Имам проблем с алкохола

Баща ми е алкохолик, лелята на приятелка е алкохоличка и неведнъж е била на път да не изтрезнее.
Твоят съпруг все още не е такъв. Алкохолиците не могат да си легнат, ако преди това очите им не са светнали. Не се знае нито дали ще се превърне в алкохолик, нито дали това няма да стане. Познавам мъже, които пият всяка вечер до последната седмица преди заплатата - тогава просто се примиряват и не го изживяват.

Всеки човек има нужда от отпускане. Доста българи го намират в алкохола. Най-важното за съпруга ти според мен е да не позволява да му светват очите - да се спира навреме. (Разбира се най-добре би било да не пие изобщо, но...). Най-вече от него зависят нещата, но да се крие от теб не е никакво решение и спасение!

А къде е точно границата?Колко чашки дневно се водят алкохолизъм,и колко-не?
За мен,макар че не претендирам за професионално мнение,6-7 бири всеки  ден,всяка седмица -запой, си е ,ако не алкохолизъм,то стабилно начало на такъв.

И лошото е,че мъжът й всъщност не го смята за проблем.
Няколко чашки с приятели,какво толкова?!

Като ви чета, себе си изкарвам алкохоличка, дето през вечер пия коняк, през две вечери пия по 2-3 бири. Да не говорим за съпруга ми, който си пийва ракийка 150-200 г почти всяка вечер. Семейство пияници сме,  .

Бронте, според мен по-скоро ти си малко напрегната и се пресираш, мислейки, че съпругът ти ще повтори баща ти. Дали пък този така перфектен иначе съпруг и баща, който никога не е избухвал, който никога не ти е посягал, не е измъчван от периферни неща, за които не иска да споделя и затова дави проблема в "6-7 бири на ден"? Дали няма нерешени въпроси с бившата си жена и с голямата си дъщеря, за които не смята да те притеснява, ако знае, че ти ще реагираш лошо?...

Колкото по гледаш "треската в окото", толкова по тя ще стане "дъска" и издялкване няма.

Имаш проблем, определено.
Ти, обаче, не виждам как можеш да го преодолееш - всичко е в ръцете на мъжът ти, но той явно не смята, че е застрашен.
Проблемите с алкохола, водят след себе си други проблеми и става като "ефект на доминото" - тук не малко хора /включително и аз/ са го преживели.
Чудесните и разбрани хора, след напиване, вече не са нито чудесни, нито разбрани.
Потърсете заедно помощ при професионалист, ако искаш да запазиш семейството си. Но той също трябва да е уверен, че иска това.

Сега се сетих за една приятелка, която имаше проблем с пиенето на съпруга си. Добър, мил, грижовен, всеотдаен, работлив, веселяк - много готин, всички го обичаме. Но... обичал човекът да си пийва до... безпаметност. Това го знаела само приятелката ми. Като се напиел, не бил способен на нищо три дни - спи, без да помръдне. Тя опитва какво ли не, докато накрая се свърза със специалисти, предложи му посещение на група за анонимни алкохолици, той се съгласи с видимия проблем и сега нещата са "под контрол".
Само разказах - при вас нещата не са такива, 

Трещерица, в рода  му  отявлен алкохолик мога да нарека  само братът на майка му.
Майка му  обожава да си пийва бира, за нея това не  е алкохол въобще / ето защо и  мъжът ми твърди същото/.
Баща му всяка вечер си пийва  по около 50 грама ракия със салата, но него пиян или пийнал не съм го виждала никога. Майка му съм я виждала   горе на черешата.
Що се отнася  до това дали когато е с детето пие- не. Прекарват  времето си  в кварталната  градинка, люшка я, вози я на разни   колички, разхождат се  пеша- и да иска, няма как да седне  да пие, защото  тя е  непрекъснато във движение, а покрай нея- и той.
На работа пият с колегите  на нощните смени. На дневните- не.

краси.мира, много се боя точно  от това- дали и кога ще настъпи моментът, в който  думите и действията ми няма  да имат никаква тежест за него.

Лили- Лу, понякога си мисля, че не  го обичам. Даже усещам, че го мразя. Но ако това беше така, сигурно  нямаше  да търся начини    да се задържим заедно  на повърхността. Ако не го обичах, щях да изплувам сама и да го оставя  да се  удави.Още повече, че  съм напълно независима  от  него- и финансово, и жилищно.


Дилянка, ясно осъзнавам, че имам  подчертам проблем с насилието  към него, защото то е и физическо, и психическо.Не се гордея с това, но имам обяснение/ не оправдание/
1. Реагирам с насилие, защото  се чувствам безпомощна в ситуацията- всичките ми  усилия  да го откъсна  от  прекомерното пиене  не  дават резултат. Нямам нищо против- ок, след работа   да седне,  да изпие  една биричка, пък да вземе  да  спре. Или зимата- че щял да изпие  чаша вино с вечерята- не бих  казала и "гък". И той го знае. Опитвали сме и всичко е вървяло по мед и масло.
2. Имам натрупан  гняв към баща  ми, който  на някакво  , явно  съзнателно ниво , прехвърлям  към мъжа ми. Не мога да простя  на баща ми, от година  на година гнева ми към него   расте  и  пиенето  на мъжа ми предизвиква  физическото проявление  на този гняв.

И още нещо- физическата и вербалната ми агресия  могат да бъдат предизвикани само и единствено от пияната ми половинка. В нито една друга ситуация, която сме имали, не съм реагирала по подобен бурен и срамен начин.
Мисля  за себе  си като  за сравнително уравновесен и  спокоен човек.
Но този алкохол   изкарва наяве всичко  дяволско в мен.

Гледам тука едни английски таблички за алкохол.

До 28 единици на седмица не са рискови.
1 бира/500 мл е 2 единици.
Значи по 14 бири на седмица може. Което е по 2 на ден. Или 1 литър, колкото пие моя мъж.

Твърд алкохол 40% - 50мл са около 2 единици.

Смятайте сами кой колко пие.

Ами значи по таблицата на Дилянка: 6-7 бири на ден=12-14 едниници*7=84-98 единици на седмица консумира нейният мъж, при това без концентрата, който тя казва, че пие.

Все пак, аз мисля, че тази таблица надали е меродавна и по-скоро трябва да се съотнася към индивидуалните особености на човека. Аз примерно посмъртно не мога да консумирам по 2 бири дневно всеки ден в продължение на седмици и ако стигна до това да го правя, бих го отчела като наличие на проблем.

Мен литър бира или 100 гр. концентрат биха ме притеснявали ако това е ежедневие.
Аз ако изпия толкова алкохол, на следващия ден ще имам махмурлук.
Преди малко например изпих 100-тина гр. вино (имам повод) и сега главата ми се "мота".

О, съжалявам, че не съм пояснила!
28 единици е мярката за мъже.
За жени е до 21 единици на седмица.

А сигурна ли си ,че не е само съжаление?
Много често човек е склонен да бърка съжалението към някого с любов.

Именно,ТИ да го откъснеш.Той самият не прави такива опити,или поне не сериозни...
А и той не е дете,на което можеш да заповядаш какво и как да прави.

Не знам,ако нещата почнат да ескалират,може би не е зле да си дадеш някакъв срок.Също и на него-ако детето и семейството му е важно,да се вземе в ръце,още повече ,че има безрезервната ти подкрепа,  и да се справи с проблема.
А ако няма ефект...решението е твое,кое ще е най-добре за детето ви и за душевното ви здраве.

Бронте, успях да изчета и първият ти пост, както и останалите.
Определено имаш проблем, и то ти, вероятно много повече, отколкото съпруга ти.
Да, вярно е, че пие малко повечко, но.....да го нападаш физически и психически след всяко негово прибиране, само защото бил изпил Хбр бири....сори, ама звучи отвратително.
Щом толкова те притеснява това, поговорете, обсъдете проблема и му предложи да отидете заедно на терапия. Определено имаш нужда от нещо такова, за него не знам.

Момичета, вие май не схващате, че Бронте явно по този начин успява все пак да контролира нещата донякъде.
Нямам идея какъв опит имате с пияндета, извинете за жаргона, но личните ми наблюдения сочат, че те хич не са склонни да водят дълги смислени дискусии за пиенето си - нито когато са пияни, нито когато са трезви.
Моментът, в който един човек видимо има проблем с алкохола, но не го забелязва и го отрича, е повратен - нещата вървят към алкохолизъм.
А Бронте казва, че мъжът й хич не смята поведението си за извън нормата, даже й казва, че бил "чехлар", щото "всички мъже" така правели, ама жените им не опявали...
Това е началото на един сериозен конфликт. И ако той бъде оставен самос разговори, мисля, че ще се задълбочи, защото на този етап човекът поне има задръжки заради евентуалните последици и си има едно наум какво го чака, ако се насвятка.
Ако и тази бариера изчезне, изобщо не зная докъде ще я докара.

Мда. Обикновено  напоследък, когато  го "загриза" по този въпрос, отговаря: "Е, кво толкова...знаеш ли   другите по колко пият...пийнал съм малко, голяма работа".
Естествено, под "другите" има предвид  другарчетата  по чашка, с  които  са израснали заедно  от деца. Няма откъсване от  тях. Вярно, много си помагат. Вярно, всичките  са семейни, че и с по две деца.Но решат ли да пият,  забравят се  досред  нощите.

Иди после, та обяснявай, че това не е нормално, при тези светли примери, дето ги има.

Затова и казах, че всеки трябва ясно да си изяви позицията - за техните жени нормално - за мен - не!!!
Дългите разговори със спокоен тон винаги ще доведат до изнасянето на безброй примери за естествеността на поведението му. Някои от тях даже няма да знаеш как да ги обориш...

Не че приветствам скандалите, ама...с пиян човек не се спори.