Кучка! Като се пенсионираш...

  • 5 965
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
Публикувам този материал,защото знам,че пишещите тук имат възпитани деца и няма как да се сблъскат с такъв проблем.Но пък за сметка на това,можем да обсъдим чуждите деца:


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=613644#Scene_2

# 1
  • Мнения: 28 783
Прочетох.  Peace

# 2
  • Мнения: 8 999
Брей, колко непознати думи срещнах в този текст! Ще трябва да ги науча, защото ще са ми необходими при общуването ми с децата след някоя и друга година.

# 3
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Не мога да повярвам, че може да има подобни отношения между родители и деца. Дано не ми се случва след някоя и друга година и на мен да викат "кучка".

# 4
  • Мнения: 7 275
Четох статията още в съботния брой на 24 часа.
Темата не е ли по-подходяща за подфорум  "Деца в училищна възраст"?

# 5
  • Мнения: 2 161
Аз предпочитам темата да остане в Нашите деца,защото това са нашите деца,без значение от възрастта.Днес третокласник нарича майка си "кучка",утре дете от яслата...

# 6
  • Мнения: 9 806
За мен статията е много преувеличена и обобщена.
Всичките близки роднински деца са вече на възраст 12 + и нямам изобщо такива наблюдения за тях.
Единствено в статията познах 13-годишната дъщеря на наши приятели.
Ясно е, че има и такива секс-тигрици на 14, но да се слагат децата под общ знаменател е прекалено.

П.П. `81-ви набор съм и в училище вече в 6-ти 7-ми клас  имахме две девойчета, които излизаха с големи момчета, правеха секс с тях, даже едната прави и аборт....Т.е. разюздани тинейджъри винаги е имало.

# 7
  • Мнения: 13 216
Четох я  в съботния брой на 24 часа и откровено си признавам, че  не успях да я дочета,  въздейства ми изключително неприятно.Страхувам се,  какво ще е след 10-тина години.

За мое огромно съжаление ,повечето от  познатите ми деца, които бяха малки, сладки,  разумни и с много интереси хлапета,  на  12-13-14 като че ли ги подмениха.И с ръка на сърцето казвам, не мога да  упрекна  родителите.

# 8
  • Мнения: 9 806
И с ръка на сърцето казвам, не мога да  упрекна  родителите.

Е, не може и родителите да няма вина. Някак неестествено ми се вижда, хоп, изведнъж бузестият усмихнат 10-годишен Гошко да казва на майка си кучко.
Не може само улицата, училището, приятелите, телевизията, Господ, ББ и не знам още кого да се обвинява.

# 9
  • Мнения: 2 161
И с ръка на сърцето казвам, не мога да  упрекна  родителите.


И кого упрекваш?

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Според мен, колкото и да са важни родителите, средата оказва не по-малко влияние. В този смисъл тя също може да бъде упрекната. Например ако аз си възпитавам детето по един начин, не мога да предотвратя това, че то ще попадне в среда - училището преди всичко, където моите приоритети няма да са засегнати, а дори ще са били пренебрегнати от други родители. Всичко е свързано. Това обаче не означава, че подкрепям родители, които нехаят за децата си.

# 11
  • Мнения: 13 216
наистина, не мога да упрекна категорично никого, т.е. не зная кого да упрекна.

Имам впечатления  от  едно  много близко дете, което до около 10г.  се развиваше прекрасно- възпитано, отлична ученичка, с много и разностранни интереси.В един момент буквално го "подмениха" това дете, просто не зная какво се случи.Теоретично вероятно имат вина родителите, но всъщност не видях нищо различно в тяхното отвошение и възпитание.


 Освен това, поради естеството на работата си почти ежедневно се сблъсквам с ужасяващи, ама наистина ужасяващи прояви на деца и тинейджъри.Вярно има занемарени и неглижирани, но има случаи се чудим защо, защо?

По-скоро си мисля, че днес поради прекалено много отвсякъде изливаща се безпрепятствено информация се моделират някакви твърде спорни образци на подражание и родителите, колкото и да искат да се противопоставят  не  успяват.

Напр.  нещо уж съвсем невинно- една реклама на кроасан при която един младеж бърбори някакви щуротии.не че някой  ще приеме насериозно рекламите, но  то ти се набива в главата, че така  е редно,  това е правилното поведение/ имам пред вид  подигравателния тон  на момчето/

# 12
  • Мнения: 359
На първо място семейството, на второ средата и училището....
Не бива да изпускаме децата си. Повече комуникация, повече похвали, и много разумен и умерен демократичен подход.
Много е важно как 'големите' общуват, този тон и етика е най-въздейтващия учител за децата.

Обръщайте внимание и на приятелчетата на детето ви. Хвалете ги, разговаряйте, важно е децата ни да виждат отношението ни към другите деца, тогава те ни копират.

Мисля че статията показва извадка, която не е представителна. Имаме добри деца, и съм сигурна че расте добро поколение.

# 13
  • Мнения: 420
"Причините" за подобно поведение ми допаднаха най-много. Особено съм привързана към т.нар. "нямат време за тях, защото работят". Сякаш преди 30-40 години никой от родителите не е ходил на работа.
Естествено е също и на такава възраст, да посочват първи по важност приятелствата си, а не семействата. Голямо страшно е това, ейййй.
Лафът за родителския контрол пък е култов. Горките дечица, не им даваме да дишат от прекален контрол. Караме ги да учат /представяте ли си/, да ходят на курсове /представяте ли си/, че искаме да знаем и какво правят с приятелите си /аууу/. Това направо си граничи с родителски тормоз.
И какво се получи?! Карани насила, преследвани, лишавани от пари.....  Горките!!!

# 14
  • sofia
  • Мнения: 9 237
В най-общия случай, както се държат родителите с децата, така и те с тях......
Гледам и в собственото си семейство и в роднински.....е някое дете (поради темперамент или просто се оказало по-устойчиво) не отвръща с пълна сила, но обобщено си правя този извод.
Защото наглед добрия родител, незнаете какви твори в дома си или как се държи с половинката си, или със собствените си родители (примерно).

Общи условия

Активация на акаунт