отново го загубих

Толкова е тежко, но помни, че ще гушнеш своето детенцето, само ако продължиш напред. Винаги ще те боли, но вярвай, че има начин да стигнеш до успешно раждане и да буташ щастлива бебешка количка.

 

Ужасно е това да се случи веднъж,а не мога да си представя каква е болката,когато се случи трети път.... Вярвам,че единственото,което може все пак да те изведе лека полека от този кошмар,е огромното ти желание за бебче,силата я имаш,убедена съм в това,защото за 4 години след първия несполучлив опит си се престрашила да опиташ още 2 пъти,а на някои жени им трябва цяла година и повече за да се замислят за нова бременност!
Знам,че сега си изпълнена само с болка и нищо друго ,но моя съвет е да направиш пълни изследвания,може би дори генетични и имунологични,все пак ако се случи един път без определена причина,може да се приеме за лоша случайност,макар,че едва ли някоя от нас би приела това за отговор,но ако това се случва цели 3 пъти,няма как да няма причина за това и тя трябва да се разбере,за да можеш да гушнеш така желаното бебче!
Не се притеснявай да споделяш,тук никога няма да останеш неразбрана,заедно ще превъзмогнем страховете и един ден ще бъдем щастливи мами на живи и здрави бебчета!

Ами то е ужасно объркано, или аз някаде збърках?!Още в 4 седмица прокървих и започнах да пия прогестерон, после чухме сърчицето и бях сигурна, всичко ще бъде наред, но кървенето се появявяше от време на време и трябваше само да лежа, но и това не беше проблем щях да го правя, колкото е необходимо.После в 14 седмица получих 0.5см. разкритие и в 16седмица ми направиха серклаж.10дена след това ме вкараха пак в болница с контракции и след 24часа на системи вдигнах температура.На третия ден започнаха да ми вливат два антибиотика венозно, защото се откри някаква много странна бактерия в урината ми и след пет дни казаха че всичко е наред спряхя ми лекарствата и се прибрахме в къщи пълни с надежда.Два дни след това бях на контролен преглед, защото ходех едновременно на две различни места за по-сигурно( все едно ми помогна) и лекаря откри, че околоплодните води са под нормата, вероятно от антибиотиците.След три дни нещата се бяха пооправили и след това пак ме вкараха на системи заради контракции и каървене.Така отново в болница, но на десетия ден лекаря доиде и каза, че е наи-добре да ме преместят в друга болница при основния ми лекар,защото тука вече нищо не могат да направят. След два дни вече но спешност бях в Шейново и ден след ден показателите ми ставаха все по-лоши, докато накрая бебето беше останало без околоплодни води и заради мойте резултати на кръвта се наложи да взема най-тежкото решение в живота си Сега само стоя и мисля аз ли збърках и дали нямаше да стане чудо.

Извинете ме за правописните грешки и ако ви досаждам с много писане, но само вие можете да ме разберете! Благодаря ви 

Marti2001 съжалявам за загубата ти. Не се измъчвай с въпроси дали си взела правилното решение. Всички сме минали по този път, но никой не може да ти даде еднозначен отговор. Дано намериш сили в себе си да продължиш напред и да сбъднеш мечтата си за бебче. 

marti2001, бъди силна, имай вяра, че ще дойде денят , в който ще гушкаш твоето най - прекрасно бебче. Болката и мъката от загубата винаги остават , те никога не избледняват в съзнанието ни , напротив имам усещането , че се усилват във времето, но надеждата и жаждата да дариш насъбралата се майчина обич и ласки остават и те са водещата сила. Пожелавам ти от сърце в най - скоро време едно малко сърчице отново да затупти редом до твоето и после да отдадеш цялата си любов на едно твое малко крехко човече 

marti2001 Думите са излишни. Дано по-скоро надеждата се върне при теб

marti2001 на никого не досаждаш мила,пиши винаги кгоато смяташ за добре ние сме насреща.И ти горката през колко трудности си минала,но колкото и изтъркано да звучи не губи надежда следващия път трябва да е успешен.Ще чакаме добри новини и ще стискаме палци за бързо възстановяване,поне физически за психически не е лесно  от личен опит знам

marti, съжалявам. 

Поплачи си, без това не може.  Не винаги разбираме защо животът ни поднася такива изпитания, но нямаме друг избор, освен да продължим да живеем и да се надяваме на щастие. 

Мила Marti 2001,много добре познавам болката ти ,не намирам думи които да пиша само много силно те  .Знам боли,ужасно много боли....

Марти ,незнам какво да ти кажа... Преминала си както се казва през жив огън, но дано е вярно че след всяко зло идва добро.Вярвай че един ден ще бъдеш щастлива майка ...........

Марти, съжалявам ... понякога мога да напиша само това... И за миг да помълча. За да бъда съпричастна с мъката ти.

 Марти,прегръщам те силно и вярвам че ще намериш сили да продължиш! А аз ще поплача с теб...

И аз незнам какво да ти кажа...можеби само че те разбирам и знам как боли,НО НИКОГА не се предавй,бори се мила.