Кучка! Като се пенсионираш...

  • 5 980
  • 87
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 804

Аз често се срещам с тийнейджъри. От цялата страна. Страхотни деца са. Пък умни, пък будни, пък добри деца. Но са самотни.


Даа, написах го преди няколко страници - навън е пълно със самотни деца, които правят всичко възможно за да привлекат вниманието на родителите си и да бъдат значими в техните очи.

# 61
  • Мнения: 1 547
Ми самотни са, я. От първата година по ясли и градини, вечер пред телевизора, ваканциите - при баба. Тръгват на училище и висят там по половин ден, после на занималня до 17.00 - 18.00, после на тенис/плуване/карате/кръжок и после - пак пред монитора. На ден им се събират има-няма по 2 часа активни в семейна среда. За сметка на това обаче са облечени в Ралф Лорън и Адидас от прохождането; притежават всички възможни играчки на света и получават всяко едно материално нещо, което им хрумне. Наред с "Да, маме, както кажеш, маме". Удобно замазване на гузна родителска съвест.

Имах възможността в продължение на две години да наблюдавам живота на деца между 6 и 13 години. Ужасен е. Пълно нещастие. Повечето са искрено самотни и изгубени, а е жалко, защото умственият им потенциал е светлинни години по-напред от нашия.

# 62
  • Мнения: 4 806
Съгласна съм с последните мнение, само с едно не съм съвсем съгласна - че проблемът е в малкото
време, прекарвано с децата. Не е в това. Има доста майки, които са домакини и си гледат децата.
И въпреки това те са самотни. Има и родители, които работят по много, но времето, което отделят
за рожбите си е наситено със смисъл и съдържание. Те не само говорят, но и чуват, и подкрепят, и
дават насоки ... Не количеството, а качеството е важно.

# 63
  • Мнения: 1 547
Не количеството, а качеството е важно

Ами те всички така разправят, а аз нямам категорично мнение по въпроса, но все си мисля, че качество без количество специално в родителството няма как да се достигне.

# 64
  • Мнения: X
Колкото повече растат децата, толкова по-доволни са майките, че нямат нужда от обгрижване - щом може да се нахрани, да си избере дрехите и да си похарчи джобните, май вече няма нужда от толкова внимание. Пък после пубертетът и лошата среда били виновни, че малкото момиченце станало агресивно, пропушило и преспало с половината училище.

В колко семейства разговорите се изчерпват с: "Яде ли?","Написа ли си домашното?", "Имаш ли джобни?", "Нямам пари за нови дънки." При по-богатите, липсата на разговори с запълва с пари и възможно най-много нови придобивки. При някакви проблеми родителите започват да говорят НА децата си, а не с тях. Има, обаче едни хора, които много добре могат да разговарят с децата - дилърите на дрога. Защо ли те умеят да изслушат децата, да им спечелят доверието и да им продадат дрогата си? Те ли са виновни, че знаят как да накарат едно дете да им се довери, или родителите, че не могат?

И родителит са виновни, че не желаят и не умеят да общуват с децата си. Имаше едно изследване преди години /жалко, че не намирам линка/, в което тинейджъри споделяха, че искат да правят по-често разни неща с родителите си - да готвят заедно, да плуват, да поиграят заедно в парка. Искат и родителите им да са готини, да спортуват, да са активни, да се интересуват от модерна музика и книги... Толкова прости неща, които малко родители на тинейджъри правят. Какъв авторитет могат да имат родители, които са спрели да четат, да спортуват, да пътуват... Как да те уважава детето ти като те вижда как с годините деградираш, затъпяваш и единствените ти забавления са телевизията и ракията и салатата вкъщи? Какво да си говори с тб това дете, като насреща получава само мъмрене или стена от невежество по отношение на нещата, които го вълнуват? Да, в България вечно се оплакваме, че няма пари и така внушаваме на децата, че само това е важно и ценно и после обвиняваме телевизията, чалгаризацията, училището и средата навън...

P.S. Когато споделих с приятели, че децата /от 12 год./ трябва да работят всяко лято, за да се научат да правят полезни неща, да си организират времето и въобще да се научат на труд, ме обвиниха, че съм луда. 

# 65
  • Мнения: 1 174
Четох я  в съботния брой на 24 часа и откровено си признавам, че  не успях да я дочета,  въздейства ми изключително неприятно.Страхувам се,  какво ще е след 10-тина години.

За мое огромно съжаление ,повечето от  познатите ми деца, които бяха малки, сладки,  разумни и с много интереси хлапета,  на  12-13-14 като че ли ги подмениха.И с ръка на сърцето казвам, не мога да  упрекна  родителите.



Разбира се, че трябва да упрекваш родителите. Приятелско семейство - синът им беше на 9 години когато напсувал учителката си по математика. Те бяха потресени как така тяхното дете е постъпило така.
Същевременно аз с ушите си съм чувала как бащата, който е набор със същата учителка разправя каква курва била навремето, кво правела и колко била проста. В същото време, в същата стая, хлапето му играе на компютъра и привидно не слуша подпийналия си баща...
А родителите си бяха искрено потресени.

# 66
  • Мнения: 7 947
Има ги, обаче вината е в родителите, не в тях самите. Но, както казва авторката - нашите не са такива и ние не сме такива, в статията се говори за децата на другите  ooooh!

# 67
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Детето, от обожаван предмет изведнъж се превръща в изгнанник. Натрапник. Детето става лошо. И по-лошо. И много лошо. А родителите реват:
- Ама какво сладко детенце беше!



Нищо необичайно не виждам в това. Съвсем в реда на нещата и то от времената на нашите баби и сигурно по-назад.
Точно така, от поколения е. Аз мога да изброя един куп мои връстници (и приятели) с такива родители. Сред тях има и наркомани, и самоубийци, има не малък брой хора на средна възраст, които продължават да живеят при родителите си, сякаш се надяват все пак да получат това, което не са получили като деца. Най-много са онези, които напуснаха държавата.

А звънецът започва да звъни отрано. Само да има кой да го чуе.
Днес например се запознах по неволя с една госпожица на три години. Люлее се на конче и крещи:
- Ставай, ма кучко мръсна! Ставай, ма... мръсна!(другата дума не мога да я напиша, даже не искам да я кажа, твърде грозна е).
Другата случка с нея дори не ми се ще да описвам, гадно е. Това е дете, за бога!

И друго искам да напиша, ама ще си замълча. Само ще кажа, че колчем мръдна от обичайните ни дестинации за разходка, горчиво съжалявам.  Rolling Eyes

И да, надявам се, че никой тук не е от тези. И децата не са от онези.


# 68
  • Мнения: 7 947
Василиса, лошото е, че родителският подход дава своите резултати по-късно. Агресията и бунта у децата си има своите корени. Както прекалената любов, която може да задуши детето, така и нехайството, или прекалената амбициозност, или авторитарност на родителите - могата да имат лоши последици. Наистина вярвам, че причината не е в децата.

# 69
  • Мнения: 23 097
Едва ли някое дете се ражда "лошо".
Но виж поведението му може да бъде такова, ако се стимулира от родителите - и да, има такива родители които поощряват удряне, блъскане, хапане, щибане, скубане. Дори и да не го поощряват реално, те не го критикуват и не го стопират.

Василиса Умница, това от устата на 3г дете? Не мога да си представя каква може да е другата случка, но ако не те притеснява толкова, можеш да я опишеш.
Просто дъщеря ми също е на 3г.

# 70
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 745
дете  на 7 години....когато се ядоса крещи на майка си и я нарича-простачка, глупачка, идиотка и все подобни красиви думи...от къде ги знае ли...ами тя така  говори с майка си и сестра си...

# 71
  • Мнения: 23 097
Е, вчера на детската площадка 2различни майки нарекоха децата си - "идиот", и "простачка". Продължавайки в този дух и занапред е ясно с какъв речник ще си служат децата.
Бяха на възраст около 3г.

# 72
  • Мнения: 7 947
Странно. Аз подобно нещо не съм засичала в София.  Thinking

# 73
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не количеството, а качеството е важно

Ами те всички така разправят, а аз нямам категорично мнение по въпроса, но все си мисля, че качество без количество специално в родителството няма как да се достигне.

И аз съм на това мнение. Тук важи "Количествените натрупвания /на родителско внимание/ водят до качествени изменения /в духовното и умствено израстване на детето/". Хегел едва ли е говорил за възпитанието, но все едно - валидно е.

# 74
  • Мнения: 617

Шанел, ти май нямаш деца... Thinking
А ти имаш три,но не разбираш за какво точно говоря.Кипра Маца разбира това,което пиша.А за учителите-в по-голямата си част са закърнели и не се развиват.Отегчени и алчни.Това е в общи линии нашето българско държавно училище.
Говорим на два различни езика, така че спирам диалога.
Все пак да вметна , че аз също не познавам дотолкова вулгарни и разкрепостени деца.Дано не се и запозная...
А за учителите Peace

Общи условия

Активация на акаунт