Юлски деца-Тема 37

Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? - Ами като се върна назад, смея да призная Кати е лесно за гледане дете. Дано второто не ми го изкара през носа. Иначе имаше период в който ставаше сто пъти на нощ, може би тогава...

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ? Много е как да кажа... може и цял ден да изкара сама без да си търси компания за игри и закачки. Може би ми се ще да е по - общителна.Има време да пооправим и това.

3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? )...Не знам,може би това, че беше по- лесно да пътувам някъде.Сега нещата малко се поусложниха, ама не само в Кати е "вината"

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? . Тук само да вметна, че не очаквам отговори, като - аз никога няма да си оставя детето за толкова време или ще си мисля постоянно за него ...  - Взимам мъжа си и заминавам някъде с него.Ама да пътувам и да пътувам... После малко затваряне някъде,без да има детски шум и мрън.И хич не казвам, че не бих я оставила за дълго време, само да има с кого...

И аз не се притесявам за килограмите-Георги е 9кг,78см.
По въпросчетата:

1.Май нищо не ми е било трудно,като изключим ставането нощем за кърмене..но сега като се сетя за него и ми става миличко..

2.Като се замисля нищо не бих променила в характера,той тепърва почва да го изгражда,да изучава света,а аз да го опознавам самия него 

3.Понякога ми липсва чувството на безотговорност..да знам,че нищо нямам за правене в близкия един ден примерно..

4.Най-вероятно ще хвана мъжа ми и ще отидем някъде,из БГ,или навън,незнам,където и да е,ще се забавляваме и няма да мислим за нищо /но това "не мислене" за нищо едва ли ще трае дълго..не съм оставяла малчо без мен за повече от една нощ.. /

Оф аз онзи ден през нощта имах страшни,прорязващи болки ниско в корема,много бяха силни,на другата сутрин видях и кръвотечение.Още продължава,но не съм ходила на лекар    Пия противозачатъчни,има време до цикъла ми.Някой да е преживявал същото?

Здравейте мамита!
Мимето не ми се вижда добра идея хапването на София от кучешката (котешка храна) храна. Не съм много сигурна от какво се прави но най-вероятно се използват някакви изрезки от месата и меса с изтекъл срок на годност, остатъци от субпродукти и разни подобни неприятни неща. 
За семките от ябълка и аз знам, че съдържат доста ценни аминокиселини, стимулират работата на мозъка и възпроизводството на мозъчни клетки, така че не ги пропускам когато ям ябълка, за сега Кати ми се вижда малка още, но ще й ги предлагам в бъдеще.
Да кажа, че и ние вече правим по няколко самостоятелни стъпчици.
Хайде да се отчета с анкетата на Мамбина:
1. Много труден етап ми беше в началото когато много се давеше докато ядеше, и недоспиването (то и сега това ме мъчи).
2. За характера ми се струва рано още да говорим, но за сега ми изглежда доста инатлива, бих искала да е малко по-уравновесена.
3. Сега живота ми наистина е по-различен, но го усещам някак по-пълен, чак за някакви липси не се сещам.
4. Ако имам една седмица за себе си ще отида с приятели в някой СПА комплекс, през деня ще се размазвам от разни процедури, а вечер ще купонясвам.

             Здравей банда,

            Честита дъщеря на Валерия! Нека да е жива и здрава Радост, и много обичана! Много се радвам за теб, Валерия, за това че си много млада и вече имаш едно голямo семейство!

            На Сиси и Шора мишора, отговарям на въпросите за градината. Клиентът ми е датско дружество, което иска да инвестира в земеделието. Търсих терени  в отсечката Стрелча – Карлово. Накрая се спрях на селата Кръстевич, Краснево и Смилец (намират близо до Старосел). Впечатлих ги с апела: „ Да правим градини, там където са живели древните траки”. Според  агронома  мястото  е перфектно, защото става непрекъсната циркулация на въздуха. Студения идва от планината и среща топлият от долината, става движение, което е благоприятно за овошките. Сега остава проблема за окрупняването на земята, но върху това работят вече други хора. В България има хубава земя, но е на много малки парчета, едни хора искат да продават, други не. Оказа се много трудно да се направи парцел от 5000 декара, затова градините ще бъдат няколко по 1000 декара.

           За глинената къща – да действа като къща за настаняване. Ето координати: http://www.facebook.com/pages/Glinenata-ksa-v-s-Lesen/108598759159586#!/pages/Glinenata-ksa-v-s-Lesen/108598759159586?v=wall

          Днес бяхме на консултация, Санди е 10.400 кг и е висок 82 см. Пораснало е детето, само дето аз си се притеснявам понякога, че малко яде. Ваксината я отложихме, защото миналата седмица бяхме сополиви.

         Милена имаш  

         Успешна седмица!!!

Сменям си отговоря в анкетата.. вече сме с 12 зъба 

Преслава е 11кг. откакто беше на 11месеца. Сега е 11кг и 78см. Малко, много.. толкова

За анкетата..
КАто се обърна назад нищо не ми се струва трудно.. На всеки пожелавам такова дете... И все пак най-трудно ми е било да я гледам болна. Дай Боже все по-рядко да си виждаме децата болни! 
За сега нищо в характера й не е за променяне.. Само да не стане ината кат майка си, че яко ми дупе! 
КАкво ми липсва... не знам... Май това, че с никого и нищо не съм се съобразявала като ми се прииска нещо... или да отида някъде.. Взимам си дупето и там.
Една седмица без дете... няма да е аааадски по-различна от седмица с дете.. само дето ще спя и ще лежа колкото си искам, а не докато някой се разреве 

Не беля нищо вече май... Белих прасковите от пазара.. тия от двора не ги беля.

Хубава нощ на всички!

Хайде и аз в анкетата:

1. Най-трудния етап за мен всички знаете, кой беше. Първите около 30-тина дни. Тогава не знаехме нито тя дали ще се оправи, нито аз. И на двете ни бяха сложили диагнози от които няма измъкване... После трудно беше да я чакам в къщи, а после да я прегръщам без да я счупя... Но това са уроци, които е трябвало да научим...  

2. Як инат е. Много се тръшка, все на нейното иска да е. Прилича на мен. Ей по това не бих искала толкова да прилича на мен.

3. И аз като Куки искам един ден за нищоправене и нищомислене.  

4. Вече сме го правили - но едно чужбинско пътуване на ново и интересно място не бих отказала... Една седмица в спа ми е малко множко, ще ми писне, но 2-3 дни бих прекарала отново с мъжа ми в Спа хотелче.


Миме забравих... хем ми е смешно, хем се притесних... Не и давай да ги гризка тези бисквитки. Има всякакви гадорийки вътре. Прашеца ти е казала какво.

Кукумявче, да не са ти силни хапчетата, от кога ги пиеш? Иначе, ако си в овулация, може така да те боли, но пък противозачатъчните нали точно я блокират. Аз на времето имах подобни проблеми, докато не нацех "моите"  хапчета, Трирегол. 10 г.изкарах с тях  
То май никой не се е затръшкал за килограмите, нали са големи вече, просто коментираме  
Сега анкетата, да предположим, че я оставя на майка ми за 1 седмица  
1. Колкото и да мисля, не се сещам нещо съществено да ми е тежало   Не съм имала проблем с кърменето. Не ни е будила нощно време. По-късно нямах и проблем с яденето, нито с болести. Не съм търчала да се изморявам след нея като пролази, и после като проходи. Може би единственото най-тежко време беше в болницата, когато първите дни бяхме разделени и нямах информация за нищо  .
2. Още се опознаваме  , взаимно. Какво да и променям  , общителна е, самостоятелна е. Може би е малко инат и се гневи като не става нейното, но пък не ми се ще да стане плазмодий без мнение и да се носи по течението.
3. Липсва ми финансовата независимост, когато работех. Иначе неща от рода на заведения или купони не са ми интересни още преди да си я родим. Липсва ми и онова забързано ежедневие, обичам вечер да си мисля какво съм свършила в службата, какво не съм.
4. Да предположим, че някой ми е сменил мозъка и я оставя на майка ми за 1 седмица  
Искаме да отидем есенно време в Италия. Но ако отидем сами какво ще правим   , секс, малко вино и разходки. Ааа, и много паста, но на втория ден ще ми писне. Е тук зациклих, ще я водим с нас  
Рал, това не са бисквити, де да бяха, храната си е, гранулирана. Гледам да я опазвам, но нали и двете си вършим по нещо и не сме винаги в една стая. Тя непрекъснато обикаля, нещо носи, нещо вози в количката, после седне в някой ъгъл да си бърбори, аз не я следя, там някъде между другото ходи и си хапва. Днес закусвах филия с пастет и ми остана едно сухо ненамазано крайче, метнах го в паничката на Сибила. Така всички правим, на кой каквото му остане, на кучето се дава. После София се събуди и тъкмо дойде баба и да я гледа заради изпита. Обувам се в коридора и я гледам ръфа нещо, хлебчеее. Отишла е и е взела мойто крайче без пастет   А аз точно обяснявах на баба и как да и направи попара, че закъснявах. Та ще правим промени в храненето и на двете   За сега не се сеща да пие от паничката с вода, или поне не съм я видяла  Без храна ще седи кучето, но без вода абсурд  Който има куче да сподели има ли подобни проблеми, моля  .

За килограмите-никак не се притеснявам, че Стейси е на долната граница, важното е , че си хапва хубава и разнообразна храна.

Аз все още беля всичко, смятам, че стомахчето й не е готово за плодове с кори (поне в нашия случай). Само понякога пропускам гроздето, но тя така или иначе не го харесва. Днес някой спомена смокини, та и аз купих, дано да й харесат.

Анкетата:
1. Най-трудно ми беше всичко свързано със спането на Стейси .
2. Нищо не искам да променям, харесвам си я такава каквато е, спокойна, послушна, винаги усмихната, много закачлива и с доста номерца в главата .
3.Липсва ми да легна, да се отпусна и да не съм постоянно нащрек за нещо. Сега , когато Стейси спи и аз лягам, но не е същото, все съм в напрежение.
4.Бих отишла с мъжа си на почивка, през деня хубава храна, релаксиране, а вечер забавления .

Забравих, Стейси проходи вече, е клатушка се, но ходи . Бабите като я видяха ме питат защо не съм направила още прощъпулник, но за мен дете , което прави едва 5-6 крачки само , не е проходило, затова изчаквах, но исля, че вече е готова. Та, ще помоля Мама Диди или  който има лесна рецепта за питка, да ми я напише . Благодаря предварително  !

Ехе, още проходили 
Маймунче, сега е момента да не я крепиш, за 3 дни ще е пършинг. Ако и помагаш може да и необходим и месец, за да стане стабилна. Нашето приятелче след месец ходене още не може хубаво. Пада като талпа напред, не подпира ни ръка , ни нищо. 

Да бе знам, че не са бисквити. Аз така им викам. Далеч съм от мисълта, че не се грижите за хигиената на кучето, но ...животно е все пак. Най-лесно ще приучиш кучето според мен. Аз на моето куче, докато беше живо, му изместих храната в банята, за да не я разнася. Много лесно свикна. Като беше гладна или жадна просто драска по вратата да и се отвори. Като е сама, вратата бе отворена.

Миме-то, София е голям майтап с тази кучешка храна . А за Стейси, вкъщи съм я оставила където иска да ходи, обезопасила съм и не я държа и пазя изобщо. До скоро правеше няколко стъпки обаче само на мокета, а на плочките пълзеше. Сега вече навсякъде си ходи, даже репетира и само дето не си пляска на постижението. Обаче навън я държа за ръчичка, не за друго ами ходи към езерото, в локвите и все на такива места, но пък не повече от 20 мин.

1.Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето?-постоянното й мрънкане по едно и също време вечер, отказа й по едно време да яде каквото и да е....
2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин?-искам да променя малкия й лъвски инат, който се опитва да проявява отвреме навреме
3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца)?-постоянното събиране с приятели
4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...?-с удоволствие бих си оставила децата на майка ми, че само на нея имам вяра в отглеждането им и бих отишла някъде на почивка, за да си почина с кеф......

Последното уточнение е много важно!!! Та на въпросите:
1. Определено най-трудни ми бяха първите 3 месеца, единствено заради ужасните колики на Нико...
2. Към момента характерът на Нико ми съответства напълно, в смисъл че нищо не искам да променя. По-скоро в Кари има нещо, които искам да променя или да й повлияя. Е, Нико е по-голямо мрънкало отколокото ми се иска, но мисля че това е от възрастта!!!
3. Определено най-много ми липсва свободата да излим, когато си поискам без да е необходимо да правя планове кой ще гледа децата и т.н.
4. Ако имаме 1седмица бед деца ще отидем задължително на почивка само двамата и ще се отдадем на забавления, както преди - в смисъл нощни барове, дискотеки и т.н. Колкото и смешно да звучи аз винаги съм обичала много да танцувам и съответно дискотеките и студентските купони много ми липсват.

Здравейте. Ние сме добре. От няколко дни вечер дохранвам с кисело мляко (АМ категорично отказва, гнуси му се) и чавенцето сутрин спи до 7 - абсолютен рекорд  Явно е било гладно детето, то и кърма не знам колко има - има де, ама не е като преди. Пък и взеха да ме болят зърната като засуче и колкото издържа - толкова - после ще отбивам. Не мисля, че ще имаме проблем.
С нетърпение си чакам прегледа във вторник и евентуално да разбера пола 
Габи на годинка беше 10350/80. Сега не знам колко е, чак другия месец ще се мериме, но определено ми тежи 
Има все повече мераци да ходи, но пък все тича и ... не го пускам много, много. То ми е трудно, де. Задъхвам се, като парцал съм. Чаках заветната 12г.с. и уж да се "родя" ама тц 

1. Ами определено първите 3-4 месеци - едно на ръка беше много тежката депресия, моите състояния, проблемите. Другото - едно човече, което не знаеш какво да го правиш като е будно. Достатъчно малко е да не разбира от нищо дори и да се правиш на маймуна, но пък в другия момент не може само да спи. То не бяха песни, танци, книжки, играчки  Спи 30минути и после пак 
2. Нервен е като баща си  Искаше ми се поне това да не взима от него, всъщност е единствената негова черта, и то пък лоша 
3.Свободата на действия. Хващаш си чантичката и отиваш някъде. Сега трябват планове, пък евентуално кой ще го гледа...По дискотеки не съм ходила много, така или иначе. Липсва ми и Благоевград - сама, без дете и мъж, волна птичка 
4.Аз никога няма да си оставя детето за толкова време или ще си мисля постоянно за него  Шегувам се! Напоследък дори все по-често се улавям, че искам да си взема глътка въздух сама, някъде, далече.... Зимата го оставях през няколко дни с майка ми за час и ходех по магазините. Сега съм си все с него. Най-голямата ни раздяла е била за 3 часа - ходихме на кръчма за мъжо. Не бях на себе си, все го мислех  и накрая се прибрахме. Сега обаче - бременна  и знаеща, че след някой и друг месец ще е още по-трудно просто ми се иска малко почивка. Не знам какво ще правя - нищо - най-вероятно. Ще гледам в една точка и ще си почивам. Може и някоя разходка до красиво място. Например за ден-два до Белоградчик или Магурата - някъде близо 

1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? Трудните ми моменти са когато се разболеят, особено като беше на 8 месеца и се наложи да дам АБ. Беше си голямо изпитание  

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ? Характер не мога да променям, но ще направя всичко възможно да го възпитам, да стане добър човек  

3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? ) Сега ако трябва да отговоря е съня. Чувствам се адски изморена, особено с това будене на 2 часа на дребния  

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? . На много места бих отишла и много неща бих направила, зависи от моментната нагласа.

Аз все още съм болна, 4 дни с Т, днес съм на лекар и май няма да се размина без АБ.