Лидл ::61::
- 750
- На пазар
- Публикувана: 25 септ. 2010, 14:54 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2011, 15:16 ч.
Вземи приятел- откъде?
Моята мечтана порода е спокойно, улегнало умно куче, което се дресира лесно, изключително предано е, става за пазач но обожава деца.
Много са мили 
Нашите кучета /броят им през годините варира м/у 2 и 8/ всичките са софийска превъзходна. Гледахме една разкошна рижа кучка пред блока години наред. Ама красавица ви казвам! Накрая, естествено, един гад я отрови /да го отровят дано!/ Та тя роди няколко кученца. Разни хора ги взеха, остана само едно - много миличко, ама никой не го искаше. Прибрахме го. Кари стана най-красивата, вярна и умна кучана на света. Умря от старост след щастлив волен селски живот. В момента отглеждаме поколението й.
Моята мечтана порода е спокойно, улегнало умно куче, което се дресира лесно, изключително предано е, става за пазач но обожава деца.
Много са мили Хаха, не, немска овчарка е. Ретривърите не стават за пазачи, и биха си тръгнали с всеки непознат, който ги погали
Такова не искам. Дидитка, има 2 немеца в момента в Сеславци. Единия е от развъдник с татуирано ухо, до колкото си спомням. Така, че не изключвай и този вариант 
По принцип не съм го изключила като вариант, но този вариант може да бъде рискован. Немската овчарка като порода, за съжаление, е насъбрала много вродени здравословни проблеми в резултат на безотговорно развъждане от тоя-оня, затова ако си взема съмнителна овчарка от приют има голям шанс да се разоря с ветеринарни сметки и накрая да ми умре в ръцете животинчето. Предимството на истинските, професионални развъдчици е че (би трябвало да) следят кой с кого се чифтосва, да се избягва кръвосмешение, да не се размножават кучета с вродени проблеми, и т.н. Това е една от важните разлики между лицензиран развъдчик, и фермите които Вълка споменава. И двата вида съществуват, но нека не ги бъркаме. И двата вида се интересуват от парите, разбира се, но с разликата че лицензираните крепят и репутация - както своята, така и на породата, и се стремят да запазят качеството на породата както във външен вид, така и в здравословен. Ако беше друга порода, как да е, но с тия кекави овчарки не смея да рискувам да взема кое да е куче
Бобтейлът е добро другарче за игри, гръмкият му лай е като стоп патрон за нарушителите. Не е толкова едър, колкото изглежда заради козината. За в апартамент обаче - в момента в който излае, всички от вашия вход ще ти теглят една майна, и от съседните два - също.
Ако говорим за породи - като видя старонемска овчарка, очите ми остават. Това е за когато отида на село, когато се пинсионирам - в къща с три декара двор.
Ако говорим за породи - като видя старонемска овчарка, очите ми остават. Това е за когато отида на село, когато се пинсионирам - в къща с три декара двор.
Охх, Дидитка, за това относно здравето си абсолютно права. При нашия в началото докато се уверим, че всичко му е наред колко пари се потрошиха за изследвания и прочие. Първите месеци на всяко кихване или куцане бяхме завинтини пред вет-а. И сега ми се вижда по нежен от други кучета. Добре, че нищо сериозно нямаме, но си е лотария.
Дидитка, има 2 немеца в момента в Сеславци. Единия е от развъдник с татуирано ухо, до колкото си спомням. Така, че не изключвай и този вариант
По принцип не съм го изключила като вариант, но този вариант може да бъде рискован. Немската овчарка като порода, за съжаление, е насъбрала много вродени здравословни проблеми в резултат на безотговорно развъждане от тоя-оня, затова ако си взема съмнителна овчарка от приют има голям шанс да се разоря с ветеринарни сметки и накрая да ми умре в ръцете животинчето. Предимството на истинските, професионални развъдчици е че (би трябвало да) следят кой с кого се чифтосва, да се избягва кръвосмешение, да не се размножават кучета с вродени проблеми, и т.н. Това е една от важните разлики между лицензиран развъдчик, и фермите които Вълка споменава. И двата вида съществуват, но нека не ги бъркаме. И двата вида се интересуват от парите, разбира се, но с разликата че лицензираните крепят и репутация - както своята, така и на породата, и се стремят да запазят качеството на породата както във външен вид, така и в здравословен. Ако беше друга порода, как да е, но с тия кекави овчарки не смея да рискувам да взема кое да е куче
Идеализирате развъдниците. Не във всички се прилагат тези стандарти. Всъщност, в много малко.
Ето ви тема за размисъл относно дисплазията и развъдниците:
http://forum.dog.bg/topic/8869-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D … 0%B0%D1%89%D0%BE/
Аз не смятам,че развъдниците се идеализират...всички,които сме минали по пътя, закупуване на животно от развъдник сме наясно как стоят нещата(къде на принципа грешка,къде на принципа информираност и късмет) и проблемите не са само у нас,но да речем,че именно добрите развъдници по нашите ширини, наистина са игла в купа сено,да не споменаваме за отношение.Поради тази причина изобщо не проявявам и минимален интерес към нашите развъдници.Тук положението е твърде комерсиално и масово развъдчиците се стремят да се издържат от животните и опазването на породите,както и тяхното здраве е видимо на заден план.
Всеки,който е подкован с информация,отделил е месеци наред време да се образова по въпроса,интересува се и следи развъдните програми,постиженията и т.н. на развъдниците,на които се е спрял,познава добре породата,която го вълнува, трудно ще сбърка.
Всичко е въпрос на правилна информация,но тя не се набавя за седмица или две,нито за месец,понякога е необходимо доста търпение и време.
Всеки,който е подкован с информация,отделил е месеци наред време да се образова по въпроса,интересува се и следи развъдните програми,постиженията и т.н. на развъдниците,на които се е спрял,познава добре породата,която го вълнува, трудно ще сбърка.
Всичко е въпрос на правилна информация,но тя не се набавя за седмица или две,нито за месец,понякога е необходимо доста търпение и време.
Аз не смятам,че развъдниците се идеализират...всички,които сме минали по пътя, закупуване на животно от развъдник сме наясно как стоят нещата(къде на принципа грешка,къде на принципа информираност и късмет) и проблемите не са само у нас,но да речем,че именно добрите развъдници по нашите ширини, наистина са игла в купа сено,да не споменаваме за отношение.Поради тази причина изобщо не проявявам и минимален интерес към нашите развъдници.Тук положението е твърде комерсиално и масово развъдчиците се стремят да се издържат от животните и опазването на породите,както и тяхното здраве е видимо на заден план.
Всеки,който е подкован с информация,отделил е месеци наред време да се образова по въпроса,интересува се и следи развъдните програми,постиженията и т.н. на развъдниците,на които се е спрял,познава добре породата,която го вълнува, трудно ще сбърка.
Всичко е въпрос на правилна информация,но тя не се набавя за седмица или две,нито за месец,понякога е необходимо доста търпение и време.
Всеки,който е подкован с информация,отделил е месеци наред време да се образова по въпроса,интересува се и следи развъдните програми,постиженията и т.н. на развъдниците,на които се е спрял,познава добре породата,която го вълнува, трудно ще сбърка.
Всичко е въпрос на правилна информация,но тя не се набавя за седмица или две,нито за месец,понякога е необходимо доста търпение и време.
От теб може би не, но прочети пак мненията за развъдниците от началото на темата и ще видиш, че никъде не се уточнява, че И развъдниците предлагат животни с проблеми. Все се подчертава, че пъпимилс били такива, а виж като си вземеш от лицензиран развъдник и работа е на 100 % сигурна. А ако смяташ, че всички са като теб, седят, четат и събират инфо с месеци, дълбоко се заблуждаваш. Много хора ги мързи да се ровят, или се объркват от многото и разнопосочна информация в нета, и с облекчение се хващат за "сигурността" на развъдниците.
Понеже аз обяснявах за развъдниците в началото - знам, че не е 100% сигурно
Аз също чета и изчитам и събирам информация.
Все пак най-вероятно нашето кученце ще имаме възможност да го вземем след 2 години.
Щом от сега съм се сетила да търся информация от пролетта (2 и половина години значи ще съм чела и подбирала
), надявам се, че не идеализирам. 
Аз също чета и изчитам и събирам информация.
Все пак най-вероятно нашето кученце ще имаме възможност да го вземем след 2 години.
Щом от сега съм се сетила да търся информация от пролетта (2 и половина години значи ще съм чела и подбирала
), надявам се, че не идеализирам.
100% сигурност няма никъде,трябва да си много наивен,за да се осланяш на това...подчертала съм по-напред в темата,макар и не съвсем директно,че има развъдници и развъдници.И да, чака се много,понякога с години,понякога може да имаш късмет и да стане за няколко месеца.
Зависи от много неща.
Зависи от много неща.
От развъдник до развъдник има разлика, разбира се. Освен това, ако ще даваш толкова пари за куче от лицензиран (защото те са по-скъпи), предполагам това е добра мотивация да се ограмотиш и да намериш подходящото място, за да не изгърмиш напразно 
Поне аз така си го представям. Докато с по-евтините кучета от интернетски обяви е по-вероятно да се залъжеш по цената и да клъвнеш на лош развъдник.
В моя случай това го обмислям от много време, и до следващите 3-4 години няма да мога да взема нищо, така че ще събирам информация и ще се подготвям дотогава
Вълк, като каза старонемска овчарка, да питам - какво точно е старонемската овчарка? В интернет не ми излиза информация, само обяви и снимки (а на снимките прилича на дългокосместа немска овчарка). Чувала съм така да се наричат някои кучета (в България) но не мога да я намеря в списъците на признати породи. Да не е нещо от типа на "канадски вълк", което не съществува като отделна порода, а всъщност е черна овчарка, та и това да е просто дългокосместия вариант?
Питам, защото всъщност наистина има порода-вариация на немската овчарка, която е създадена да прилича на старите немски овчарки от едно време, когато породата се е оформяла в Германия. На мен пък тези "старонемски" овчарки са ми легнали на сърцето, най-вече заради символиката на съществуването си. Тази порода все още търпи развитие, и е създадена през 60те от една американка, която е искала да възвърне първоначалното качество на немските овчарки. Била е разочарована от жалкото състояние на съвременните овчарки, изродени и болнави след калпаво развъждане, и си е поставила за цел да оформи вариация на породата, която не страда от дисплазия, сърдечни болести, агресия и другите проблеми на овчарките. Сега нейната порода се слави с добро здраве и по-благ характер, но все още е доста рядка. Ще спестявам за такоз животно, и някой ден... ще си взема...
Поне аз така си го представям. Докато с по-евтините кучета от интернетски обяви е по-вероятно да се залъжеш по цената и да клъвнеш на лош развъдник.В моя случай това го обмислям от много време, и до следващите 3-4 години няма да мога да взема нищо, така че ще събирам информация и ще се подготвям дотогава
Вълк, като каза старонемска овчарка, да питам - какво точно е старонемската овчарка? В интернет не ми излиза информация, само обяви и снимки (а на снимките прилича на дългокосместа немска овчарка). Чувала съм така да се наричат някои кучета (в България) но не мога да я намеря в списъците на признати породи. Да не е нещо от типа на "канадски вълк", което не съществува като отделна порода, а всъщност е черна овчарка, та и това да е просто дългокосместия вариант?
Питам, защото всъщност наистина има порода-вариация на немската овчарка, която е създадена да прилича на старите немски овчарки от едно време, когато породата се е оформяла в Германия. На мен пък тези "старонемски" овчарки са ми легнали на сърцето, най-вече заради символиката на съществуването си. Тази порода все още търпи развитие, и е създадена през 60те от една американка, която е искала да възвърне първоначалното качество на немските овчарки. Била е разочарована от жалкото състояние на съвременните овчарки, изродени и болнави след калпаво развъждане, и си е поставила за цел да оформи вариация на породата, която не страда от дисплазия, сърдечни болести, агресия и другите проблеми на овчарките. Сега нейната порода се слави с добро здраве и по-благ характер, но все още е доста рядка. Ще спестявам за такоз животно, и някой ден... ще си взема...
Еовин, важно е да се уточняват тези неща, защото повечето желаещи не се интересуват с години, нямат време да чакат, както и пари за хубав развъдник. Те прочитат тук, че развъдникът дава сигурност и са дотам с информацията. После отиват при Иванчо от Иванчово, който ги успива с благи думи в какви условия се отглеждат кучетата му и как нямат никакви наследствени заболявания, родителите са шампиони и родословието е 100 % истинско. Често резултатът е куче, което не може да участва в изложби или зарязана овчарка с епилепсия /ако не решат да я евтанизират/ на улицата или, ако са малко по- напредничави, в приюта.