...знам, че не може...просто си мислех, че с времето болката намалява...уви сгрешила съм. Предполагах, че с раждането на дете се променя статуса, "нещастно дете".
- Публикувана: 30 септ. 2010, 17:46 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2010, 16:46 ч.
Не обичам майка си
Напротив, може! Болката намалява. Накрая не е болка, а само спомен за нещо лошо, което обаче не предизвиква отрицателни емоции. То е просто факт от един живот, моят живот и е там, в миналото. Променя се статуса, когато се откъснеш от влиянието на чудовището. Защото три деца родих, но тя продължаваше да ме измъчва заедно с тях. Сега пък бях виновна, че мъжът ми ме обича и се грижи за мен, и за децата ни, че с цената почти на живота си родих три деца. Че аз имам свои деца, а тя дори това не е могла да има, а съпругът и просто съжителства с нея, без да и обръща внимание. Че не съм изцяло нейна, като предмет, с когото да прави каквото иска и от който да взема каквото иска, а давам част от себе си и на моето семейство.
По принцип всеки човек прави грешки, никой не е безгрешен. И нашите са правили много грешки, но такива са били техните разбирания, на този етап също, но тяхното разбиране е токаво и така смятат, че е правилно.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
По принцип всеки човек прави грешки, никой не е безгрешен. И нашите са правили много грешки, но такива са били техните разбирания, на този етап също, но тяхното разбиране е токаво и така смятат, че е правилно.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
Темата за майките без майчин инстинкт е табу и повечето предпочитат да си затворят очите,неволно или нарочно.
По принцип всеки човек прави грешки, никой не е безгрешен. И нашите са правили много грешки, но такива са били техните разбирания, на този етап също, но тяхното разбиране е токаво и така смятат, че е правилно.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
Само се надявам след време и воите деца да не мислят подобни неща за мен и да успея да им дам всичко необходимо и най-добро за тях.
Съжалявам,че сте преживяли такива неща и че сте ги усещали по този начин.
Темата за майките без майчин инстинкт е табу и повечето предпочитат да си затворят очите,неволно или нарочно.
Точно така е!
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
Много е тъжна цялата история,надявам се да се съвземете от този шок,но мисля че майка ти също има нужда от помощ.
Аз имам две деца,които обичам безкрайно,но не мисля че ще им робувам цял живот.
Много сложна ситуация,признавам.Аз самата се обърках.
Пожелавам ти успех въпреки всичко.
Много е тъжна цялата история,надявам се да се съвземете от този шок,но мисля че майка ти също има нужда от помощ.
Аз имам две деца,които обичам безкрайно,но не мисля че ще им робувам цял живот.
Много сложна ситуация,признавам.Аз самата се обърках.
Пожелавам ти успех въпреки всичко.
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
Защото има хора с по лабилна психика и самите те имат нужда от помощ.А че не е правилно нейното поведение е друг въпрос.Но на теория е по лесно от колкото на практика все пак.
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
Много е тъжна цялата история,надявам се да се съвземете от този шок,но мисля че майка ти също има нужда от помощ.
Аз имам две деца,които обичам безкрайно,но не мисля че ще им робувам цял живот.
Много сложна ситуация,признавам.Аз самата се обърках.
Пожелавам ти успех въпреки всичко.
Много е тъжна цялата история,надявам се да се съвземете от този шок,но мисля че майка ти също има нужда от помощ.
Аз имам две деца,които обичам безкрайно,но не мисля че ще им робувам цял живот.
Много сложна ситуация,признавам.Аз самата се обърках.
Пожелавам ти успех въпреки всичко.
Разведена съм и сама се справям с децата, но на първо място са мои деца. Не може отношението ми към тях да е такова като към баща им.
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца
Тя въобще не се е оправяла с децата. Въпросът е излишен.
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
Защото има хора с по лабилна психика и самите те имат нужда от помощ.А че не е правилно нейното поведение е друг въпрос.Но на теория е по лесно от колкото на практика все пак.
О, аз мога да й намеря хиляда оправдания. И на себе си мога да намеря оправдания, че не съм добре психически. Но съм длъжна да се боря заради детето си. Да бъда спокоен и уравновесен човек. Разликата между нея и мен, е, че тя не си признава нито една от грешките. Аз виждам грешките си и искам да ги променя!
А случайно питала ли си се някога,дали и е било леко,как се е оправяла сама с две деца,дали не е виждала във вас образа на мъжът си и по този начин да си отмъщава.
Хахаха, намерих случаен пост в темата:
Напомня ми на нещата, които говори майка ми. Че тя нищичко лошо не е направила и е напълно невинна и че аз съм "паталогичен случай" с фикс идея, че тя ми вреди...
Цитат
Да,изясни ми се вече каква е целта ви-помпате се един друг колко сте прави и колко сте нещастни,докато си повярвате,че наистина сте такива,и че роднините ви не заслужават и да ги погледнете. Приличате ми на глутница озлобени лаещи кучета. Загубили сте много от човешкия си облик. Що за абсурдна тема е това- хора,които са с голямо его и са си повярвали,е някой ги е лишил от нещо,което им принадлежи, пишат "драматичните" си истории, а другите ги насърчават никога повече да не потърсят контакт с родителите си,защото те наистина са злодеи. Това вашето си е живо самовнушение, последвано от внушение на други такива егоисти,които не виждат доброто у родителите си,а само лошото,забравят всичко хубаво заради един шамар или семее скандал. Жалко за вашите родители,не за вас- по едно куче да бяха отгледали по-благодарно щеше да им е.
Напомня ми на нещата, които говори майка ми. Че тя нищичко лошо не е направила и е напълно невинна и че аз съм "паталогичен случай" с фикс идея, че тя ми вреди...