За бебетата от 0+ месеца, съвети; За бързи въпроси и отговори - 20

Виждам, че сте зачекнали тема, която ме вълнува...Искам малко да сменя обаче насоката - намесвате ли се, когато децата играят в парка и друго дете идва да вземе играчките на вашето, съответно, ако вашето взи,ма чужди играчки и после не иска да ги връща и т.н.
Не знам коя позиция да заема - да го оставя да се оправя сам, или да следя да не взима чужди играчки и да пази своите..гледам майките около мен дават всичко и после си прибират нещата, не съм видяла някой да не дава

Общо взето в парка (Борисовата градина) или квартланата градинка до нас не сме имали ядове. Понякога са му взимали нещо, но той си го издърпва обратно, а иначе той не е посягал на други играчки. Пита ме понякога дали може и казвам не, защото знам, че децата така или иначе не ги дават, нормално е 

Не се намесвай, освен ако не стане напечено 

И така трябва да бъде според мен. Щом си занесъл нещо на площадката /дори и храна /, то става общо. Като не искаш да даваш, не носиш. Просто е. Когато синът ми иска някоя чужда играчка, следя отсрещната страна как реагира - дава или не. И насочвам сина си какво да прави.

Ако стане пролем и се почнат, ревове, бой и истерии се намесвам, да.
Ако моят син е взел нещо чуждо, обяснявам, че не е негово и другото дете вече си го иска обратно(не е лошо да носиш, разни дребни играчици, които детето ти не е виждало, ако не иска да върне нещото, да го слмени със своя играчка и подобни, па може да му предложиш, нещо напълно ново, което да привлече вниманието му и връщането да стане безболезнено).
Ако другото дете не връща играчката, а моят си я иска и ако другият родител не се намесва, аз я искам, децата я дават на мен.

Също така го уча и напомням и до ден днешен, да казва когато върне играчката и по едно - заповядай или благодаря(че му е била дадена).

Така и така това - да ги оставим сами да се оправят , не го разбирам. Децата се учат от примери, ако не е видяло детето как да помоли да му се върне играчката и изобщо как да постъпи в една ситуация, няма от къде да знае, а за мен дърпането, удрянето и ревовете не са начина да се научи на адекватно поведение...

Също не го приемам и това твърдение, как нещо изнесено от къщи става общо... нищо не става общо, може да има само замени или отстъпване по взаимно съгласие и до там. Аз изнасям играчки, за да има моето дете с какво да играе, а не за другите. Така че следва съобразяване с желанието на собственика.
Както моята чанта, книга, очила, телефон, кафе и т.н. не са общи, защото съм ги изнесла, така и на детето количката, кофата, топката и колелото не са общи и има пълното право да не ги даде или ако ги е дал, да си ги поиска обратно във всеки момент.

Много ми се струва сложно всичко, сигурно защото детето ми е още малко и не винаги зацепва кога какво трябва да се прави...Ако си хареса играчка на друго дете, "не" не означава нищо за него - или ще я получи, или ще има рев и тръшкане.
Ако пък друго дете дойде да му вземе играчката от ръката - ако е по-настоятелно, Ивайло отстъпва веднага, в смисъл, че за отрицателно време оставаме без играчки, защото всичко, което съм му взела, е разграбено от децата, а той нито си пази нещата, нито се интересува от тях (не играе със своите неща, а предпочита чуждите). Редовно му изкарвам по нещо ново и непознато, но интересът му е за точно 3 секунди...

Благодаря за мненията ви  , явно трябва да търся правилният за нас начин, без да има пострадали от ситуацията

ами детето ти е мъничко, да...щом другите деца взимат неговите играчки, вие взимате тяхните без огризение, ако другото си поиска играчката - би следвало да върне първо вашата.
Не-то - рано или късно ще го научи. А и вместо директното не пипай - се пита може ли...ако има кой...то предполагам и към чуждите интереса е 3 сек
Единственото категорично не е когато си дърпат от ръцете.

А недаването  по принцип идва на една по-късна възръст, когато детето почне да прави разлика и да проимва чувство на собственост моето до едно време беше много дашно, после имаше един кратък период нищо не си даваше, а аз понякога го молех да даде за малко, сега дава избирателно, на който си иска само и то не всичко.

Става общо за игра, да. И говорим за играчки, донесени на площадката. Не за телефона в чантата ми . Много ясно, че като си поискаш играчката, ще трябва да ти я върнат. Не съм казала да харизваш. При нас е така: смъквам сина ми от количката с всичките му кофи и лопати, защото такива неща нося, не някакви супер ценни играчки, оставям кофите в пясъка и който иска, играе. Синът ми се занимава с тях точно 5 минути, но пък после други деца играят с тях, и той не се сърди затова. Той пък си харесва нещо от играчките на другите. Съвсем нормални неща и не виждам никаква драма.

ако детето ти един ден започне да се занимава само с тях и почне да казва, че не си дава количката, защото си е негова, а някой седи и му я дърпа или го издебва и я грабва от кофата, или като дето ти си поиска играчкато другото почне да вика няма и да се тръшка, може би ще разбереш къде е драмата....

За едно дете неговата лопатка е точно толкова ценна, колкото за теб телефона ти, така че има пълното право да не желае да я даде на всеки или изобщо на никой. Нищо не е общо...то само може да се даде или замени за малко , но само при съгласие на двете страни...

Не е драма, но и аз мисля, че на площадката нищо не е общо. Общи са катерушките, люлките, пързалките и пясъчника. Играчките, колелото и т.н. са си негови. Не го уча така, но и не смятам, че трябва да си отстъпва всичко, само защото са общи. Ами не са общи  Съответно той много добре знае, че не трябва да пипа и на другите играчките. Ако иска да играят заедно на топка е друго. Също така го уча да дава на по-малките да му разгледат играчките, попадали сме винаги на съобразителни майки, които бързо ги връщат.

Стеф, аз като беше по-малък и имахме същите дилеми като теб, се отказах да ходим на общите площадки - разхождахме се някъде само двамата или ходехме по площадки, където има люлки и пързалки и децата не носят нищо. 

По същата причина скоро дискутирахме за носенето на играчки в детската градина, някъде дават, другаде - не в България. Тук е абсолютно забранено. Според мен никъде не трябва да се дава. Там има общи играчки за всички. Едно ще си занесе негово си, всички, разбира се, ще искат да го видят и да играят и става една... 

Ама разбира се, че говорим за замени . И да, случвало се е сина ми да не иска да си даде лопатката например. Затова сме майките там да контролираме ситуацията. Винаги се намира решение. Децата се залъгват лесно с нещо друго. И тук става въпрос и за характер и възпитание. Надявам се да не допусна сина ми да проявява лошо такова. Нали върху това работя в момента

Блонди, аз мисля, че тук дават за градината, просто защото не им достигат играчки, ако си имаха достатъчно, те и децата нямаше да искат да мъкнат разни неща...

Иначе за ученето за даването, уча и той особенно към по-мъничките е доста дашен и все пак когато е в момент на пълно отрицание да даде нещо, уважам желанието му и не го карам пряко волята му.


(надявам се не е излязло, че съм от онези родители, които забраняват на децата си да си дават играчките и да докосват чужди и през 5 мин броят инвентара това е налудничева крайност, но все пак понятието собственост не отпада само защото детето е изнесло нещото навън )

Аз също не събирам все още детето си с чужди деца. Той е още малък, не разбира много-много. Така или иначе ако сме на разходка си се разхождаме или сядаме на някоя пейка да си починем. Предполагам, че чак като се стопли ще го срещам да общува с други деца, но тогава ще съм и с бебе и не знам...
Плюс това той навън не ходи много стабилно и ме е страх да не го бутне някой. А не мога да стоя над главата му през цялото време, защото и аз се изморявам лесно вече.
Не знам дали е правилен подходът ми, но засега така стоят нещата.

Аз мисля, че всяко дете трябва да си знае ирачките и да се обяснява , на мойто дете аз му казвам това не е твое и му давам негова играчка ,ако положението стане напечено давам на другото дете негова играчка и така.Аз винаи реагирам адекватно когато се насочи към зруго дете или се опита да го ухапе но виждам ,че той на тоя етап не приема продължавам да му обяснявам ,че така не трябва и детето е добро и не трябва така нооооо да видим дали ще има резултат

Насърчавам общата игра в разбирателство. Като беше съвсем мъничка (около годинка-две) наблюдавах много странни размени, примерно топка за колело, но те си знаят бизнеса, не съм й пречила дори напротив, насърчавала съм да дава играчките си на други деца, за да могат и те да им се порадват, нали не може всеки да купи всичко, което има по магазините за играчки... Намесвам се само ако се сбият и се стигне до рев, както и ако видя, че някое хлапе руши наше "имущество", не позволявам да се чупи каквото и да е, та ако другата майка не се намеси, поемам инициативата. Както и ако някое дете е особено агресивно, а майката се прави на разсеяна... Неприятно е, понякога си навличам гнева на такива майки, но считам, че не може да се правят на ударени, когато детето им тормози останалите.... С една такава майка доста си повишихме тон, защото считаше, че синът й е "малък, само 3 годишен", което му дава право да размахва тояга над главите на останалите.... Май трябваше да хвана тоягата и по нея....

Децата са си деца.Те винаги харесват чуждата играчка.Затова кагато се извадят играчки на площадката стават за общо ползване за определено време.Там е мястото да се научи детето да дава.Е,това не става изведнъж и си  има рев и дърпане разбира се,но малко или много детето си научава урока-ако иска да играе с играчките на другите,ще дава и своите.
Опитвам се да го накарам да разбере,че когато си играе с нещо друго,свободната му играчка ще се ползва от друго дете което я пожелае.Когато си я поиска,то ще му я върне.Същото е и когато си играе с чужда играчка.Трябва да се връща когато си я поиска собственика