Кучка! Като се пенсионираш...

  • 5 965
  • 87
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 310
 Говоренето и Общуването са различни неща. "Ах, колко му говорих, не слуша!" Колко му говори? А колко общуваме  с детето? Какви отношения изграждаме с времето, това има значение.
Задоволяването на прищевки не прави щастлива обратна връзка.

# 46
  • Мнения: 420
Има деца, които "изведнъж" се променят, да. Но за това има вина не само прословутият пубертет. В повечето случаи тези деца са се опитали да кажат какво се е случило с тях, как се чувстват, но от "говорене", родителите са пропуснали да разберат и да бъдат до тях. И когато никой друг, освен някой /може би неподходящ/ приятел не покаже разбиране, те се променят "изведнъж".
Много от родителите, в старанието си да говорят и възпитават, забравят да слушат и гледат. И да, те наистина са добри родители, защото ги е грижа за децата им. Но старанието понякога им изиграва лоша шега. 

# 47
  • София
  • Мнения: 1 735
Работя с деца  и тинейджъри на 15-18год. вече 13 години.Статията я прочетох просто защото се интересувам от тематиката,но като цяло наистина ми се видя пълна журналистическа измислица с цел шок и ужас.Нещата са доста пресилени.Значимо е доста и училището и семейството,с лек превес на семейството.В училището наистина е по-важна средата,отколкото учителите.Нормално за децата да копират съучениците си,отколкото да имат модел за поведение 30-60годишен учител.
За перфектни деца не знам да има. Нито ми харесват тези в стил зубрачи,които просто нямат детство,нито много разхайтените.Нормално е всичко да видят децата,но в разумни граници.Тези граници са заложени във възпитанието на детето още от най-ранна възраст.

# 48
  • Мнения: 2 161
Защо детето непременно трябва да копира връстниците си?Да,повечето са като овце,но и при възрастните е така.Само че аз познавам и възрастни и деца,които имат чувство за своята значимост,а от там следва,че не копират някого.Защо копират хората?Ами защото се страхуват да не бъдат отхвърлени.Но умният човек е и велик манипулатор.Той може да обърне нещата в своя полза и дори другите не разбират как се е получило така...Общо взето умните хора знаят ,как да възпитат своите деца,и тези деца да бъдат над условностите и дори надрасли своите връстници-овце.Затова аз твърдо вярвам,че нищо не зависи от училището и учителите.За бога!Че повечето учители са изкукали,не се развиват и тъпчат в 198...  година!Колкото и да не им се иска на някои-родителите определят старта на детето си.А то ако стартира успешно,какво може да го спре?Мислещият родител е благодат за детето си,само че не всяко дете е родено с късмет.

# 49
  • Мнения: 617
Защо едно дете трябва да копира ли...ами ако не копира май няма да се научи нито да ходи нито да говори, а пък елементарното възпитание дори си губи смисъла.....защото ако не копира май няма да възприеме.Общо взето май всички сме оФце... Shocked
Шанел, ти май нямаш деца... Thinking

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 1 175
Ок. Да допуснем, че детето копира връстниците си. Вие няма ли да му обясните, че това поведение е нежелано? Че е грозно? Неприемливо? И ако нещата излязат извън контрол, пак ли средата извън семейството ще е виновна? А през цялото това време семейството къде е бляло? Защото не вярвам за един ден детето от ангелче да се превърне в сатана.

monnnn, примерът ти е за деца до 3-4 г. Тук става въпрос за индивид с почти обособен характер.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 735
Децата копират и хубави, и лоши неща.Копираме,защото сме социални,а чак толкоз уникални и възвишени поне аз не съм виждала.Всеки може да залитне в даден момент и към негативни неща,въпроса е да знае кога да спре,да знае,че има родители,с които да поговори и на които да се довери,на истински приятели и на учители.На мен ми се е случвало да ми се доверяват и да помагам  и тогава се чувствам много доволна.Пък и Шанел не си мисли,че всички учители са останали в миналия век.Лошото е, когато в семейството се насажда такова отношение към училище и учители,а после се изисква децата да са добри,уникални и възпитани.Затова преди малко написах,че семейството е по-важно за развитието и възпитанието на детето.Там се формира мирогледа му и отношението към света,границите-кое може и кое не.Не търсете основните причините в обществото и училището.

# 52
  • Мнения: 2 161

Шанел, ти май нямаш деца... Thinking
А ти имаш три,но не разбираш за какво точно говоря.Кипра Маца разбира това,което пиша.А за учителите-в по-голямата си част са закърнели и не се развиват.Отегчени и алчни.Това е в общи линии нашето българско държавно училище.

# 53
  • В.Търново
  • Мнения: 7 499
За съжалиние това е истина.. SadПовечето от младежите са с точно такова поведение в по-малко или в повече,но подчертавам,не всички.Сега тинейджърите не са като преди години.И тогава е имало такова поведение,но е било единици и е имало Трудово Възпитателни Училища за по-тежките случаи.Когато я има грубостта в семейството,то тя рано или късно ще излезе и на вън.Има ученици ,които на поразия налитат на бой срещу учители,псуват ги без свян,бягат от часове.....Страшна работа е!И по мое време имаше едно момиче ,което направи аборт в 7 клас,но беше само тя в цялото училище,а това сега се среща във всеки един клас и то по няколко момичета.
Виновни са всички,цялото общество,семейство,роднини,приятели,учители и непознати дори.Навсякъде има алчност,злоба,всеки гледа себе си,хората са станали егоисти.Рядко се среща човечност и доброта в някого.Като гледам какви са децата в класа на моя син(3 клас).....ужасно е!Просто цялото ни общество е заболяло!

# 54
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Затова аз твърдо вярвам,че нищо не зависи от училището и учителите.За бога!Че повечето учители са изкукали,не се развиват и тъпчат в 198...  година!Колкото и да не им се иска на някои-родителите определят старта на детето си.А то ако стартира успешно,какво може да го спре?Мислещият родител е благодат за детето си,само че не всяко дете е родено с късмет.[/b]
И все пак не мога да се съглася, че средата, в училище или пред блока където расте детето не е важна. Не засягам учителите изобщо. На тях и аз не разчитам. Но все пак е възможно дете от добро семейство  да се подхлъзне в един момент и да тръгне по кривият път.... ето тук родителите трябва светкавично да реагират. Така си мисля, но на практика предполагам, че не е съвсем лесно човек да се справи с такъв проблем.

# 55
  • Мнения: 2 161
Съгласна съм,че детето може да се изкуши,светът около нас е пълен с изкушения.Но при адекватна намеса от страна на родителите,детето може да бъде предпазено.Въпросът е ,родителят успял ли е да постигне хармония в отношенията си с детето,вярва ли му това дете и този родител нещо значимо ли е за детето си.Ако родителят не се е превърнал в нещо значимо за своето дете,ако те не говорят на един и същи език,то този родител казва:обществото направи еди какво си моето дете.Семейството е силата,която движи младият човек,ако изобщо го задвижи.При мен е много развито това чувство,семейството за мен е нещо много специално.Такова ми е възпитанието-моето семейство е било винаги изключително сплотено,всички празници са се празнували в къщи с цялата ни фамилия,предвид обстоятелствата бяхме единни и сплотени,не е важно сега,какви са били тези обстоятелства.После,баща ми работеше в чужбина и това,колкото и да е странно,ни сплотяваше,а не разделяше.Моята съдба е горе долу същата,всяка раздяла,прави връзката ни по-силна.Възгледите ми се определят от тези около мен и от това,което имам в собственият си живот.Затова имам вяра в семейството и мисля,че всичко започва и свършва там.

# 56
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Никак не съм учудена. Ако аз имах такива родители, сигурно и аз нямаше да се държа по-добре с тях. Нямат никаква вина, друг път.
Много лесно е да си измиват ръцете с учителите или "внезапна промяна". Може би е виновен мръсният въздух или едни лъчи, дето идват от космоса. Laughing Или световния заговор.  Laughing
Наблюдавам родители, особено майки. Родят си дете. Често е едно-едничко. Хеле пък ако е момиченце... И си играят с него като с кукла. Разглезват го до непоносимост. Детето расте и вече не е хм, толкова сладко. Проявява характер. Става трудно. Майката внезапно решава, че не може вече да стои у дома и пр. и пр. Детето се записва на ясла, градина, училище и занималня (дава се на баби, дядовци, гледачки) и от родителите - толкова. А, да, извинете. Те плащат сметките.
Детето, от обожаван предмет изведнъж се превръща в изгнанник. Натрапник. Детето става лошо. И по-лошо. И много лошо. А родителите реват:
- Ама какво сладко детенце беше!

П.П. Онзи ден една позната ми се оплакваше от тригодишната си дъщеря. Била ужасна. Не й РАЗРЕШАВАЛА да прави каквото и да било. Тя не СМЕЕЛА нищо да й каже. Защото "Знаеш ли каква е?"
Интересно, когато това дете стане тийнеджърка, какво ли ще й рече?

# 57
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Да поясня, че се ядосах много и пиша неразбрано.
Дъщерята не разрешавала майка й да прави каквото и да е (примерно, да чете книга - направо пощурявала, дърпала книгата и я късала). Майката не смее нищо да й каже. И съм сбъркала - момиченцето е на пет.
Извинете за грешките.  Blush

Аз често се срещам с тийнейджъри. От цялата страна. Страхотни деца са. Пък умни, пък будни, пък добри деца. Но са самотни.

# 58
  • Мнения: X
Наблюдавам родители, особено майки. Родят си дете. Често е едно-едничко. Хеле пък ако е момиченце... И си играят с него като с кукла. Разглезват го до непоносимост. Детето расте и вече не е хм, толкова сладко. Проявява характер. Става трудно. Майката внезапно решава, че не може вече да стои у дома и пр. и пр. Детето се записва на ясла, градина, училище и занималня (дава се на баби, дядовци, гледачки) и от родителите - толкова. А, да, извинете. Те плащат сметките.
Детето, от обожаван предмет изведнъж се превръща в изгнанник. Натрапник. Детето става лошо. И по-лошо. И много лошо. А родителите реват:
- Ама какво сладко детенце беше!



Нищо необичайно не виждам в това. Съвсем в реда на нещата и то от времената на нашите баби и сигурно по-назад.

# 59
  • Мнения: 4 310
Затова аз твърдо вярвам,че нищо не зависи от училището и учителите.За бога!Че повечето учители са изкукали,не се развиват и тъпчат в 198...  година!Колкото и да не им се иска на някои-родителите определят старта на детето си.А то ако стартира успешно,какво може да го спре?Мислещият родител е благодат за детето си,само че не всяко дете е родено с късмет.[/b]
И все пак не мога да се съглася, че средата, в училище или пред блока където расте детето не е важна. Не засягам учителите изобщо. На тях и аз не разчитам. Но все пак е възможно дете от добро семейство  да се подхлъзне в един момент и да тръгне по кривият път.... ето тук родителите трябва светкавично да реагират. Така си мисля, но на практика предполагам, че не е съвсем лесно човек да се справи с такъв проблем.
Нали родителите преценяват дали средата е добра. Ще излезеш пред блока, ще се запознаеш с децата които са близки с твоето, каниш на гости, опознаваш и т.н. Ако не ти харесва средата гледаш да го ангажираш детето, да го отделиш, да си говорите, контакта с родителя е важен. Шанел го каза, трябва с детето да говорите на един език, но ако се сетиш за това във вече тинейджърска възраст когато проблемите са започнали ще трябва да се превърнеш в пъдарин. За това от рано.

Общи условия

Активация на акаунт