Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

запис да ви следя

Като цяло щях да подмина този пост, но това ме издразни.....много. Лошото на писмената реч е, че отсрещния може грешно да разчете вложената емоция....и дано грешно да съм я разчела.

Факт е, че много деца имат проблеми с обучението и ученето, по един или друг начин. Училищния логопед, при който ходи сина ми, ми каза че 25% от обследваните деца в начален курс имат някакви трудности. В случая децата са тествани от съответния училищен логопед и са обхванати много повече от 13 столични училища.
Дали е сложено под знака "дислектик" или не, за всяко дете е важно да се намери начин да разбере нещата и да му се помогне.

Правили сме тестовете на Стела (и двата етапа) малко преди да разберем, че ще се правят и в училище. Няма да обръщам голямо внимание на това, че извън училище цената беше доста по-висока. Дори и това е достатъчен мотив да участвате в училищните тестове, защото се ползвате с намаление.

Впечатлението ми от нея също е, че тя наистина знае как да въздейства на хората и да ги убеди да се съгласяват с нея 100%. (като мине малко време обаче може и преосмислиш съгласието си).

На първия етап резултатите бяха доста колебливи и по-скоро клоняха към мнението, че няма дислексия. Затова се наложи втори, който убедително потвърди дислексията. И при други деца подходът е бил подобен, това ми прокрадна мисълта дали пък това не е отработен сценарий за убеждаване да направиш и втори тест...  Изводът миналата година беше, че има нужда от редовни посещения във фондацията, но тъй като индивидуалните ни се видяха "дебели" (извинявай, Яла_в*, и аз смятам цитираните от теб суми за несериозни), а група така и не можа да се сформира, останахме си без посещенията, които безспорно щяха да са полезни, сигурна съм...

 


Е затова е тази тема, а не да се страхуваме от думата дислексия и да търсим диагноза непременно.  А и доста родители се справят успешно като помагат на децата си, стига да разберат, че детето има проблем.

За мен разкарването насам натам, би усложнило допълнително проблема, за някои деца, за други би им помогнало. Важното е да имат приятели - деца, родители, братя, сестри. Детето щом намира някъде опора и му е приятно да посещава, да посещава. Като не иска, ще се търси друго решение.

А аз не съм съгласна с това,че ако детето има интелигентност над средната само тогава може да се говори за дислексия.Говори се за дислексия ако детето няма умствена изостаналост,това означава да е със запазен интелект.Друг е въпроса,че много от дислексиците са с над средната интелигентност.
 Колкото до тези тестове в училищата според мен става въпрос за деца със СОП,а това включва много видове разстройства,които водят до трудности в обучението.За фондацията на Стела Богомилова аз нямам мнение,но за проучванията и колко са децата с дислексия в Бг не мога да се съглася,защото нейния център си е нейния бизнес.Нищо лошо няма в това,ние родителите искаме да има повече такива специалисти,за да имаме избор къде да терапевтираме децата си.В този ред на мисли тази фондация има интерес при всичките тези 30% с обучителни трудности проблема да е точно дислексия.
 Аз бих повярвала например на някаква статистика от център или организация или каквото и да е наименованието,където правят само диагностика.Нещо като клиника "Св.Никола",където се диагностицира аутизъм.В тази връзка на едно изказване какво общо имат психиатрите с дислексията според мен за една качествена диагностика имат много общо и психиатрите и невролозите,клиничните психолози.Консулт с тях се налага именно,за да се определи дали тези деца имат неврологични или психични проблеми или някаква степен на умствено изоставане,граничен интелект и т.н.Защото много такива проблеми водят до трудности с обучението и трябва да се разбере дали тези трудности са само дислексия или дислексичните симптоми са вторични т.е. следствие на неврологичен проблем примерно.Защото разликата е много,много тънка и за една точна диагностика си трябва екип освен от логопеди и прочие обучители по дислексия така и гореспоменатите специалисти.За съжаление аз не знам в Бг да се прави това.
 

Този тон не е подходящ нито за този форум, нито между непознати хора. "По един или друг" начин звучи заядливо.
Но все пак въпросите са отправени към мен и ще отговоря:
1. Когато написах дислексия по-един или друг начин - вероятно не съм се изразила най-правилно, но имах предвид, че дислексията не е късогледство а дисфункция на мозъка, която има много проявления и както се казва "няма два еднакви дислектика". Това имах предвид с думите, които си поставила в кавички два пъти в поста. Общо взето проблеми в училище, в усвояване на нови знания имат твърде много деца. И повечето от тях имат белези на дислексия. Но тя не е еднозначна и с еднотипни показателя. Не съм специалист и спирам да пиша за дислексията, но съм чела много и съм ходила при много специалисти.
2. Дислектиците всички имат проблеми, и не знам коя е скалата за "сериозни проблеми". За мен основния проблем е образованието което им налага държавата - стеоритипите най-трудно се разрушават.
Тези 30 % взривиха общността ни. Това е и световна статистика. И въобще не се свежда до центъра на Стела Богомилова, който между впрочем се занимава и с подготовка на всякакви ученици.
Лошото е не в тези центрове, а в парите които струват тези занимания и в крайно недостатъчните посещения. Не знам при Вашите деца как е - но при моето дете се иска ежедневни занимания по точно тези методи (за дислектици) от специалист. Защото аз учих с нея 8 години и се провалих. При нас не става така.
Това мили момичета е моето мнение. Не искам с никого да споря, тук влизам за да споделям и за да чета споделеното от други майки в сходно на мен положение.
Но при този тон и поучения просто ще спра да влизам. До преди няколко дни този форум смело можеше да се нарече толерантен. Тук всички си споделяхме и се опитвахме да си помогнем. Аз не съм на изпит, а още по-малко непознати хора ще позволя да ме иронизират.
Имам си достатъчно проблеми за решаване. Всеки отговаря за себе си!

То за процента дори е над 30 и това сме го обсъждали, доста преди да се говори за каквато и да е фондация.

Марги, наистина няма как да знае човек с какъв тон, някой казва каквото и да е във форума. Аз винаги гледам на всеки пост, като много доброжелателен, защото аз лично тук пиша с такова намерение.

margaritavass аз писах в темата преди много време,когато наистина споделяхме и беше много полезно,научих много неща,които не съм знаела.От много време темата е много слабо активна и аз спрях да пиша,но чета тук както и не съм спирала да чета за дислексията и по други сайтове,книги и т.н.Ако в тази тема намираш подкрепа не виждам смисъл да спреш да пишеш заради няколко различни мнения.Лични заяждания аз също не одобрявам,но предполагам,че се е получило,защото на всички тук дислексията ни е болната тема и повечето имат някакво недоверие и особенно мнение за фондацията на Ст.Богомилова.
Надявам се не го сметнеш като заяждане и от мен,но само искам да те поправя,че световната статистика е за около 10% хора с дислексия.За големия процент в Бг междудругото говори и Проф.Матанова,която цитира едно проучване от 80-те години,което също показва един такъв голям процент.Това е и единствената проведена статистика за цяла Бг относно дислексията.Как точно е направена не мога да кажа,но из статиите на Матанова може би има информация на който му се рови.

Според психолог , с когото скоро разговарях дислексията е станала напоследък много модна, независимо ,че нищо не се прави съществено. Според нея, съществува реална опасност, увлечени по тази мода  да се пропуснат други проблеми , вкл. и някакви минимални умствени дефицити. Така че, според мне слагането в един кюп е много опасно,както и всяко обобщение.
Понеже тук явно има и майки на по-големи от нас деца, може ли да споделите своя опит и препоръки по темата , която ни вълнува в 7 клас:А сега накъде? Има интереси в определени области , но навсякъде е с усилено изучаване на език, а английския ни е мъка .

 pan-mar 7-ми клас много мами се изненадват, как децата им успяват да вземат изпита . Това според мен значи, че ги и подценяваме. Аз също мисля, че моят няма да може да справи в 7-ми. С английския е много добре, говори го езика свободно - с писането там е също мъка. Търся нещо градинарство, дърводелство, но тези училища включително готварството са с много висок бал. 

Напълно подкрепям и аз също съм забелязала сред родители,че се увличат по дислексията,защото за нея освен трудностите навсякаде се пише колко гениални са дислексиците,колко високо интелигентни,надарени и прочие....Не отричам,че е така и определено имат много силни страни,но само на мнение на логопед или друг специалист по дислексия аз лично не бих се доверила.Трябват невролози,психолози ако се наложи и психиатър също да изразят мнение.И много е важно тези всички да работят в екип и да обменят инфо за всеки отделен случай.Но в Бг се работи на "парче" и родителите само си водим децата тук и там и в крайна сметка сме объркани тотално или сами си поставяме диагнози на децата,като най-лесно е да се приеме,че са с дислексия,защото освен трудностите те са едва ли не гении.
И за това пак искам да подчертая,че в световен мащаб дислексията е около 10% от всички хора и това го пише в много официални източници.
Искам да спомена и още нещо от моите мисли по въпроса.Знаете за теорията за децата индиго и как много родители на деца с увреждания или някакво разстройство в развитието се хващат за тази теория като удавник за сламка.Нещо подобно се получава и с дислексията спрягана за всички обучителни трудности.И много специалисти са на това мнение.Когато аз кажа на специалист,че детето ми има дислексия първия въпрос който ми се задава е защо мисля,че има дислексия и кой го е диагностицирал.
Колкото до статиите за дислексия,в които винаги се изтъкват известните личности с дислексия обърнете внимание колко от тези известни личности ги пише и в статии за аутизма с обяснението,че са известни и преуспели хора с аутизъм.Така че наистина границата е много тънка между някой диагнози.

Гимназията за приложни изкуства....само дето аз лично доста по-късно се осъзнах какво ме влече. Сега са ми хоби тези приложни изкуства.
Честно да си кажа, важно е детето да се насочи към нещо, което го влече и му доставя удоволствие да го прави. За тази цел трябва да му се даде възможност да пробва и да бъде подкрепяно в опитите си. То важи за всички деца, де  Неуспехът в дадена област, не значи неуспех в друга.
Като спомехте езика, на моя колежка детето учи в "еврейското" и тя ми сподели, че с иврит му е по-лесно писането и четенето, отколкото на английски. Може би заради посоката на писане това беше моето предположение. Тя каза, че това не се била сетила като вероятна причина. Детето е с дислексия и ходи в "Логос". 6-ти клас е (ако не се лъжа).

Дори - аз също винаги гледам положително на постовете особено в тази тема. Не се сърдя на никого, всички сте били винаги много сериозни и загрижени мами. Малко емоционирах, но последните десет дни всичко се преобърна в образованието на Елена и все още сме в шок. Лека полека се поуспокоявам.
Относно дислексия или не, всъщност аз също нямам черно на бяло. Но понеже минах всички видове лекари когато беше малка и всички единодушно заключиха че интелектуално и емоционално детето е съхранено и няма никакви забавяния, ходенето на логопед и всички останали консултации ме насочиха към това заключение. Не знам къде да отида да намеря този екип от психолози, логопеди, педагози и други специалисти, които да ми кажат еднозначно дислексия ли е или не.
И лично аз не искам детето ми да е гениално, предпочитам да се справя в училище, да има приятели и самочуствие. Не искам саможив гений. Не че има значение какво искам.
Опитвам се да се боря с тези "резултати" и "последствия", но това е много трудно.

 Марги просто се притесних за теб и затова така написах, като знам колко положителен и прекрасен човек си . С Елена всичко ще е наред. Аз до края на образованието освен по определени предмети по останалите се чувствувах ама много зле. Кошмарът ми е да сънувам, че съм в училище. Иначе винаги съм била добър работар.

Либи какво става със сестричката ти  .

Дори - толкова си ми помагала винаги. Но страшно се плаша понякога за Елена. Ти обаче си чудесен пример, и знаеш ли когато се замисля за бъдещето на детето си - винаги се сещам за теб. За твоят живот, многото ти приятели, семейството ти и най-вече безкрайната енергия да помагаш и подкрепяш всеки - типично за дислектиците
Наистина напоследък съм доста напрегната. Но скоро ще Ви споделя впечатленията от училището - и кой знае това може да се окаже решение за някоя от Вас с по-малките деца.
Просто искам малко да изчакам за да са реални впечатленията ми (а не емоционални).