Габи вече си има сестриче, нека всяко АПРИЛче си има някой такъв да обича

Ей Силви я виж къде бил специалистът моля те пиши пиши на мен много ми е интересно искам да знам от кога може да и се скараш и да те разбере примерно? защото сега и да се скарам забелязах че няма реакция т е мисля си че разбира и осъзнава, но май все още са малки за разум и разсъждение-така ли е?
Пример ще дам: вчера ме удари по главата с една нейна кегла, аз се направих че плача и ме боли и мрънкайки викам ела цункай мама да и мине главата, Диди дойде цунка ме по главата и аз вече щастлива че е разбрала и се усмихвам и в следващият момент друга кегла полетя към главата ми и тя се хили

Хайде и ние да се пишем в отбора на боледуващите. Всичко започна от една нищо и никаква хрема миналия петък и сега сме вече без глас и хремата продължава. Давам какво ли не, което тук няма да описвам но ефекта е нулев. Малкия много трудно приема лекарства. Нито едно лекарство не иска да пие. Давам със спринцовка,натискам го, той се върти плюе. И Валя ми беше така навремето, не искаше да взема лекарство. Пожелавам на всички болни бързо да оздравяват и да не боледуват!
Чоки, хубава тема подхващаш за коледните подаръци. Мислила съм си за конструктор.Тази играчка, за която писа каква е?
Малчо не е агресивен поне засега. Понякога , като вземе чужда играчка не иска да е върне и се сърди и започва да крещи но аз успявам да го излъжа с нещо друго. Или го вдигам във въздуха и го изнасям от опасната зона. В къщи си играят двамата с кака си, като той иска да прави същото каквото и тя прави. Иска да пише да рисува. Не е посягал на другите деца, с кака си също не се бият.Случвало ни се е други деца да са по - агрисивни от него. Той само гледа и търси защита в мен.
Днес е Петков ден. Баща ми е именник и една почерпка имате  всички .

Привет и от нас   
Да се разпиша на бързо докато дребния тероризира бабаси долу .
Имамама, и ние сме в отбора на болнитеи точно като вас- Хрема и после започна гласа да се променя. Докторката ни изписа капки и сироп за кашлица който просто е кошмар да му го дам, но преди това три дни правех вечер масаж със свещички камфо- биотик( имат загряващо действие и спомагат за изчистване на гърдичките ако има нещо). Сега вече сме по- добре, но все още мрънкащ което най- вероятно се дължи на двата долни кучешки зъбчета 
 За агресията и при нас, понякога има кризи на хапане, скубане, хвърляне и т.н.Почти винаги обяснявам че не се прави така, но понякога и се карам- което е много добре разбрано.След това сам отива и се захваща с нещо друго я да си играе, я да си разглежда книжки.
Нашите планове за ясла за сега се отлагатдокато оздравеем 
ssillvvi , интересно ми стана  би било добре да споделяш инфо с нас от време на време.
Еми,
Шоки, за подаръци още не съм мислила но определено ще следя темата с интерес 
Днес е хубаво времето и отивам да разходя дребния малко на слънце, че 4 дни подред валеше и духаше, направо края на света 
Хубава вечер   

рони, аз си мислех, че Ани води класацията на девойките по мерки, ама тц, Мария я изпреварва. . Малко само в см., с 2 е повече, ама пък е по-пуФкава моята, с 200гр.

По другият въпрос- със Сашко 3 години аз бях половината му ''аз'', ако мога така да се изразя. Хич, ама хич не можеше нито да занимава сам, нито на детската площадка да се оправи сам (не правеше никакви опити, винаги търсеше мен), нито пък каквото и да било. Изумявах се като гледах как наборчетата му какви са ''джаста-праста'', а той чувствителеееенннн, чак плашещо. Направо се бях хванала за главата, че е и момченце...виках си ако остане такъв...ревлив, и все търсещ полата на мама, има да го мачкат...  . Но му мина де, вече си отстоява своето, умее да преценява кога, с кого и какво иска и т.н..
Не знам дали това което описвам има общо с поведението на Мария навън, но струва ми се, че да. В смисъл, че тя е много привързана към теб и може би те усеща като по-силната половинка от себе си . Засега. Не обичам да правя характеристики на чужди деца , извинявай ако преувеличавам с извода си.
Анелия пък си има друга лудост- аз съм споделяла де, ама това нещо се засилва все повече, изпада в диви истерии ако някое дете навън я прегръща, или играе прекалено близо до нея , плаче, и бяга. В домашна обстановка не е така . Мразя определението ''период е'', но се надявам да е такова.
А за приказването вкъщи и навън, сме точно, ама точно същата картинка. Вкъщи не спира да бърбори, а навън е супер тиха. Докато сме на разходка, някой ако ме слуша как разправям, че е много приказлива, ще си помисли, че халюцинирам .
Вече на всяко изречение, отправено към нея, отговаря с ''Бе''(в превод- ''добре''). И изпълнява задачки всякакви, като едно роботче е,  . ''Ани, направи това'', ''Ани, направи онова'', ''Ела тук'', ''Иди там'', "Дай това'', ''Вземи онова'', ''Гуши мама'', ''Цункай тати''....тя отговаря "Бе'', и изпълнява веднага . Пу, да не и е уруки. 

Мимето* , Силви ще се произнесе по-компетентно, ама според мен хитрото Диди те е хванало, че симулираш болка . Майтапа настрана, личното ми мнение е, че много добре разбират всичко децата. Умни са, хитри са, и достатъчно манипулативни . Просто трябва да се уцели подхода за всяко нещо , което всъщност не е толкова просто.

Десирее възможно е  защо ли не идват децата със книжка с инструкциии (като новите телевизори) (това в кръга на шегата, ей)

 
Прекалено скучно щеше да е. 

Ей, много сте изписали, браво на вас. Времето се развали и тук активността чувствително нарастна.

Ех, много болни дечица. Бързо оздравяване на всички.

При нас каката е болна - хрема и една мъчеща я суха кашлица. НАдявам се този пък да опазим Калина от вирусчето.   

Дано да спре да вали, че в къщи е такава скука. Калина трудно се заиграва сама. Само ходи след мен, или иска да я нося на ръце и аз нищо не мога да свърша.

А днес така си разби устата в ръба на холната маса. За секунди стана всичко и мнооого кръв тече, но сега всичко е наред. Пу-пу.

Аничка,наш Емил също е много агресивен,опитах с добро и с лошо и нищо!Хапе кака си до посиняване,замерва я с каквото му падне,скубе,бие ми шамари докато го нося по стълбите!И аз вече се хванах за главата с него,незнам как да подходя към него   

 Здравейте момичета  
 Верно с лошото време активността тук се увеличава   За да не сме извън играта и ние бяхме болни...надявам се вече да не сме..утре педи ще каже последната дума. От нищо и никакъв сопол започна да вдига Т и стигна на втория ден 39.9...при което запалих маратонките и доФтора ни изписа антибиотик за както се изрази "ужасно " червеното гърло. Той самият като го попитах какво го боли ми показваше гърленцето, горкото ми мъниче, мнго ми беше жал за него   Никак не ги тача тези АБ, но ме е страх да рискувам да не стане по зле...та така...мисълта ми беше че и нас не ни пропусна. Дано всички болнички бързо се оправят и вече няма болни сред редиците ни  
 По темата с агресията....при нас имаше акъв период, но аз лично го отдавам на това, че по него време и аз и половинката бяхме супер изнервени и някак се е пренесло и на него това "настроение". Периодът беше с продължителност около 2 месеца, в които не знаех какво да го правя това дете- как да го уча да е добър, но не прекалено, как да го забаламосвам като се заинати...знаете какво имам в предвид. Но....изненадващо и внезапно отново си стана моето си дете- миличъъъъъъъък, играе си сааааааааам.....през деня чак ми домъчняваше за него и отивах да го притеснявам докато си играе  ....обаче...от днес пак е зверо   Двата кучешки зъба долу са пробили по едно връхче и явно започва наново веселбата- ревльо е налице   Иначе и той в къщи е бъбривчо, а навън дума не обелва. Както дезире казва сигурна и мен ме мислят че халюцинирам като разправям че си говори   Но пък в къщи си прави изречения, знае да си иска това и онова, като се удари знае да ми доладва и да ме изкомандори да целуна удареното местенце...дори напоследък го улавям че като иска внимание се прави че се удря и с една усмивка идва и ми казва "мамиии дарих тук" и сочи крачето и дава да цункам   Не обичаме да си контактуваме с наборчета..виж с какички и батковци се заиграва, само да му обърнат малко внимание и като паразитче се лепва за тях и няма отърване  
 По коледната тема, да си призная и аз не съм мислила още...а май е време   Нямам никакви идеи какво би му било интересно- на почит са колите, топките....и мама му    Още една мама няма да е излишна може би  
 Иначе и аз си имам едно сериозно оплакване....продължаваме да не спим...ама Ич   Вече почва да ми става леко нервно...искам само една...ама наистина само една нощ да спя с не повече от пет събуждания...забравих какво е това като се наспиш и станеш сутринта да нямаш главоболие и да не те боли всичко все едно си копал на нивата цяла вечер   Все си казвам- като стане на три и вече ще спи....три три ..ама то това си е още година и половина така...еххх...поне да слабеех от безсънието пък то...  
 Принцеске...помня че Ния спря да яде точно когато и Сами отказа яденето. Аз го отдавах на зъбите и май излязох права. Последните три седмици когато си имах кротко дете пак си ядеше като ламята спаска, вечно гладен, и от днес от как са ни попробили тея кучешки зъбенца отново имам злоядко кривунделест  , но си мисля че и това ще мине. Не се тревожи, ти като й предлагаш, тя си зне кога да яде. Аз Само никога не съм го насилвала- предлагам- ако иска иска, ако не...после ще поиска. Имаше дни в които ядеше само плодове. Др път само саламчета и кашкавал, др- само хляб....бе да си яде каквото му е на сърце- щом има енергия да беснее значи е наред работата- поне аз такива изводи си вадя. Иначе като не си е нахранен като хората е определено неприятно кисел...но какво да се прави.
 Имамама и ние много трудно си пием лекарството- то не бе тръшкане, повръщане, плюене   като дойде време даму го давам и направо ми се изправя косата, а най- ме е яд че колкото и да обяснявам че просто една лъжичка е това, да я изпие и ще оздравее, още явно не ме разбира  
 за беличките и противодействието и аз постоянно опитвам най- различни варианти на справяне, понякога са успешни, друг път не толкова. В момента от два дена хит в къщи е да ми изкормва орхидеите и да си играе с корите които са им в саксиите   А още по голям хит е като го питам уморено тъжна- Мамиии, какво си направил? да вдигне раменца, да обърне дланите нагоре и да ми каже Беляяяяя     ....ем как да гледам строго...всеки път се спуквам от смях  
 Иначе и голяма порта го раздава   Онзи ден майками го гледа за няколко часа в къщи и като се прибирам нещо се суетят в кухнята, още нсварила да попитам какво става сами ме гепа за ръката, заведе ме до тубата с вода и ми вика Баба дееее и сочи пода/деее казва когато е мокро на земята, не знам по каква причина е решил така да вика на мокрото  / а майка си призна че разляла тубата с вода   На сутринта да не би да съм забравила ме заведе до тубата отново и ми обясни бе баба деее там  
 Охх много изписах и ще приключвам за сега. Утре пак  
 Хубава вечер момичета  

ПП мале поста ми наистина цяла страница заема...аз не пиша не пиша пък като започнааа....страшно става 

Миме,както е казано и писано на много места детето се възпитава и ръководи още от раждането.Аз започнах дори и по рано.Много хора ми се чудеха и дори са ми се присмивали,когато им разправях,че съм започнала да говоря и пея на бебето си още преди да е станало на ембрионче в корема ми.При мен беше много инетересно,защото ние с мъжа ми не сме планували бременността ми,но аз бях сигурна,че съм бременна една седмица след като бях заченала.На никого не казвах за предположенията си защото щеше буквално да ми се изсмее в лицето.Но както знаеш интуицията на жената и майката рядко я лъжат.Та още от деня на зачеването си един вид аз започнах да визуализирам/от книгите на Дж.Кехоу/за моето бебе.Дали е вярно или не не знам,дали са истина или не тези неща времето ще покаже,но съм сигурна,че  не ми е навредило на мен или дори и на Ави.
Както и да е де не искам да занимавам всички сега  ,че ще ви досадя.
Миме,можеш да и се скараш както ти казваш винаги щом прецениш,че е необходимо.Дори е наложително,защото как ще се научи иначе да се вслушва да внимава и да преценява.Не е казано да се крещи и изпада в истерия.Децата мнооого добре възприемат промянат на интонацията.Знаят,че мама попринцип не говори така,значи нещо се случва.И тази промяна ще ги научи,че когато мама стане различна трябва да се внимава и да се слуша.Например-детето тръгва да тича и има опасност да падне лошо много майки/разбира се инстинктивно/започват да викат-Внимавай ще паднеш,спри се ще се удариш и ще плачеш.С такива дълги изречения докато обясняваме какво ще се случи детето вече е обелило носа Много по бързо и въздействащо е да се каже-Диди.Спри!Името на човека сложено о ще в началото на изречението е много въздействащо съответно и кратките бързи изречения.Но това са само примери всичко е практика,защото все пак всички сме различни и ситуацийте още повече

Не се страхувайте от агресията на децата нека да  я изразяват отколкото да я държат в себе си.Но говоря само за здравата агресия.Не за тази която застрашава живота на някого.Ако детето е ядосано н ека си изкара яда,но не като удря обекта на раздразнение,а като му обясни с думи колко много е ядосан и как зле се чувства от това и това и колко много го е заболяло и му е станало неприятно.Това е за вече по-големички и говорещи дечица,а за все още малките и объркани душици с чувствата си е по лесно с прости думички мама да обяснява какво се е случило и да насочва детето както казах да удря или хапе мечо или друг ненараняващ предмет.

Хубава вечер от нас дано утре е по-добро времето,че се схванахме вкъщи

рони, и аз бях като теб майка-орлица за Габи и се обвинявам вече, че това е причината тя да е толкова ранима, нежна и чувствителна. Винаги съм гледала да я предпазя, защитя... Не давах никой друг да я гледа, не съм я оставяла дори на баща й. И тя затова и до ден днешен е толкова привързана към мен.
Дай си по-свободно на душата, дай свобода и на детето си, остави го само да се оправя, дори и да го ударят, да падне, да се изцапа. Ще се изненадаш колко бързо ще свикне, колко по-щастливо и ведро ще е.
Аз все още не съм претръпнала да го правя това. Постоянно имам вътрешна борба, първата ми реакция е да вървя постоянно след нея, да я пазя да не падне, да не я ударят, да не се нарани, да не е сама, да чувства, че винаги може да разчита на мен. Това е хубаво, но без да се прекалява.
И, не знам дали заради коренно различния им темперамент, или, заради това, че ги гледам по различен начин, но Вики е много усмихнато, щастливо, весело, щуро и диво хлапе, докато Габи е винаги нещо нацупена, мрънкаща, сърдита Но, макар и късно, работя и по нейното отпускане

Та, мисълта ми беше, като не иска да играе с децата, не я карай, може просто да не й харесват, остави я да прави това, което иска, дори и това да е да стои само гушната в теб, като не иска да си дава играчките-не настоявай на всяка цена да ги дава. Води се по детето, а не по това, какво смятат другите за правилно

Деси, точно си схванала характеристиката. Ако не исках коментари, нямаше да споделям. 
Вери, Силви, точно затова не се отказвам да я събирам с деца. Те на тази възраст не се заиграват помежду си. Като свободни електрони го раздават.
А за насърчаването да дава играчки, това беше в началния период, когато проходи - учех я, че трябва да може да дава, за да получава. Тя нямаше резерви към това. Последва периода да мрънка веднага щом някой вземе нещо нейно и да си го иска обратно. Понеже групичката е постоянна, знаят другите мами, че е била и друга Мария. Затова помагат да няма много страдания в редиците. А иначе не я вардя толкова много. Просто държа една по-близка дистанция с нея без да искам да ми отговаря с контакт. Обаче детето много обича мамините игри, а мама много обича да учи бебе на чутолийки, което за нея е голяма веселба.  Редовно си имаме по някое детенце, което иска да се включи в нашите игри.  А иначе за близостта до детето - такъв ми е характера. Няма чуждо, няма мое, имам някакъв такъв инстинкт. Ако някое детенце падне, на мен винаги ми се преобръщат червата от ужас. За цапането - напълно съм я оставила, но ако случайно си докосне ръцете до земята, започва да ми ги показва, че е нацапана и да иска почистване. Бащичка абсолютна. Аз като едно изключително агресивно дете гледам да не допусна да се случи точно това с Мария, но ... детето си има и тати. 
Поемче, една  за Сами.  (това е за портенето му).
Мама ЛО, дано й се размине на Калина кашлявицата.  (аз сутрин оставам баба и бебе в поза гум, след работа пак така ги намирам  )
Миме, това с удрянето/развалянето и "плача" на мама е сред любимите ни игри. Въобще не се впечатлява. Обаче наистина реагира на интонация. Най-добър резултат има съвсем нисък глас с подходящ тембър. 

В момента любимата домашна играчка е тепиха, който миналата година й бях взела, докато не можеше да ходи. Той е от тези с животни и цифри, които се разглобяват и настава голямо наместване. 


 

Mиме *, дa ти е жива и здрава свеки   . Имамама, и твоят татко със здраве да си носи името 

рони, много беше приятно в Априлци да се види това, което описваш за себе си. Е, няма начин да е друго положението с такава мама. 

Poem, цункай и от мен клюкарчето  .ma_lolo, и за раненото Калинче също .

Деси, като писа за Априлци, точно там видях наистина за какво пише Вери, когато описва Габчето. Искаше да зарадва Вики и да я попързаля малко. Когато пристигахте, докато се организирате в суматохата реши да качи Вики на пързалката, обаче понеже са в близки категории, така се уплаши миличката че не може да я издърпа при себе си горе. Добре, че мъжа (същата Фтица като жена си) ми беше до мен и видя бързо за какво иде реч, за да прихване клатушкащата му се щерка, за да отида и аз да участвам в пързалянето. Такова облекчение видях у Габи тогава, а тя даже за помощ не можеше да повика. Вери, ако решиш че това не е за тук, ще го изтрия.  
Миме, да е жива и здрава баба-свекърва!    (тях няма ли да ги събирате около вас?)
Имамама, честит имен ден на твоя татко!   

рони, няма проблем