Мартенчета 2009

Привет!
Първо да почерпя, днес свеки има юбилей

Честит рожден ден и на Десис!

Да е все така красива, обичана и много щастлива! 
Бухта, и на мен ми стана много мъчно за Ния  Не знам какво да те посъветвам. Наистина е важен подходът на персонала, но и от детето си зависи. В другата ни отчетна имаше едно момиченце, което преживя подобен стрес в яслата, не можеше да спи нощем даже, ревеше, промени си изцяло поведенито и родителите й решиха да я спрат за няколко месеца. Баба й я гледа, след това тръгна на ДГ без проблеми, явно просто не е била готова преди това. Но  едва ли при вас има такъв вариант.  Много ви прегръщам и двете! Дано скоро отмине!  Сигурна съм, че е много трудно и на двете ви...

Бухта, и аз да се включа към съчувстващите. Нали не могат да си кажат още и за това ни го "връщат" с поведение. Наистина може да е преуморена и гладна, както казва Шу, защото там едва ли яде нещо, а плаченето доста изтощава. Аз бих и дала нещо, което със сигурност много обича да яде, да хапне нещо веднага след тръгване от яслата и в къщи бих се опитала да го приспя гушнат. Освен това съм решила всеки път, когато аз го взимам от ясла, да го водя на интересно място да си играе - площадка, клубче (по някога ще трябва да е баба му, особено в началото, докато е до обяд). То след няколко дена и аз ще споделям неволи сигурно! При нас помогна за намаляване на синдрома "репейче към мама" да му обяснявам, че излизам за малко (до магазина), да си казваме "Чао" и да го оставям при баща му или баба му. Сега всяка сутрин си поплаква, когато баща му тръгва на работа, но бързо се успокоява, защото знае, че вечерта ще се видят.
Шу, много добре си разбират децата, но се правят на ударени, че им минава номера. Митко е ходил до яслата общо три пъти, като първите два бяха да подаване на документи и баба му да огледа обставонката и да предупреди, че на 1.09 го водим. И двата пъти не е плакал, играл сие с някакво дете втория път, а с нас направи такова показно по ритане на топка, че директорката реши да ни зарадва, че имали футболен отбор към детската градина! А на третия път, когато го предупредих, че отива на училище и ще остане малко там, още щом влязохме през вратата и ревна. После пак рева, докато чакахме да се уточнят искат ли го или не и по едно време се успокои, но ме хвана за пръста, рече "Айди" и си ме повлече към вратата да си ходим. Не му повлия дори това, че идваха много деца (по-големи), които не плачеха и определено си идваха с желание.

Да не забравя - Elwing, честит юбилей на свеки! Много да те слуша и да ти помага! Тя е млада (в сравнение с мойта) и дано добре се разбирате.

Честит рожден ден и на Десис! Да е много красива, обичана и щастлива!

Оф, така съчувствам на малката бухтичка и майка й....Лошото е, че това май е нормално. Предполагам, че повечето деца изживяват подобен стрес, съответно и родителите им. Не че това може да успокои една разтревожена майка, но тия ревове са обичайно явление в началото. Като знам колко са привързани малчовците към нас в този период, поведението на Ния е напълно обяснимо. Според мен няма някаква рецепта, просто този период трябва да отмине, като много важно е лелките да я заиграват и приобщават към другите деца. Щом при оставянето се опитваш да й обясняваш ситуацията и след прибиране се занимаваш достатъчно с нея, не виждам какво друго би могла да направиш, освен да се опиташ да се успокоиш и да си повярваш, че всичко ще се подреди и това е само временно. Прегръщам ви и двете!
Сега ще ви споделя един прекрасен спомен, за да разведря обстановката. Споменавала съм, че Криси тръгна на ясла на 1г. (през септември). На 8 март бяхме поканени на тържество (тогава е била долу горе колкото нашите мартенчета). Дотогава бях говорила само с лелките на вратата, не бях влизала вътре в групата, разчитах само на думите им, че Криска се чувства и държи добре. Децата бяха скрити в спалното и когато се настанихме, засвири музика и излязоха, обечени в малки народни носии. Криси се клатеше като патенце, с шарена престилка до земята, цялата усмихната и сияеща. Видя ме, но си изигра хорцето и после си седна на столчето. За първи път видях колко й харесва и колко добре се вписва сред децата и се разплаках от щастие. Случвало ми се е само веднъж в живота да не зная смея ли се или плача - именно тогава.
Пожелавам на всички такива сълзи на радост и гордост с прекрасните им ясленчета!

Много сте ми сладки! Мерси за подкрепата, определено ми е  от полза 
Шу, засрамих се чак  
Благодаря ви за идеите. От утре мисля да я давам заедно с любимия Йори - да си го гушка и да се успокоява с него. Дано помогне. Иначе, Танче, нещата които пишеш са много добре като идеи, при нас не сработват просто, защото Ния е изтощена и заспива още в колата. Но за Митко ги пробвай, това за площадката и аз го бях планирала .... за вечер, след ясла ..... стига да го докараме дотам А вариантът с чао и къде отивам при мен си работеше с баби и бавачката. Напоследък лелките не излизат на вратата и съм много доволна, защото мога да й поговоря малко преди да я вкарам в стаята. В началото, още първите дни, беше много гадно - като изскочиха тия лелки, че като я грабнаха и вкараха вътре - то не разбра какво става, горкото. Иначе нямам вариант да я спра или да сменям група, не мисля че чак са груби с нея, а че не й обръщат много внимание е ясно. Много ми се иска да вляза в стаята и да погледна, може би аз ще усетя кое я плаши толкова. И ту се успокоявам, ту като започне да се държи по-особенно, пак лудвам "какво му причинихме на детето!".   
Е, днес за капак ме извикаха, че била с разстройство, но ми се струва, че е от комАта, който си намери в парка и успя да лапне за част от секундата. И е на върха на щастието - дивее из къщи  а моята работа - огън да я гори 

Много ви благодаря, че сте тук!

Нинче, какво става с вас? 
Нагаина, не се съди твърде строго!    Времето е виновно!

Деси, Честит рожден ден! Пожелавам много здраве на теб и всички твои близки и всичко, което мечтаеш да ти се сбъдне в най- добрия вариант! 
Елуинг,Честит юбилей на твоята свеки!
Гери, ами то на тържеството си е било наистина трогателно!

При Мария обяснения като това, че мама е в тоалетната, която се намира в нашия апартамент не важат. Вика, вика-не спира- накрая се разревава залепена за вратата! Вечер направо се влудявам, като най- накрая баща й се прибере и аз съм отделила да си свърша нещо самостоятелно- няма- това дете пак в мен, "мама, мамо", теглене за пръста..., аз да й направя мляко, аз да й го дам в устата и ред други.
Вече си мисля, че не й обръщам достатъчно внимание ли, какво ли, че все мен търси

Бухта, дано Йори помогне!
Мънки, някой друг да вземе от акото на обяд и контейнерчето- в хладилника до другия ден, когато го занесеш. Аз вчера така отделих урина и днес в лабораторията ми казаха, че по принцип може да престои, щом е в хладилник.

Привет!

Окич, мога само да се опитам да те успокоя с това, че и София до скоро беше така, ама взе, че леко поотмина този период.Убедена съм, че не е заради липса на внимание, напротив.Даже понякога съм си мислела, че София "страда" от прекалено такова   и за това го прави, но определено това поведение го приемам по-скоро за нормално за възрастта им и колкото и банално да звучи и да не го обичам този израз, че е период, който отминава от само себе си. Важното е да не се прави нищо насила и да не се пришпорват нещата.Иначе още го има и при нас това понякога, цял ден да чакам да си дойде баща и, че да си поиграят, а аз да свърша нещо, а тя решава, че и вечерта ще е само с мен и нищо не може да се направи. Но това е все по-рядко. Иначе още ходим двете до тоалетна   Но започва да действа и нещо друго - като и кажа да чака мирно и я сложа на дивана например и и кажа къде отивам( обикновено да и донеса ябълка) и тя седи и чака. Но трябва да е наистина за кратко.Даже се научи като излизаме, отварям вратата, тя излиза на площадката и аз и казвам да се облегне на стената и да чака докато мама и даде ръчичка и тя се залепва и чака.Например докато заключа вратата. Много и е интересно и е като игра.Понякога наистина е необходимо, че много ме е страх от тия стълби.Та така, отплеснах се малко май   .

Уфф, Бухте, не знам какво да ти кажа.Много ми е жал, честно   Много неща ми се иска да кажа, но май няма, че надали ще ти помогна с това. Аз лично не бих издържала, честно. Каквото и да ми коства. Опитах се да обясня защо преди няколко поста, но мамите, които имат опит с ясла се включиха с обратната теза и си викам, може и така да е, аз все пак опит с ясла нямам. Но като чета как се развиват нещата, само си затвърждавам мнението. Ето, че има и дечица, на които им е понесло добре - както Криси например или Дарко, но все пак всички деца са различни. Имах предвид, че не може да си каже конкретно - мамо, исках вода, ама лелята не ми даде и т.н. Или беше ми мъчно за теб и плаках, ама никой не ме успокои или скараха ми се или...т.н. Или еди кое си дете ме удря или ме щипе, а никой не вижда.Не ми се дават повече примери, а и това нямах намерение да пиша.Не искам да изпадам в подробности и инфо от първа ръка какво става по яслите, защото не ти помагам по този начин. Просто имай едно наум.Все пак там си даваме най-свидното.
А тук Нагаина е права, че по реакциите им се познава как се чувстват...яслите са различни, персоналът също.
Наистина ли нямате никакъв друг вариант? Ако не става със старата гледачка, няма ли как да намерите друга? Все пак поне Ния ще си е вкъщи, на собствена територия и позната обстановка, а и вече е била с гледачка и казваш, че добре и е понасяло? Някоя баба?Явно няма, де, ама може аз да съм изпуснала нещо...не знам.Моето искрено мнение е да я спреш.Явно още не е готова.
А също така си затвърждавам и мнението за боледуването.Въпреки, че казвате, че не е от яслите.
Май не ти помогнах много, ама това е мнението ми.Каквото и да решиш  - успех и дано нещата се наредят по най-добрия начин за Ния  

Еми...гнойна ангина за нас и антибиотик за първи път. Чак ми се иска да го бях простудила все пак.
Сега и аз ще затвърдя мнението на Никита , обаче аз смятам, че тия неща са неизбежни, да не кажа задължителни. Дали ще боледува в яслата, в детската, или по принцип, всяко дете минава от там. Дали ще му е трудно в яслата, или в училище ще го подиграват, еми това е живота. Може да ви се струва много скотско, ама аз поне не мога да сравнявам някакъв постоянен психически тормоз, с трудна адаптация в яслата, да кажем. Това не го казвам във връзка с притеснението на Бухта, а обратното - че както привързаността към мама и хленчето вкъщи, това също е труден и гаден период, който просто ще отшуми, с нерви и всичко, но няма да е вечно. И в никакъв случай не мисля, че ще увреди детето. Аз си казах, че единственото ми притеснение би било липсата на доверие в персонала.

Просто е много гадно, когато нямаш кой знае какъв избор и си направил най-доброто, според ситуацията, някой допълнително да ти вменява друг избор, който сигурно отстрани изглежда много лесен, но не и в твоята къща. Веднъж един колега като разбра, че имам дете на година и малко, а аз съответно съм на работа, ми каза на майтап "Ауу лоша майка", и...не му стана после хубаво от лекцията, която изнесох, ама трябва ли на всеки да се обяснявам? Оф пак обърнах на тая тема, ама ..извинете.

men me hvana virusa na radoslav...4uvstvam se ujasno edvam stoq na krakata si,dobre 4e utre ni izpisvat..rado e dosta izmo6tql ot tiq sistemi i antibiotika,pn cql den spi...vdiga malko T ...i az se 4udq kakvo da go pravq s taq qsla,qsno e 4e nqma da go dam v ponedelnik,6te iz4akam da se pozakrepi...moje da zabravi i da stane kato v na4aloto...uff kakvo mi doide na glavata:(

 Нинче. Всичко ще се оправи, мила, ще видиш. Имаш стиснати палци от мен. Горе главата, случват се и такива неща, важното, че Радо се оправя.
Като ви чета с тези ясли и...Добре, че още не ми е дошло на главата и това. 

Честито на всички, чиито поводи съм пропуснала   
Nagaina, лека и безпроблемна бременност.
Днес се прибрахме от село. Екстра си починахме и на Вики много й хареса там. По жегите нещо беше спряла да яде, но като разхлади пак си хапва.
Нинчето, оправяйте се бързо,пък с яслата ще свикне рано или късно 
SZA, ти ме разби, искаш да кажеш, че от хотел Мирамар до центъра на Обзор и обратно, Ники е ходил пеша? Или не сте мърдали въобще от хотела?
Аз се бях притеснила, че Вики не желае да седи на гърне, а пък да върши в него нещо – абсурд, но видях, че повечето деца са така.
Виктория яде пр.мляко, като съставка в кремове и манджи, но в чист вид или с бисквити го отказва. За сметка на това кисело мляко много обича. Вечер пие винаги АМ. Нощем се буди за вода минимум два пъти.
oki4, аз васерман правих преди повече от година заради стволовите клетки, но резултата бил годен 6м само. Честно да ти кажа, ако ми предложат да не ме боцкат съм навита да ми спестят смешните 4лв. Не съм страхлива, но ми е неприятна манипулация и съм решила този път да пратя мъжа ми да го боцкат.
Есме В., относно привързването. Преди половин година не спирах да се шегувам с моя приятелка, че нейната 2 годишна щерка е едно малко залепенко. Четири месеца по-късно изведнъж и Виктория стана залепенко за мен. Не мога да си го обясня как се случи изведнъж, но се надявам да не се отрази на тръгването на ясла след месец.
зелено човече (.)(.), толкова ли нямате съседи, на които да си оставиш трите китки за поливане. Където съм живяла винаги е имало отзивчиви хора 
vily_st, дай да направиме среща, като си тук. Пиши къде и кога ти е удобно. 
Gery Moore, а и на останалите, може да ви се стори смешно, но аз изпитвам огромна гордост и радост при всяка демонстрация на ново умение 
oki4, откак я отбих, всяка вечер баща й носи млякото. Даже като я питам”Кой дава млякото?” и тя вика „Тати!”. Супата вечер пак баща й в повечето случаи й дава. В къщи има ред 

Хем последна, хем първа 
Добро утро 
И веднага въпросчета:
1. Виктория спи изцяло отвита. Явно има шило в дупето, щото и чаршаф само да й метна, бива изритан на секундата. В стаята ни вчера беше 22градуса. Тази нощ я пипам - ледена, като висулка и пак не желае завивка. Чувалчето го отказа около годинката, а иначе спи по боди потник или къс ръкав. Какво да правя?
2. Искам да взема обикновено дървено столче за Вики. Да сте виждали някъде такова?

 Крисче, и Илия спи отвит, откакто се помни. И през зимата и през лятото. Само дето през зимата е с пижамка, пък през лятото- гол. Явно така си им е добре, така че аз просто съм го оставила да спи, както иска.
  Бухте, разбирам какво ти е, ама просто трябва да се изчака. Щерката беше така в яслата в началото. Още я помнят учителките с големия рев. А като и мина ревливото (при нея беше месеци като в началото си ревеше целодневно, а после само като я оставяме) не можех да и обясня лятото защо няма да ходи на градина като толкова иска. Да ти кажа, по никакъв начин не и се е отразило това на характера. Пубертетът и не го усещам почти как минава, много е самостоятелна, в същото време си споделя, не е да се крие или нещо. Т.е. опитвам се да ти кажа, че вредите върху психическото развитие от яслата са силно преувеличени. Е, ясно е, че на теб сърцето ти се къса, ама...
 Нинче, не забравят толкова лесно децата, споко. За една седмица няма да я забрави Радо яслата.

Крисче, Митко не само, че спи отвит, но и всеки опит да го завия дори и с чаршаф се посреща с негодувание и рев! Даже се събужда, обръща се по корем и лази към края на леглото за да избяга от гадната завивка! В чудо съм се видяла. В жегите и той спеше само по потниче, но сега се преборих да му слагам пижамка с дълъг ръкав и дълъг панталон, така че само стъпалата да са му отвити. Първият път протестира (и сложехме къс ръкав), но после го прие. Снощи, обаче, бях затворила прозореца, че на мен ми е студено и започнах да настивам и в 4 такъв рев му дръпна, докато се сетя да отворя прозорец, че се изплаших, мерих температури и изобщо си направих екшън! Иначе редовно му проверявам крачетата и ръчичките и когато са студени, навличам някоя по-топла дрешка.

Обикновено дървено столче май не съм виждала отдавна (освен това, при баба му), но не съм и търсила.

Добре си го научила тати да дава мляко   Нашия не се поддава на дресировка, но пък снощи ме отмени с банята, че си изгорих ръката с олио и не е добре да я мокря много.

Нинче, стягай се и да оздравяваш бързо, че кой ще тича след Радо? Пий много течности, защото обезводняването и на нас се отразява. Ние на морето бяхме лепнали същото (добре, че Митко го прескочи), но мъжО по-трудно оздравя и накрая на Мадара брахме дренки, които се справиха забележително по-добре от разни хидрасек, ентерол и прочие красоти.

Крис4е, добре завърнали се!
За столчета първо се сетих за магазинчето на Катина, от където взехме буталките за общия РД http://katinatoys.com/catalog/advanced_search_result.php?keyword … f&x=0&y=0. После пуснах и в гугъл да потърся и поизплакнах очи в  този сайт.
За даването на мляко и др.-татито ни е научен, но детето вече не признава неговата помощ- друго е  да се изтормози мама до края на деня! Поне за къпането няма претенции- стига кофата с вода да е пред нея- може и съседката да викна да я изкъпе.
Мария също не признава завивки- с по- плътни дрешки я обличам. Сега е с 2 къси ръкава и панталон, за после не знам.
Нинче, горе главата! И аз мисля, че на човека щом му е харесало, няма да се върне с негативно чувство!
Мънки, да пишеш по- често такива окуражителни примери като за твойта щерка! Илийката в коя ясла ще ходи, че припуснах да запомня, ако си казала.

Поздрави на всички с повод - толкова съм изпуснала, че ми е трудно да изброя!

Нинче, направо много ми дожаля за теб, дано по-леко мине при теб тоя вирус и Радо също да се възстанови бързо!

Танче Т - за зимата препоръчвам спален чувал - ако можеш да го приучиш - някъде съм виждала и с крака - Марти спи отгънат и НЕ свикна със спален чувал - така че през зимата топля стаята и така....

Nagaina, и на вас бързо оправяне! На теб леко бременеене. И на Беба също!

Милинката Ния - сигурно нещо я притеснява в яслата! То пък трудна ситуация - защо не идете на детски психолог конкретно да ви даде идея как да действате в ситуацията - понякога има лесни трикове - ама не всичко може да изчете човек.

Танче, радвам се, че си намерила вариант за работа и с баба!