Опитвам се да чета редовно, но Соня не ме оставя да пиша, види ли ме на компютъра и почва да се катери по мен, иска да блъска по клавиатурата. Писането се превръща в ожесточена борба за надмощие и ми минава мерака за писане на втората дума. То и време не остава.
Май минаха всички рождини дни вече, хайде по случая да поздравя всичките ни августинчета да са ни живи и здрави, ние също, за да се радваме на тях, на техните дечица, даже и внучета.
Сонче още не е проходила добре, прави само по няколко крачки сама и пада, може бе защото ходи на пръсти и много бърза, тръгва да тича. Излязаха ѝ всички зъби, под всички имам предвид до първия ред кътници, надявам се другите да се покажат след една година. Те кътниците не са с всички връхчета навън, но пробиха. Така се надявам да почне да си спи по цяла нощ пак, че както става рано, аз си лягам късно, през нощта се буди, не съм спала повече от 5 часа на денонощие вече сигурно 2 месеца, на всичкото отгоре и на пресекулки. Страх ме е вече и колата да карам, че се усетих, че заспивам на волана миналата седмица като ходих до работа, това монотонно каране на магистралата така ме унесе...
Исках още да пиша, ама Соня и тя, та ще прикрлючвам.

При нас се дължи и на това, че ние сме доста късно захранени и тя не яде много неща - аз почти няма какво да й дам сама да си дъвче през деня! 
Венци не ходи, така че не мога да ти отговоря 

хапва , излизаме на разходка / през седмицата с лелятаа почивните дни с мен/. След това към 13.30ч. се прибираме , обядва, поиграва и към 14.15-14.30 я слагам/е да спи. Като не е спала предиобяд няма драми със заспиването , от което аз съм много доволна. Обаче мнооооого леко спи. Първия час е здрав сън а после се налага да я полюшвам или да давам вода. В крайна сметка спи два часа -два часа и половина. И така после издържа докъм 21 - 21.30 и си заспива пак нормално, защото все пак през деня е нямало много сън.
. Всичко опищява, като не може да направи нещо или не и се даде нещо. Обяснявам уж кротко в началото ама то не разбира беее
спира като и повиша тон и викна, ама то пък става затворен кръг - аз викам - съответно и тя вика
Първо наляво от чаршафа, после надясно и така н 4тия път просто я хванахме и пльокнахме по средата на чаршафа
Знам, че уж казват прощапулник се прави при стабилно и уверено ходене и може и прибързано да е било, но пък си казах, че май съдбата ли, господ ли се намесиха Анди да проходи точно вчера преди братовчедка й да си замине нямаше как - трябваше си и на нея да правим прощапулник заедно с Алексия.
Пръцнем-дриснем и само дупета мия и гащи сменям
Ще стои пак вързан в коли4ката ми се струва
.
. Белослава от един месец става в 7 и 30 и ми се разказва играта, защото съм на работа до 9-10, та най- искрено ти съчувствам
.Първата ни среща се състоеше в писъци от страна на Белослава, защото се опивахме да я удържим да не ходи между хората. През това време София наблюдаваше невъзмутимо от количката и дори му дръпна един сън