Бъдещите НОЕМВРИЙСКИ майчета

  • 24 878
  • 741
  •   1
Отговори
# 675
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 856
Ех, Kölsches Mädel, знам си аз, че ще се размина с някой  Crazy Нищо, като се върнеш от прегледа да кажеш как е малкото човече и ако има снимки давай насам да го видим и ние  Hug

# 676
  • София
  • Мнения: 301
Добре дошли на новите майчета    bouquet

За земетресението аз прочетох в нета - нииищо не съм усетила, нито пък писаната ми. Та по този повод, angela_vesi , да те питам вие какво ще правите с вашата котка? Питам, защото ние сме в гарсониера и някак си няма как да я изолираме от бебето и трябва някъде да я дадем, а ми е толкова мъчно  Cry Тя ми е на 6 годинки, отгледала съм си я от бебе, а сега трябва да я дадем някъде по селата  smile3518 Притесняваме и дали ще се справи навън, нали все в апартамент е гледана. А да не говорим, че на горката много и дойде - миналата година я преместихме при свеки, която също има котка  Shocked Сега я преместихме тук и другия месец трябва да я дадем  Sad Та тъй пооплаках се, но ми е интересно как се справят и други в тази ситуация.  

# 677
  • Мнения: 908
zuzi, разбирам те  Hug Ние нашата котка я гледахме 10 години и после я пратихме на село при дядо ми и още си е там. Сиамка е. Никога не беше излизала навън. Беше я страх. Само по стълбището се беше разхождала. В началото я беше страх и на село, разбира се. Но сега си мисля, че й е по-добре там. Ходи си навън навътре и си чувства къщата като неин дом. А в апартамента нямаше много къде да се разхожда. Много е гадно, знам. И на мен да ти кажа още ми липсва, въпреки че минаха вече 4 години. Много умно животинче е и всичко разбира и се отнасяхме към нея като по-малката ни сестричка. Спеше си при мене, особено зимата толкова хубаво ме топлеше, играехме, карахме се Simple Smile Ама като има бебе няма как. Космите и бяха навсякъде, хвърчаха. Важното е да знаеш, че я даваш на някой, който ще се грижи за нея и ще се отнася добре с нея  Peace А тя щом толкова се е местила до сега, значи би трябвало да свикне бързо с новата обстановка.
Недей да тъжиш  Hug Бебо като се роди ще имаш толкова ангажименти и други неща за мислене  Heart Eyes

# 678
  • Мнения: 219
Ние още си живеем с котката стана 10 години,но при нас е друго защото живеем в голям апартамент и горе долу е изолирана. Сега Алекс като порасна ходи и при нея да я гони,но общо взето рядко имат контакт.

# 679
  • Козлодуй
  • Мнения: 29
Зузи: Колкото и да обичам животните, в момента в който разбрах, че съм бременна Пуфи замина на двора при майка ми. 5 годишна котка мислех, че трудно ще се приспособи с живота навън. То взе, че й хареса. Сега дори за пръв път има котета.
А колкото до пола на бебето Дори : няма промени - момиченце ще е. Просто в нета беше показана синия вариант на количката. Нашата е розова Simple Smile 4 доктора досега са ме гледали - и четиримата бяха категорични за пола. Надявам се да няма изненади Simple Smile

# 680
  • 42.016399,23.101179
  • Мнения: 260
zuzi_pretty преди да се роди Вики и ние много се чудихме къде да я даваме нашата котка  и какво да правимес нея, но в крайна сметка решихме да си я оставим в апартамента и не съжаляваме. Сега изобщо и през ум не ни минава да се разделяме с нея. Wink
В началото самата котка предпочиташе да стои настрана от бебето, после към 3 тия месец лягаше някъде близо до нея и я наблюдаваше, не я изпускаше от поглед, ако бебето заревеше а аз не съм при него в стаята, идваше при мен и започваше да мяука сякаш ме вика.
Та така, помисли си хубава, раздялата не е е задължиелна, бебета и животни понякога си съжителстват страхотно. Wink

# 681
  • Мнения: 273
да те питам вие какво ще правите с вашата котка? Питам, защото ние сме в гарсониера и някак си няма как да я изолираме от бебето и трябва някъде да я дадем, а ми е толкова мъчно  Cry Тя ми е на 6 годинки, отгледала съм си я от бебе, а сега трябва да я дадем някъде по селата  smile3518 Притесняваме и дали ще се справи навън, нали все в апартамент е гледана. А да не говорим, че на горката много и дойде - миналата година я преместихме при свеки, която също има котка  Shocked Сега я преместихме тук и другия месец трябва да я дадем  Sad Та тъй пооплаках се, но ми е интересно как се справят и други в тази ситуация.  

zuzi_pretty, привет

И ние сме с котка - разкошна персийка на 5 години. Дойде при нас на 40 дни. Страшно съм привързана, мъжа ми също. Бях в 3-я месец, когато я дадохме при свекъра да я гледа /апартамента му е срещу нашия/. Уговорката беше, че ще гледа 3 години. Преди 10 дни каза да сме я дадяли на някой да я гледа, защото майка му заминавала на гости /майка му откакто е вдовица живее при него/ и той не можел да я гледа. Разстроих се много и си я прибрах. Тя беше в окаяно състояние - козината й беше сплъстена, с пърхот, ужас просто. Що рев изревах само аз си знам.
Но колкото й да я обичаме бебето е по-важно. Намерихме момиче, което много иска котка. И днес ще й я носим - ще я подарим заедно с всичките й неща. Дори ми е по-добре, че я давам макар и на непознат, на човек който ще я обича и ще се грижи за нея. Иначе само се разстройвам, че е котето е зле.
И така много ми е мъчно, но смятам, че сме взели разумно решение. Живот и здраве като порасне малкия и сме в по-голямо жилище той сам ще си избере животинче.

# 682
  • София
  • Мнения: 301
Много ви благодаря за мненията, момичета  Hug На мен много ми се искаше да я дадем на майка ми, но нали не успяхме да си вземем кола, а тя живее далече и пътуването ни до там отпадна, та вероятно ще ходи при някоя баба - или при моята или при тази на мъжа ми   Sad

# 683
  • Мнения: 7
Здравейте,
да ви кажа за моята котка нямам никакво намерение да я давам на когото и да било. Не се съмнявам, че ще се грижи добре за малката и няма да създава проблеми. Ако се наложи имаме достатъчно стаи, за да го отделим временно, но тъй като е моето животно и е неразделно до мен, ме съмнява как би станало. Раздялата я преживяваме и двамата доста тежко - миналото лято като ме нямаше 4 месеца и идваше всеки ден, докато си говорим по скайп с майка ми и мяукаше  Heart Eyes
За адаптацията на котките на друго място не се притеснявайте, не им е леко, особено на градските, но те са много умни животни и се справят, даже им харесва. Ние носим котката с нас на вилата всяка година и той обожава да се разхожда и играе на двора. Даже ни изненада една лятна вечер, защитавайки къщата от съседската котка  Twisted Evil
Аз цял живот съм била с какви ли не животни около мен и то в апартамент и съм много щастлива от това. Мисля, че животните помагат много за оформяне на характера на децата и ги правят по-отговорни и добри.

# 684
  • Мнения: 908
Веси, много си права за животните  Peace От 5 годишна все имахме котки у нас и така допреди 5 години. Ама то аз нали заминах да уча в София, така че пак нямаше да съм с Виктория и да беше останала у нас. Наскоро имахме зайче, но за кратко. Иначе и хамстер сме имали, беше ми подарък за РДто от едни съученички  Heart Eyes А майка ми мрази такива мишчици и подобни, ама като видя Жорко и много й хареса  Heart Eyes Но е гадно, че живеят много малко Sad Нашият изкара 2г. и половина у нас.
Но при зузи сега е малко сложно, щом са в гарсониера и дори в началото няма как да изолират котето  Confused Иначе съм сигурна, че то ще се грижи много за бебо Simple Smile А и зузи, щом ще я дадете на някоя баба съм сигурна, че много добре ще се грижи за нея. Представям си като отидете да я видите каква охранена ще бъде  Laughing

# 685
  • Λάρισα
  • Мнения: 45
Животното е отговорност. Като се взема животно първо трябва да се мисли, а не да се захвърля по една или друга причина, когато вече не е удобно. Вярно, ситуации много и не винаги всичко зависи от нас, но просто да се оттървем от животно, само и единствено защото идва бебе.. за мен е изключително безотговорно и егоистично, пък ако ще и на кралица Елизабет да го дам да го гледа. Съжителството на деца и животни все пак е въпрос на елементарна хигиена, не е ядрена физика.

И не визирам никого.. да не вземе да се обиди някой. И да кажа, че и аз съм била от другата страна на монетата - наложи ми се по други причини да се разделя с едното от кучетата ми, та знам и колко тежко решение е.. и цял живот няма да си го простя.
 
Нашето решение на животинския проблем е кученка да иде за 2-3 месеца в свекърите и после си я прибираме обратно. Дори и в България бях готова да я върна и после да си я взема, но да я зарежа - няма да стане Naughty

# 686
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 856
Ние имаме и куче(кокерче) и коте(безпородно)...Двете са като торнадо...Мислим котето да го дадем за половин година на едни приятели, защото си отваря само вратите и няма как да го държим далеч от стаята, а кучето ще остане...Само, че имаме проблем с него, че не може да спи само в друга стая, защото е свикнало да спи при нас, но ще го обучим набързо...Иначе котката си е дооооста крокто създание, но двете в комплект е малък ад  Crazy Е, поне ни помогнаха със свалянето на тапетите, та сега като почнем ремонта ще имаме по-малко работа  hahaha

http://vbox7.com/play:cad24bb0

# 687
  • Λάρισα
  • Мнения: 45
Katencetoo, ще се научи Peace И нашата така беше свикнала, но малко по малко започнахме да се подготвяме и да се отучваме от разни неща - качване по дивани, влизане в непозволени стаи и т.н. С малко повече упоритост и желание, всичко става. А за котето смятам, че сте намерили най-подходящия вариант! Heart Eyes

# 688
  • Мнения: 1 934
Много мило ми става като чета за вашите домашни любимци! Като порасне бебока имам голямо желание да си вземем едно малко сладко кученце. Татето е абсолютно против, но има достатъчно време за убеждаване  Heart Eyes
Докладвам резултатите от ФМ: всичко е ок, Груьо тежи вече 1600гр, продължава да върви 1 седмица напред. Според размерите съм в 31 седмица.
ФМ в третия триместър се правела най-вече да се проследи развитието на мозъчната дейност, което в по-ранни седмици не можело да се види. Това само като инфо. Аз по-скоро бях любопитна да видим Малчо, че отдавна не го бях виждала. Диването обаче пак се криеше и лекарката колкото и да се мъчеше не успя да му направи хубави снимки, затова и няма да публикувам никакви. Като се роди, ще си го видим!  Heart Eyes

Минахме с мъжа ми през онази борса в Хаджи Димитър, която много я рекламират, обаче не останах изобщо очарована. Като качество може и да не са лоши нещата, но нито като моделчета, нито като цветове, нито като цени ме впечатлиха с нещо.

Сега отивам да се просна на дивана, че съм скапана!

# 689
  • Стара Загора
  • Мнения: 308
Здравейте момичета. Засегнали сте болната ми тема - домашните любимци и по-точно кучетата. Аз имам мини пинчер, който от почти 2 год. вече го гледат нашите. Незнам доколко познавате породата, ама моя е много раздразнителен, хапе наред, мрази малки деца и всякакви други животни и е многоооооо разлигавен от майка ми. Незнам като се родят бебетата как ще ги водим у нашите Thinking Thinking Thinking
Даже с моя като сме си говорили и той не иска въобще да пращаме бебетата у нашите заради Ричко, щял пинчера нещо да им направи, а и косми имало... А той си е един такъв отмъстителен и с характер...абе мини пинчер. Та бях позабравила тази тема , ама ми я припомнихте, че ще бера ядове с кучето и бебетата и мъжа, а нашите така са си свикнали с кучето, като внуче го гледат. Даже му викат на баба и на дядо, защото аз му виках, че съм му мама, абе луда работа. #Crazy
Така се отплеснах, че забравих по същество да пиша. От днес забелязах, че ми тече лепкава, мътна течност от гърдите като ги стисна леко, на зърната се появяват по няколко капки... Не е ли малко рано за това???
Какво да правя, да ги мажа ли с нещо....незнам, дайте някакъв съвет.

Общи условия

Активация на акаунт