Живеех в малък град и като прецъфтяваха акациите, събирахме семенцата им в кибритени кутийки, предавахме ги в местното опитно поле на агрономите. С парите си правехме вечери на поляната до нас, задължително със запалена гума, за да ни гони комарите и да ни свети.
Като започнаха да правят тротоарите и на нашата улица, на всички ни така ни беше омръзнала голямата кал, че от мерак носехме по цял ден кофи с пясък на майсторите и им пренасяхме плочките, само и само да завършат цялата улица час по-скоро.
Като започнаха да правят тротоарите и на нашата улица, на всички ни така ни беше омръзнала голямата кал, че от мерак носехме по цял ден кофи с пясък на майсторите и им пренасяхме плочките, само и само да завършат цялата улица час по-скоро.
Всяка вечер се прибирах с огромен букет люляк. У дома нямаше свободни вази, а аз продължавах да нося. Цялата къща ухаеше. 
) и се захванахме да строим палат на котетата- двуетажен. Думата мезонет тогава май не съществуваше още, но спалнята им беше на втория етаж 
. "Тоони" - категоричния бас на чичо Радо! "любчоо" - немощно пропяваше една баба, ама то и тя дали се чуваше, нежели Любчо 
