Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

  • 920 383
  • 3 925
  •   3
Отговори
# 3 495
  • София
  • Мнения: 578
Zigizagi, направи го, ние направихме  4 курса химиотерапия епирбуцин+винкристин.

Мама си губи ума и се отказа за една седмица. Сега вече седим и чакаме, направо съм съсипан.

# 3 496
  • Мнения: 11 926
Ох, Цвети, съчувствам ти... Предполагам, че на нея й е най-трудно в тази ситуация. Кураж и сили ви желая!

# 3 497
  • София
  • Мнения: 578
Ние уж сме готови, но....

# 3 498
  • Мнения: 25


За съжаление никой не е готов за това...поне аз така мисля.
..След като мама изпадна в кома , ни казаха,че няма и да се събуди повече и да сме подготвени,но нали знаете -надеждата умира последна.....всеки се надява на чудо..

# 3 499
  • София
  • Мнения: 578
Много бързо се влошава.

# 3 500
  • Мнения: 5 891
Няма наистина подготвен човек. В един момент обаче колкото по-бързо си отиде толкова по-малко ще се мъчи...

# 3 501
  • София
  • Мнения: 10 279
Много бързо се влошава.
Свекър ми се влошаваше за дни, даже накрая- за часове. Общо взето от момента, в който се появиха съмнения за рак, до смъртта му, минаха 40 дни. Половината от тях се чувстваше добре, но беше прежълтял. За 20 дни си отиде. Още не мога да повярвам, че го няма.
Кураж!

# 3 502
  • София
  • Мнения: 578
Трудно диша, почти не се храни, на единият крак има рана, там където тече течността, кърви от най малкото. Малко и остава.

# 3 503
  • Мнения: 25
Поне няма да се мъчи повече...Това на нас ни беше единственото успокоение... Sad

# 3 504
  • Мнения: 1 533
При нас също не са добре нещата.
Какво помага при непрестанно хълцане?
Много е мъчително и не може да заспи. С дни и нощи продължава  Sad

Цвети, майка ти какъв вид рак има? Дано не се мъчи много жената, не знам какво друго да кажа или пожелая

# 3 505
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 725
tsvety_georgieva  съжалявам. Дано не се мъчи много майка ти. Кураж на вас!

# 3 506
  • София
  • Мнения: 578
Благодаря Ви.

мама беше с липосарком на ретроперитинеума, а сега е с метастази в черен дроб и перитинеум. Откриха го преди две години  и махнаха 5,7кг тумор от коремната кухина. Беше капсулован и не инфилтриран в други органи и тогава онкокомисията се произнесе без химио и лъчетерапия и наблюдение на три месеца. Една година по късно се установи, че има разсейки и оттам се започна онкокомисии, консултации с лекари, втора операция, при която установиха метастазиите на перитинеума , четири курса химиотерапия с винкристин и епирбуцин . След последният курс много изпадна и се отказахме, едва се движеше и хранеше- агония някаква,започна да прави отоци и направихме пункция на белия дроб и талкиране на плеврата. От тогава до преди Нова година вървеше така да се каже стабилно. От две седмици започна да пада духом, отказа да яде, да пие вода, започна да изпада в депресивни състояния, в момента краката са и в рани, цялата е в мини кръвоизливи по кожата, пак не може да диша, изгуби много тегло, а корема и стои подут и огромен. Не можем да я закараме в болница, тя няма да понесе транспортирането.

# 3 507
  • София
  • Мнения: 578
не е истина какви мъки преживяват хората, в момента е абсолютно мъчение. Преди една седмица се молехме да остане жива, а сега да си отиде по-бързо. Няма такава мъка!

# 3 508
  • Мнения: 1 225
не е истина какви мъки преживяват хората, в момента е абсолютно мъчение. Преди една седмица се молехме да остане жива, а сега да си отиде по-бързо. Няма такава мъка!
Съжалявам, че преживяваш това. Съжалявам, че майка ти преживява това. Не знам какво да кажа.😢

# 3 509
  • Мнения: 5 891
Иска ми се да ти кажа нещо на място и успокояващо, но като си спомня какъв ад беше накрая и не намирам думи.. Аз лежах 12 дни с татко в палиативни...
ТОгава спрях да вярвам в каквото и да било, да ходя на църквам и тем подобни. Защо Бог не наказва убийците и изнасилвачите и тем подобните изроди...

Общи условия

Активация на акаунт