Ако нямахте ограничения, колко деца бихте имали?

Не ти го пожелавам, но няма невъзможни неща

И аз да се включа като човек, който все още няма дете, но е израснал в многодетно семейство и по разкази на близки мога да си направя някакъв извод. Донякъде може би зависи от това колко строг е самият родител. Ние сме 3 деца и сме много кротки (е, аз бях най-палавата   и много бели правех), но ни държаха много строго нашите родители и не смеехме да се глезим и лигавим много-много. Няма такова нещо - не ти се спи, не ти се яде. Дисциплината беше строга. Така че съм си направила извода, че строгите и лоши родители имат по-кротки деца и по-лесно се справят с тях. Бях на 14 г., когато се роди брат ми - толкова кротко дете не може да се намери никъде. Та покрай него сестра ми си беше изградила някакъв стереотип за дете и все искаше да има дете. Аз не исках дълги години (Затова сега ми е по-мъчително) може би именно защото исках да се освободя от "пълната къща". Та след като сестра ми роди, тотално се сдуха. КАзвала ми е, че наистина е много трудно да се гледа дете и няма нищо общо с това, което си е представяла - как ще си играят, ще му прави палачинки и т.н. Племенникът ми обаче наистина е доста разглезен и им е стъпил здраво на вратовете. Като страничен наблюдател виждам някои погрешни (според мен) тактики - сестра ми не му се кара, не му прави забележка (освен в много, много краен случай). Един вид - много, ама прекалено добра майка е и сигурно затова й е толкова трудно и постоянно е изморена и сдухана. Тя сама ми е казвала, че не иска и да чуе за друго дете като го гледа това какво е. Но пак казвам според мен, ако майката е по-строга, няма да позволи детето да й се качи на главата и съответно ще има желание и сили за повече деца. Аз пък никога не съм искала да имам братя и сестри и винаги съм си мечтала да съм единствено дете (За да ми се обръща повече внимание), така че отглеждането на много деца не значи, че те ще бъдат шастливи. Т.е., това че родителите са радостни за многото деца, не прави децата радостни заради братята и сестрите им. Дори мисля, че в многодетните семейства братята и сестрите стават по-големи егоисти (по себе си и брат ми и сестра ми съдя). Така че не е чак толкова добра опция да имаш много деца си мисля.

Аз съм същата "късметлийка"!
Но стократно предпочитам палави деца пред кротки.
Винаги съм си мечтала за точно такова дете каквото имам.
Но не и учудващо,де,моят темперамент е същия,то,детето,си прилича изцяло на мен.

И аз таки ми мислех преди да родя,ама не би.
Детето те моделира,не ти него.
Ако спи по цяла нощ,храни се добре и т.н,какво му е да си строг и последователен.
Но ако плаче почти непрекъснато,за щяло и нещяло, в продължение на 2 години.........
Пробвала съм да бъда строга,оставяла съм го да плаче.
Е,плакал е по 30-40-50 минути непрекъснато,съседите идваха да проверят какво става./моят син реве много,ама много силно/Посиняваше от рев,на крачка да си глътне езика.
Пробвала съм да не го моля за храненето.
Стоял е по цял ден чисто гладен,в резултат на което се изнервя още повече и става още по-трудно да го нахраня и усмиря.
Не,мерси,това не е за моето дете.
Поставям граници и правила,естествено,но едва сега.
В бебешката възраст беше невъзможно.
Но виждам как ревливото бебе се превръща в разбиращо и любящо малко дете.

Може би в бебешка възраст е невъзможно, тъй като бебето все още не разбира, но си спомням много ясно как майка ми ме натискаше да си лягам, когато не исках и ме държеше с двете си ръце, притискайки ме до кревата докато аз ревях и се тръшках. Понякога ме е оставяла да си ревя и отива в другата стая без да ми обръща внимание. Имало е случаи, в които ако много сме се лигавели, ни е гонела посред нощ навън (живеехме в къща с голям двор) на студа и ни държи поне 30 мин без да ни пуска вътре. После ако смееш - лигави се. Мен ме е гонела от къщи през нощта (това като тийнейджърка). Добре че имам баба наблизо. Брат ми го остави цял ден да не яде понеже беше много злояд и т.н. Вярно, нейните методи са много екстремни и вероятно граничат с тормоз, но след като реагира веднъж по този начин, втори път не се повтаря действието от наша страна. Докато сестра ми като гледам (сигурно за да не тормози детето си, както нас са ни тормозили) как лигави сина си - нито забележка, нито каране. Е, той няма оправия - прави каквото си иска и не могат да се оправят с него, не смеят и никъде да го водят, че прави големи циркове. Ние не смеехме да се лигавим никъде понеже яко ядехме бой и наказания (може би не най-добрият метод, но имаше ефект).

Ефект?!
Какъв?-Страхопочитание.
Това не е уважение и възпитание.
Пак казвам,такива методи не са за мен и детето ми.
Аз съм възпитавана либерално и родителите ми никога не са имали проблем с мен.Не разбраха какво е пубертет и т.н
А бях много палаво и буйно дете.

Има ефект за майката  - че не се товари толкова много, по-леко й е (по-бързо и лесно се справя с децата си).
За децата мисля, че изграждат по-стабилна психика. Т.е., малко неща могат да ги съборят и да ги накарат да се почувстват истински зле, когато пораснат и "навлязат в света", стават по-борбени.

Детето те моделира,не ти него.
Ако спи по цяла нощ,храни се добре и т.н,какво му е да си строг и последователен.
Но ако плаче почти непрекъснато,за щяло и нещяло, в продължение на 2 години.........
Пробвала съм да бъда строга,оставяла съм го да плаче.
Е,плакал е по 30-40-50 минути непрекъснато,съседите идваха да проверят какво става./моят син реве много,ама много силно/Посиняваше от рев,на крачка да си глътне езика.
Пробвала съм да не го моля за храненето.
Стоял е по цял ден чисто гладен,в резултат на което се изнервя още повече и става още по-трудно да го нахраня и усмиря.
Не,мерси,това не е за моето дете.
Поставям граници и правила,естествено,но едва сега.
В бебешката възраст беше невъзможно.
Но виждам как ревливото бебе се превръща в разбиращо и любящо малко дете.
[/quote]
Все едно си описала моят син  . Аз и сега имам проблем с поставянето на граници . Извинявам се, че малко спамим темата.

Обширна тема сте подхванали и няма еднозначно решение на задачката.  
A_H_I_L_E_A, ние също сме 3 деца, но никога, никога не сме били наказвани и бити.   И тримата сме изключително сериозни, борбени и отговорни.

Първото ми дете е много кротко и докато беше сам, винаги съм се чудела на майки, които не могат да се справят с децата си. Да, мислех се за перфектна.   Обаче се роди Дребния и ми показа някои аспекти на майчинството, за чието съществуване само бях чувала.  

Моето второто не спа 2 години, и аз с него. Постоянно ревеше за нещо. Но сега си влезе в ритъм.
Е, още е инатичък, но отминава.

Елена, повярвай, още малко ти остава. На 3 вече са разумни сладурчета.

Аз се чудя на майките с 2 деца с разлика под 3 години, за мен са героини, явно първите са им били много кротки.

И аз точно същото исках да кажаа на Елена и bobibb! До към три години беше голямо тръшкане и истерии и при нас, сега е много, много по-сговорчива, е сега малката пък започва! Моето както казах си беше от ревливите, но не съм се колебала за второто, което също се очертава ревливичко, тежи ми всичко това, но умерено, даже искам в скоро време и още едно детенце, но мъжът ми така се е запънал, че не знам как ще се разберем!

3 исках преди да родя, а сега едно..засега.

тц, не са били  Ама има всевъзможни причини да родиш второ при трудно първо. Ама че на 3 са разумни сладурчета - личният ми опит показва съвсем друго нещо. Има всякакви деца, и сладурчета, и гадинки както и всякакви възрастни. А и лафът: Малки деца малки проблеми, големи деца големи проблеми едва ли е случаен.
Напоследък покрай мен клишето: С времето ще става по лесно.  се смени с: Ще става все по трудно.
Това последното ми го казват тийнейджърски родители.

Оплаквахме се тука наскоро взаимно с едно друго семейство с деца на възрастта на нашите и си мерехме чии деца са по непослушни  Според тях са техните. Но в крайна сметка се оказа, че нямат и половината от нашите проблеми. Ама те са точно от строгите дето по горе момичето описа. Че май и по тежки случаи, защото примерно нощем децата като искат вода не им се дава, под предлог че нощем се спи а не се пие вода и нямало да умрат една нощ без вода. Освен това децата им седят на масата докато не си изядат порцията. Изобщо такива издевателства, които аз не бих могла да причиня на децата си, но те го имат за съвсем нормално и правилно възпитание. Но по интересното е, че децата им наистина си изяждат храната. На моите това никога не се е случвало, въпреки че и това е изпробвано ама моите бързо ме отказаха от този експеримент. Пределно ясно ми се показа, че няма да ми мине номерът и ще бъда наказана за инквизициите, на които ги подлагам. Е... оцеляха и без да ги насилвам да ядат и без да ги измъчвам с жажда. Иначе като гледам строгите възпитателни методи изброени по горе си правя извода, че и аз съм строг родител, защото всичко това е изпробвано. С малката разлика обаче, че и тези методи не проработиха. Та кел файда че съм строга, защото явно не зависи само от родителя, ами и от детето.

и какво ти направиха, че ми стана интересно 

Ами и моите 4 деца са толкова различни,че няма общ подход към всички,явно аз също не съм строг родител,по тези критерии,защото уважавам децата си и се съобразявам с това,кога им се яде и кога им се пие вода.Явно съм и някаква луда късметлийка,че са ми се паднали 4 ''лесни деца''. Истината е че всички са буйни и палви,но това безкрайно ме радва,те са по детски такива и не се мъча да пречупвам всичко в тях,само за да ги поставя под мой контрол.Не съм перфектна майка,ама съм единствената за моите деца,така че се моделираме взаимно.Имат респект от мен,слава богу ,не страх!
Голямата ми дъщеря е наистина трудно дете,трудно като характер,но няма какво да го описвам детето,вече е на почти 7год,но проблемите си продължават,изисква страшно много енергия и внимание,но 100 пъти да се роди,си я искам такава!
Предлагам да спрете да се оплаквате от децата си когато се съберете!Хвалете,обръщайте им внимание ,с негативни изказвания по техен адрес,не си помагате!