Хайд парк 5

Люси, тази седмица имам дела, но др. ми се обади непременно, да си похортуваме на кафенце, когато решиш!
Като каза за баща си, се сетих нещо смешно, не е много смешно, май даже е тъжно, ма хайде, като смешно ще го броим!
моето малкото все болно, горкото.И на осми март уж се пооправи, но пак болно.И го оставям на мама,щото и Асан ора и иска на парти.Мама е на ІІІ етаж, ние на І, свекървата-п рез две спирки, както ми препоръча една любима съфорумка /за нея /, даже през пет.
И Гръмчо трябва  някой да го гледа.майка ми казва:Аз ще го гледам у вас, да си заспи на неговото легло/ непосредствена близост до нашето/ Аз правя пазарлъци с мама да си го вземе  утях си, където Гръмчо си има цяла стая/ моя бивша моминска, да не кажа старомоминска/Обаче мама-  не, тук ще ви чакам, детето е болно ,ще си спи на леглото.намеквам и аз,  че по-добре да си спи детето при нея, тя не.
И така-  на осми март- ние с мъжа ми на парти, хубав ресторант, испански стил, музика, класна храна и питиета, абе...всичко както си трябва.Е, много се надявах майка ми да се съобрази и да си вземе любимото внуче на ІІІ  етаж,  а ние  да се приберем  и  да сме сами у дома.Ама не- подредена в кухнята, детето си спинка и как прекарахте, к,во беше ит.н.  и т.н.
На другия ден и казвам- ти малко не се  ли съобрази.Тя-ами ,да си казала.И така.

Миналата седмица одъртях, повод имах, поне взех всички на партито, Гръмчо бяга, мама луда стана, що не съм си обръщала внимание на детето, какво  като съм  имала празник, обаче беше веселба, поне и тъй и тъй  няма усамотение, веселба да има.Като има време ще пусна снимки от знаменателното събитие, че нещо много особено го изживях тази година.

леле, не мога да изчета направо ... а и детето се събуди и край ... та, не мога да ви отразя, въпреки напиращите мисли, ама да ви кажа, че ви съчувствам на всички 


да ви споделя вчерашната беля на детето. чак не можах да й се скарам като хората, че ми беше смешно (всъщност, отново стана ясно, че за детето е по-лесно като се скарам, а така, без каране - удари му един рев и сума време се чувства виновна).
измъкнала се зад гърба ми и с флумастер рисувала по бялата, нова врата на съседката. с черен флумастер! няма изтриване, с ацетон сваля фурнира ... сега имам да се извинявам и да боядисвам врата ... и ще се радвам да е само това, разбира се.
първите ни графити - какво надраскало детето - едни големи Н-та ... та почти през смях после й обясних, че като прави бели, да не се подписва по-добре  будалето на мама!

Светкавица, разсмя ме с 8-ми март, ама се запитах - извинете, ама вие в кухнята не можете ли да се забавлявате 

аз щях да предложа хотел ...

Vella M., детето явно не харесва скучните бели врати

Светкавица, ама и майка ти от "съобразителните" Ти пък, ще оставате насаме с мъжа си... Я и детето там плътно!!!  
ЧРД на патерици, мила! Имай поводи за много усмивки! Бъди обичана жена и майка!!!  
То и директно като им кажеш, се цупят. Поне с баща ми е така. Помоля го нещо, а насреща ми се казва, че щом ни пречел, се махал. Що ли се чудя, че и малкия все иска да се маха

лесно ви е на вас - бабата на третия етаж, свеки на две спирки, татко в къщи... аз без деца не съм излизала от 3 години, добре че народа е измислил заведенията с детски клубове, че вече щях да са гътна. А за забавлението.... от къде ли знам за кухнята 

Идеята беше в целия апартамент да се "забавляваме",  т. е. моята, едностранна идея.

За едни врати въпрос няма да правим ...  Никола получи за Коледа фулмастри вълшебни - слагаш им едно духалце - духваш и мастилото се распръсква като пулверизатор. РАЗКОШ  

Роджър ходи един цял ден розов, щото много му отивало ...

Дзвер, може да заемеш тати Ние и в кухнята не можем, щот тати стои и там. Затова забегнахме за Венеция, ама ето какво се случи като се върнахме - болно дете и хоспитализация. Мъжът ми ме успокоява, че като се пенсионира ще си бъдем двамата само в къщичка на село. 
 Fussii

ние мислим да избягаме във Флоренция, но какво ти бягство, като малкият да ни е жив и здрав, бяга пред нас и на всички разправя, че ще ходим в Италия, ама това е тайна.

Поне от работа ще поизбягам , да видим има още малко време.

Люска, що не му купувате билети за някои вечерни мероприятия на тоз човек татко ти? Преди това уморявате детито да заспи рано и ето ти свободен терен.

Светкавица, ако знаеш как ти завиждам (благородно, разбира се  ) за мама през два етажа. И ние докато бяхме над свекърва ми беше лесно, а откакто се пренесохме на другия край на града не сме отишли никъде само двамата вечер. Само гледаме по интернет снимки от сбирки на приятели.  

Аз се молих да замине на село, дори и за два дена, ама... Обаче сега гледайте какво става. Щом мъжа ми замине и се почва едно ходене по селата, събиране с колеги и т.н. Мъжът ми предложи да купим на тати билети за Англия и да го пратим на гости при брат ми... За около месец Ми да помага и там, че брат ми имат и те бебе. Мъж ми се връща през ноември и смятам да я сторя тая хубава работа. Дребният и той сякаш напук на нас не заспиваше преди 10. Сега като тати замина, малкият е заспал още към 9. Кажете ми това какво е???   Като ви казвам, че не успяхме да се нарадваме, пък какво остава за нещо повече. Ще взема да си наема една стаичка някъде и да я ползваме  

Светкавица, вие добре ще бягате Поне няма да сте си у вас - разнообразие. Вървете сега с дребния, ама после идете някъде и без него.
После ще ви покажа снимки от Венеция.

ха, на мен ни свекърва, ни майка ми трябва. тва малкото, ако нещо утихнем, ведднага надава глас. мамооооооооооооо, какво правите. ако матов ме целуне, започва да гледа блажно и казва, чед ме целувал с целувка за принцеси. демек по устата. за нея знае, че така се целуват само големите, ама незнайно защо и вика целувка за принцеси. явно защото по филмите принцесите ги целуват принцовете.

впрочем имахме днес диалог
- иренче, ти си моята най-прекрасна принцеса, защо си ми майка...
- защото не съм ти баща
-защо не си ми баща
-защото не съм ти леля
-защо не си ми леля
-защото са ми кестеняви косите
-ти си моята най-специална приятелка, обичам те
в този момент аз естествено ревнах....ама правя така , че да не ме види

в защо периода сме.водим диалози по половин час, по 10 пъти на ден. понякога отговарям добронамерено, обаче понякога се гъбаркам с нея, защото защото е просто забавление...все се надява милата да кажа - не знам, ама аз не се давам. матов няма нерви завалията, ама аз се оказах бетонена.

и аз бях в отбора на тези дето ядат нощем.Мъж ми ме от учи.Леле сутрин като се събудех каква тежест имах в корема
luska прати тате у нас.Ние нали си нямаме дядо.На улицата ако някой старец ни закачи няма отърване от нас.То не че баба имаме,де.И мойта работа не е лесна.Хем ми се иска да оставя Алекс за малко на някого,хем ако не е пред очите ми подивявам.Няма угодия.

kristti, пращам ти го барабар с домашната му наденица, ракията и виното Гледа деца, гледа мачове, мрънка понякога, но пък е голям чистник   Аз се разделих с нашия Алекс за втори път за тези две години. Първият път когато бях за операция и сега - във Венеция. Беше ми гадно втория път, но пък знаех, че е с майка ми и бях спокойна. Нямаше по цял ден...:"Мамо, мамо, мамо, мамо..." Даже имаше часове с мъжа ми не си говорихме, а се наслаждавахме на тишината. Снаха ти ми се обади и ще се видим за кафе скоро