Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

Мисля, че ще му е по-добре в дом. Когато дадохме майка си помислих, че малко сме закъснели - другите бяха по-добре от нея и си контактуваха. Изглеждаха някак на мястото си.

Всеки има право на мнение, разбира се. Но това, за което си мисля аз е да се сподели информация от първа ръка, а не по принцип. На който близкия е в дом - има такава. Когато човек отвори интернет и почне да търси попада на много лъскави реклами, но от първа ръка нещата стоят съвсем различно в повечето случаи и се оказва, че домовете, които стават са много по-малко от съществуващите. Може да се подкрепи информацията с кратко разказче как стоят нещата видяни от конкретния човек. Разбира се, никой никого не задължава, просто мисля, че ще е полезно за останалите тук. 

Здравейте.Да споделя и аз.Баща ми се разболя от Алцхаймер и деменция това е диагнозата от невролога.На 65 години е.Превъртя от днеска за утре и се започна.За една седмица стана друг човек предписаха ни аксура.Докато подейства един месец беше кошмар.Редувахме се на смени да стоим с него защото почти не спеше и не знаеше какво прави.По 4-5 часа става сяда става сяда .Не знае къде се намира;иска да си ходи ;халюцинира; пада и не може да стане; не умее да си легне все едно никога не го е правил.И така докато подейства аксурата но след това пак имаше нужда от денонощни грижи.Една година аз ;съпругът ми ; дъщеря ми и приятелят и;свекърва ми;дядо ми и гледачка която наехме се грижехме за него.Един кръг в който попаднахме и няма излизане.Никой от нас не може да си напусне работата защото разходите бяха толкова много че едвам устисквахме.Гледачката взема пари;разходи за две домакинства;лекарства;памперси които той късаше по 5-6 на ден;частни прегледи защото без пари не те имат за човек и други дреболии които сякаш нямат край.Аксурата почти спря да дйства в един момент и пак се върнахме в началото.Взех много трудно решението за дом защото той беше добър баща но вече не можехме да се справяме психически физически и финансово.Мислехме си че като го дадем в дом проблемите ни ще свършат но уви не стана така.В Русе има само един такъв дом а ние искахме да е на близо.След много перипетии и връзки го взеха и кошмарът за нас продължи.Баща ми има стара операция на прешлените на кръста с импланти;на десетия ден от влизането му в дома си счупи бедрената кост на шийката и понеже е дементен трябваше да заплатим най скъпите импланти.уж по добре за него.След 4 месеца сега за коледа падна и си счупи другата бедрена кост този път отказахме операция защото за 4 месеца много отслабна а и колкото и гадно да звучи май няма смисъл;той ще се чупи ние ще плащаме и така до кога.На всичкото отгоре има и декубитална рана.Личната издала направление ама аз трябвало да заведа хирург а той без пари не ще и пак пари.Звънят ни от дома за щяло и нещяло все нещо искат все нещо не е наред.Най гадното е че го виждам как запада ден след ден и аз съм виновна за това че го дадох там.Изпитвам огромна вина и всъщото време си мисля че нямаше да мога да се справя да го гледам в къщи.

Ostin, не се самообвинявай. Според мен Алцхеймер, бъбречна недостатъчност и деменция са много по-страшни от рак. Не знаеш колко време ще продължи, афектира цялото семейство. Не омаловажавам в никакъв случай раково болните, знам че физическите болки, в който умират са страшни. Но живеят максимум 2г.
Не знам Вие чели ли сте назад, живея в чужбина със семейството си, имаме 2 деца в училищна възраст, които не мога да оставя. Не мога да оставя и работата си за повече от 2 седмици, тя плаща част от грижата за баща ми. Брат ми е тук също със семейството си, две малки деца в детска градина и първи клас. Съпругата му не работи, грижи се за децата. Майка ми е на 70г. сам-сама. В България няма обучени детегледачи, няма мъже, които да помагат, когато се наложи да се използва физическа сила и авторитет при агресия на Алцхаймер/деменционно болни. Не може жена на 70г. да се справя сама с всичко. Бъбречната недостатъчност не се коментира много, влиянието и върху семейството се усеща само, когато ти се случи. 3 пъти в седмицата хемодиализа. В България няма дом, който да комбинира грижи за болни с психични заболявания + такива на хемодиализа. Такова нещо не съществува. Имахме момент, когато баща ми в изблик на енергия е гонил майка ми с нож в ръка. Затова сега е в местния хоспис., в който храната е ужасна и мама ходи минимум веднъж на ден (понякога 3 пъти), за да му занесе храна и нахрани. Ако не отиде - той е отказал да яде и те не са се погрижили за него - посреща я, оставихте ме гладен цял ден. Хосписа искат да го закрият заради факта че имат 5 болни. И как да имат повече след като на ден таксата е 50 лв. Колко българи - пенсионери могат да си позволят 1500 лв. месечно за грижа в дом, който не се занимава с психично болни? И не само пенсионери. Кой българин може да си позволи 1500 на месц освен ако няма успешен бизнес или децата му са в чуждбина ?!Една от причините, поради които го дадохме там е че има санитари, които могат физически да го свалят няколко етажа по-надолу на хемодиализа. Гледачката, която бяхме наели не е в състояние с майка ми да свалят баща ми в инвалидна количка от високо до додлу и да го качат на колата за диализа. Има стълби, входът на блока не е от най - удобните. В България сградите не са строени за удовство на хора с колички, дори за хора с малки деца и бебешки колички.
От друга страна той е толкова изтощен, че отказва да ходи на живото-поддържащата диализа. Жената се отказа. Мъж - болногледач не можахме да намерим а и сама жена (майка ми) не би се чувствала комфорно с чужд мъж в къщатата.
Тук, където живеем спират лекарствата и диализата на бъбречно болните и ги оставят да си отидат. Можем ли да причиним това на баща си, който е идвал тук и гледал моите деца - да си отиде в мъки, които могат да бъдат от дни до месеци?! как се взима такова решение - да не сме Господ да решаваме вместо друг?! Жестоко е.

Не знаем колко ще продължи. Майка ми е развалина, не и се живее. С какво е заслужила да кара старини по този начин?! Ние можем ли да оставим децата си и да отидем да помагаме?

Кошмарът е от 2г. и не знаем колко още трябва да понесем. И какво лошо направихме, за да се стовари това на главите ни. Аз от 2 години загубих съня си, почнах да пия вино всяка вечер.  чувствам се виновна за всяка почивка, на която ходим, за всяка радост в семейството. Милият ми татко понякога дори не си спомня кои сме. Мама - сам самичка. Ние се скъсваме от работа, за да осигурим по-добро бъдеще на децата от нашето. Първо поколение емигранти, дошли на 30г в чужда страна не стига кой знае колко далеч. Но ако децата учат и работят - за тях стартът ще е равен като на хората, родени тук.

България е една умираща държава. рРаждаемостта падна, дървавното здравеопазване е под всякаква критика. Повечето кадърни хора избягаха, както и лекарите. частни опции също няма много. Не знам, как е възможно да сме толкова изостанали в сравнение с цяла Европа. Но това е друга тема.

Бъдете силни!

 S T A R D U S T какво да ти кажа и аз вечер си сипвам малко уиски и се опитвам да не мисля какво толкова съм сгрешила че ми се случва това.Ако мога да съм полезна за някой от форума с удоволствие ще помогна.Бъдете силни.

  Аз съм в същото положение психически.  Засега изглежда не е Алцхаймер, а само деменция. Вече е с нова лична лекарка и ще говоря след зимата за някакви прегледи. Ходихме последно за Бъдни вечер. Много ни се зарадва, дори смислено говореше. После се разболяхме от грип, заваля този убийствен сняг и не можем да отидем на 60 км. от София. Вече сме взели мобилен номер, ще й включим телефон само ние да се обаждаме, че тази самота (другите са по-зле и не става раздумка с тях) може да усложни нещата. някаква депресия ли ме е налегнала, но все рева. Частен дом е, а все едно е на луната и няма връзка. Първо ни казаха, че не давали да им се остават телефони, че щели да ни побъркат от обаждания. Но тя ще се побърка, че три седмици нито ни е виждала, нито ни е чувала. Утре отиваме, каквато и да е зимната обстановка. Успокоява ме това, че ако не ги бяхме завели там, в родния ми дом щяха да са умрели досега. Комшии, приятели до едно време помагат. Не можеш и срещу заплащане да намериш някой да се грижи. Не може да оставиш доходоносна работа, с която трябва да си готов на плащане за какво ли не. Ох, изплаках се. Олекна ми.

Само за кратко се включвам, за да ви кажа, че когато дойде момента на обездвижване може да се вземе пациентски лифтер. Той не може да сваля по стълби, но може да вдига човека от легло на стол и обратно. Както и да го изправя. Това е много по добър вариант от разни санитари, които да идват само за да вдигат хората. Но за стълби не знам как може да се реши проблема...

От къде се взима и как?

Аз не знам ние как ще се справим финансово със дом.
В нас сме го взимали за седмица, месец, но сме с малък апартамент, 2 деца - ужасна работа.
Той живее сам, мъжът ми го посещава, но става все по- опасно да се оставя сам.

Въобще сме така

Пациентски лифтер се взима от фирма за инвалидни уреди. Но не се покрива от касата, заплаща се. Лично аз обаче мисля, че ако се вземе се спестяват едни поне 300 лв на месец за човек, който да идва да вдига болния и много много нерви. Става дума за хора, които не живеят сами все пак или има кой да ги посещава поне веднъж на ден, защото трябва някой да ги вдигне с лифтера. Хубавото е, че това може да е жена. Не се изисква сила.

  Някакъв допълнителен доход към 700 -800 лева.

Апартаментът е в ужасно състояние, така че не става за под наем.
Може би ще почна работа, но не ми се иска да си давам заплатата само за това.
Ще търсим дом в София Окръг, тъй като виждам, са по-евтини от тези в полите на Витоша.

Аз ти говоря за цени в София окръг. Друг вариант е продажба на апартамента, но за колко години ще стигнат? Мислила съм този вариант, макар че няма да се вземат много и не ни устройва. Но се сетих, че ако домът/фирмата фалира, спре дейност,откажат се, докато намеря нов дом, трябва да ги прибера някъде веднага. И сме заключили хубаво - да стоят.(2)

При нас това е най-големия проблем и той си е от години, даже доста преди да го диагностицират - решава и излиза, в най-голямата жега, най-големия студ, отива на Женския пазар и ... си счупи крака. 30 години е живял сам и не желае да се съобразява с нищо и никого.

Извинявам се, откъде е тази информация? Моят мъж твърди, че не е вярно, имало списък с чакащи за държавния дом и когато излезе редът на човека го приемали, все едно в какво състояние.