мхъм....чак пък толкова...
даже всъщност момчето пише, че е изял ЧАСТ от лютеницата.... егати и безценната лютеница.
даже всъщност момчето пише, че е изял ЧАСТ от лютеницата.... егати и безценната лютеница.
- Публикувана: 9 септ. 2010, 21:35 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2010, 22:03 ч.
Според вас това нормално ли е?
Ами за мен не е нормално, особено за буркан лютеница. 
От кога те кара да го питаш може или не да вземаш неща от хладилника?
От кога те кара да го питаш може или не да вземаш неща от хладилника?
О, той имаше причина да се ядоса. Само че нямаше причина да обвини мен, защото това беше просто буркан лютеница за мен, защото той нищо не ми каза. Всъщност се оказа, че го е купил от България (живея в Лондон), и че го е подбирал много.
@ orhid Той сигурно затова ми е казал да уча за TOEFL - за да не изгуби правото си да ми се кара за такива неща.
Ами като толкова го е подбирал, да беше купил два буркана, за да може синът му да яде без страх от скандали. А, за какво го е подбирал, за да си го изяде сам ли? Не, вобще не е нормално!
За съжаление и аз израстнах по този начин - стафидите не можело да ги ям с шепи, защото били за кекс
(да им се не знае и стафидите, все едно че струват милиони, да не говорим, че действието се развива при условията на цените на комунизма); умирах си за кокосово брашно - и то не можело, било за не знам какъв си сладкиш; дори една година на купата с боядисани яйца преди Велиден открих бележка "не яж, те са за празника". Ненормална работа, никога не бих постъпила така с децата си! 
Поведението на баща ти не е нормално. Не му се извинявай. Той трябва да ти се извини, но няма да го направи сигурна съм.
Има родители, които са егоисти и към децата си, вещомани, дребнави - познавам такива от близо, предполагам твоя е от тях. Моите пък си имат други недостатъци ууупс особености исках да кажа.
Няма смисъл да спориш и да се обясняваш. Кажи му да обиколи Бг магазини в Лондон - гаранция ще имат прословутата му лютеница. Ако каже, че няма време да си ги поръча по интернет - вече и така може.
Интересно ми е, кажи ако искаш, баща ти изяждал ли е твои неща, пипал/изхвърлял ли е твои вещи без да те пита? И каква е била реакцията му като си го питал защо го е наравил?
Има родители, които са егоисти и към децата си, вещомани, дребнави - познавам такива от близо, предполагам твоя е от тях. Моите пък си имат други недостатъци ууупс особености исках да кажа.
Няма смисъл да спориш и да се обясняваш. Кажи му да обиколи Бг магазини в Лондон - гаранция ще имат прословутата му лютеница. Ако каже, че няма време да си ги поръча по интернет - вече и така може.
Интересно ми е, кажи ако искаш, баща ти изяждал ли е твои неща, пипал/изхвърлял ли е твои вещи без да те пита? И каква е била реакцията му като си го питал защо го е наравил?
Мислите ли, че е нужно да питам баща ми (или някой друг с когото живея) преди да взема нещо от хладилника? Става въпрос за буркан лютеница, мислите ли че е нужно да питам баща ми преди да го отворя и използвам? Той не беше вкъщи когато го отворих, но все пак можех да му звънна за да го питам, ако бях решил. И ако отворя буркана без да го питам и използвам част от лютеницата, според вас това може ли да се нарече неправилно и безотговорно?
Имайте предвид, че той никога не ми е казвал да не взимам нищо от хладилника без да го питам. Явно е решил, че се подразбира.
П.С. На 18 съм.
Имайте предвид, че той никога не ми е казвал да не взимам нищо от хладилника без да го питам. Явно е решил, че се подразбира.
П.С. На 18 съм.
брато !! Тва в Нови Пазар ли стана или в Лондон
брато !! Тва в Нови Пазар ли стана или в Лондон
[/quote]
Честно казано няма значение, той като не е наясно със собствения си баща не вярвам да си изясни и след като му каже "А в Бг-мамма казаха, че не е нормално да не ми даваш да ям лютеница, пък!"
За мен проблемът е в несъобразяването, но кой знае...
За съжаление и аз съм свидетел на подобни отношения баща-син - що изпил колата, що изял сладкиша, що това, що онова. Не съм израстнала в такава среда, непонятно ми е, не го възприемам за нормално.
Да, ясно, трябва да научиш детото на някакви отговорности, да мисли за другите, да споделя с близките си това, което има, ама не по този начин. Освен това въпросният младеж е на 18 г., т.е. отдавна е минала възрастта на първите 7 години.
Та ако питаш дали се среща - да, среща се, както виждаш. Но това не оправдава, че подобна постъпка не е нормална. Да не можеш у дома си да се почувстваш като у дома си.
И въпросът не е само в лютеницата - проблемът е доста по-дълбок. Струва ми се, че бащата тук е доста авторитарен тип - ще учиш това, което аз смятам за най-подходящо за теб, ще правиш това, което аз мисля, че е най-добро, няма това, няма онова....
Бащата се страхува да пусне юздите, щото си мисли, че каруцата без него ще се обърне, а в същото време сигурно се ядосва, че синът не прави това, не поема инициатива, мисли само за себе си и т.н. Та струва ми се, че лютеницата е част от един по-сложен конфликт баща-син.
Да, ясно, трябва да научиш детото на някакви отговорности, да мисли за другите, да споделя с близките си това, което има, ама не по този начин. Освен това въпросният младеж е на 18 г., т.е. отдавна е минала възрастта на първите 7 години.
Та ако питаш дали се среща - да, среща се, както виждаш. Но това не оправдава, че подобна постъпка не е нормална. Да не можеш у дома си да се почувстваш като у дома си.
И въпросът не е само в лютеницата - проблемът е доста по-дълбок. Струва ми се, че бащата тук е доста авторитарен тип - ще учиш това, което аз смятам за най-подходящо за теб, ще правиш това, което аз мисля, че е най-добро, няма това, няма онова....
Бащата се страхува да пусне юздите, щото си мисли, че каруцата без него ще се обърне, а в същото време сигурно се ядосва, че синът не прави това, не поема инициатива, мисли само за себе си и т.н. Та струва ми се, че лютеницата е част от един по-сложен конфликт баща-син.
Целта на темата беше да събера достатъчно хора, които казват, че няма абсолютно нищо грешно в постъпката ми, и мисля, че се получи. Благодаря за съветите, но мисля, че може да ме разбере само някой с моето мислене - а тъй като шанса някой с моето мислене да види темата е прекалено нисък, няма да си играя да обяснявам подборно ситуацията.
Да поясня, че когато отварях лютеницата нямаше никой вкъщи, оставих повече от половината буркан, освен това тука принципно има българска лютеница (забелязах, че е българска, само че не ми направи впечатление) - просто тази му трябвала за някаква конкретна цел, и я подбирал от други български лютеници точно нея - докато е бил в България (ама му трябвала неотворена). И въобще не ме предупреди, а и не ми е казвал да питам преди да въркам в хладилника. Ясно е, че е нямало как да зная, само че според него е трябвало да питам като не знам. По тази логика, тъй като не знам дали някоя от вратите е счупена и се държи на малко, трябва да го питам всеки път преди да отварям която и да е врата - даже и да не е вкъщи. Иначе съм безотговорен.
И не, НЕ става въпрос за случай в който съм изял нещо, което очевидно не ми се полага, или случай в който не съм оставил на другите - за трети път казвам това, но сигурно пак ще има хора, които няма да го забележат.
Да поясня, че когато отварях лютеницата нямаше никой вкъщи, оставих повече от половината буркан, освен това тука принципно има българска лютеница (забелязах, че е българска, само че не ми направи впечатление) - просто тази му трябвала за някаква конкретна цел, и я подбирал от други български лютеници точно нея - докато е бил в България (ама му трябвала неотворена). И въобще не ме предупреди, а и не ми е казвал да питам преди да въркам в хладилника. Ясно е, че е нямало как да зная, само че според него е трябвало да питам като не знам. По тази логика, тъй като не знам дали някоя от вратите е счупена и се държи на малко, трябва да го питам всеки път преди да отварям която и да е врата - даже и да не е вкъщи. Иначе съм безотговорен.
И не, НЕ става въпрос за случай в който съм изял нещо, което очевидно не ми се полага, или случай в който не съм оставил на другите - за трети път казвам това, но сигурно пак ще има хора, които няма да го забележат.
По-объркана тема не съм срещала.
Не ставало дума за това, ами за онова...
В крайна сметка, според мен, ако лютеницата е била за специален подарък на някого, много ясно, че е трябвало да попиташ, преди да я отвориш. Но грешката на баща ти е, че не те е предупредил предварително, за да знаеш защо тази лютеница се мърди в хладилника.
И да, ако си само гост в неговия дом и не живеете заедно принципно, трябва да питаш за всичко. Независимо, че това е баща ти/майка ти, това вече не е "твоят" дом или домът, в който живееш и е нормално да не знаеш порядките, навиците, нещата и т.н.
Съвсем друг е въпросът, ако той намира това питане за излишно в повечето случаи.
Не ставало дума за това, ами за онова...
В крайна сметка, според мен, ако лютеницата е била за специален подарък на някого, много ясно, че е трябвало да попиташ, преди да я отвориш. Но грешката на баща ти е, че не те е предупредил предварително, за да знаеш защо тази лютеница се мърди в хладилника.
И да, ако си само гост в неговия дом и не живеете заедно принципно, трябва да питаш за всичко. Независимо, че това е баща ти/майка ти, това вече не е "твоят" дом или домът, в който живееш и е нормално да не знаеш порядките, навиците, нещата и т.н.
Съвсем друг е въпросът, ако той намира това питане за излишно в повечето случаи.
Пич , явно имаш много да учиш като Глезанка 
.
Навремето децата ми бяха малки и си бъркаха по хладилниците а ние живеехме при моите родители и един ден баща ми ми каза че когато си купя хладилник тогава и децата и ние да си бъркаме из него , и аз изтичах и си купих, но се стигна и до телевизора и до момента в който се наложи да си заложа главата та си купих и жилище , а да щях да забравя за колата , същия к...р , сега му се скапва в провинцията , нищо че е на 30 хиляди километра.
Та всичко тръгва от хладилника
.
.Навремето децата ми бяха малки и си бъркаха по хладилниците а ние живеехме при моите родители и един ден баща ми ми каза че когато си купя хладилник тогава и децата и ние да си бъркаме из него , и аз изтичах и си купих, но се стигна и до телевизора и до момента в който се наложи да си заложа главата та си купих и жилище , а да щях да забравя за колата , същия к...р , сега му се скапва в провинцията , нищо че е на 30 хиляди километра.
Та всичко тръгва от хладилника
. ако си само гост в неговия дом и не живеете заедно принципно, трябва да питаш за всичко. Независимо, че това е баща ти/майка ти, това вече не е "твоят" дом или домът, в който живееш и е нормално да не знаеш порядките, навиците, нещата и т.н.
Съвсем друг е въпросът, ако той намира това питане за излишно в повечето случаи.
Съвсем друг е въпросът, ако той намира това питане за излишно в повечето случаи.
Живея тука от почти 3 месеца, и смятам да живея още доста време - месеци, а е възможно и години.