Да се разпиша и аз, че хора, които не ме гледат в очите докато разговаряме веднага причислявам към графа "неуверени и слабохарактерни".Трябва да се научиш да го правиш-освен всичко друго показва уважение към събеседника.
- Публикувана: 29 авг. 2010, 21:29 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2010, 20:04 ч.
Защо не умея да гледам хората в очите?
Уточнявам, непознатите ги гледам без проблем даже продължително, но близки и приятели не мога. 
Донякъде, защото като ги погледна докато си лафим съм 99% сигурна какво ще кажат и не виждам смисъл от толкова много думи, а и ме хваща някво шубе от толкова искреност. 
Забелязала съм, че и Бербатов е същия. 
Питала съм една позната психиатърка - тя ми каза само "Кво ти пука" Иначе наблюдавам разни тийнейджърки - най-невъзмутимо гледат продължително в стил "Кво ме занимаваш с глупости" и гледат нагло. Много ми се иска да има някъв трик да мога и аз да отдавам нужното уважение към събеседниците ми - като да си повтарям нещо на ум докато ги гледам, но някак си не знам точно какво да мисля или да си повтарям. Има ли и други като мен?
Донякъде, защото като ги погледна докато си лафим съм 99% сигурна какво ще кажат и не виждам смисъл от толкова много думи, а и ме хваща някво шубе от толкова искреност. Забелязала съм, че и Бербатов е същия. Питала съм една позната психиатърка - тя ми каза само "Кво ти пука" Иначе наблюдавам разни тийнейджърки - най-невъзмутимо гледат продължително в стил "Кво ме занимаваш с глупости" и гледат нагло. Много ми се иска да има някъв трик да мога и аз да отдавам нужното уважение към събеседниците ми - като да си повтарям нещо на ум докато ги гледам, но някак си не знам точно какво да мисля или да си повтарям. Има ли и други като мен? Това което правиш е неуважение...
Ако си прекалено самоуверена, че чак винаги да знаеш какво следва явно са ти малко близките познати и са много скучни. Защото изненади ти предстоят
Аз не понасям хора, които не гледат в очите. За мен те имат да крият нещо, не са искрени, не са хора за доверие.
Аз гледам в очите когато говоря с някой. Винаги. Показвам му уважение и ако е непознат и не близък печеля доверието. Отделно очите могат толкова много неща, глупаво е да не ги използваш.
Аз не понасям хора, които не гледат в очите. За мен те имат да крият нещо, не са искрени, не са хора за доверие.
Аз гледам в очите когато говоря с някой. Винаги. Показвам му уважение и ако е непознат и не близък печеля доверието. Отделно очите могат толкова много неща, глупаво е да не ги използваш.
Не са скучни - винаги ме изненадват, но не мога да ги гледам нон-стоп в очите. А те се засягат и трябва да взема мерки.
Delusion - ще пробвам да гледам непознати в градския транспорт, но може и да ме напляскат някъде.
Никакъв проблем нямам да гледам някоя жена, която ме зяпа и да я затапя с поглед в стил "Кво ме зяпаш, ма?" В такива моменти си мисля, че мога даже и да я нашамаря. Въпроса е, че мисля за нещо - разбираш ли?! 
magarence - аз така или иначе мисля и за друго, но за да мога да дам мнение, особено по някакъв проблем трябва да чуя всичко, да го асимилирам, да намеря слабите или силните места по проблема и да дам съвет. А, ако ми разправят некви случайно прелитащи мисли - не ми се пълни главата с глупости и не виждам защо трябва да си причинявам неудобството да се ангажирам с гледането. А ми се иска да не ме мислят за перде.
Miia - не се притеснявам, никак даже. С непознати особено мога да си плямпам на всякакви теми. Почти моментално мога да завързвам приятелства. Но после ми идва нанагорно.
ddragon - Навсякъде, където не усещам погледа на другия.
Да се разпиша и аз, че хора, които не ме гледат в очите докато разговаряме веднага причислявам към графа "неуверени и слабохарактерни".Трябва да се научиш да го правиш-освен всичко друго показва уважение към събеседника.
Ти за какво си мислиш докато гледаш да речем някой в очите? Без значение кой? Следваш ли мисълта му? Мислиш ли за нещо различно от това, което говори?
Тоест и Бербатов не те гледа в очите докото си говорите, така ли да разбирам 
Случва ми се понякога.
Имам усещането че очите ми са врата към душата ми и инстинктивно си я пазя
Явно някои хора ме карат да се пазя несъзнателно.
Дилянка Моля те, напиши още някой чалъм за правилното общуване.
Маргало - буквално ме разбираш мацко. В общи линии като ме гледат втренчено все едно ми казват с поглед "Гледам те", "Контролирам те", "Очаквам определено поведение от теб", и "Ще ти държа сметка, ако не се държиш, както искам" 
Моля те, напиши още някой чалъм за правилното общуване. Маргало - буквално ме разбираш мацко.
В общи линии като ме гледат втренчено все едно ми казват с поглед "Гледам те", "Контролирам те", "Очаквам определено поведение от теб", и "Ще ти държа сметка, ако не се държиш, както искам" 
Не напразно старите хора казват,че очите са прозореца на душата.
Може би си по затворен,по-прикрит човек.Това е начина ти ,да останеш скрита в черупката си.
Може би си наранявана,може би си се чувствала предадена от хора на които си вярвала?
Аз в последствие станах като теб,не бях така.Но избягвам да гледам в очите чужди хора,не близките и познатите ми.
Мога да кажа,че със сигурност,че се отразява зле и станах много по-неконтактен и затворен човек.
Ще ми се да го преодолея......
Може би си по затворен,по-прикрит човек.Това е начина ти ,да останеш скрита в черупката си.
Може би си наранявана,може би си се чувствала предадена от хора на които си вярвала?
Аз в последствие станах като теб,не бях така.Но избягвам да гледам в очите чужди хора,не близките и познатите ми.
Мога да кажа,че със сигурност,че се отразява зле и станах много по-неконтактен и затворен човек.
Ще ми се да го преодолея......
Много ми е интересна тази тема ,защото може да се причисля към тези , които имат трудности да задържат погледа си върху очите на събеседника си.Смятам го за абсолютна слабост на характера и упорито се опитвам да го преодолея.
Delusion , тази игра , която са предложили в университета и аз я пробвах , когато бях още ученичка (явно съзнавайки , че това след време може да ми е проблем) , след което обаче явно моята "опитна мишка "- 40 годишен доста дребен чичко реши , че го свалям и започна да ме гони по улиците да ме кани на вечеря.Та от тогава имам едно на ум.Напоследък обаче съм започнала да практикувам същата игра на светофара , докато чакам с колата.Почти винаги някой от съседната кола упорито се вглежда в мен , при което като забележа това гледам да не си отклонявам погледа първа .Е не мога да кажа , че ми е приятно , особено често когато са мъже се започват намигания , усмивки .... сигурно си мислят , че ги свалям .Но поне има дистанция -колата , няма директен контакт и това ми дава малко увереност.Все още не съм се справила радикално с проблема де , дано скоро да успея .
Delusion , тази игра , която са предложили в университета и аз я пробвах , когато бях още ученичка (явно съзнавайки , че това след време може да ми е проблем) , след което обаче явно моята "опитна мишка "- 40 годишен доста дребен чичко реши , че го свалям и започна да ме гони по улиците да ме кани на вечеря
.Та от тогава имам едно на ум.Напоследък обаче съм започнала да практикувам същата игра на светофара , докато чакам с колата.Почти винаги някой от съседната кола упорито се вглежда в мен , при което като забележа това гледам да не си отклонявам погледа първа .Е не мога да кажа , че ми е приятно , особено често когато са мъже се започват намигания , усмивки .... сигурно си мислят , че ги свалям .Но поне има дистанция -колата , няма директен контакт и това ми дава малко увереност.Все още не съм се справила радикално с проблема де , дано скоро да успея .
И аз не винаги гледам хората в очите, по принцип малко трудно се концентрирам при разговор, който не ми е особено интересен, и не е служебен, разбира се... Но мисълта ми обикновено скоква в някаква друга посока и явно тогава спирам да гледам събеседника в очите, чувам го, но вече си мисля и за нещо друго... Получава се главно с близки, наистина, когато можеш да си позволиш да се разсееш. Неприятно е за събеседника, и не е хубаво да се допуска... Най близките ми се е случало да ми щракат с пръсти, ако искат отново да съм на сто процента внимателна...
Това което си описала ми се вижда подобно - така или иначе, е неприятно и неуважение към събеседника.
Това което си описала ми се вижда подобно - така или иначе, е неприятно и неуважение към събеседника.
Гледам втренчено в очите хората по улиците, докато си отместят погледа 
когато съм яхнала метлата. Но и по принцип, ако някой си задържи погледа в моя, гледам и аз - право в очите. 99% си отместват погледа. 1% издържали печелят усмивка. Няма да обяснявам защо го правя, който знае, ще се сети . Тренирала съм с котки
С познати никога не го правя, за да не ги притеснявам.
когато съм яхнала метлата. Но и по принцип, ако някой си задържи погледа в моя, гледам и аз - право в очите. 99% си отместват погледа. 1% издържали печелят усмивка. Няма да обяснявам защо го правя, който знае, ще се сети . Тренирала съм с котки С познати никога не го правя, за да не ги притеснявам.
Дилянка Моля те, напиши още някой чалъм за правилното общуване.
Маргало - буквално ме разбираш мацко. В общи линии като ме гледат втренчено все едно ми казват с поглед "Гледам те", "Контролирам те", "Очаквам определено поведение от теб", и "Ще ти държа сметка, ако не се държиш, както искам"
Моля те, напиши още някой чалъм за правилното общуване. Маргало - буквално ме разбираш мацко.
В общи линии като ме гледат втренчено все едно ми казват с поглед "Гледам те", "Контролирам те", "Очаквам определено поведение от теб", и "Ще ти държа сметка, ако не се държиш, както искам" Мисля че Ляля говори точно за това втренчване, което не е нито приятно за другите, нито учтиво при разговор.
Представям си някой непознат на улицата да ме зяпне така! Ужас! За такива си мисля, че са енергийни вампири!
Представям си някой непознат на улицата да ме зяпне така! Ужас! За такива си мисля, че са енергийни вампири!
п.с. Бербатов не гледа в очите ли? А той не беше ли и синеок отгоре на всичко? Светлите очи нямат силен ефект, даже да искат.
Постоянното втренчване в очите на другия също е невъзпитано! 
Съвсем нормално е за секунда-две да отклоняваш поглед...
Но като цяло ,през повечето време би трябвало да има контакт с поглед.
Аз например,винаги имам едно наум,ако някой почти не ме гледа в очите,докато говорим.
Или лъже,или има нещо за криене...т.е. приемам ,че не е искрен с мен.
Между другото,точно по начина ,по който те гледа отсрещния ,можеш да разбереш много за отношението му и мнението му за теб.
Съвсем нормално е за секунда-две да отклоняваш поглед...
Но като цяло ,през повечето време би трябвало да има контакт с поглед.
Аз например,винаги имам едно наум,ако някой почти не ме гледа в очите,докато говорим.
Или лъже,или има нещо за криене...т.е. приемам ,че не е искрен с мен.
Между другото,точно по начина ,по който те гледа отсрещния ,можеш да разбереш много за отношението му и мнението му за теб.
Препоръчани теми