Публикувана: 29 юли 2010, 08:27 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2013, 00:32 ч.

Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

82 052
759
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Могат ли децата с дислексия да карат велосипед?
Има ли налични курсове за родители на деца с дислексия?
Ефективна ли е програмата по методa Davis в Русе при подпомагане на деца с дислексия и други обучителни трудности?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Могат ли децата с дислексия да карат велосипед?
  
  Способността на децата с дислексия да карат велосипед може да варира. Някои деца с дислексия могат успешно да карат велосипед, но те може да се борят със задачи, свързани с ориентация или координация. Важно е тези деца да бъдат подкрепяни и насърчавани в техните усилия.
- Има ли налични курсове за родители на деца с дислексия?
  
  Да, съществуват курсове за родители на деца с дислексия. Тези курсове предоставят информация и стратегии за подпомагане на децата с дислексия, както и справяне с предизвикателствата, свързани с учебния процес.
- Ефективна ли е програмата по методa Davis в Русе при подпомагане на деца с дислексия и други обучителни трудности?
  
  Въпреки че няма конкретни резултати, споделени за програмата по методa Davis в Русе, тя е известна със своите успехи в подпомагането на деца с дислексия и други обучителни трудности.
- Какви са първите стъпки при диагностициране на дислексия при деца?
- Какви са ползите от посещаването на училище за деца с обучителни затруднения?

# 315 6 юли 2011, 18:14 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Sash в ср, 06 юли 2011, 17:18

Честно казано, напоследък сме позанемарили заниманията със и без специалисти и знаете ли какво си мисля. Това също не е лошо за детето ми. Като че ли се чувства добре от това, че не му се натяква неговата различност в ежедневния стремеж да му се помага.

Това е изключително важно. Бягам като дявол от тамян, когато чуя специалисти да казват, че дислексията никога нямало да изчезне, че на детето ежедневно трябвало да се помага, че непрекъснато ще се изискват повече усилия с по-скромни резултати и т.н. и т.н. И така цял живот, рецепта да ги превърнем в инвалиди!
Добрият учител е този, който се старае да стане излишен възможно най-бързо. Целта е децата сами да се научат да се коригират и да избират това, което има смисъл и работи за тях. И го могат, само трябва да ги слушаме.

Весело лято на всички! grinning039

# 316 11 юли 2011, 14:06 ч.

София
Мнения: 754

Здравейте момичета,

последните постове на Саш и двете нови момичета ме накараха да се замисля.
Аз също чета много, много неща съм опитала (и много не съм опитала), но някакви очебийни резултати не съм виждала никога. Просто детето си расте и наистина компенсира сама проблемите си. Сама се оправя, расте и става все по-самостоятелна.

Дарена - категорично не съм съгласна със следното изречение

Цитат на: darena в вт, 05 юли 2011, 00:22

... При това заболяване маршрута на ...

дислексията не е болест, за съжаление даже във нашия форум се появяват такива твърдения...

# 317 12 юли 2011, 10:12 ч.

Мнения: 32

За съжаление, формално погледнато по международния класификатор на СЗО , тя е болест. Проблемът е,че тези деца ни са нито с болните болни, нито със здравите- здрави. Ако прочетете кои увреждания са СОП, то нашите деца и там не попадат.

# 318 12 юли 2011, 18:17 ч.

София
Мнения: 1 948

Да бе, болест ... ми да вземе тогава здравната каса да ни плаща таксите при логопедите.
Ще си нарека най-здравото дете болно, няма проблем Crossing Arms

# 319 13 юли 2011, 13:34 ч.

Мнения: 32

За съжаление е включено в МКБ-10 , при психическите заболявания.

# 320 13 юли 2011, 15:19 ч.

Мнения: 955

И какво от това? Ако по този начин се помага на децата и родителите им да ползват някакви облекчения (финансови и други), да го кръщават, както си искат Crossing Arms

Много е важно обаче да не смесваме нещата ние самите: детето си е дете, със свой начин на учене и мислене, диагнозите и категориите са за чиновници.
Понякога помага да се посочи дислексията като проблем, понякога пречи... Има случаи, когато и за детето може да се превърне в извинение, или за учителите, да не изискват и да не очакват толкова много от 'горките' деца.
На мене лично ми е трудно да намирам правилното решение, но то е винаги според случая и според хората. Имали сме и други проблеми по-рано и пак така сме подхождали.
Хайде весело лято, нека играят децата и да не мислят за училище Laughing

# 321 14 юли 2011, 01:43 ч.

Мнения: 1 652

Как я квалифицират- дислексията-, какво значение има. Важното е как я възприемаме ние- Аз се старая да я възприема като дар. Я да видим, какво ще ми донесе и на какво ще ме научи. Понякога ми е много тежко, разбира се. Думите , които маргарита е цитирала, като мои, са цитат от една книга за Томатис терапията.
Както и да е- mаrgaritavass- за всяко дете са различни нещата. Аз пък съм видяла полза и то голяма и изведнъж от метода Дейвис. Няма универсално правило. Peace

допада ми начинът на мислене на маймуна.

Цитат на: маймуна в ср, 06 юли 2011, 18:14

Бягам като дявол от тамян, когато чуя специалисти да казват, че дислексията никога нямало да изчезне, че на детето ежедневно трябвало да се помага, че непрекъснато ще се изискват повече усилия с по-скромни резултати и т.н. и т.н. И така цял живот, рецепта да ги превърнем в инвалиди!
Добрият учител е този, който се старае да стане излишен възможно най-бързо. Целта е децата сами да се научат да се коригират и да избират това, което има смисъл и работи за тях. И го могат, само трябва да ги слушаме.

# 322 18 юли 2011, 10:32 ч.

София
Мнения: 754

darena - знам че е цитат, и не те нападам, просто моето дете е на 16 години, тоест - много дълго ми пилят нервите безхаберието на държавата, невежеството по въпроса на учителите, етикетите на специалистите....
Малко съм пренатегната по този въпрос, но иначе и аз се опитвам да възприемам дислексията като дар, но не винаги успявам. Страдам като гледам пораженията върху детето ми - социална изолация, вътрешното убеждение че винаги е последна и че не може да се справя в училище и много други. Повече ме тормози въпроса какви ще са последиците в животът й когато порастне.
Малко тъжен ми е поста, обикновена съм оптимистка, но пак казвам - моето дете е голямо и твърде дълго си задавам въпроси на които няма кой да отговори!

# 323 19 юли 2011, 15:33 ч.

София
Мнения: 1 948

Марги, ако мога малко да те успокоя в терзанията ти ще ти разкажа как аз, която нямам дислексия като дете също бях срамежлива и изолирана. Сега като се срещам със съученици не могат да ме познаят. Така се случило. И аз не знам как е станало, но с възрастта съм преодоляла това, което сега виждам като проблем и у големия си син, който също не е дислектик. Срамежлив човек, саможивец и особняк, да не кажа смотан. Ядосвам му се, но той е в пубертета и се надявам, че ще преодолее тези недостатъци.

От друга страна малкият, дислектикът, е социален човек, с много приятели, контактуващ без проблеми с непознати и ценител на жените smile3521

Това, което се опитвам да ти кажа е, че може би изолацията на дъщеря ти не се дължи непременно на дислексията. Може би тя просто си е такъв характер. И също така, както ни плашат, че дислексията е до живот, то тези проблеми в характера са напълно преодолими. Аз съм жив пример. Познавам и други подобни хора - все готини типове, които като деца не са били много контактни.

Ти си толкова информирана и загрижена майка, че едва ли ти казвам нещо ново, но искам да ти вдъхна малко кураж, защото съм убедена, че проблемите са преодолими Hug

# 324 19 юли 2011, 17:19 ч.

София
Мнения: 754

Sash

имах нужда от това!
Добре че Ви има теб, форума и другите мами!

# 325 22 юли 2011, 14:23 ч.

ifbrs
Мнения: 31

Хубавата страна на порасналите деца е че остава още малко училище.Според мен след това те ще са много по-успели,защото няма да правят неща,които не им допадат .Не забравяйте,че те са много креативни,което не се цени в училище,но е много по-полезно в живота от всички глупости,които трябва да наизустяват.

# 326 27 юли 2011, 12:45 ч.

София
Мнения: 754

Цитат на: marianaal в пт, 22 юли 2011, 14:23

# 327 28 юли 2011, 09:34 ч.

София
Мнения: 1 948

# 328 10 авг. 2011, 18:51 ч.

Мнения: 784

Ако човек вярва на разни сухи класификатори, може би ще узнае, че когато го боли глави е......нервно болен или с аденом. Това е глупост. Дислексията НЕ Е БОЛЕСТ- ако беше- щяха да изписват лекарства! Това е съдба. Не се коригира до живот, ако детето и родителя "си крият главите в пясъка " и не правят нищо. Е, детето е с дислексия, малко по-РАЗЛИЧНО учи, но какво от това?! КАКВО ОТ ТОВА!!!Да за нас е трудно, но все пак сме родители и не сме родили децата си само за да се фукаме с тях и да очакваме златни медали, нали! Това са НАШИТЕ деца. Ако повярваме в "болестта" дислексия-загубени сме!margaritavass- кураж. Не всеки е "отворко". А и не е нужно. По-щастлива ли щеше да си ако твоята принцеса беше аругантна, псуваща, с 10-тина пирсинга, пиеща бира за закуска!! bouquet

А обществото ни не е общество, а глутница. Но вместо да се шашкаш, вирни глава и действай. Не е възможна момиченцето да няма по-различни умения за нещо, как е с музиката, със спорта /те са добри там/....?!Прати я на модерни танци, на рисуване, на бадминтон....А има и друго-учителите не правят нищо /обикновено/. В 9кл. г-жата по Химия ми заяви, че детето ми е ненормално и е за "друго" училище....Важен е проблема и с матурите! И за това трябва да се мисли bouquet

ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ МОМИЧЕТА, вгледайте се, вашето мъничко, палаво, чаровно дислексиче не може да няма някаква дарба! bouquet

# 329 11 авг. 2011, 08:22 ч.

София
Мнения: 754

отровка - ти всъщност си балсам Wink

С последните си постове звуча малко песимистично, но всъщност съм непоправим оптимист. Вярвам в детето си и в щастливата звезда на нашите деца. Наистина е така - или детето е отворко, да го мислят по цели нощи къде е и какво прави или си е при теб и пак се тревожиш че е само. Истината е да се радваме и наслаждаваме на това което имаме. Толкова я обичам, че сърцето ме боли - както и всяка от Вас. На мен в прав текст никога не са ми казвали за нея обида учителите, но съжалението и неволно изпуснатите думи ме дразнят най-много. Никога не съм позволявала да ме съжаляват - та сега ли когато имам едно прекрасно дете, по-различно от масата, по-нестандартно и по-чуствително. Те са за съжаление.
Опитвах с много дейности - но проблемът е че не иска да ходи сама на каквито и да е занимания. Много обичаше плуването - но не й се ходи сама. Същото е и с баскетбол, волейбол и танци.
Аз затова мрънкам че си няма другарче - за да се движат и спортуват заедно. Но и това не е непреодолимо - търся начини да я заинтригувам. Не се отказвам - е то няма как да се откажеш, винаги напред.
И накрая - моето предложение момичета е следното:Нека всяка от Вас да даде идеи и примери - за обучението на детето (кое помага), за социалната му среда - как да се приспособява, за свободното му време - къде и какво посещава.
С една дума - да си помагаме, след като няма кой друг да ни помага...

Препоръчани теми

ЮНЧЕ, весело човече, чака КОЛЕДАТА вече

738
Родени 2016 г.

30.06 - 10.07.2019 СЕДМИ КЛАС. Подаване на заявления

1 839
Набори

Любов наоколо витае, а ЮЛСКО бебе в корема на мама си играе! Тема 8

725
С термин юли

Добре дошли в родени, АВГУСТовски бебета 2014!

756
Родени 2014 г.

Причина:

Причина: