Израел-51

  • 49 297
  • 742
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 4
Споко Бори,ти си пич,усетих аз че сме от една порода HugSimple SmileSimple SmileХахаха горките ни половинки,а и родата им,само си нямат на идея какви таралежи в гащи сме:) #2gunfire

# 151
  • Някъде там...
  • Мнения: 284
Да обаче след 1 месец в Израел ти вече искаш да напуснеш а аз 2 години си се боря тук за моето място под това толкова синьо небе  Grinning Сядай си на д-то и се бори...не се предавай така бързо...

# 152
  • Мнения: 9
Дойде ред и аз да се представя Simple Smile.
Та така - от 6 години съм тук, живея в Тел Авив. Минах през почти всички перипетии, през които и вие минавате и се извинявам за това  Embarassed, че не намерих време да се включа по-рано.
Имам детенце на година и месец и нещо трудно сядам да пиша.Иначе за четенето много ме бива  Laughing
Дойдох тук като турист със съпруга ми, които е израелец. Първата година ми беше най-трудната. Мислех за връщане почти всяка нощ.
Получих работна виза след 6-тия месец ,ако не бъркам.За улпан съм плащала 2000 шекела - улпан "Гордън" на Ласал +всички екскурзии.
Завърших само ниво "Алеф" и започнах работа. Моят работодател ми направи здравна и социална осигуровка веднага след започването ми на работа.  newsm78 Не знам защо така при вас са се  усложнили и удължили нещата.
5 години ходихме с мъжа ми в Мисрад а-Пним с всички документи и писма от близки и роднини и накрая благополучно станах израелка Laughing. На самото интервю в Министерството се скъсах от плач защото бях в следродилна депресия май...Интервюто ми беше 3 дни след раждането  Laughing Хормоните си казаха думата..То не бяха сълзи то не бяха сополи...И като ме попитаха защо плача - не мога да обясня от рев....Малееееее. Като магарица.
След около месец ми се обадиха, че съм получила гражданство и отидохме да се заклевам пред знамето  Wink

Мимкис, ние не сме плащали нищо за раждането - раждах в бейт а- йолдот Лис -към Ихильов. Изобщо и не помислихме за този момент с плащането.А и от къде мога да знам. А и връщане нема  Wink Мъжо разпита какво и що трябва да се представи и на следващият ден оправи документите. Както е написала Мента, ставаше въпрос за представяне на тлуш маскорет и още нещо Thinking - утре ще го питам по-подробно и ще ти кажа. Та не сме плащали нищо. Въпреки, че все още не бях гражданка.
По образование съм инженер.Имам МА в индустриален мениджмънт и маркетинг.Потвърдих си дипломата в тукашното Министерство на образованието (Мисрад а Хинух)- нямаше нужда от допълнителни и приравнителни изпити. Проверката на дипломата ми им отне около 3 месеца ако си спомням правилно.Но така и не започнах работа по професията си. Не намерих такава. И не, че не съм търсила.  ooooh!

Борянка, за гоите -не си го слагай на сърце. Повярвай ми, че знам какво минаваш. Но това може само да ти говори за нивото на хората, с които общуваш. Ще дойде време да си спомняш с усмивка за това.

Веселана, мисля че ако бях на твое място също бих се върнала в БГ. Имаш основателни причини

Тук е друг свят. Не трябва да се сравнява с нито една друга държава, защото Израел е уникален. Пъстър и различен. Невероятна смесица на манталитети, бит и култура от цял свят. Тук просто трябва да превключих на други вълни и това е.

Аз май съм от свикналите. Е, стига за днес.
Поздрави на всички  Hug и ляйла тов!

# 153
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Уау, Мъничко червеничко, каква история - добре дошла в темата като пишеща!  welcome
На мен ми беше много интересно да прочета как са се стекли при теб нещата, ти трябва да си дошла около година и половина-две след мен...  Simple Smile

Стана ми тъжно, че не си намерила работа по професията си  Sad Дано не е съвсем загубена кауза (ако не си се отказала вече да търсиш)!

Сега, предполагам, си си вкъщи, за да гледаш детенцето, или?

Верано, има ли наистина нещо по-специално в начина на живот на съпруга ти, което да обяснява това, че ракът не го е погубил?




П.П. Иска ми се и аз да напиша с какво отношение съм се сблъсквала, но не ми остава време, явно трябва да измисля първо съкратен вариант на нещата и тогава да отделя няколко минути между мърморенията на бебко, за да попиша....

Последна редакция: чт, 07 окт 2010, 07:26 от Mentha

# 154
  • Мнения: 490
Veselana72, това, което описваш за Германия си важи като цяло за Западна Европа Peace Дания е по същия начин, а ако мислиш, че французите пък говорят на английски. Според мен за 9 месеца там, няма как да започнеш работа по специалността си без език, не защото е Германия, просто за твоята професия си е нужно добро владеене на даден език. За религията не всички го правят заради облаги, някой просто попадат в религиозно семейство и не искат те или децата им да бъдат различни, възможно и след промяната наистина да станат религиозни Peace
    Мъничко червеничко, добре дошла! Моя случаи изобщо не е по обичайната процедура, такъв ми е късмета, при някой е по-лесно при други не Peace Мъжа ми просто не е цабар и има неуспешен първи брак, 2 години бяхме в БГ и всичко това си оказа влияние за получаване на документи. Като се върнахме му искаха наново документите за алия ooooh! Документи стигащи до 1880 година  Tired
      По въпроса за плащането на раждането, при теб не се е налагало, защото си работила преди това и работодателя ти е плащал на битуах леуми, аз получих работна виза предишния месец( вече бях влязла в 8-мия месец) и няма как да работя точно сега Peace Иначе аз дойдох за първи път като турист 2005г. живяхме една година тук, получавах си само туристическа виза. 2007 бяхме за малко, защото мъжа не можа да си намери свястна работа, а нямахме много спестявания и пак се върнахме в Бг, и 2008 му се обадиха в Бг да му предложат да се върне в Израел и да работи за немска фирма. Та от тогава наново се занимаваме с бюрокрацията  Sick и до миналия месец все си бях с туристическа виза, значи около 3 години някъде съм била туристка Whistling
  
Цитат
Тук е друг свят. Не трябва да се сравнява с нито една друга държава, защото Израел е уникален. Пъстър и различен. Невероятна смесица на манталитети, бит и култура от цял свят. Тук просто трябва да превключих на други вълни и това е.

 И аз винаги го казвам това и може да се каже, че и аз съм от свикналите. Мъжа ми обаче е тук 17 години и казва,че едва ли ще свикне някога и че все си се чувства оле хадаш(вероятно, заради всички проблеми около мен и това, че сме сами тук и т.н.).
     Сега като пиша се сетих за една възрастна жена, с която се запознах вчера на плажа. На 74г. дошла е от Румъния, преди 50 години и тя се изрази както и мъжа ми, и до ден днешен със съпруга и се чувстват така-олим хадашим, макар че имат 4 деца родени тук и къща в Зихрон(доста скъпо място за живот, както и имотите). Тя е работила какво ли не, както и съпруга и. От Румъния са били прогонени и са ги накарали да се подпишат,че се отказват от гражданството си за да ги пуснат. Сега децата и искат румънско гражданство, но тя не иска да се връща там, независимо, че са им взели всичко.  Има много такива истории тук, просто защото е такава пъстра държава Peace
      
  

# 155
  • Мнения: 1 526
За сетен път се убеждавам колко са различни историите ни и все пак си приличат Grinning. Да, началото е много трудно, но пък свикнеш ли- няма връщане. Аз също седем години ревях за БГ и когато си "отидохме завинаги" след месец почнах да "рева" кога се връщаме ба`арец  Crazy. Сега се чувствам на място, още има трудности, но къде ли няма?!

Мъничко червеничко, добре дошла  Peace, дано имаш време да се включваш по често.

Ментуш, чакам твоят разказ с интерес. Обещала си ми едни снимки, помня аз  Party

Мимкис, ти си борец и вярвам, че скоро слънцето ще огрее и вашата улица, още повече че сте на прага на най- хубавото което ще ви се случи Hug.

Бубе, вярно е, че живеете на много красиво място, но е и вярно това, че там обществото е много по- затворено. Важното е да изучите пак после всичко ще се нареди  Hug.

Veselana72, ако все пак решите да останете послушай момичетата- отделете се въпреки трудностите. Когато дойдохме аз бях току що навършила 19г., прясно омъжена, също бяхме зле с парите, аз туристка, не знаехме езика, но все пак предпочетохме да живеем сами и това беше решение, което ни помогна да останем, да си стъпим на  краката и още повече скрепи връзката по между ни. Но първата година беше ад и за мен и за мъжът ми. Ако не си готова за това, по- добре наистина да пробвате в БГ.

Мали, съгласна съм с всяка дума в твоя постинг Peace.


Да си похваля децата на края- Меди ходи от училище на уроци по плуване и вече се оправя добре дори я дават за пример. Вик "прасна" първата 100% по гиматрия (ако мога да кажа смятане с букви...не е точно това, всъщнос говорили сме в темите назад) въпреки, че учителката му ме подгони от първата родителска колко е разсеян и трябва да се взимат мерки (дали някога ще ме оставят...).
На шабат ще ходим на швил атапузим http://www.shvil-hatapuzim.com/ и така.

Между другото на израелките- честита есен, утре трябва да очакваме дъжд  Laughing Party!

# 156
  • Някъде там...
  • Мнения: 284
Ох не съм искала да прозвучи всякаш се засягам от това гоя, просто им го връщам по същия начин, не мога да им остана длъжна  Mr. Green
Мъничко червеничко, добре дошла при нас  Hug
Мали, а защо трябва да си представям как е...В Бг никой не претендира за толерантност а тук минават границата с тези претенции... Иначе си много права за затвореното обещство, тук преди да пръднеш цялото село вече знае, че ще имаш такава нужда  Joy
Мъничко червеничко, от Битуах Леуми ми казаха, че мога да получи всички екстри 6 месеца след получаването ми на лична карта ( януари месец ще се разбере дали не съм говорила с някоя некъдърна секретарка)  Rolling Eyes
Мимкис, много си права за англ., никъде не ми проговориха на английски а във Франция не питай как си поръчвах обяд- меню на френски, сервитьорката гледа тъпо... В Италия беше същата простотия, Гърция според зависи, но пък в Турция директно ти говореха на български  Joy

Много сте писали, ще препрочитам  Blush

Аз днес нямам училище и ето нещо интересно: Като се записвах ме включиха да получавам автоматично известие за промени в стаята в която ще уча, сградата (има 3 сгради колежа) или пък ако случайно нямаме лекции.Днес си получих първото известие, че учителят е болен и пропускаме урок...Яко, няма нужда да се разкарвам до Хайфа  Peace

# 157
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 569

Мимкис, много си права за англ., никъде не ми проговориха на английски а във Франция не питай как си поръчвах обяд- меню на френски, сервитьорката гледа тъпо... В Италия беше същата простотия, Гърция според зависи, но пък в Турция директно ти говореха на български  Joy

Много сте писали, ще препрочитам  Blush

Аз днес нямам училище и ето нещо интересно: Като се записвах ме включиха да получавам автоматично известие за промени в стаята в която ще уча, сградата (има 3 сгради колежа) или пък ако случайно нямаме лекции.Днес си получих първото известие, че учителят е болен и пропускаме урок...Яко, няма нужда да се разкарвам до Хайфа  Peace


То пък в България като са заговорили на английски... няма човек с кой две думи на български да обели... Grinning
Каха бе Исраел! Или го приемаш, или не. Аз не успях, но това не значи, че не ми липсва понякога. В общи линии положението може да бъде формулирано така: "Все искам да съм другаде..."

# 158
  • Мнения: 490
  Tali Dan, дано, и аз така вярвам, по-скоро съм инат, иначе кой би търпял толкова време да е "вечния турист" Mr. Green  LaughingЕдна позната вчера ми каза, че много щяло да ми подхожда да развеждам туристически групи беарец, че много съм бърборела и разказвала Joy
Браво на Мади и Вик, все така да те радват с успехи Hug
   
      Maly, и аз съм съгласна с написаното от теб. Казала си го по-точно, все си оставаме булгарим, турким, русим ,марокаим. Да отбележа, че тук имат добро мнение за булгарим, аз поне винаги като кажа от къде съм, често ми отговарят, че сме анашим товим венехмадим  newsm53
     Веселана, и аз като Мали и Тали, мога да кажа, че колкото  и да е трудно е по-добре сами да се оправяте. Вярно, че има доста тежки периоди, ние сме живели и в каравана, и в религиозно семейство изкарахме почти две години под наем, без ток по празници и в събота и т.н., доста сме се карали, но като цяло се сплотихме. Това както каза Тали не е за всяка двойка и не при всички действа така Peace
     Бубе, не мога да не отбележа колко хубаво е, че има такава организация в колежа ви. Аз си изкарах почти половин година в разкарване до СУ, само защото бяха избори и никой преподавател не се появяваше и не смяташе за нужно да ни уведомява #Cussing out На мен ми беше един час пътуването в една посока Sick
     Мента, може ли да те използвам за вестител, не че бързам да раждам, но да попитам Blush
      Тигрис, "Все искам да съм другаде..." , космополитен дух е това и всеки, който е тръгнал да пътува и живее извън родината се зарязава с тази "болест" Peace

# 159
  • Някъде там...
  • Мнения: 284
Явно трябва да разкажа ситуацията...Докато работех в съседното село дойде клиент, идвал е десетина пъти в магазина. След него имаше още един клиент...Та предния момче на около 25 год. женено и чакащо дете ми каза:Ани льо мевин, ех бихлал киблу гоя камох бе Бет Шеарим?
Сега ми говори за толерантност, арменци и т.н. щото българина може да е най-големия расист ама няма да зададе въпрос като този  Naughty
Не исках да разказвам, нще спомена и как една религиозна скочи да ме бие когато чу, че съм християнка женена за евреин (говорех си с една войничка и тя се слухтяла) да не говорим пък за маникюристката на свеки, коята ми каза, че аз трябва да стана еврейка, на интервюто за работа въпрос:Кога ще минеш гяур?
Да продължавам ли?
И не тези въпроси ги получих във градове като Хайфа, Нацрат Илит и Мигдал аЕмек...
Никога не съм искала да навлизам на тази тема така мммммм подробно, но религиозна дискриминация каквато има в Израел не мисля че има никъде другаде по света  Naughty

Не го приемайте като оплакване, свикнах...Направиха ме по-добра християнка, повече вярваща и още повече интересуваща се от християнството...

# 160
  • T"A
  • Мнения: 2 515
       Мента, може ли да те използвам за вестител, не че бързам да раждам, но да попитам Blush
     

За мен ще бъде чест  bowuu  Hug

Мали и Тали, вие сте минали друг етап - на идеализация на родното място, което се е разбило като илюзия в един момент, когато сте се сблъскали с реалността (т.е. разбрали сте, че Бг не е това, което сте си мислили). Подобни процеси у имигрантите, между другото, са описвани в литературата, да не ви заблудя, че малко наизуст пиша, но мисля, че точно в книгата ישראלים: סיפורי הגירה Юлия Мирски го описва.

Аз не съм се чувствала така в първите години. Дойдох с желание и любов към това място. Хората ме караха да се усмихвам заради своите странности. 

Не се чувствам в Израел като гост, който трябва да си мълчи пред домакините за тъпите им изпълнения, защото, виждаш ли, те гостоприемнно са се отнесли към мен.  Rolling Eyes  Напротив, тъкмо защото съм избрала да живея тук, ме боли за ставащото около мен.
Не е въпросът на мен длъжни ли са, длъжни са един на друг.

Последна редакция: чт, 07 окт 2010, 20:22 от Mentha

# 161
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Илюзиите ми  за Бг се разбиха години след това .

Ами, аз точно за тези илюзии говоря.

За този повратен момент, който те е обърнал от "черна станция", както казваш, в един вид - доволна от мястото си тук.
---

На мен ми беше ужасно трудно в началото, но през цялото време бях с намерение да живея тук, бях много борбено настроена към трудностите, не помня да съм говорила какви са ми криви хората или бюрокрацията или нещо друго. Напротив, бях убедена, че трудностите са моментно състояние, което ще отмине, когато А, Б и В се случат (да науча езика, да ме приемат да следвам, да си намеря свястна работа, да се махна от града, в който се случи да живея първоначално - мислих, че това е панацеята горе-долу)


Колкото повече се вписах в тукашното общество, толкова по-удобно се почувствах и да изразя критиките си към него, които с времето се появят.
Ако някой се държи обидно с мен в България, защото съм еврейка, това ще ме подразни в същата степен, в която и подобно отношение тук, заради това, че не съм еврейка. Еднакво обидно ми е просто. И хич не ме интересува от какви хуманни и дълбоко философски помисли ще го направи.
Което не пречи да си обичам живота тук. И моят дом е тук, просто не би било лошо да претърпи някой и друг шидруг*.  Wink

*подобрение

# 162
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Както и да е, следвах линията на разказа ти. Фактологията в случая не е важна.  Peace
Аз даже нямах предвид някакво конкретно твое посещение, колкото внезапното решение на мъжа ти, че се връщате, както си го описала.
При Талинда връщането се е реализирало.



Толкова трих и поправях, не мога да се сетя какво съм мислила да разказвам сутринта  Joy посоката на разговора се е променила явно и сутрешните ми мисли едва ли са релевантни вече  Laughing Язък, че предадох смяната за бебето на мъжа ми, пак нямаше полза от мен във форума...

# 163
  • Някъде там...
  • Мнения: 284
Заради такива дебили на които Боряна  се вързва , не уважавам религията  във всичките и цветове и разцветки( глобално)
Както вече споменах...Спрях да се вързвам...Никога няма да го разбереш Мали, защото незнаея какво е да седнеш на смейна вечеря и да ти кажат или минаваш гяур или си тръгваш (историята не е моя) Имам доста приятелки и познати тук, които ми допълват ммм наблюденията. Сприятелих се с едно момиче от колежа, много симпатична..Та заговорихме се и аз споменах, че съм християнка...тя също е християнка.Живее тук от 15 години и все още среща тази дискриминация.Мали, ако не всеки 10мин., някой ти подхвърли нещо грубо накрая няма ли да ти писне???Писна ми и сп5рях да си премълчавам, научих иврит достатъчно добре за да си го върна тъпкано на този, който е поискал да ме обиди  Peace Може да е война с вятърни мелници, но на мен ми харесва и няма да си премълчавам  Naughty Колкото повече им мълчиш толкова повече ти се качват на главата  Rolling Eyes
И не си мисли, че само аз се оплаквам от тази дискриминация...Има хора и тук от темата...
Лека нощ  Hug

Тук е студено вече вечер...

Последна редакция: чт, 07 окт 2010, 23:28 от Boryana

# 164
  • Мнения: 4
Момичета чета редовете и виждам всяка една история,всяка съдба си е уникална,както всеки човек.Да започна с това защо не сме се отделили.Това и беше идеята,но както винаги плановете търпят промени.Майка ми е на 83 г много е  жизнена и младолика,но все пак си на 83,та докато правех планове да съм тук,роднината,който беше с нея ,т.е помагаше и и т,н за да не е сама си замина.И аз започнах да се грижа с хиляди зора,всекидневни телефони,пращам пари към 500$,за с/ки,храна,лекарства и пр.И си направих сметка че с тия харчове аз няма да смогна.Мъжа ми работи,но 5000 шк за къде по напред!Само телефоните ми отидоха 200 евро!От друга страна синът ми е в БГ и не виждам начин да дойде тук,освен за няколко месеца. Освен това малката подробност е че вие сте дошли момичета,а аз на 38г,на тази възраст човек би трябвало да бере плодовете от труда си предишни години,а аз трябва тепърва да се устройвам,ми то докато взема работни ипр.визи и науча език аз трябва да се пенсионирам хахах кой ще ме вземе.В БГ си имам апартамент до НДК,не голям но достатъчен,и мой!Тук и да си скъсам задника,никога няма да имам това,не ми се плащат наеми цял живот!
"Веселана, отначало постовете ти бяха пълни с ентусиазъм, а сега само след месец си се разциврила като малко детенце на което са му отнели играчката от дядо Мраз.


Първо драга, махнете се от жилището, в което се намирате,седни си на д...то както казва Бубето  ,стегни се да научиш езика, за да можеш да практикуваш професията си,покажи на всички "какъв таралеж в гащите си", а дядо Мраз е на $411 и 2 ч. разстояние."

Мали не те познавам,но постинга ти не ми прозвуча много добре.Както казах по-горе не съм на 20 да ме кориш,нито пък си на дереджето ми,за да ме разбереш.В БГ бях някой,тук съм никой,да се свивам,да правя мили очи,да спазвам правила,които не са мой няма да стане!Учих,предложиха ми асистентско място в БГ,въпреки че нямах магистратура още,3 и 4 курс взех за 1 год.,дипломирах се с 6.00....и сега какво,да чакам 10 години белким някой ме оцени?!В БГ казваме, че камъкат си тежи на мястото,тук ще бъда гоя винаги!А и една молба,когато пишете постинги винаги вкарвате иврит,изрази на иврит,първо не всички хора,които четат знаят езика и не е много добре спрямо тях и второ нямаме ли си тези изрази или думи на български?!Така де, нали родината ви е БГ  newsm78 И да Мали, обичам си Коледа или дядо Мраз или както искай го наричай,това ми е целия съзнателен живот,ако ти си празнуваш тяхната нова година и там другите празници и за 5-10 години си забравила от къде идваш си е твой проблем,но ехидните забележки за дядо Мраз не ти правят чест!Тогава ще попитате вие защо съм дошла,грешка и така стекли се обстоятелства и надежда все пак за нещо добро,но явно ще си взимам момчето и в БГ,ТАМ МИ Е ВСИЧКО,пък и няма нищо по хубаво да виждаш детето си всеки ден,да си част от живота му,просто да си бъдеш до него.Без него тук и рай да е,за мен е ад!

Общи условия

Активация на акаунт