Кучка! Като се пенсионираш...

Според мен, всичко е от семейството. И ние сме били тинейджъри. Да навън имах лошо обкръжение, "приятелите" ми псуваха, друсаха се, пиеха, крадяха правеха простотии. Но аз не правех и постепенно се отдалечих от тях. Остана ми само пушенето, като спомен.
Дори на улицата да кажех лоша дума, в къщи не смеех. Знаех че майка и татко ще са много разочаровани. Изпуснах се веднъж пред леля ми "педераст", тя казала на майка, още няма да забравя колко беше разочарована от мен, и как ли не се оптвах да се извинявам. Но това е от ранно детство. Както сега три годишната ми дъщеря се връща в къщи и казва глупак (ужким безобидно), така утре ще казва "кучка". Затова обяснявам какво значи думата, защо не бива да се използва и така нататък. Много се надявам да успеем да се преборим с влиянието на улицата. Да знам, че децата в пубертета имат излишък от емоции, хормони и какво ли още не, но смятам че родителите могат да ги насочат към друг отдушник. В къщи не се вика и не с еупотребяват лоши думи, все пак децата ми изкарват по-голямата част от времето си у дома, надявам се добрият пример да надделее над лошия.
Засега разсъждавам само хипотетично ))

Да, отговорни са преди всичко родителите... но родителите като съвкупност. Огромно значение има как ще възпитавам моите деца конкретно, но също толкова може би голямо значение има как ще са възпитани децата, с които ще прекарва голяма част от времето си. И точно защото винаги е било нормално приятелите да са най-важните (и слава Богу!, изтръпвам от мисълта, че много от децата вече растат и без да държат на приятели), не може да се отрече колко важна е средата. А родителят невинаги може да я избере дори първоначално (за контрол впоследствие въобще и не говоря).
За работещите родители - ами да, и едно време работеха, обаче повечето до 5 следобед, не до 9. И не събота и неделя.
Имаше много възможности за децата да насочват вниманието си към различни занимания и интереси - кръжоци и пр. Всичко някак се изтри с лека ръка. Някой ще възрази, че и сега който иска, намира начин, но това не е решаващо: важно е къде е средностатистическото мнозинство, "камбаната" от графиката. Важно е тези, които се колебаят, да бъдат привлечени в правилната посока: само така "камбаната" ще се измести и дори ще увлече след себе си и "трудните" деца.
Много вярно е според мен това с бунта срещу авторитетите. Естествено е младежът да изпитва потребност да протестира, това е част от изграждането му; много е тежко, когато авторитети дотолкова липсват, че да няма не само на какво да се облегне, но и срещу какво да се изправи.
Факт е, че има отчаяна нужда от по-голяма ангажираност на родителите, от по-голям авторитет на учителите и от цялостна ревизия на отношенията м/у възрастните и децата. Един от детайлите от статията, които ми направиха впечатление, е абсурдът, че учениците не се допускат до педагогически съвет, но пък могат да прочетат най-интимни подробности за учителите си в нета. Струва ми се някак много страшно това, кои нагласи сме запазили от миналото и кои сме изхвърлили - запазваме дистанцията, но изхвърляме основите на авторитета; запазваме задълженията, но изхвърляме мотивацията. Отнемаме им възможностите да следват интересите си в компания от врсътници под ръководството на възрастен, воден от същите интереси, а им даваме денонощна телевизия и нет. Да, повечето неща са много аналогични на това, което е било едно време; и да, всички поколения се възмущават или тревожат от тенденциите в следващото. Абдикирането на възрастните от отговорност и прехвърлянето на топката обаче според мен си е белег на нашето време и плодовете му вече са налице. По-омагьосан кръг от това, за съжаление, няма: защото децата, които израстват в такива ценности, така ще възпитават и своите. Дано успеем да променим нещо, преди да е станало твърде късно.

Честно казано изобщо нямах нерви да прочета статията.....прочетох началото и си представям какво може да е по-нататък.
Проблема е в семействата, в това че няма ясно изразени позиции, правила още от 1-2-3години на детето.
В стремежа си да задоволим всичките им прищевки, за да се чувстват добре, да не са ощетени, да имат всичко....се стига до коментара на 9г хлапак, че няма да даде на майка си и лев след като се пенсионира.
Да не говорим за 10-12-15г тинейджъри. Там положението става още по-зле.
Но когато то е изпуснато още в ранна детска възраст, трудно ще се промени на по-късен етап.
И ние сме били тинейджъри и подобни изцепки не мисля че е имало. Единици бяха децата, които се опитваха да се държат по подобен начин.
Не съм си и помисляла дори да кажа нещо подобно в къщи, да си разхвърлям стаята нарочно, защото видиш ли на така изразявам себе си. ) Да бе, да....

Сега, след като дойде мой ред да възпитавам детето си, правя всичко възможно да му дам достатъчно добро възпитание. Но...има много родители, на които не им пука за това. А моето дете се среща с техните деца....и, не се знае в коя посока ще залитне след време. Така че моята цел е достатъчно добре да му "набия" в съзнанието някакви морални ценности и устои докато е още малко.

По мои наблюдения е доста реална, даже. Преди да започне лятната ваканция, една девойка направи такава сцена в нашият двор, че още ми държи влага. Идват една групичка около 12-14 годишни, пият, пушат, хвърлят си боклуците, и си заминават. Един ден им правих 100 пъти забележка поне да не викат. Въобще не ми обърнаха внимание. Баща ми излезе и има каза да си отиват, двора е частен, нищо че не е ограден. Едното момиче скочи, взе да вика и да го псува, какъв дъртак бил, кой е той, аз ще извикам брат ми и подобни простотии (цинизмите ви ги спестявам), аз се изплаших татко да не я бутне или удари, защото щеше да стане проблем, зарязах децата в къщи и хукнах навън, ама той се владееше, само и взе чантата и я премести на другия край на двора, тя през това време крещеше скачаше и се опитваше да го ритне, а момчетата я държаха. Аз щях да и шибна един шамар, нищо че е дете, така ме ядоса. Както и да е заминаха си, и след малко момчетата се върнаха да ми се извинят, че тя си била такава.  
Друг слуай, в градината ни се събират две-три големи момчета, правят золуми, викат, чупят. Знаеме си ги, квартални са, 100 пъти казваме на родителите им, никакъв резултат и контрол съответно.

Тепърва има да берем плодовете на нашето безхаберие.В стремежа си да правим пари,забравихме да правим от децата си достойни хора.Семейството,училището и цялото общество се подадохме на печелбарство.Самите ние като родители не знаем как да се държим с децата си,а и не искаме да се учим.Много от нас си мислят,че парите ще задоволят нуждите им.Децата са духовно гладни.

Ако преди 20 години е имало подобна статия, в нея щеше да пише за мен, за вас, за нашите съученици....
И нашите родители навярно така са казвали, че "днешните деца не са като едно време", по същия начин както и ние тук сме се събрали да обсъждаме колко отговорни, добри, подредени и безгрешни сме били ние и колко не са сегашните деца.

 

Леле мале, статията. То за това има нещо наречено възпитание.
Когато третокласника ти каже кучка, значи някъде нещо е изтървано. И вместо да му се сърдиш, "обърши" му сопола и му дай да разбере, че кучките не са сред присъстващите.
Някои хора нямат авторитет. Аз веднъж наспувах баща ми на майка, бях вече тийнеджър, и майка ми ми плясна един цигански шамар.
А по принцип никога не са ме били вкъщи. Повече не посмях и да си помисля да напсувам някой от родителите ми.

Това е и моето мнение. Четох статията още в събота в 24 часа и ми се видя нормално журналистическо желание за оригиналност.
И по мое време имаше такива деца и тогава пак се говореше за променени ценности и т.н. А пък е било по времето на развитото социалистическо общество.
Предполагам, че подобна статия ще има и след 25-30 години, когато на тази възраст ще са внуците ми.
Нищо ново под слънцето - младите не са като старите.

А с това ли ще се успокояваме? Че следващото поколение ще е още по-зле, с липсващи морални и всякакви други ценности???
Не мисля, че това е начина.
И да, ясно е че, статията вероятно е донякъде преувеличена, но това се случва сега.
И същите тези деца, които имат безобразно поведение, език след някоя друга година ще станат родители. Чудно на какво и как ли ще възпитават децата си?
Или сигурно с магическа пръчка ще им дойде акъла в главата и ще започнат да се държат нормално? Съмнява ме...

Имам син на 18.Кучка не ме е наричал.
С него се смятам за успял родител
Надявам се дъщеря ми да не ме опровергае след време

Не се успокоявам, казвам, че така винаги се е говорело.
Извинявай, но ти познаваш ли отблизо тийнове? Не само как в градинката днес имаше едни с бирени бутилки и пушеха.
Между другото и на мен изобщо, ама изобщо, не ми харесват младите майки с бебета налапали цигари и пиещи бира, ама градинките са пълни с такива. Пък после защо пиели децата, ми те нищо друго не са видели.
От лентичката ти виждам, че детето ти е на 3, моето е на 15. Не ме нарича така, не съм чувала и приятелите му да говорят така с родителите си. Да, буйни са, да има деца, които се държат така и винаги е имало.

'Айде да си говорим с всички, които обвиняват родителите след някоя и друга година, когато и техните станат на по 12-13...сега гледната им  точка е съвсем друга, морето е до колене и децата им са под пълен контрол...  
За сведение - понякога  имам чувството, че големият не съм го възпитавала аз, а съм го хванала и довлякла насила от някаква джунгла.
И , Шанел,не можеш да си представиш училището каква сила е....просто не можеш...

Мисля, че навсякъде имаме "бунт" на младите срещу правилата и нормите, както им викат "сърдитите млади", "вечно недоволния тийн"... Също така и преходът има своята вина за голяма част от негативните неща, случващи се в нашето общество, но не помня кой известен е казал: Най-трудно се живее във времена на промени....

За мен в тази статия става дума за някакви патологии на поведението. Винаги е имало, винаги ще има такива трудни деца. В класа ми имахме един младеж (набор 81), от който беше пропищяло училището, и какво правеха - само го местеха безпомощно от клас в клас, все едно голямо наказание му налагаха...
Липсва адекватна реакция от страна на обществото, трябва да се знае, че като те изгонят от училище примерно, от класа ти, и това е нещо наистина сериозно и си загазил здраво. Да, ама не. Няма адекватна работа с трудните деца.

Относно гледането на перфектни деца до една възраст и изведнъж уж нещо им става - и аз знам за такива случаи, но не съм била там, не знам. Това ми е от типа градски легенди и митове. Със сигурност нещо някъде е куцало в това семейство, но кога и кой очакваме да ни разкрие докрай?

Мм, да, там е разковничето, вече второ поколение расте с изкривена ценностна система, все преход това, преход онова оправдания, все по-важни неща има да се решават и за възпитание не остава време. Няма откъде да се вземе по-различен пример. Гледаш по филмите как някакви хора си говорят учтиво, ама това си остава само "на кино" и няма как да се въведе в техния живот. От толкова много агресия наоколо как да излязат децата по-различни  Някъде да сте видяли да се поощрява положително отношение между хората?