когато съм яхнала метлата. Но и по принцип, ако някой си задържи погледа в моя, гледам и аз - право в очите. 99% си отместват погледа. 1% издържали печелят усмивка. Няма да обяснявам защо го правя, който знае, ще се сети . Тренирала съм с котки 
Ти защо тормозиш случайните минувачи? 
Чудна работа. Успя ли да хипнотизираш котките. Ти докато гледаш втренчено усещаш ли, че някаква енергия от теб се разпилява наоколо? Интересно ми е. 
Телесно може, но духовно - ще тренирам. Интересното е, че отскоро го забелязвам това явление... Никакъв проблем нямам да гледам някоя жена, която ме зяпа и да я затапя с поглед в стил "Кво ме зяпаш, ма?" В такива моменти си мисля, че мога даже и да я нашамаря. Въпроса е, че мисля за нещо - разбираш ли?! 
когато съм яхнала метлата. Но и по принцип, ако някой си задържи погледа в моя, гледам и аз - право в очите. 99% си отместват погледа. 1% издържали печелят усмивка. Няма да обяснявам защо го правя, който знае, ще се сети . Тренирала съм с котки Ти защо тормозиш случайните минувачи? Чудна работа. Успя ли да хипнотизираш котките. Ти докато гледаш втренчено усещаш ли, че някаква енергия от теб се разпилява наоколо? Интересно ми е. 
ако съм ядовита и аз ги поглеждам остро, сигурно за да не ме поглеждат пак. Не знам защо го правя. 
Когато гледам някой след 3 секунди трепвам и не мога по никакъв начин да се фокусирам отново в очите му. На подсъзнателно ниво е. На подчертаното - гледам наоколо, не в някой конкретно - така се концентрирам и не се разсейвам. Ама от страни си е груба постъпка, знам. 
Шегичка, но и малко истина. Тва се отнася за непознатите, обаче. Но децата ги гледам съвсем спокойно и нищо не ми трепва... Хитруши. Ще пробвам да зяпам някой като съм ядосана да видя дали ще ми олекне. 
. но това се тълкува като агресия, затова гледам да гледам лицето около веждите, но не и винаги директно в очите, като се опитвам да мигам малко по-често и да кимам доста в разговора. Така изглеждаш доброжелателен слушател, а не агресор. И аз трябваше да попроменя вторачването, но с тренировки се успява. За мен е много важно хората да се чувстват комфортно с мен и си го поставих за цел. Всичко се постига с тренировки. в началото ти идва изкуствено, но после се свиква. И аз съм така - като ги наблюдавам събеседниците ми, ако видя нещо необичайно се вторачвам Не само грима и бръчките са обект на зяпване при мен - то са косми, зъби, пъпки, лунички, двойни гуши И като се втренча човека се пипва там където му се е сторило, че има нередност. Мисля, че си голям психолог - харесва ми, как анализираш и опознаваш себе си, а най-много ми харесва, че се доближавам до твоите разсъждения. Сигурна съм, че дори и да хванеш някой близък в лъжа - няма да му го кажеш директно защото ще го видиш как се смущава. Може и да греша де. Аз поне не обичам да виждам объркани физиономии вследствие на проницателността ми. Случвало се е - но се научих да съм по-ларж. Днес също тренирах и има малък напредък, ама много малък. Трябва да си намеря оптималната точка за фокусиране. Тя G-точката е по-лесна за намиране. Ххихи Макар че аз го правя нарочно понякога. Каква случка имах преди няколко месеца, чак ме хвана страх вътрешно. Гледахме се с един нахален непознат повече от две минути в очите, но той склони поглед най-накрая, едва издържах вече. Сериозно си бях помислила, че нещо не е в ред... В общи линии като ме гледат втренчено все едно ми казват с поглед "Гледам те", "Контролирам те", "Очаквам определено поведение от теб", и "Ще ти държа сметка, ако не се държиш, както искам" 
Звучи малко смешно и несериозно, но е точно обратното. Няма да е лошо да проучиш малко за какво става дума, дори ей така без да го използваш. 