Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Маргало, ми супер  
аз имам Вълшебна тетрадка не е като дневник , пиша в нея когато изпитам нужда, пиша само хубави неща коити се случват и си ги пиша с шарнки цеветове  




‎"Няма нито едно напълно грешно нещо на този свят - дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието."



Хубав ден 

Здравейте мили феи,
Маргало,аз сега чета Свияш "Как да живеем разумно" и много,много ми допада...та той съветва да пишеш с другата ръка,ако пишеш с дясна по принцип утвържденията да ги пишеш с лявата,опитай!
а иначе идеята за дневника е прекрасна според мен! Да пишеш сценарий за това,което искаш да ти се случи съветват и Е.и Дж.Хикс има го на първа страница!
Мила,много  и  за теб и близките ти и от мен!
Все се каня да попитам нещо и сега най-после се реших...всеки ден с много малки изключения поглеждам часовника,когато показва 14.02,а това са датата и месецът ми на раждане...дали да търся знак в това,ще ми е интересно да споделите мнения!?

krem-karamel , ами сега като се замисля, тя да не е като измислената пророчица глухонямата Магда не съм чела всички книги , а само част от тази дето бяха пуснала момичетата. При първо впечатление ще пиша много хора в последните години си измислиха дабри и способности и печелят на гърба на хората в беда  мислех, че модата е само за измислени ясновидци , но току виж заляла и книжния пазар

Маргало , идеята ти е страхотна   относно темата, е нямах нерви да я прочета цялата , но не си хаби енергията за това

Фея Слънчогледка , на 1001 процент съм съгласна с мнението ти за конкуренцията   от известно време ме осени тази идея и се родих отново

Обичам ви!  
Никога не съм чувала за този метод.
Abies, Desss прочетох постовете ви в другата тема, толкова сте мъдри всички!  

Вярно, някой път съм писала с лявата, само и само да прикова вниманието си 

Вместо запис едно въпросче - как запазвате положителната си нагласа, когато имате сериозни проблеми? Например на мен ми е много лесно да гледам положително, да обичам всички и да вярвам в чудеса, когато съм щастлива и всичко ми е наред, но когато изпадна в затруднение, лесно се обезверявам и се отдалечавам от правилния начин на мислене. Как се борите с негативните емоции и запазвате оптимизма и благодарността си (или т.нар. положителни вибрации) в моменти на изпитания?

Аз не се боря - оставям се да го изживея. В някакъв момент минавам по стълбичката на емоциите, както казват Естер и Джери Хикс, и изплувам. Ако искам да ми мине по-бързо, слушам музика, чета книга, забавлявам се по някакъв начин... Другият вариант е да обсъдя с някого, пък било то и да питам във форума - нямам никакви притеснения какво ще си помислят за мен хората. Винаги е добре дошла още една гледна точка. И анализирам проблема от колкото може повече гледни точки (има разни техники, предназначени предимно за вземането на бизнес решения, но вършат херфектна работа и в личния живот). Препоръчвам Едуард де Боно (има и други техники, тази за шестте мислещи шапки е най-известната):

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3151171

http://www.novavizia.com/1990.html

Добавям само, че като Козирог, за мен е недопустимо да оставя нещата да ми се изплъзнат от контрола и максимално бързо се съвземам, обмислям какво трябва да се направи и действам. Просто правя правилните неща (след обстоен анализ кое е правилно....) Не винаги има веднага резултати, но самия факт, че не стоиш да бездействаш е достатъчно стимулиращ. Важно е да разграничиш нещата, които не можеш да промениш от тези, които са в твоите ръце. Приемаш всичко, което е даденост (а дали наистина е такава?!) и търсиш начин да обърнеш посоката - това, което в началото ти изглежда като тотално бедствие, да се окаже твое предимство и полезен етап в развитието ти. Търси уроците и извлечи максималното от всяка ситуация. Накрая си кажи, че по-добре, че ти се е случило това, а не нещо по-страшно. Винаги има и по-зле  (ако не вярваш, изброй всички хубави неща, които са ти се случили в живота и си помисли за гладните сомалийчета, обстрелваните с бял фосфор палестинци или която друга световна трагедия в момента ти хрумне - очевидно си милиарди пъти по-добре от тях и се кахъриш за нещо дребно и незначително, в сравнение с техните мащабни проблеми).

Тъй като не обичам да стоя и нищо да не правя сега съм на вълна  славянски амулети-на който му е интересно:

http://www.rucodelnica.ru/forum/viewtopic.php?f=9&t=17  

Аз пък я разбрах тази мисъл както приказките "Неволята учи" и "Циндил-пиндил на плета, Джаста-праста на хорото" - който само стои и въздиша, си остава с мечтите, а който впрегне всичкия си потенциал, за да се развива, да се променя, да е гъвкав спрямо обстоятелствата и да търси непрестанно, той побеждава. За мен да победя значи да реализирам целите си. Победата е реализация.

Abies, този начин на действие е напълно разумен, но действа само в случаи, в които можеш да повлияеш на резултата.

Сериозен проблем за мен беше нелечимото и смъртоносно заболяване на детето ми. Емоциите се изживяват, да, и то по-скоро се изживява скалата на емоциите на д-р Кюблер-Рос:
1. Отричане
2. Ярост
3. Пазарене
4. Депресия
5. Приемане
Т.е. и официалната наука твърди, че се изживяват различни емоции, докато се постигне някакъв мир със себе си и нещата се приемат.
В моя случай направих всички "правилни неща", за които можах да науча, но детето си отиде.

редактирам, защото не искам лична информация да стои в нета

Никой не може да ме убеди, че само мислите предизвикват заболяванията. Моята изстрадана истина е такава.

Сега Монда ще мине и ще отсече "карма", но и по темата за кармата имам мнение.

Lilibon  как да изразя това, което чувствам след като прочетох и този ти пост. Много истински звучат думите ти, а и как да звучат такива думи другояче.
Задавала съм си твоя въпрос , /благодаря на Бога не по такъв повод/ и нямам отговор. Затова с интерес ще чуя мнението ти за кармата, ако имаш хал да пошеш и когато имаш.

Lilibon, няма думи, които да опишат това, което се надига в мен, след като те прочетох.
Нито пък имам думи, от които да ти стане по-леко.
Прегръщам те, макар и вируално.

Lilibon, скалата на Естер и Джери е доста по-разширена, но факта, че я има и в традиционната психология само потвърждава връзката - фактите са едни и същи, всеки ги интерпретира от своята камбанария.

Наистина дълбоко съжалявам за семейната ви трагедия. Не съм преживявала нищо подобно и се моля никога да не изживея. Не съм преживявала и много други човешки трагедии, които се случват на други хора. Ако не искаш да говориш за карма, говори за генетика. Все същия резултат ще имаш. В твоя случай единственото, което ти остава, е да се примириш със случилото се и евентуално да прецениш какво би правила в бъдеще. Винаги имаме избор.

При всички положения, трябва да се пребориш с мъката и да продължиш да живееш. А по какъв начин, отново решаваш ти. Няма как да върнеш миналото. Можеш да заложиш по-добро развитие на нещата в бъдещето. Във всеки случай нападането на хора от форума няма да излекува болката ти. monda не е лош човек, дори обратното (мисля, че знаеш какво имам предвид).

Генетика или карма?! Което и от двете да е, фактите са такива. И да се самоубия от притеснения, нищо не мога да променя по тях. Мога да повлияя само на собственото си отношение към тях. В това е смисъла на тази философия - да се научим да живеем въпреки негативните факти и да намерим начин да живеем по-добре, като провокираме в живота си повече добро, отколкото лошо. И все пак всеки избира в какво да се вглежда повече.

Изпращам ти много любов и подкрепа, за да изживееш мъката си и да намериш най-доброто решение как да продължиш напред. 

P.S. Редактирам, защото коментирам лични неща за Lilibon, а след като тя не желае да стоят в нета, не е редно и моя коментар да стои. Lilibon, 

 

Не знам какво да кажа....

Lilibon, искрено ти съчувствам за преживяната трагедия. За мен няма причина на света, която да оправдава подобна мъка. Точно в такива моменти започвам да се съмнявам, че всичко е хармонично и справедливо....Прегръщам те силно