[Отделно, че предвид другата част от живота й би трябвало дори да ни уважава, че не сме захвърлили децата си!
- Публикувана: 15 авг. 2010, 12:33 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2010, 03:24 ч.
за детето от другата жена
Не знам за коя говориш че трябва да те уважава, но това е голяма глупост. Първо - защо ще захвърляш детето си като то е желано и чакано от теб (доколкото разбрах). Второ - не знаех че се дължи уважение ако любовницата си гледа детето
Вагабонд, това, че нямаш детенце не е за подигравка и никой не се опитва да се гаври с този боелезнен за теб факт. Елиема също! Търси се болката ти!!!
Мисля, че сега я разбрах, разбирам причината да си злобна. И може би ти от своя страна вече разбираш, че ти се подава ръка!!!
Да, сега усещам, че наистина все още си малкото, уплашено и наранено момиченце, което се бунтува срещу несправедливостите в света!
Разбирам, че имаш причина, макар да не изпитвам болката ти (не съм била в такава ситуация).
Не си била лишена от нищо казваш, но може би не ти е било обяснено правилно, че в живота стават такива неща, че има "лоши" и "добри" хора, че има правилни и неправилни постъпки, че НЕ ТИ си виновна за действията на възрастните и т. н.
А сега ти се опитай да погледнеш другата страна на медала - да, не е прието за правилно това, което е направила Елиема. Да - много хора ще я обвиняват без да се опитат да я разберат (както ние те обвинихме първоначално без да разбираме болката ти); да - от действията им (на нея и любовника й) ще има страдание за повече от един човек, НО ДА - ТОВА ДЕТЕ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА!!! И това дете е също така малко и безпомощно, то също би имало твоите страхове, то също може да бъде наранено и да се ядосва на целия свят! КАТО ТЕБ!!! ТОВА ДЕТЕ е ЧОВЕК и то ЗАСЛУЖАВА подкрепа, за да не се чувства самотно като теб в детските ти години. То НЕ Е ВИНОВНО!!!
И темата е точно за това. Не да обвиняваме Елиема - случилото се вече се е случило! А какви действия да предприемем, за да може малките, беззащитни създания да страдат колкото се може по-малко, а ако е възможно - дори да не страдат! Това зависи от възрастните! И отговорите на именно тези въпроси търси темата!!!
Мисля, че сега я разбрах, разбирам причината да си злобна. И може би ти от своя страна вече разбираш, че ти се подава ръка!!!
Да, сега усещам, че наистина все още си малкото, уплашено и наранено момиченце, което се бунтува срещу несправедливостите в света!
Разбирам, че имаш причина, макар да не изпитвам болката ти (не съм била в такава ситуация).Не си била лишена от нищо казваш, но може би не ти е било обяснено правилно, че в живота стават такива неща, че има "лоши" и "добри" хора, че има правилни и неправилни постъпки, че НЕ ТИ си виновна за действията на възрастните и т. н.
А сега ти се опитай да погледнеш другата страна на медала - да, не е прието за правилно това, което е направила Елиема. Да - много хора ще я обвиняват без да се опитат да я разберат (както ние те обвинихме първоначално без да разбираме болката ти); да - от действията им (на нея и любовника й) ще има страдание за повече от един човек, НО ДА - ТОВА ДЕТЕ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВА!!! И това дете е също така малко и безпомощно, то също би имало твоите страхове, то също може да бъде наранено и да се ядосва на целия свят! КАТО ТЕБ!!! ТОВА ДЕТЕ е ЧОВЕК и то ЗАСЛУЖАВА подкрепа, за да не се чувства самотно като теб в детските ти години. То НЕ Е ВИНОВНО!!!
И темата е точно за това. Не да обвиняваме Елиема - случилото се вече се е случило! А какви действия да предприемем, за да може малките, беззащитни създания да страдат колкото се може по-малко, а ако е възможно - дори да не страдат! Това зависи от възрастните! И отговорите на именно тези въпроси търси темата!!!
Няма как майк ами и баща ми да ми обяснят нещо, което не знаят че изпитвам, още повече че и аз самата не съм знаела защо го изпитвам, т.к. съм осиновена на 7 дена и до преди няколко години не знаех. После всичко ми се изясни, но въпросите остават.Това са вашите деца и някой ден, ще се сетите за моите злобни постове, точно тогава, когато ви зададт някои от тези въпроси. Успех ви желая !
Нямам нужда от вашето съжаление, справям се перфектно с живота си сама и мога да нося отговорност за действията си!
П.П. Елиема, да ти звуча отчаяна, затова че нямам деца!?
Не съм се притеснила, ама и от друг деца не искам 
Не съм толкова отчаяна.. 
Ох, много дълга стана тая тема, няма изчитане. Та може и да питам нещо, дето е обсъдено от вчера следобед до момента.
Излиза, че авторката не е живяла сама преди да забременее. Живяла е с мъжа си, но е била нещастна. Цялата и голяма любов не я е довела до развод. Е, добре де, защо толкова години не се е опитвала да забременее от собствения си съпруг. Защо за баща е избран тоз велик любовник? Защо толкова години правене на бебе не са обсъдили всичко, защо не се е развела, като е решила да почне бебеправене? Защо тя е тръгнала да се развежда, а любовникът - не? Защо не си е останала семейна?
Излиза, че бебето е не само повод, а причина за развода?
И защо авторката се е отказала от възможността за второ дете в семейството, а всъщност желае семейно отглеждане на дете -защото не можеш да се изкъпеш и т.н. ?
И ако желае бащата да е до нея, а за баща е избрала любовника, защо не е изискала от него да се разведе и да е на разположение, както е направила самата тя?
Излиза, че авторката не е живяла сама преди да забременее. Живяла е с мъжа си, но е била нещастна. Цялата и голяма любов не я е довела до развод. Е, добре де, защо толкова години не се е опитвала да забременее от собствения си съпруг. Защо за баща е избран тоз велик любовник? Защо толкова години правене на бебе не са обсъдили всичко, защо не се е развела, като е решила да почне бебеправене? Защо тя е тръгнала да се развежда, а любовникът - не? Защо не си е останала семейна?
Излиза, че бебето е не само повод, а причина за развода?
И защо авторката се е отказала от възможността за второ дете в семейството, а всъщност желае семейно отглеждане на дете -защото не можеш да се изкъпеш и т.н. ?
И ако желае бащата да е до нея, а за баща е избрала любовника, защо не е изискала от него да се разведе и да е на разположение, както е направила самата тя?
Това,че Ели има дете от обичания от нея мъж на отчаяние ли ви прилича???
Да, прилича на мнооооого голяма сламка, за която се е хванала, ама сламките вътре са кухи.
Това,че Ели има дете от обичания от нея мъж на отчаяние ли ви прилича???
Не, останалия цирк, от имането на дете, ми прилича на отчаяние
Чак пък пачки.
Аз нещо не го виждам бащата като заможен, независимо от твърденията на Елиема.
Вагабонд, моля те да ме извиниш за личния въпрос, но понеже сподели част от историята си, ще си позволя да ти го задам- кога си почувствала това усещане, по отношение на биологичната си майка, когато научи, че си осиновена, или преди това инстинктивно?
Можеш да не ми отговаряш, ако ти е неприятно.
Аз нещо не го виждам бащата като заможен, независимо от твърденията на Елиема.
Вагабонд, моля те да ме извиниш за личния въпрос, но понеже сподели част от историята си, ще си позволя да ти го задам- кога си почувствала това усещане, по отношение на биологичната си майка, когато научи, че си осиновена, или преди това инстинктивно?
Можеш да не ми отговаряш, ако ти е неприятно.
Вие ли сте горчиви или Елиема ви е горчива на вас? 
Вагабонд? Защо ти е горчива на теб? Кажи си ...
Вагабонд? Защо ти е горчива на теб? Кажи си ...Знаеш ли защо ми е горчива? Не е заради мъжа, не е и заради семейството на мъжа, не заради това че ме е страх, че моят мъж може да ми го отмъкне някоя такава, а Е ЗАРАДИ ДЕТЕТО!
Поставям се на мястото на децата на този мъж и на тази жена!Аз съм изоставено дете!Била съм отгледана от добри родители, но винаги съм се питала, защо биотата са ме изоставили!?Защо не са ме обичали!?Как сега си гледат другите деца?!Ей такива въпроси!Хич, не ме интресува нито мъжът, нито Елиема, Деси или някоя друга любовница.
Имай впредвид, че има изоставени деца и от цели семейства, но съм виждала и майки на които просто се упражнява натиск. Едно момиче, без никакви доходи в такова положение...
Тук става въпрос за гледано дете от майката.
Снежи, з не съм била лишавана от нищо, нито от обич, нито от внимание, обаче празнината си стои и понякога продължавам да си задавам въпроси от рода на: "Дали се сеща за мен?", "Как поглежда другите си деца?", Как за тях им аобич, а за мен не е могла?"
Дали детето на Ментова не сепита същото: "Защо татко й вече не я иска?Защо тати н ея обича вече?'Тя дали не е сгрешила някъде, дали не е виновна?!
Това да родиш детето, те прави само биологична майка, след това идват другите неща, които те правят майка. При нас има семейства които си осиновиха деца и си ги гледат доста добре, но познавам и семейства за които децата едва ли не са им паднали изневиделица.
Аз мисля, че детето трябва да знае, че е осиновено, защото на един по-късен етап възникват по-големи проблеми с емоциите. Това между другото. Просто и преди съм си мислила ей така принципно кое би било най-правилното в случай на осиновяване.
И аз ти благодаря, че смекчи тона, Вагабонд. Може би точно това се искаше в темата - всеки да каже болката си, вижданията си, това, което мисли и чувства, но без излишни и обидни думи, от които и без това няма полза, щом детето вече е факт. Ядосваш се, но не дей, нека не се ядосваме взаимно. Нямаме право да се обиждаме! 
С малко повече такт - от тук всеки човек може би може да извлече полза за самия себе си!
П. С. И аз съм от страната на съпругите - просто преди всичко съм човек и се опитвам да разбера всички хора, макар не винаги да успявам.
И аз ти благодаря, че смекчи тона, Вагабонд.
Може би точно това се искаше в темата - всеки да каже болката си, вижданията си, това, което мисли и чувства, но без излишни и обидни думи, от които и без това няма полза, щом детето вече е факт. Ядосваш се, но не дей, нека не се ядосваме взаимно. Нямаме право да се обиждаме! С малко повече такт - от тук всеки човек може би може да извлече полза за самия себе си!
П. С. И аз съм от страната на съпругите - просто преди всичко съм човек и се опитвам да разбера всички хора, макар не винаги да успявам.
Жените, които са жертва на насилие, са с много деформирана психика, търсят и смятат, че има обич и топлина там, където обикновен човек с просто око вижда, че няма такова нещо. Това по повод многото въпроси какво как и защо си е мислела Елиема като е правила дете с мъж, за който на всички ни е ясно, че не я обича.
Чак пък пачки.
Аз нещо не го виждам бащата като заможен, независимо от твърденията на Елиема.
Вагабонд, моля те да ме извиниш за личния въпрос, но понеже сподели част от историята си, ще си позволя да ти го задам- кога си почувствала това усещане, по отношение на биологичната си майка, когато научи, че си осиновена, или преди това инстинктивно?
Можеш да не ми отговаряш, ако ти е неприятно.
Аз нещо не го виждам бащата като заможен, независимо от твърденията на Елиема.
Вагабонд, моля те да ме извиниш за личния въпрос, но понеже сподели част от историята си, ще си позволя да ти го задам- кога си почувствала това усещане, по отношение на биологичната си майка, когато научи, че си осиновена, или преди това инстинктивно?
Можеш да не ми отговаряш, ако ти е неприятно.
Инстинктивно съм го усещала цял живот. Няма нищо, не се притеснявай. Аз обичам живота си какъвто е и не бих го заменила за друг.
А онези, които ми обясняват за това кой е по-истински родител - чувствата ми, нямат нищо общо с обичта към моите родители, аз много добре знам кой ми е родител. Нека не отваряме друг широк дебат, щото сития на гладния не вярва, а като не сте го преживели няма как да знаете за какво иде реч. Ако на някой му е интересно да отиде в подфорум осиновени и да попрочете малко. Но клишетата за истинските родители и теориите всички ги знаем, но друго е, когато ни засягат лично.
...
П.П. Елиема, да ти звуча отчаяна, затова че нямам деца!? Не съм се притеснила, ама и от друг деца не искам Не съм толкова отчаяна..
П.П. Елиема, да ти звуча отчаяна, затова че нямам деца!?
Не съм се притеснила, ама и от друг деца не искам Не съм толкова отчаяна..Да, това демонстративно съжаление към детето на авторката и повтарянето "нямам нужда от твоето съжаление" наистина приличат на отчаяние. А постовете са направо истерични.
Прехвърляш своите житейски драми върху напълно непознато дете, а тези предричания какви въпроси щяло да й задава имат звученето на пожелания. Същото важи и за още една-две потребителки - особено онази с примерите как децата с един родител се самоубивали в училище.