Не познавам авторката на темата, но доколкото схванах, дъщеря ѝ скоро е била абитуриенка, от което предполагам, че майката е между 40-те и 50-те, тоест родена и израсла в комунизма, както повечето от нас, и следователно само кръстена в църква, а не възпитана в православна вяра. Едва ли и дъщеря си е успяла да възпита като вярваща, самото кръщене не те прави религиозен. И аз съм кръстена, ама от православие хич не отбирам особено, не чувствам и липсата на такова възпитание, само съжалявам от чисто научна гледна точка, че не знам повече за вярата.
Както и да е, женена съм за католик, но нямам църковен брак. Не съм се и замисляла в коя църква да се венчавам, защото няма никакво значение, и двете са еднакво християнски и брака би бил еднакво валиден и в двете от гледна точка на християнската религия. Но ако не вярваш истински в тайнството на бракосъчетанието според църквата, си е пълен фарс, и няма никакъв смисъл.
Ако пък двама се обичат истински, създават семейство и от различни религии да са, правейки взаимни компромиси /които във всеки брак, и "нормален" според авторката, са абсолютно задължителни/, та най-малкия проблем е кой поп да ги венчае. Брака започва от деня след венчавката.
Колкото до въпроса за халката и къде кръщаваме децата ние, от "ненормалните" бракове, аз лично я нося на лявата ръка, както всички тук, а големият ми син е кръстен в местна католическа църква /носи чисто българско име/, а малкия - в българска католическа от православен обряд - т.е. кръщенето е абсолютно идентично с останалите православни църкви /носи не-българско име/. Не съм водила, нито имам намерение да водя по църкви и неделни служби нито един от двамата, но предполагам, че няма да ги спирам от първото причастие и прочие по католически, така или иначе живеят в люлката на католицизма и всичките им приятелчета ще следват традицията, не ми се ще да ги карам да се чувстват различни. А това също няма да ги направи ревностни католици, освен ако сами не го изберат един ден, но мозък в главата имат, надявам се да го използват добре.