Техники за вадене на банани от ушите

 Събуждам го рано, ама много е разсеян, направо патология. Или аз съм много припряна?
все си мисля, че ще влезе в темпо до абитуриентската

Него - хубаво, ама себе си как будиш 15 мин по-рано?
Иначе по върпоса - познавам деца във втори клас, които още ги обличат.

Баткото е разсеян,живее в негово си простраство,витае....битовизмите са му чужди,
каката е организирана и дейна ,на две години се съблича и облича сама,храни се,използвайки лъжица и вилица,
не съм възпитавала по различен начин,просто двамата са "избрали" различни гени,
не мога и да ги обвинявам,
такива сме се харесали със съпруга ми

Надявам се до тогава да е увеличил скоростта.

Съвсем не, идва момента в който младежа се научава че майка му му мие зъбите, лицето, облича го...и всичко му е ок....няма стимул да се учи сам да ги прави тези неща, така че не се напряга...

При нас действа че се гледа часовника, казвам когато тази стрелкичка дойде тук, ако не си измита и облечена няма...еди какво си и си намирам работа за да не се мешам - времето с времето от само себе си се намалява, детето разбира че само е отговорно за това или онова и носи последствия според действията си...
В детската не се изкушавам да я обличам - събличам - точно всички отиваме по рано 10-15 мин на всякъде за да се оправи сама... Даже и дребното копира вече и само се съблича и събува, носи си всичко в коридора, подрежда си обувките до тези на сестра си, виж обличането и обуване ... до година...

Много са ни набити на нас бананите в ушите. Вчера госпожата радостно ми съобщава, че първата оценка в бележника на щерката е шестица от входящия тест по математика. Много хубаво, но добре щеше да е предварително да знаех че ще правят тест по математика. 

Аз знам, че ще правят. И какво от това? Само се изнервяме взаимно:
- Дени, седни порешавай задачи.
- Ей сега.
- Дени, какво стана със задачите?
- Госпожата каза, че ще са като изходното ниво на 3-и клас, аз имам шестица, не помниш ли?
- Деница, не ми ги приказвай, а сядай!
- Добре де, ама само заради теб го правя.
 

Угажда ти момичето 

На някой може да му е от полза това, което прочетох наскоро в една книга (''Смелостта да възпитаваш'' на д-р Джеймз Добсън). Авторът предлага следното за затвърждаване на навици:
1. Наградите трябва да се дават веднага

Съставя се таблица, която е приложима за деца от 4 до 8 годишна възраст. За по-голями трябва да се приспособи съгласно възрастта на детето.
- Таблицата се състои от редове с отговорности и задължения, които родителите искат да внушат на децата. Ключът за постигането е назабавното затвърдяване (стимулиране). Всяка вечер на мястото на добре свършената работа се поставя червени точки или звездички. Може и с фулмастер да се нарисуват от детето.
- За всяка изпълнена задача се полагат по 2 цента, ако са пропуснати 3 задачи в един ден, детето не получава никакви пари.
- Родителят може да предпожи на детето по колко пари да харчи седмично от спечелените. Може част от парите да се дадат в църквата или за нещо друго благотворително. Парите, с които купувате нещо всекидневно на детето също могат да се включат. Със спестените пари детето може да купи нещо, което желае или от което се нуждае в по-дългосрочен план.
- Списъкът не трябва да остава статичен. Когато детето овладее даден навик, родителят трябва да го замести с друг. Всеки месец се прави нова таблица и детето може да участва в изготвянето.

Примери за таблицата могат да са: оправих си стаята преди лягане, измих си зъбите без напомняне, сгънах си дрехите без напомняне, измих си ръцете и седнах на масата когато ме повикаха и т.н.

Според авторът освен затвърждаването и научаването на задачите от детето, таблицата има следните предимства: отговорно поведение, детето се научава да смята, да се захваща с дейности, които си струват, да разбира смисъла на спестяването, да контролира и ограничава емоционалните си импулси. Научава се и значението на парите и как да ги харчи мъдро.

Има забележка задачите да не са много, защото автора е получил няколко оплаквания, че се губи много време вечер в отбелязване и смятане.
Освен това се отбелязва, че има задачи, които детето трябва да върши като член от семейството и не трябва да се прилага възнаграждение за тях. Ако е придизвикало родителския авторитет също не се дават награди. Примерно, ако сте казали на детето да оправи стаята, а то откаже, не им предлагайте бонбон, за да се съгласи, защото така затвърждавате нахалството

2. Наградите не трябва да са от материално естество.
Не се дават бонбони, шоколади и т.н. Задаволяват се психологическите нужди. Примерно някои деца предпочитат родителите им да ги похвалят в присъствието на приятелите им вместо да получат от тях пари.

Детето се събуди и иска да пише по клавиатурата, ще довърша по-късно. Има и тактика за тинейджъри.

Не знам, но нещо в мен (може би социалистическото ми възпитание  ) се бунтува срещу паричните поощрения, особено пък за 4-годишните.

мдаааа. Не сме си на вълна с този автор.

Сега виждам темата и първо прочетох предложението с паричния баланс...

Не искам детето ми да си оправя леглото или да учи за да получи стотинки, левчета или столевки...
Смятам за нормално да учи заради себе си и да си оправя леглото защото иначе е нехигиенично/непрактично/неестетично и т.н. и да разбира, че няма да бъде нает персонал за целта
Намесването на парите е много американско /прекалено за мен/ и на практива дава морковче, но прави ценостната система невъзможна без финикойски  знаци.

подкупването не ми се нрави, и не бих му давала пари, за да си свърши задълженията... а най-малкото пък да му давам пари, за да си мие зъбите, да си оправи леглото или примерно да си подреди стаята Разбира се че, давам джобни, но това е различно - те не са с натрупване на капитал за свършена работа

Оф, само не сектантските проповеди на Добсън за отглеждане и възпитание. Никой като не го чете на запад и почнаха да го пробутват да непросветените.

Аз лично съм за касичката и вкъщи я използваме, но не и по начина на Добсън и подобни специалисти в отглеждане на деца. Нищо лошо не виждам в нея, не купувам нещо като действия, нито децата вършат задълженията си, за едните монети. Идеализмът в мен умря отдавна. 

Аз съм пробвала доста неща, вкл. награда с монета за касичката - ами не действа. По едно време действаше системата с плюсовете и минусите... ама 2-3 дена, после забравихме за нея. Моят е хитрец - понеже сутрин го мързи да си мие зъбите беше се научил да ме метка, че ги е измил, хубаво ама аз почнах да го карам да ми уха и го връщах да мие. Сега го излових, че за да не го хвана маже четката с малко паста, мацне два пъти, за да мирише на паста, намокри си чашката все едно се е жабуркал и възне. Това на 5 г., като стане на 15 какво ли ме чака 

До там сме я докарали, че малката напоследък казва - "Мамо, ти на мен си ми мама, а на бати - слугиня!".

Сега имаме някакво подобрение - вече е предучилищна и в детската ги карат да правят всичко сами - ами събота и неделя се скъса да ми помага за всичко, и всичко чуваше, чудя се обаче до кога