Как да запазя семеиството си ?

  Нямаше нужда. Сама си ги дадох щото не намерих по-тънко.


Смяна на хард-диск не е ли хардуер?

Само, че ми стана интересно, преди да хукна за Канада, 200 долара бяха за самата смяна на харда или влизаше цената на новия хард?

Аз само не разбирам що само бъбреци тръгва да продава народът?

Съвсем легално може да се даряват яйцеклетки, да речем. Цената е 2-3 000лв.

Или пък "тялото" -за около 50лв. за просто чукане.  

Да кажем...окололегално.

Но май на авторката не и изнася тя да печели по какъвто и да било начин.

Баси, толкова ли не можа да накараш мъжа ти да го смени.

Той не разбира от такива неща. Само българите са "майстори по всичко".

Ми, да...все пак ще се спаси бъбрекът на мъжа
Има доста схеми, които работят безотказно, а те се юрнали бъбреци да разпродават.
Не стига, че след реформата, сътворена от Лъчо Мозъка, всички ние сме донори, ако изрично не сме се отказали от тая работа и много скоро един счупен крак ще се окаже фатален заради рядката ни кръвна група, да речем...
Съвсем легално България ще си стане световен донорски център...

Дори и да продадете бъбрека, ще изплатите заемите и после какво? Нали пак трябва и работа да се търси, и жилище. Надявам се, не смятате, че каквото вземете, ще ви оправи за цял живот.

Много ми стана мъчно, като прочетох постинга ти.
Мисля за безизходицата, но и за това, че наистина много ситуации си ги преувеличаваме в главите.
Другото, което мисля е че човек трябва да се научи, че има и физическа работа, не само умствена ( + търговия).


А за търговията с бъбреци - да, има много предлагане, народа обявява ли обявява. Но трябва и купувач да се намери. В Пакистан са по 100 долара бъбреците. Никой няма да ти даде 20 000 за твоя.

Не се отчайвайте,всичко се постига в живота,ако човек е здрав....
Много хора са във вашето положение.За съжаление трябва да напуснете мястото в което живеете и да си потърсите работа в по голям град.Много семейства са на квартира,не е болка за умиране...
Имате труден период,трябва да се борите....,в живота не винаги е ,,цветя и рози,,.
Отчаянието и самосъжалението не са добър съветник.
Надявам се да вземете разумно решение и дори за по дълъг период от време да се стабилизирате! 

Авторката разбуни духовете и зачзна....
Дано поне, ако е истина, прочете колко хора са се опитали да й помогнат и никой не подкрепя нейния вариянт. Аз също.

Историята много ме натъжи!!!  

Не знам какъв съвет да дам. Трябва да се успокоите и да мислите трезво, само че не знам как да стане.

Не мисля, че продаването на бъбрека ще реши проблемите ви. Търсете друг вариант - този е твърде краен и рискува живота си, ако един ден другият му бъбрек направи някаква криза.

   А дали момичето не е пуснало темата, с надеждата някой да им предложи работа?

Ако някой може да им предложи работа и/или къде да живеят в голям град с работа, ще бъде много хубаво. Дано се включат хора с фирми, които да търсят работници.
Пожелавам успех на това семейство с дететнце!

Здравейте отново !
Благодаря ви, че толкова бързо и толкова много хора откликнахте на молбата ми за съвет !
Извинявам се, че не посочих много подробности в разказа ми, но за първи път ми се случва да споделям публично толкова сериозен личен проблем. Правя го, защото имам нужда да чуя странично по-трезво и обективно мислене. Имам нужда да поговоря с някой. Имам нуйда някой да ме чуе. Много съм объркана, времето лети, а аз не мога да си събера мислите. Мъжът ми е в депресия, твърди, че "главата му не работи" и не е в състояние да направи нищо друго освен да продаде бъбрека си. На 45 години е, а се чувства безполезен и негоден за нищо. Лошото е, че си вярва и все по-често стигаме до скандали за това, че аз не му помагам да си продаде органа.
Не искам да си продава бъбрека !!! Не искам да пускам обяви за това и да съдействам по какъвто и да било начин за подобна чудовищна процедура ! Не може да няма друг изход !
В момента сме в Слънчев бряг и се опитваме да доработим сезона, който тази година е многократно по- слаб от предишната. Бяхме принудени да дойдем тук това лято, защото не сме си платили миналогодишния наем за павилина, в който работим. Надявахме се да заработим някакви пари, но само натрупахме повече дългове и положението излезе извън контрол.
Интернет ползваме на работното си място, защото се занимаваме с телефонни кабинки за международни разговори. Не знам дали е заради мястото или заради малкото туристи, но работа почти нямаме, изкарваме по около 20 лв. на ден, а трябва да се плаша спане, наем, ток, Интернет ... Продължаваме да стоим тук, защото се надяваме да съберем пари поне да си платим спането за сезона. След окло 2 седмици всичко свършва, прибираме се и вече приходи от никъде няма.
Ако сте останали с впечатлението, че не сме търсили работа, каквато и да е, не е така. Само, че в района, в който живеем работни места няма, всяко работно място едва ли не се онаследява, хората са бедни и работата с компютрите не върви. Прди няколко месеца мъжа ми започна работа в мината след дълго чакане за мястото и с връзки. След месец и половина направи прединфарктно състояние, беше в болница и трябваше да напусне. Между другото заплатите в мината не са никак високи - 450 лв. !
Кредитите ни не са фирмени, стойността им е около 30 000 лв. Пораснаха бързо заради лихви за просрочени задължения и поради невъзможността ни да плащаме вноските навреме.
Общо взето поредица от грешки и неправилно взети решения ни доведоха дотук.

Извинявам се, че така изчезнах, след кату пуснах темата, но честно казано едва сега разбрах къде да прочета коментарите.
Благодаря на всички за отделеното внимание !