АВГУСТинската дружинка вече става на годинка!-тема № 21

Нямам време да чета и пиша, че цял ден бяхме по магазини за гранитогрес, а сега отиваме на р.д. на Митко. Ч.р.д на порасващите дечица днес!! Да са живи и здрави и честити празник и на майките им!!!    

Хари, само видях, че си питала къде спираме - ами на стадиона   има огромен (безплатен!) паркинг откъм канала и преди централния вход и след него, тоест паркингът е в 2 части. Ако случайно нещо е затворен спирам след Орлов мост първата вдясно - май беше Иван Асен.  

Жули, ч.р.д. мила и на теб! Много здраве, щастие и всичко най-най!  

Между другото тя е Жулиета (Жули) а не Джулиета (Джули)  

Ще опитам довечера да се включа по-нормално.  

Честит рожден ден на славната чета! Да са здравички и послушни!
Е, не мога да ви изчета и това си е...гледам припомняте си ражданки разни...аз на 15 - хоп в луксозната клиника и 6 дни като на хотел...Дълбок поклон на моята клиника..беше наистина много приятно изживяване...
Днес Дари направи сефтето на голям басейн...бяхме на гости в леля му и се поразхладихме всички..

здравейте момичета
благодарим за прекрасните пожелания  
рожденния ден мина чудесно,Тонката получи много подаръци и беше голям кеф,ето и малко снимки

Първо Честит първи рожден ден на най-малките,най-сладките и безценни съкровища Тони, Венци и Марти! Да са здрави и весели деца и големи,големи да пораснат!
Благодаря за пожеланията и за моя ЧРД! Да ви се връщат стократно!
Много,много не го празнувахме,че до 19 ч ламинат се купуваше,но това е друга тема! Важното е че най-ценните за мен хора ме уважиха!
Ставам,че мъжо ще си гледа наряда,пък аз му преча
Утре ще седна да ви попрочета,че татито е на работа и да споделя с вас това-онова.
Лека ви вечер!

Хайде и от мен честит рожден ден на Жулиета! Желая ти много семейно щастие, лични и професионални успехи и най-доброто дете на света! 
Честито и на малките Антонио, Венцислава и Мартин! Да пораснат големи и стойностни хора, за да се гордеят с тях родителите им! И честито на гордите мами! Аз лично имам чувството, че този ден е мой празник точно толкова, колкото на детето ми. Даже може би малко повече, защото то и без това не разбира  , а за мен този ден е наситен с мноооооого емоции.
Ох, колко ми е мило, като ви чета разказитеееее...... Магаре, пък за твойта снимка думи нямам, страхотно е, е заради тези моменти бих се навила за второ... /между другото, много ми е неудобно като се обръщам към теб с магаре  /
Лиде, много интересен разказ... Леле, а аз си мислех, че съм зле с 13-тина часа раждане, ама то и по-зле имало...
Подсетихте ме за някои неща - усещането, когато бебето излезе... Кой каза, все едно се родих аз, не може да се опише, такова невероятно облекчение за миг, не съм изпитвала никога. И вида на бебока - моето се появи с отворени очи, аз мислех, че е невъзможно, а то ги кокореше насреща и на малката му главичка изглеждаха огромни. И вълната от емоции, която те залива, когато поставят бебчето на корема ти... Радост, облекчение, страх, гордост, радост... Сълзите ми текнаха като река, а не знаех защо плача... И кротичките звуци, които издаваше, като котенце. Даже от напъните ли, от напрежение ли, но не го чух отначало и се развиках плаче ли бебето     И гадното - шевовете. Честно казано, за раждането вече лошите спомени са ми избледнели, ама шевовете никога няма да ги забравя - два месеца не можех да седна като хората, какво беше това чудо, не знам. Мъкнех една дунапренена възглавница от стая в стая да сядам на нея.     Но, разбира се, резултатът си струва всички жертви!
Е голям съм шемет, значи, включих се нещо да пиша, ама какво бешеееееее
А, да! Смених млякото на Мими от Нан3 на Фризо3 /то е за след година/ и днес се изака 5-6 пъти  Дали е възможно да е от смяната на млякото. И по принцип какво се дава при разстройство?
Чао от мен засега, отивам да си хапна супичка и се опъвам пред ТВ-то.

Такааа, сега вече мога да попиша след като ви прочетох!

Първо днес прекарахме суперски на рождения ден на Митко на мама Мо72! Беше първият път на Анди в детско клубче и си личеше   Направо се разби това дете. Всички други едни такива кротки и спокойно занимаващи се, а нашата точно като невидяла обезумя - специално в басейна от пластмасови топки и една пластмасова къшичка   Шоу направи на мама гордостта   А Митко беше най-сладкото момченце. Видяхме и Ема на мама Любопитка - страшна сладурана и с Ели си коментирахме, че на моменти двете много си приличат  

Сега за историите:

Магаре, направо ми се насълзиха очите като прочетох за баткото и табелката - не я бях виждала или пък съм я забравила.. И преди съм ти казвала - просто от всичко видяно и чуто от теб за тях досега си личи колко баткото обожава сестричката си и това за мен е най-спрекрасното нещо на света! Дано винаги бъдат все така близки!!!  

Яна Вд, а защо те караха да напъваш върху тоалетната???????   Направо ме разби тази част от разказа!! Какви са тези акушерки и лекари там бе???   Добре че всичко е било наред накрая!  

Рени, мила първо да ти е живо и здраво момиченцето!! И второ леле, ужасна история Зелени води не е на добре, а и седалищно разположение не помага! Ти значи си била с пълна упойка? А след това сигурно идва още по-гадна история щом не искаш да си спомняш. Страшно се радвам, че всичко в крайна сметка се е наредило и малката днес празнува първия си рожден ден!!    

Терпсихора: хаха хем се смях за книжката, хем за 'ходи ми се по голяма нужда' скица такава!  

Жижин, а ти пък гледаш филм с 5-6 см разкритие, ще ме убиеш женооо  

Дани, еха и ти си родила хипер бързо, браво! Много смешно това с висенето на дръжката на вратата - познато ми е   А това с ножицата не го разбрах??  

Ганушке, хаха и мен от клизмата ме беше страх, но се оказа някакво никакво нещо    Веселбата идва после, ама пусто като не са ти правили, па и раждаш за севте и от клизмата те е страх...  

Кобрети, за съжаление (или за радост) не успях да усетя като повечето от вас момента на излиза на детето, но се опитам да си го представя точно като огромно облекчение. Може би не случайно старите хора (баба ми лека й пръст ми го пожела преди да родя) казват нещо от сорта на 'леко освобождаване' - демек от бремето (то от там идва и самата дума бременност - всичко се навръзва   )

Знаете ли, каквито и да са ви историите едно ме карате да мисля - че ми се иска живот и здраве да родя второто си дете по естествен път - въпреки, че имам вече едно секцио и може би ще ми кажат пак секцио, въпреки, че секциото за мен лично е хиляда пъти по-лесният вариант и т.н... Искам да усетя това нещо, колкото и трудно и болезнено да е (е с епидурална упойка де, чак таква мазохиста с абсолютно естестено раждане не съм   Мариелка ли беше писала, че така е родила?   )

Сега се обръщам към всички, които имат желание да дойдат на срещата в София - Поли Зо особено теб моля те, ако четеш потвърди ще дойдеш ли, че нали за теб най-вече я правим   (ако нещо не можеш да пишеш, можеш да ми звъннеш, имаш ми тел. ) Моля и другите да кажат кой със сигурност ще дойде. Аз така или иначе ще съм там с Мо72, Любопитка, предполагам и Ани и Мариелка ще дойдат?? Хари ти какво реши? и т.н. и т.н... Засега никой не е казал нищо за друг ден, час или място, та предполагам остава понеделник 10.30 в Борисовата до мястото, където дават лодките на езерцето. 

Янче ами нали трябваше да среже пъпната връв,а ножицата беше надалече....
Много ви завиждам за срещичката,ще се набърборите едно хубаво,да наснимате сладкишите и да ни ги покажете
Амбишъс,не съм аз на снимката,това е моята приятелка от детските години.Познаваме се от времето,когато ходехме без горнища на морето  .Приятелски семейства
Утре по-обстойно ще пиша,че Нико нещо е неспокоен.Лека и мека

Янче, аз също раждах напълно естествено и то не защото много го исках , просто в АГ-то не правят епидурални упойки. Пожелавам ти второто да го родиш нормално, щом това е желанието ти. Аз да ти кажа съм много горда от това, че не виках, мислех че ще опищя цялата болница, но само най-накрая като зверски ме болеше удрях с юмрук по стената, незнам дали не е останала някоя дупка от мен.

Да ви кажа баба какво ми разказваше лека и пръст, та тя ми каза, че родилни болки е нямала , отишла е до тоалетна по голяма нужда(явно това са били напъни, но как преди това нищо не е усетила идея си нямам) и главата на бебето се е показала, тя си сложила ръката да не падне бебето и толкоз. Лекарят и е казал ако реши да има второ накрая на бременността да лежи, да не го загуби някъде. Ех, казвам ви тайничко се надявах и при мен да е така.

и аз ще дойда на срещичката
хайде и аз да разкажа на бързо за мойто раждане:първо ми бяха определили термин на 04.08.09г,после ми казват термин 27.07.09г.,та последно го оставиха за юли месец и тъй като не родих тогава ме приеха в болницата на 04.08. и започнаха едни изследвания на кръв и урина,слагаха ми някви хапчета за предизвикване на контракции, но и те не помогнаха и така на 6-ти ми падна тапата и в 3:00ч. сутринта ми изтекоха водите,почнаха и контракциите.и така ме свалиха в родилното,сложиха ми система за разкрите но уви повече от 4см.не стана,и др,Ковачева ме видя жената и вика:''няма какво да я мъчим,няма да може нормално да роди,вкарвайте я в операционната'',и така в 11:15ч. Тони се появи на бял свят ,няма да обяснявам как се чуствах,защото и вие сте го изпитали вече и знаете,и с малко проблеми от моя страна,благополучно ни изписаха на 14-ти.
та това е моята история на кратко

Ехааа вярно, че вече мога да честитя! Честит рожден ден на слааааадката Еванджи и кавалера Теодор! Да растат здрави, весели и безгрижни слънчица за радост на мама и тати!!! Майчета, честит ви празник и на вас! Страхотен, прекрасен, незабравим ден желая!  

Дани, да де не разбрах какво точно се е случило - не са ти срязали пъпната връв ли като й е била далче ножицата???  

Бъдете живи и здрави и винаги усмихнати....



Честит празник на мамите Петра и Рене...

честит рожден ден на Еванджи и Теди,да са живи и здрави и много игриви

Честито на всички пораснали деца! Да растат здрави, усмихнати и щастливи!  

Благодаря ви мили момичета за пожеланията!  

Успях да ви прочета, много се развълнувах на разказите ви, и мен ме хваща носталгията за последните бременни дни и раждането на нашия син. Наистина много бързо мина тази 1 година.  

Ние почти не се задържаме в Смолян, миналата седмица бяхме в Гела, имаше гайдарско надсвирване, беше много хубаво и хладно.   Утре ще ходим до Гърция на плаж, нали пътя вече ни около 2 часа до Бяло море.

Лека нощ.  

ЧЕСТИТО НА НАШАТА ПРИЯТЕЛКА ЕВАНДЖИ И НА ТЕДИ, ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ. РЕНКА, РА_ИВ ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВСИЧКО НАЙ-НАЙ, ДА СТЕ ВСЕ ТАКА ВСЕОТДАЙНИ МАЙКИ И ДА ВИ РАДВАТ ДЕЦАТА!




Румик - мнооого сте сладки и големи! Да ти е живо и здраво момченцето!  

Г-ца Кобрети - много интересно беше това за излизането на бебето, аз не разбрах, защото раждах с епидурална, въпреки че цяла бременност си мислех как ще родя напълно естествено... е, може би щях, ако не бяха тези дълги часове контракции. Родих се с тази упойка,  макар, че далеч не е напълно безобидна, както всяко нещо, де. Мисля, че е възможно от смяната на млякото да е акала повече Мимето.

Лиде - ще питам за капките, те бяха дадени на мъжа ми от един очен лекар, обаче той не ги ползваше и една приятелка, която имаше подобен на твоя проблем, дойде, хареса ги и ги отнесе. После ми спомена, че добре и действали, но пак ще питам какъв точно беше проблема при нея и т.н. Макси е невероятен, много се радвам, че се адаптира и слушка така в градината.  

Ганушке - ех, какво раждане е имала баба ти...искам и аз такова! Пожелавам ти следващото да е по-лесно от първото!

Момичета, да попитам как се хранят вашите деца. Моята калпазанка изобщо не иска да седи на стола за хранене....иска да обикаля, а аз да търча след нея с лъжицата. Аз обаче съм непреклонна, искам да се учи, че като се яде се седи на масата, а не се играе, обаче имаме големи проблеми, ревове, стиска устата, не иска да яде, докато не стане нейното... Аз също не остъпвам докато не стане моето и така деня ми минава от хранене до хранене и се побърквам...има ли други такива непослушковци????

Честит празник на днешните рожденници Еванджи и Теодор! Да растат весели и безгрижни!
Честит празник на техните майки   

Янче,  Като си се зачудила за второ раждане да ти споделя моя опит: аз съм раждала два пъти в една и съща мизерна болница (Благоевград), при един и същи некадърен и отвратителен персонал - веднъж нормално и веднъж секцио. Няма друг период в живота ми, който да ми се иска да изтрия, освен втория престой в болницата. А първия път беше екстра: събудих се с контранции, засекох ги на 6 минути, събудих и мъжо да засича, пуснах една пералния и прахосмукачка около 3 -4 часа нощеска, обадих се на докторката с болки на 2 минути, приеха ме към 6, в 9 родих и след 3 дни си бяхме вкъщи

Амбишъс, Венцислава не понася да е вързана - нито в стола за хранене, нито в столчето за кола, нито в количката. Яде с нас на масата. Имаме кухненски ъгъл - ние седим, тя стои права и се подпира на масата, рови на всички чинии като сврака и така ядем.