Ако беше чела темата, чеше да видиш, че това, което изписахме, се случва на практика, но ако си в нейната позиция, ще видиш, че колкото и да осъзнаваме разума, емоциите и чувствата имат техни си, съвсем различни измерения, на които се поддаваме повече, отколкото бихме искали съзнателно.
Идеята ми е, колкото и да сме силни, защото не ни е на главата ( знам - ние не бихме си го причинили, не бихме изпаднали в такава ситуация, защото ние мислим, контролираме всичко ... или - май не винаги, а? ), е добре да правим това което е редно, а именно - да застанем до нея.
Защото тя е дошла с разбито сърце и молба за помощ.
Тъпо е да я репликираме.
Всеки може ( и аз попрочетох, че има разминавания на моменти ) да посочи с пръст.
Малко обаче могат да бъдат полезни ...
Искаш ли да се опитаме да сме от тях?