Техники за вадене на банани от ушите

  • 11 007
  • 209
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 383
Всяко дете е различно, затова не всеки метод действа при всяко. Иво просто има някои любими играчки, с които е немислимо да се раздели, та поради тази причина метода с изхвърлянето действа при нас.

# 46
  • Мнения: 201
За подреждането на играчките, само като помъкна голямата черна торба и почна да я пълня с де що ми попадне, тогава се реагира. Иначе, само ако коконата е решила да си кани гости, като ще си играят с приятелче, предварително ската всичко което не искала да и се пипа, а то е общо взето 90% от наличните джунджурии.

Иначе бананите ни са чернобилски, нямат вадене и това е. Един ден, увещавам я нещо, а тя ми вика "Ох, вчера ти казах "Добре мамо! " и ти лошо свикна!" hahaha
Наказвам, без филмчета, без въртележка, сега изключително непедагогично я изнудвам, че няма да и напиша поканите за рождения ден, ако не слуша.

Каката по бива, някак си излизаме на глава, но малката е топило!

Много сладко заглавие на темата!  bouquet

А номера с компроматите от детството е направо садизъм! Ама пада им се! Twisted Evil

# 47
  • София
  • Мнения: 7 668
Аз пък се отказах от този метод, понеже след няколко такива заплахи, една нощ дъщеря ми се съдра от рев, понеже явно сънуваше кошмар, че изхвърляме нея.  Rolling Eyes
Единственото работещо нещо е: "Ела, миличка, зедно да приберем играчките."
Со кротце, со благо.
Ама много изтощително бе.

# 48
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 959
Опитвам се да ги подготвям по-отрано за това което предстои да се случи и съотв. те трябва да направят. Например - след 20-30 мин.  вечеряме, излизаме, лягате и т.н., време е лека-полека да подреждате, да спирате игрите ... или каквото там правят. Това донякъде намалява стреса и нуждата от стократно повтаряне. Но  май не е приложимо за по-малки деца, които нямат представа за времето.

# 49
  • Мнения: 907
Аз пък се отказах от този метод, понеже след няколко такива заплахи, една нощ дъщеря ми се съдра от рев, понеже явно сънуваше кошмар, че изхвърляме нея.  Rolling Eyes
Единственото работещо нещо е: "Ела, миличка, зедно да приберем играчките."
Со кротце, со благо.
Ама много изтощително бе.

Аз веднъж така прибрах за една нощ всички книги на дъщеря ни в нашата спалня, детето кошмари сънува през нощта. Но отвреме-навреме й напомням този случай, като все пак се надявам да не ми се налага да го повтарям.

# 50
  • Мнения: 353
при нас баща му го накара да си прибере едни трансформъри, той не ги прибра, пак го помоли, отново не ги прибра и той му ги изнесе на балкона. Излязох аз да поливам цветята и ги гледам и го питам малкия какво правят играчките навън и той с усмивка ми казва - тати там ги остави, че май му пречат, аз му казвам - е добре, няма ли да ги прибереш - и той: ами ги ми ги прибери, не съм ги изнесъл аз... мисля си - няма да стане тая работи и с татко му решихме и ги прибрахме в един плик и в гардероба, без малкия да разбере - е ако щете ми вярвайте, още не е питал за тях, може би защото започна училище и не е имал време да усети липсата им  newsm78
най се ядосвам когато го оставя 2 седмици сам да си подрежда нещата и накрая едва се затварят шкафовете. Тогава сядам да му ги подреждам, а той сяда уж да помага и така помага, че се заиграва

# 51
  • София
  • Мнения: 6 727
Явно не само моят 5 годишен е с тапи на ушите. Whistling И въпросът е не, че не ме чува, а ме игнорира; или е разсеян и забравя на секундата какво съм казала. Лошото е, че и повишаването на тон не помага често, чак на 2рия, 3тия път, а не искам след още 5г. да съм майката дето само нарежда и се обяснява нещо. Confused

Опитвам се да ги подготвям по-отрано за това което предстои да се случи и съотв. те трябва да направят. Например - след 20-30 мин.  вечеряме, излизаме, лягате и т.н., време е лека-полека да подреждате, да спирате игрите ... или каквото там правят. Това донякъде намалява стреса и нуждата от стократно повтаряне. Но  май не е приложимо за по-малки деца, които нямат представа за времето.
Нещо подобно забелязвам, че има успех при нас. След като повтарям за сетен път да си приберат играчките, накрая баща им им каза, че като ги приберат могат пак да си продължат да играят каквото искат. И големия започна да обяснява на малкия как да приберяли играчките и тати казал, че ще продължат да гонят котката примерно. Явно им се струва много дълго във времето и като край на игрите. newsm78
Номерът със заплахата за изхвърлянето на играчките минава при деца, които си кътат играчките и са ценност за тях. Моите са така (особено големият, не ми дава и счупените колички да изхвърля) и само като кажа, че ще измета всичко от пода и се захваща, дори се разстройва.

# 52
  • София
  • Мнения: 7 553
И за се записвам при бананите, или пък, както казва една позната "Виж, мамо, какви краставици съм си завряла в ушите и как хубаво стърчат" Grinning.
Проблемът не ми е прибирането на играчки - тук има удивително изпълнение - много е прибрана и щом свърши да играе с нещо, обикновено си го прибира и тогава започва игра с нещо друго, или ако забрави - подсещам и го свършва /в повечето случаи де/.
При нас проблемите са с някакво необходимо действие - например, прибираме се отвън и 5 пъти подсещане - иди си измий ръцете, преоблечи се с други дрехи, идвай да се къпеш, хайде да лягаме... Тук вече започва целенасочено мотаене, и след като вече викна, много се обижда и ревва.
Странно, изключая бебешкия пубертет - около 2,5 - 3 г., всичко стана песен за кратко - дори при молба "измий си ръцете, моля" следваше "мамо, със сапун ли, добре" Simple Smile, сега обаче - 3,6 г. - всичко е не или пък тотално игнориране. Към 4 г. да не карат нов бебешки пубертет, щото много кратка беше тази блажена пауза. Confused
Не знам какво действа - виковете я докарват до рев, ако много се вбеся прилагам наказания като лишаване от сладки неща и/или филмчета за 1 ден - това обикновено действа, но не съм сигурна това доколко е възпитателно - не искам да съм гадна изнудвачка. Напоследък се чувствам истерична...

# 53
  • Варна
  • Мнения: 2 432
Прочетох всички предложения и всичките сме ги прилагали и продължавам за съжаление. Всички дават резултат, ама е твърде краткотраен. Дайте идеи за изкореняване на бананите най-добре Mr. Green

# 54
  • Мнения: 3 927
В ушите на дъщеря ми от няколко години си отглеждаме моркови (откак тръгна на градина) - и те запушват добре  Simple Smile Laughing Понякога дори й казвам така "айде, извади си морковите от ушите и ме чуй"......дори ледения тон, както го наричаш не е решение винаги......при мен помага ако направя / не направя нещо и тя сама да види последствията......пример: преди излизане я предупреждавам да си обуе завързващи се обувки, за да може да бяга, да се катери и т.н., тя решава, че ще си обуе джапанки........ оставям я........... навън иска да играе на гоненица или да се катери на една ябълка => казвам й, че съм я предупредила какво да обуе, а тя не ме е послушала, затова на разходката няма да бяга и скача, ще го направи следващия път.......
Банани, моркови, мисля, че не подлежат на изкореняване  Wink

# 55
# 56
  • Мнения: 353
Според мен още не е открит метода за изкореняване Wink
иначе и аз си слагам банани в ушите - когато не ме е слушал и като почне да ми мрънка и аз се правя, че не чувам Wink Става му доста забавно и после ми се извинява Wink
иначе вчера седна да пише чертички
първо ожадня
след това огладня
след това му се доходи до тоалетна
после лежа, че го боли главата
аз естествено се сетих защо се държи така и му обясних, че отсега това го чака и колкото и да се мотае неговата работа си е негова работа и няма кой да му я свърши Naughty

# 57
  • Мнения: 23 097
Хммм, напоследък имам същият проблем.
И то от няколко дни...
Говоря, говоря, говоря....реакция никаква. Още не съм намерила начин, по който да се случват нещата.

# 58
  • Мнения: 3 405
Имат си начини да ни изключват: "Говори си, не ми пречиш!"  Mr. Green
Аз даже питах джипито си за Ники, да не би нещо да има на слуха му. Той само ме погледна и взе да се смее  Laughing
И аз взех да се смея и така вече 12 години  Whistling

# 59
  • Варна
  • Мнения: 709
Red, мисля, че си открила работещата формула - Хайде заедно с мама. Личен пример. Говоренето, повтарянето... не работят.
Ние не си прибираме играчките през деня. Прибираме вечер и задължително съм на пода с тях. И аз съм прибягвала до варианта с изхвърлянето и е минавал номера, но децата са интелигентни и скоро тази техника олеква. Похвалите, прегръдка, целувка, бонбонче след всяко "добро дело", са много добър вариант, но с отсрочен дългосрочен ефект. Никога не ги спирам, ако искат да се катерят. Ако преценя, че има реална опасност го карам да си помисли за риска и да си прецени. Онзи ден искаше да скочи от 1,5 м. височина на бетон и не му позволих. Предложих му или да слезе на по-ниско място или ще го държа за ръка от по-високото. Отказа и двата варианта и го свалих.
Olive, децата на 4 са в нещо като пубертет и отново са ужасни както на 2.

Общи условия

Активация на акаунт