Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

Здравейте, радвам се и аз, че има раздвижване на темата. За кокосово масло и ние го давахме известно време, но не ни се стори да има някакъв ефект и го спряхме. Може би не е трябвало, знам ли. При нас си има влошаване значително, но това е очаквано, защото времето си минава, а болестта си върви и няма спиране, така че предполагам, че и да почнем пак няма да има ралика. Чела съм по англоезични форуми, че в по-тежка фаза понякога дават комбинация от арисепт и аксура на болните. Някой от вас чувал ли е да се дават в комбинация. Аз съм се чудила много пъти дали да не почнем и арисепта да даваме, защото ние сме си на аксурата от 3 години, но вече има привикване и не мисля, че действието й е толкова добро. Обаче, много ме е страх да не претоваря организма на баща ми, защото все пак тези лекарства са си тежки и не знам как би му понесло да му даваме и двете...макар да съм чела, че има такава практика. Някакви съвети?

здравейте отново, тези дни бяхме на психолог и от там ни пращат в Стара Загора на магнитно ядрен резонанс при д-р Лесов казват,че бил много добър специалист,записахме час за 24.06 и много ми е притеснено ...
нямам обяснение как при невролога не изпълнява каквото и каже а в нас е като пружинка,познава числата,рисувам и геометрични фигури,тя ги прави същите,смята,брои стотинки и банкноти,сърди се ,че се отнасям към нея като дете едва ли не се подигравам по този начин с нея...разпознава цветовете, знае кой сезон сме,има ориентация определено след спирането на хаповете се чувства по живнала има енергия през цялото време си намира занимания,става рано, вечер си ляга късно а преди с хаповете не можех да я накарам да стане
на моменти леко забива но бързо и минава..не знам казват,че е деменция но не мога да го приема,през цялото време съм с нея наблюдавам всяко нейно действие...страх ме е какво ще излезе при магнитно ядрения резонанс 
сутрин,обед и вечер и давам една лъжица с мед може и медена вода,правя чай от джинджифил дават го много полезен за мозъка и не само вкуса не е приятен но и слагам мед и си го пие без проблем ,ако някой иска рецептата за чая ще му я напиша
ще взема орехи и ще ги сложа в буркан с мед и на ден да хапва по няколко лъжици...
та така е при нас,гледаме се колко и да ми е тъжно стискам зъбки и се моля дай боже да мине всичко наред в понеделник
хубав ден на всички и до скоро писане   

Кураж, Masquerade!

За ползващите английски и кокосовото масло!

http://www.coconutketones.com/

Rady Благодаря много!!!!
 

За съжаление темата е доста тежка и то за близките на болните от деменция или Алцхаймер. Мога да пиша с часове по този въпрос. При майка ми не бяха правени изследвания за Алцхаймер, казаха, че е деменция. В началото не разбирах какво се случва - тя живееше сама, ние бяхме на 300 м. от нея, готвеше си, пазаруваше, но започна да забравя - няма да сложи червен пипер, лук, изобщо неща, които по принцип не могат да се забравят. По-лошото беше, че започна да се променя характера й, стана по-заядлива, избухлива, обвиняваща ме например, че съм я оставила гладна, а всъщност тя или забравяше, че е яла и ядеше по няколко пъти на ден, или слагаше храната по всякакви шкафчета, или, ако не съм пресипала това, което съм и занесла в нейните съдинки, не ги разпознаваше и казваше, че няма храна. За мен беше кошмар, защото не разбирах какво точно става, обаждаше ми се по 10 пъти на ден, защото някой й взел пенсията, намирала съм банкноти под килима, в джоб на някаква си рокля от преди 10 години, в някакви кутии..... Даже, след като почина, когато изпразвах апартамента за основен ремонт продължавах да намирам я 2 лева, я 20 лв. пъхнати на невъобразими места. Заради оставянето на храна, например в чекмеджето на нощното шкафче, или някъде други в апартамента плъзнаха хлебарки, през ден съм ходила да пръскам.

Добре, че след скенера се намери доктор, който да ми обясни нагледно какво представлява тази болест и какво ме чакаше в необозримо бъдеще. Както той каза, да си представя една машина - шивашка, или за бродерия, която боцка един вид по мозъка - т.е. получават се миниатюрни стеснявания на кръвеносните съдове, исхимични инсултчета, там, където това става, мозъкът умира, прекъсват се миниатюрни връзки, неврони и мозъка заприличва на нежна дантела. Тъй като организмът ни така е устроен, основните, важни центрове се засягат най-накрая и така, докато се стигне до края. Първо започва от периферията, засяга се краткосрочната памет, променя се поведението. При майка ми този процес продължи около 5-6 години - от най-първите симптоми. Но при нея започна на около 78 г. възраст.

В момента само мога да кажа, че това наистина е много тежко за близките - във всякакъв план. Ако има поставена диагноза, ако можете, по някакъв начин се подгответе за по-лошите моменти, информирайте се, търсете алтернативи и всичко, което може да забави този процес, но излекуване и спиране няма. Майката на този лекар, който беше доста добър специалист и имаше възможности за всякакви лечения, беше в същото състояние. Ако можете, гледайте по философски на нещата - знам, че е много трудно да виждаш как съзнанието на едно човешко същество се разпада, как постепенно се превръща във вегетатив, но..... това е ситуацията. Казвам го, защото всичко, което изживях покрай майка ми - емоционално, ментално, материално, в крайна сметка се отрази на моето здраве донякъде - вследствие на стреса си докарах и висока кръвна захар, безсъние, разни неврозки... А да не говорим, че непрекъснато си казвам, че ако нещо такова ме сполети и мен по никакъв начин не искам да го причиня на сина си. Но нали се казва - "Човек предполага, Бог разполага".

Съжалявам за дългия пост, но се надявам малко да съм била полезна с информация, но за жалост не е оптимистичен.

здравейте отново,ходихме на ядрено магнитен резонанс в Стара Загора при доктор Стефан Лесов резултатите са на лице няма абсолютно нищо на мозъка само малка точица от прекаран вирус на менингит,която се намира на самата кора ..даже доктора се изсмя на това което е писано в документите от психолога и невролога диагноза ДЕМЕНЦИЯ....
това,за думичките които не може да ги изговаря,и леката загуба на памет е било точно от менингита
сега ще се наблюдава тази малка точица дали ще расте,ако почне тогава може да се изпишат лекарства,симптомите при растежа са гадене,повръщане,силно главоболие,световъртеж
за сега ще сме без хапове,надявам се да се оправи всичко (говор,памет)майка сега е добре,правим разходки,вече се отпуска да говори по жизнена,весела е и аз се успокоих,макар,че  днес аз бях на лекар и резултати не бяха много добре,но някак си се научих да бъда силна и ще го преодолеля
благодаря сърдечно на всички вас,че ми давахте кураж тук
сили и кураж ви пожелавам!!!!
 

Здравейте!
Реших да споделя и моята болка, с надеждата да открия отговорите на много въпроси.
Преди два месеца лекари диагностицираха майка ми с болестта деменция (Алцхаймер). Всикчо започва повече от преди 6 месеца. Майка ми е на 52 години, живее с баща ми, той спеделя за нейното различно състояние: започва да забравя, да повтаря едни и същи изречения, в къщи не се справя добре с домакинските задължения, на работата също й е трудно, става асоциална, не се грижи за себе си. направихме ЯМР в Токуда в София, резултата беше прекрасен, не се откриха никакви отклонения, така да се каже, след това посетихме психиатър и психолог, като психологът направи тест за пемет- интелект, според резултата майка ми има 2 степен деменция, посетихме втори невролог, искахме второ менение, направихме ЕЕГ, което също не показа изменения на мозъчната кора. Няма промяна в състоянието на милата ми майка, искахме днес да запазим час при проф. Лъчезар Трайков, но ни дадоха час чак за края на месец октомври. Питаме се, сега накъде? Дали все пак да не направим и скенер на глава, евентуално ако ЯМР не е отразило всичко правилно. При кой специалист да търсим помощ, как да постъпим от тук нанатък, майка ми наистина ли има деменция или друго заболяване?
Моля, споделете вашето мнение, ще ви бъда благодарна!

LoreenaYana писах ти лично съобщение надявам се да го прочетеш
много сили и кураж !!!!

 
LoreenaYana, здравей, това което описваш за майка си е точно това,което се случва с майка ми. Аз съм и правила скенер на главата и според разчитането тя има леки отклоненияю нормални за възрастта й (76г) И аз отидох при друг невролог и той ми каза, че е в начален стадий на Алцхаймер. На 4-ти  км в болницата го потвърдиха  след, като я подложиха  така  да се каже на лек тест. В момента пие Арисепт . Аз й давам много други неща и мисля че имам доста информация. На лични ти пиша  моя телефон, ако искаш да се чуеме.Майка ми от няколко месеца е с тази диагноза и знам колко  ти е тежко и колко  ти е старшно. От сърце ти стискам  палци.   
Кураж!!!

   Здравейте, ползвал ли някой лекарството  нивалин. Имате ли някакво мнение?

   Здравейте, всеки  ден правиме различни упражнения с майка ми за поддържане на паметта.Мисля, че са  й много полезни, освен, че тя се заблява. Ако няко се интересува  мога да ги  дам. Реденето на мозайка също много й харесва.
      ще се радвам ако мога да бъда полезна.
       Спокойна вечер

Здравейте, скъпи съфорумки. Пиша ви отново с призив подобен на най-първия от тази тема и с желание да организираме най-сетне тази група за близки, пък ако ще тя да се състои само в ходене на някакво място за по кафе и приказки. Съкрушена съм. Сърцето ми е разбито на хиляди парченца и искам да говоря с някой, който би ме разбрал. Имам близки и приятели, които опитват да го направят, но и аз и вие знаем, че който не е минал през това изпитание не знае какво е усещането. Сега гледах отново снимки от последните години и осъзнах за пореден път колко много е ограбила тази болест семейството ми и колко драстично са се променили нещата за този кратък период. В началото, когато направих темата бях решена да се организира тази група, после се разубедих, защото не исках тази болест да ме поглъща, не исках да се превръща в център на моя живот. Да, обаче колкото и да се опитвах да не стане така-тя стана определяща за всичките ми действия и решения оттогава до сега. И ми стана ясно, че никой не е в състояние да ме разбере напълно. Защо не мога да продължа да си живея живота? Защо съм спряла на едно място и живея ден за ден? Хората около мен не спират и до сега да си задават тези въпроси и няма да ме разберят никога и дано не им се налага. Затова, нека се организираме, да си определим някакво място и да поговорим за нашия живот и какво се случва с него след диагнозата. Разбира се, ако желаете можем да споделяме и тук, кой как се чуства и какво му е в главата.

Привет и от мене
Lovely, приветствам идеята да се  срещнеме и да си поговориме.Аз също имам нужда да споделя, да чуя и други хора, които имат същия проблем. С радост бих дошла. Неотдавна имах среща с близки на болни от Алцхаймер организирана от Фондация „Състрадание Алцхаймер България”На срещата бяхме само три близки, но на мене ми беше полезна и приятна.
  Мисля, че  центъра на София за повечето от нас  е удобно място.  Може да се видиме наистина на по кафе. Времето на всички ни е скъпо , но добре би било да споделиме на глас какво ни тежи.

     Ехо, привет, има ли някой???
Чудя се дали някой чете тук. Но аз ще споделя  за пореден път информация, която надявам се да е полезна, а не досадна. Давам упорито на майка ми кокосово масло - капсули, както и във всяко ядене, в което може да се сложи във въд на масло, така че да не забележи.  Мога със сигурност да кажа, че има ефект. Може би не само от маслото а и от останалите добавки, които давам .Водих я при доцент Радев, той отхвърли диагнозата Алцхаймер и постави сенилна деманцияя( не че е много по-различно) Той предлага лечение със стволови  клетки и обещава  евентуални първи резултати след 3 месеца лечение. От утре  го започваме, ако някоя от вас се интересува с радост бих споделила, За мене чашата е винаги наполовина пълна и няма да се откажа лесно да
 се боря с тази болест, както и да се казва тя.
     Лека и спокойна вечер
      Дано да съм била полезна

Liq,интересувам се от това лечение,въпреки,че при майка състоянието е много лошо.От 40 дни не става и почти не може да говори,огромно наказание за нея и нас.Къде ще проведете лечението,какво ще  представлява и цена ,ако е удобно? Пожелавам на болните по дълъг период на задържане на  заболяването,а на близките кураж.