АВГУСТинската дружинка вече става на годинка!-тема № 21

Да, и аз затова се насочих натам,но реших в последствие да послушам докторката.Много трудно решение.

 Не знам дали моето е най-бързо ,но Амбишъс,мила,твоето е било направо кошмарно.Сигурна съм,обаче,че всичко е на заден план и като погледнеш Саванка си казваш:струваше си

Честит първи рожден ден на Тони,Венци и Марти.Мили момчета и сладичко момиченце,растете палави и щури ,умни и добри,за радост на всички

Честит Рожден ден ,мила...
Желая ти живот, изпълнен със здраве,
щастие , късмет и много , ама мноооого ЛЮБОВ!
Помни , животът е като огледалото
и ако ти му се усмихнеш
 и той ще ти отвърне със същото.
Остани си все същото усмихнато
и грейнало момиче, за да радваш всички!

Честит роджден ден на поредните сладки бебешодери  

А коя е Жулиета? Да и е честит деня рожден все пак   

Жулиета е giuli

Да ви се похваля пурво за моето 4ове4е днес е било целия ден послушни4ко и вси4ко си е папкало и на 2 пъти по 40 мин и 1,5ч. спинкало 
Пускам сним4ица и с нашия подарък от Румик и Тонката, 4е мноооого го отложих, но с тия ти4анки няма как  Много ви благодарим   

Утре ще ви сканирам сним4ици как моето слън4ице рисува първата си картина, а самата тя казаха, 4е ще ми я дадат когато им свърши изложбата на стената в градината  Днес в дневника му пише, 4е много е 'пял' и много се е забавлявал с музикалните инструменти  на мама музикант4ето, няма да е като тати музикален инвалид   
За о4ите - казаха ми, 4е едното е по-лениво по рождение от другото, но това си е все едно хора, които могат да правят вси4ко с две ръце и тези, на които дясната им е по-удобна. Имам 4увствителност на о4ите към светлина и немога без слън4еви о4ила. Аз и затова съм си избрала едни с не много тъмни стъкла и се 4удя сега как да си избирам нови, 4е тия модела им ми омръзна, но пък са ми перфектно удобни и то4ните за стъкла, но ще видим де. Направих си и снимка като ирисулогия (май Ганушка теб бях питала за лекар във Варна, който го прави) и ми казаха, 4е нямам високо кръвни, глаукома, диабет и още куп заболявания, които се виждат в на4ален стадий на такава снимка. С една дума - пушка съм, само малко наполовина мързелива       (егати, предния път ми казаха, 4е не мигам достатъ4но 4есто  )
Та, по4вам с моето раждане. Ще е дълго, 4е 4 дена как се обясняват и сигурно ще изпусна половината, но на който не му се 4ете да ме пропусне 
Бяхме с мъжа ми по гостита и с колата по цял ден напред-назад, все едно се сбогувах с тях преди да родя и даже бири4ка пийнах за кураж, защото си имах контракции, но на мноооого рядко. Супер си виках, ако такова е то това 4удо родилните болки, ми 4е аз мога да си раждам всеки ден    Но аз и по принцип си държа на бока де. Прибрахме се вкъщи и контракциите ми спряха. Предните няколко дена имах болки в къста и се засилваха, та не бях и спала по4ти, но тази нощ я изкарах с леки контракции и нищо стряскащо. Вземах си душове постоянно, за да съм готова, ама тц..  На другия ден пак имах по на 4есто и когато станаха на 4 мин сурнах мъжо да ходим до болницата. Като ме видяха как се хилотя ми казаха да си ходя, но аз останах за преглед. Казаха, 4е не е грешка и са контракции - пуснаха тоновете на бебето, но за да ги засиля трябва да ходя  и аз им казвам, 4е като ходя ми спират, вместо да се усилят, те : не, ще ходиш из болницата 1ч и пак ела  Ми ок. Ходих си аз и те естествено спряха. Връщам се и ме отпратиха вкъщи. Пробираме се и от вратата пак ме по4наха. Мъжо ве4е е леко бесен, 4е го разхождам така безцелно. Поседях си аз, гледах ТВ, къпах се пак, няма тапа, няма нищо да падне, абе само кнтракции. Ве4ерта айде пак да ходим, 4е бяха на 3 мин и не са спирали, но като влизаме и те из4езнаха отново  Този път ме итаха дали не искам да ме бръкнат, за да ускорят раждането и аз им дадох. Пратиха ме в нас. Контракциите през нощта бяха сигурно леки щом съм спала, но ги имаше. На следващия ден пак същата история, но този път мъжо каза, 4е ме води и никакво прибиране обратно без бебе  Приеха ме и веднага на апарати за тоновете на бебето. 4акахме да ми се спукат водите - ми нещат. Решиха да ми ги спукат и да 4акаме. Ми 4акаха ме и аз непомня колко, но смяната им свърши и си тръгнаха. Спахме там. Мъжо с мен естествено през цялото време. Самостоятелна стая  и баня и тоалетна към стаята, ама той отка4а от скука, неудобно, гладен и недоспал... Сутринта - ще ми пукат 2 нови сестри назна4ени неотлъ4но от мен, дори не ядоха цял един ден, само по 1 4ай4е пийнаха и то се сменяха. Та решиха да ми пукат водите. Ами мъ4иха се и неуспяха  Ту едната, ту другата... Оставиха ме докато решат какво да правят и след няклко контракции си ги спуках май сама, знам ли... Казаха, 4е много била дебела и еласти4на там ципата    Та понеже много време ве4е съм без сън, без храна, защото неможех да ям в такъв момент и с болки, за мен нищо особено и искаха да ми сложат епидурална. Но аз знаех, 4е може да ми се забавят контракциите, което ве4е много щеше д ами стане и отказвах хиляда пъти, но накрая ми вкараха един млад, симпати4ен лекар и тои по4на процедурата по обясненията. През това време пуснаха система за засилване на контракциите, за да избегнат този вариант. Сложиха епидуралната, която до никъде не ми стигна, 4е още една, 4е и половина отгоре. Казаха, 4е това е страшно опасно, 4е не се слага пове4е от една и максимум половин доза отгоре. Аз по4нах да повръщам яко, за първи път след като забременях. По4нах да треперя и ме хванаха невероятни болки в кръста, но можех да ходя без проблем. Контракции на 1 мин и пълно разкритие, подготовка за раждане и хоп - контракциите спряха, из4езнаха и това е  Докато се 4удят какво да ме правят запо4нах да напъвам и ми казаха - 1ч напъваш и не родиш ли - влизаш за операция. Напъвах си аз, вси4ко беше добре, но вдигнах температура и тоновете на бебето на моменти по4наха да се губят  Бях единствената родилка в отделението и цялото внимание беше насо4ено върху мен. Освен това и вси4ки ве4е ме познаваха, аз толкова време там. Вкараха ме в операционна и последния момент лекарката каза: вадете форцепс, аз ще рискувам  Аз не го видях, но видях на мъжо физиономията и как му се повдигна от вида му. Питах го как изглежда и той: ще ти кажа после, сега само не поглеждай  Накара ме да напъна 2 пъти и сложиха още опойки. Мен трудно ме хващат, 4е ми пръскаха с еидн спрей, за да видят къде имам 4увствителност и накрая ме хвана, но без малко да ме срежат на живо, нямаше време    Извадига го Макси и ми го метнаха като мокро коте на корема като вси4ки о4акват да пла4е, ама - не. По4нах да викам, 4е детето ми не пла4е. Грабнаха го и в картона пише над 2,5 мин не е изплакал, но реално за мен беше ве4ност. Нямам идея колко беше. Мъжо го викнаха да го вземе и дами го донесе. Незнам защо само го помилвах и след мин. го цунках и това беше  По4нах снимки на мъжо с детето, а през това време ме шият  Ама обаждания, смс-и, а хората шият    По едно време се усетих, 4е нито тел. е удобно да имаш, нито снимки да се правят, още по-малко родилката да звъни на ляво и надясно, ама после пък си казах - ми какво ми пука, аз сега ставам майка за първи път и ми е разрешено  Шиха ме към 45мин. Така ме ошариха, 4е немога да ви опиша. До скоро си имах проблеми с това, не 4е ве4е е 6 положението, но към 5 клони ве4е  Закараха ме в една стая да ме нахранят, а мъжо с Макси по изследвания заради моята температура и това, 4е не изплака. През цялото време е мляскал от глад и накрая са се принудили да му дадат вода със захар. Сложих го да су4е и нямаше никакви проблеми за захапване и т.н., но няма кърма, няма коластра, няма 4удо. Назна4иха ми на 6ч. антибиотици за двамата, но неговите през 3-4 отделения да ходя с една подвижна коли4ка и да му ги бият венозно. Прз останалото време на гърдите, а ако не е - на електри4ески помпи за стимулация  Нямах време да ям, да спя, да се изкъпя, за нищи4ко, а това бебе реве ли реве и мяска  На 3-я ден се примолих да му дам АМ, та така миряса за 4ас някъде и после пак. На 4-я ден ве4е не издържах нито на болни4ната обстановка, не 4е беше кой знае колко лоша, но постоянно ти4ай, бягай, исках си в нас и запо4нах да пла4а, а тук много държат майката да е спокойна, за да има кърма и ме изписаха. Продължих със стимулацията още 2 седмици в нас и постоянно на гърди и по малко АМ, но неможах да постигна резултат и се отказах. След 3-та седмица запо4наха одисеите с уцасните му екземи - предполагам от антибиотика, мръсната болница, все пак ме изместиха в стая с 6 легла и през няколко 4аса все нови и нови хора влизаха и по4нах да бягам по болници. Та айде стига толкова 
Резултата сега е важен, а усилията и болките се забравят  Да са ни живи и здрави де4ицата 
П.С - 6 нови отговора ...
Джули - д си жива и здрава и малката Силви скоро да стане кака и много да ти помага, а мъжо да те обожава. Весе празник

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ВЕНЦИСЛАВА, АНТОНИО И МАРТИ! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ, ЖЕЛАЯ ИМ ЕДНО ВЕСЕЛО И БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО! ЧЕСТИТО НА РЕНИ, РУМИК И ГЛУПИ - ДА СА ВИ ВСЕ ТАКА ПРЕКРАСНИ ДЕЧИЦАТА, МОМИЧЕТА!  



Джули - честит рожден ден и на теб! Всичко най-хубаво ти пожелавам!  

Фликс, Дани - благодаря ви, момичета, наистина беше кошмарно, но честно казано в мига, в който си видях детето забравих всички болки, а сега като я гледам си казвам колко много си е струвало всяка една от тези контракции. Искам второ, да, и него пак бих родила нормално, дори ако трябва да мина пак през този кошмар. Но и аз като Дани мисля, искам да се порадвам първо на Савана и тогава второто дете. Не знам защо ми се струва, че с 2 деца, с малка разлика, първото някак си страда и бива игнорвано...

Дани - все забравям да питам, на едната снимка от партито, до мъжа ти, това ти ли си? Много сладко парти е било, личи си, че голяма игра е имало. Пожелавам ти леко раждане и с третото...   И вземи вложи тази артистичност в някакъв бизнес, поне пари да правиш с това. Аз нали съм инженерна глава, хич ме няма по тази част, много се възхищавам на такива хора.

Ганушке - ами не ми пуснаха система, защото чакаха естествения ход на нещата, т.е. да си достигна нужното разкритие сама. Аз бях готова на всичко да се ускори този процес, но уви.   Идеше ми да ги   , то не беше час-два с тия болки, да се изтраят, направо бях почти колабирала...

Шайнче - страхотни сте, роклята също е красива много. Последната снимка много, много ми харесва.

Лиде - хахахахах, не мога да се стърпя, просто последните ти 2 постинга имат такива бисери, че .... За очите, има едни безобидни капки, които се продават без рецепта, те помагат за сълзенето, мисля. Ще поразпитам пак и ще ти кажа. Страхотен е Макси, а и подаръка е много хубав!  

Хариела - и ние така галим и викаме ''о-о-о-о'', даже и на други деца го прави, много гальовно, обаче как тръгнат да и ровят по подаръците ги избутва най-брутално и не позволява никой да ги пипа . Лъвска му работа.

Весе - хайде, чакаме те да разказаш как е минало и твоето раждане. И другите момичета, които не са разказали също!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ВЕНЦИ, ТОНКАТА И МАРТИ  МНОГО ДА СА ЗДРАВИ4КИ, БЕЗГРИЖНИ И МНООООГО ВЕСЕЛИ Мамите да са най-гордите на този ден и да си изкарат прекрасен, незабравим празник   



Амбишъс - те тия капки са за овлажняване на окото. Те не са ми сухи, въпреки 4е съм ги пробвала и няма разлика. Абе така ще е с о4ила, който си мисли, 4е се надувам - му удрям един игнор и така 

Честит рожден ден на Марти, Венцислава и Антонио!  Да са много здрави и весели, безгрижно детство им пожелавам!  Честит празник и на вас, майчета! 

Честит рожден ден на Тони, Венци и Марти! Руми, Рени и Веси, да са ви здравички и умнички и много усмихнати порасналите дечица!  

Като сме почнали да си припомняме, помня, че Тони май щеше да се казва Петър.  

Честит рожден ден и на Джули! Бъди много щастлива и обичана!

Честит дожден ден и на мама Джули ! Всичко най-най-най ти пожелавам  

За раждането - хайде и моята история накратко:
Между два термина дадени от двама гинеколози - в крайна сметка трябваше да родя на 17-ти август. Аз се надявах да родя на 15-ти та да си имам една Мария
За съжаление мина и 15-ти и 17-ти а никакви признаци за раждане. От там моята лекарка ме викаше да ме гледа ама никакво разкритие освен обичайното от 1 см. Накрая вече ми вика ако в събота и неделя не родиш , взимай си багажа и рано в понеделник идваш. И така 2 дена  НИ-ЩО. Мъжът на брат ми със семейството си бяха тук на гости от АМерика за месец. В неделя вечерта отидохме в Несебър на разходка, те ядът и пият а аз не смея, щото видиш ли ще раждам на следващия ден и да не би случайно да ми правят клизма   И най-лудото - бяхме две коли хора и тъй като аз не пия - аз шофирах. Нищо, че влизайки в колата завъртах с корем волана и го заключвах   Вечерта мина спокойно, върнахме се към 12 вечерта, посъбрах последните дреболии от багажа и естествено не успях да заспя дълго време.
На другия ден съ сака и айде в 8ч. болницата. Приеха ме, легнах в предродилна зала......стана 9 - 10ч. никакви признаци. Сложиха ми система с окситоцин - един час - тц. В 11 ми сложиха втора система - атропин /ако не бъркам името/. Започнаха вече леки контракции а 11.30 си започнаха вече болки, чести контракции и зор Общо мъчение 42 минути и точно в 12.12 изплака нашата принцеса Десиславка. Цели 3.200кг а ми казваха, че повече от 2.700 няма да се роди Очаквах първото изплакване с цялото си същество. Баткото когато раждах не изплака и се беше нагълтал с околоплодни води, та се наложи да го интубират, че се давешеи не дишаше и за 10 минути не знаех къде се намирам тогава  
Та така....най ме е яд, че ме цепнаха предварително преди последния напън, направо я видях акушерката как седи с ножа и само чака знак от лекарката   Така било по-добре казаха отколкото да се цепна където не трябва. Не знам......направи ми няколко шевчета, с упойка, нищо не усещах. Бебето лежеше на 2м. от мен , както каза и Фликс за нашата болница. Деската някак си мъркаше и издаваше много милички звуци без да плаче. Моята приятелка, познаваща се с гинеколожката ми, влезе при мен и засне на Деси първото клипче с телефона си , все още лежаща под тези лампи с които ги нагряват. Много е кратичко клипчето, но си е страхотен спомен.

После ме качиха заедно с бебето горе. Мизерийка си беше вярно , и точно по това време ремонтираха едното крило на родилното, та беше и голяма гъчканица, поне се съобрзяваха да настаняват в отделни стаи жените ромки.
Деси засука все едно го е правила и преди това, нямах никакви проблеми, благодарение на съветите тук /вече забравих кой първи го каза/, за това да си мажем зърната с кърма след кърмене. На мен наистина ми действаше успокояващо и заздравително.

На третия ден ни изписаха , прибрахме се , Митака очакваше Деси с много мила табелка, която ми разтопи сърцето и от тогава сме си завършено , пълно семейство и даже имам чувство, че Деси винаги си е била с нас  
Табелата може би помните, бях я показвала:

Честит рожден ден, Джули!  Да си най-обичаната мама и жена! 


Магаре, направо ми се насълзиха очите от тази табелка на баткото, толкова е мило.

Честит ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН на Антонио,Венцислава и Мартин! Желая ви безгрижно детство с много усмивки,любов и по детски сладки пакости!  

Честит празник и на вас-Румик,Рени_Вм и Глупи! Много радост да ви носят вашите слънца!  

Честит рожден ден,Giuli! Много здраве,любов и усмивки ти желая!  

Ох,за шевовете-те май ми бяха по-кофти и от самото раждане.Не знам колко бяха,но в такава поза ме "настаниха",за да ми ги направят,че направо ми става неприятно като се сетя.   Магаре,ти може да знаеш.Между другото,много сладко,че си имаш клипче за първите минути на Деска.А и баткото много мило ви е изненадал.Разнежи ме...
А аз нямах кърма до третия ден и втората вечер Марти така жално писука,зашото беше гладен - не исках да се приучва от шише да пие.Това ми е едно от НАЙ-ГАДНИТЕ и МЪЧИТЕЛНИ изживявания с него,откакто се е родил.

Лиде: Целия ти пост прочетох-твоето си е било голяма одисея   Сега,като разказваш за яслата на Макси,донякъде ти завиждам за този тип нови изживявания,които имаш.Но при вас заведенията са на съвсеееем различно ниво.Много силно впечатление ми прави как се занимават децата и каква информация ти дават за тяхното поведение.
Хм,Ганушке,не бях обърнала внимание,но ти като ми каза-май,май наистина е така    
Аси: Все забравям да те поздравя за темата-страхотно е всичко,което правиш-колажи,заглавия,оформление...БРАВО   

,, 

Честит рожден ден Жулиета.Много да те радва малката,мъжо да те слуша и успех в кариерата.

Страхотни разкази разказвате мамчета   

Аз имах болки 4 дена преди да родя.Не преставах да досаждам на лекарката.Звънях и ходех до нея.Ама все си милсех,че ще изпусна момента за раждане.Така се бях уплашила да не родя вкъщи  Баш на 23-08-09 в 6:00 се събуждам със страшни болки и в седем часа вече ми пада тапата.Не спрях да рева и само обикалях стаята.Към 7 и нещо в болницата и там ми викат скоро няма да е като те гледаме как се смееш.Ама на мен само пред тях ми беше смешно  Качих се горе и ме провериха за разкритие 2см.Е това беше много гадно да ме проверяват.Чувството е ужастно.Стана 11  часа,а аз нищо контракции през 3 минути.Акушерката вика ходи,а аз дори дума не можех да обеля.Сложиха ми ситема.Ходех из коридора и повръщах в кошчето,а мъжо след мен и на мен ми идеше да го убия    Накрая ми донесоха канче да повръщам в него,а аз взех,че спрях  Стана 3 следобяд и започнах да напъвам.Веднага на магарето и лекарката вика не сега отивай в тоалетната и напъвай там 30 пъти  Божее направо ако сега ми каже така ще я убия и нея.Отидох ама на 20 път някъде вече усещах,че бебето излиза.Викам аз и ми помогнаха да стигна до магарето.Като закап влачех и системата с мен ама я скъсах от бързане.На магарето от 3 напън Алексчо излезна.Изплака веднага.Аз не знаех какво да кажа.Направо все едно аз се родих,а не детето.Вечерта ми го доведоха и веднага си засука коластрата.Чак на 3 ден като ме изписаха имах кърма.

Хайде стига за днес толкоз..

Лиде, голяма одисея си имала ... И аз като Фликс съм много впечатлена от детското заведение, което посещава Макси. Наистина е много хубаво, че така се занимават с дечицата и каква информация ти дават само ... Е как да не се гордееш, бе маме ...?! 

Момичета, моята малка ВенцислаДка порасна и днес стана на 1 годинка. Да ми е жива и здрава!

Честит рожден ден на Тони и Марти! Честит празник на техните майки    Дано 7 е щастливото число за нашите деца.

Специални благодарности на Аси и Ивуша за заглавието 

Честит рожден ден на Джули   

Ние приключихме частта с роднините, сега Венци нани, после продължаваме с кумовете. До утре ако смогна ще кача снимки. А утре вечер тръгваме за морето. Още не знам със сигурност къде ще сме, но някъде на юг. Ще пообиколим със сигурност, та ако някой иска може да пише на лични, аз ще се радвам да се запозная с всяка една от вас. Аси, мъжо е удивен от темите, които правиш.

Много мили са разказите за раждането. При мен беше една каша от всякакви видове емоции - и положителни, и отрицателни. Беба беше седалищно и 4 дни преди термина влязох в болницата с 1 см разкритие, за да съм под наблюдение. Определихме дата за секцио - 7 август (1 ден след термин) с уговорката, че ако се обърне ще раждам нормално или като дойде момента ще преценим дали може още да се чака. През нощта срещу 7-ми в 2:10 докато спях корема ми каза "пук", стиснах, отидох до тоалетната и секунди преди да стигна буквално изтекох на плочките, водите ми бяха зелени. Обадих се на докторката, докато дойде тя ме прегледа дежуната - беба си беше седалищно, включиха ме на апарата за тоновете - тоновете и се губеха (но звука не беше включен и аз не разбрах). Дойде моята докторка, последно и казах тя да прецени най-безопасният за беба начин на раждане и тя каза секцио. Докато се събере екипа гледах и раждане на живо. После заспах......
Беба се родила в 3:45. Аз не чух първия плач .... За всичко лошо после не искам да си спомням.
Най-милия момент беше вечерта, когато мъж ми и Олег нахълтаха при мен, донесоха и Венцислава; и след 5 дни когато си взех бебето и 300 км/ч излетях от болницата, че даже не си взех и болничните документи.
И оттогава насам вече цяла година вкъщи е една вълшебна приказка - мама, тате, бате и бебе