха на детето и невъзможността му да разбере какво се случава, съответно хормоналните препарати в детска възраст за много по-значим проблем от еднократна и осъзната хирургическа намеса, ако въобще се наложи такава. Още повече, че това което прочетох като мнения на чуждестранни специалисти ме кара да мисля, че хормоните в пуберитета сами ще си свършат работата.

gabin, напълно съм съгласна с теб. 

Аз също подкрепям мнението на gabin

дъщеря ми беше на 1г.когато открих ,че е напълно сраснала.Реших си проблема с отиване в медицинския комплекс до зимно Тракия(Варна).Процедурата  с разлепянето продължи около 2 сек.,слава Богу оттогава не се е повтарял този проблем.

Gabin, ами какво ще кажеш за възможните инфекции на пикочните пътища през всичките години до пубертета?
А ако се наложи операция с обшиване?
Слепеното да стане срастнато?
Дъщеря ти действително след 10 години ще разбира, но дали ще ти прости факта, че ще бъде по-различна отдолу?

До инфекция на пикочните пътища може да се стигне дори и ежемесечно да водя детето да го разлепват. А и това, че съм решила да не пипам не значи, че съм решила да нехая - не съм забравила за проблема и наблюдавам детето си.
Иретка, в отговор на твоите въпроси, късаещи опарецията, бих попитала - а ако трайно наруша хормоналния баланс на детето, ползвайки кремове на естрогенна основа? А ако нанеса трайни психически травми на тема "там долу"? А ако тя не дава, дори и при необходимост, да бъде прегледана от гинеколог? А това, че след всяко разлепване нащата рецидивират - до кога ще продължава това?
Мисля, че въпросите и азгументите за и против едното или другото решение са много и всички са сериозни. Аз изразих мнението си не за да го налагам, а за да обърна внимание на майките, които сега се сблъскват с проблема, че има и друг вариант, и че трябва да помислят, преди да предприемат нещо. В крайна сметка всеки решава сам - моето решение е такова и го споделям с всички тук, защото това е целта на форума, нали така?