за детето от другата жена

Елиема, изчетох всичко и се реших да си напиша мнението.

Виждам, че почти всички са негативно настроение към положението, в което си. Като че ли никой не разбира какво значи да те връхлети любовта. Не е изтъркана фраза, че любовта, като дойде, не пита. Някои цял живот са подготвят за срещата с нея, но тя или не идва, или не е тази, за която са мечтали.

17 години живях щастливо с първия си съпруг. Без никакви проблеми. За съжаление Господ реши да го прибере твърде рано. Беше на 40 години, аз на 37 останах вдовица с две деца. Преди 4,5 се омъжих повторно. Мястото на първия ми съпруг в сърцето ми никой не може да заеме.

Отплеснах се. Исках да кажа, че през времето, когато не съм била семейна, съм била любовница. Не съм се чувствала гузно, защото съм била необвързана. Никога не съм си помисляла да имам дете от семеен мъж. Но всеки сам си решава.


Ти си решила. Гледай си детенцето, да са ти живи и здрави и то, и синът ти. Не се затормозявай с глупави мисли. Който те обича, обича те. Който иска да е с теб и ти с него, ще бъдете. И толкова. За мен само е непонятно това с темите във форума и искане на мнение от непознати, които /както виждам/ умират от желание да осъждат и заклемяйват другите.

Подкрепям те и от сърце ти желая късмет!  

Andariel , толкова много съм се измъчвала през годините за това какво причинявам на много хора, че вече съм претръпнала.Толкова пъти късах, прежалвах го, ходейки като болна месеци наред, до следващото начало, че вече съм го прежалила и не ме е страх от бъдещето.ВЕЧЕ не ме е страх.Дори го искам края.Нямам нищо против съпругата с реакцията си за ми помогне да приключа тази връзка.Де късмет поне тя да реши проблема.Обаче честно казано си мисля, че тя също ще остане, търпейки това положение.Сега съм си обещала, и мисля, че този път ще успея, защото с детето до себе си съм достатъчно силна, ако ме излъже за името, да скъсам всякакви отношения с него.Едва ли можете да ме разберете, всъщност дано никога не ме разберете.
Въпроса ми в началото е свързан с бъдещето на детето.
Някой може да каже, че си противореча-казах, че съм щастлива.Да, щастлива съм, че се отърсих от този брак, щастлива съм,че обичам и съм обичана от този мъж, щастлива съм с детето ни.Щастливка съм и че сина ми прие моето решение и обича сестричката си, че моите родители ме подкрепиха.Единственото, което ме измъчва е триъгълника, в който се намираме и неизвестността за бъдещето на детето.И да, страх ме е от реакцията на съпругата, защото наистина има вероятност тя да доведе до прекратяване на отношението на детето с баща му.Смесени, понякога противоречиви чувства, но не-страх от прекратяване на любовната ми връзка заради себе си нямам.Нито, че ще остана сама Обичам го ужасно много, но отдавна съм се научила да не бъда с него!

Някой беше писал,че оспорването на бащинството е до една година.
На бебока в случая по документи баща е бившия ти съпруг !
Никакви действия не си направила относно доказването,че той не е биологичния родител.
Ти искаш да докажеш кой е биологичния!!!
Да,в момента в който биологичния го припознае в документите му ще фигурира още едно дете.
Хубавото,че в документите на детето му/от съпругата му/ няма да фигурира сестра(брат).
Само в документите на твоето дете   ще фигурира сестра.

Ами освен да ти пожелая да те излъже за името, друго не ми идва на акъла   

Толкова измъчена латиноистория, че и аз ти пожелавам същото....

 Благодаря за пожеланията.

PAV1 , казах, че започнахме процедурата по оспорване на бащинството на бившия ми мъж.Ще се вместим във въпросната година.Нямам намерение да доказвам бащинството на таткото.Ако желае, ще я припознае, ако не желае-не.Няма да го съдя за бащинство, ако това е твоето предположение.В другата тема вече сме спорили по този въпрос- правилно ли е или не, вероятно вече си прочела.

Ей, тия мъже нямат никаво въображение, бе. Никой ли не измисли нещо по-ново, по-свежо като извинение за муньовското си поведение?


По темата - никое дете не е виновно за простотиите на родителите си.
Бащата - бих го накарала да си поеме отговорността. За всичките деца.
Но не бих го търпяла до себе си. Просто съм гнуслива.

Евентуално бившият ти съпруг ще го "разсинови"/така ли е юридически?/.
Може и някое дело за измама да ти спретне. /адвокатките да се изкажат/
Насила биологичния баща не можеш да го накараш да го "припознае".....
Беше споменала,че 1000лв+400лв малко те "пообъркват",а
колко ли ще са ти необходими по адвокати за по-другите делца ?

Я го накарай биологичния да ти подпише една "ЗАПИС НА ЗАПОВЕД" 
/ http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=6347 /
Майчинството е 2години.
После не се знае какви ще са доходите ти - пази ли се работното
ти място,че с тез реформи в здравеопазването . 

Доста глупости в един пост .Защо се изказваш неподготвена?

Не се притеснявай за финансите ми.Дори да си загубя работата, все ще намеря какво да работя и да си храня детето.

Ти такова семейство ли имаше?

Аз продължавам да се питам-при толкова свободни и самотни мъже,при толкова избор-защо се меткате на женените?Защо им се слагате?
Едва ли само мъжете са отговорни за тези теми тук   ,аз до голяма степен виня именно такива дами като авторката.кат искаш чуждо,и без ангажименти-мъже свободни колкото искате,оставете бащите и съпрузите в семействата им,махнете си лапичките от тях ,оставете съпругите на мира,те са жени като вас!  
Е преди няколко страници твърдеше,че си зависима финансово от бащата на детето. само че аз вече се питам-на кое дете от двете бащата  
Сега пък глупости били
А и тук,виждам,че грубиянките сме доста,а  

Ако аз бях на твое място, Елиема, щях да приключа старото бащинство колкото е възможно по-бързо и да настоявам бащата да си припознае детето. Щом това дете е правено съвсем съзнателно, умишлено и е искано, то е редно в акта за раждане и в живота му да фигурират и двамата родители. А щом любовникът ти е искал да има дете и е знаел какво прави, значи трябва да поеме и правната, материална и всякаква отговорност за него и да го припознае. Иначе ще се окаже, че ти изпадаш в ситуацията на е дна влюбена патка, а бащата в тази на пълен страхливец. Той и сега не ми е много симпатичен, ако съдя по постъпките му. Гнусно е.

Разбирам да си на двайсет години, момиче без опит и вярващо във феи, че да се подлъжеш и да забравиш реалността! Пък то, вече си имала едно семейство, видяла си каква е отговорността, имаш по-голямо дете, което е преживяло много покрай теб и баща си, а си се бухнала в такава рискована връзка! Хайде, да кажем, че първите години си била лудо влюбена, че си компенсирала проблемите в брака си, че си искала да се чувстваш обичана... Обаче след време не си ли помисли какво ще стане, че и бебе си родила? Май сега вече започваш да осъзнаваш в какво блато си се накиснала и не си сигурна как да оправиш кашата! Не искам да съм лош пророк, обаче дълбоко се съмнявам той да припознае детето. Ще има да те баламосва.

че защо да мислим друго като това явно още върши работа 



ай стига и ти пък бе  ще го пере .. ще чисти след него .. имала е подобен тип .. не и трябва друг 

Те, бащите и съпрузите, предполагам, имат глави на раменете си и могат да ги ползват по предназначение, Graziella Toskansk'i .   Кой друг да се замисли за жена и деца, ако не мъжът!?  Не вярвам съвсем, че горките любовници ги насилват с оружие в ръце.

Ама, че скука 

Мъжете не са еднакви, те не са кофички кисело мляко, наредени на щанда в магазина и да ти е все едно коя ще вземеш, защото всички са еднакви. Понякога жената се влюбва точно в определен човек и не иска да го замени с друг, просто защото го обича и иска точно него. И ако се случи да е  женен... кофти е, наистина, но всеки търси щастието си и понякога го намира в лицето на някой, който за съжаление е обвързан  . Не е лесно да се откажеш от собственото си щастие, само за да е добре някой друг, който в много случаи дори не познаваш...