Не обичам майка си

  • 17 960
  • 189
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 2 565
Не желая да споделям собствения си опит по темата, защото не искам да си спомням. Моето решение е напълно забравяне на въпросния родител, никакво общуване, никакви пари, НИЩО! Ако ще да е остарял, да е помъдрял /аман от помъдрели несретници, които са ни тормозили, когато са имали физическите сили за това/, ако ще да мре- не ме интересува.

Бих се опитала да помогна на сестра си.

# 106
  • Мнения: 668


Аз например изпитвам ужасно много вина в брака си и във всяко едно близко приятелство.  Вина, че някой ме обича, че имам някакви обикновени човешки нужди.
Аз също.Не вярвах че ММ ме обича.мен никой не ме обича,защото не заслужавам.



 И аз изпитвам вина!
 Вина, че имам до себе си хора, които ме обичат.
 И постоянно се питам - Защо ме обичат? С какво заслужих? Не виждат ли, че не съм достойна за тяхната обич?
 След това се оттърсвам от тези пагубни мисли, заравям ги някъде дълбоко в себе, вдигам глава и си казвам: "Мамка му, толкова сили хвърлих, за да стигна до тук, няма да изгубя всичко, заради слабостта си!".

Не съм простила, но някак съм загърбила миналото.
Но има моменти, в които спомените се връщат и в главата ми настава пълен хаос. Искам да се освободя от тези чувства окончателно, но знам че те са част от мен и трябва да ги приема.

# 107
  • София
  • Мнения: 2 508
Чувството за вина ми е насаждано постоянно от майка ми, която има за хоби да ме критикува на всяка крачка и да ми показва колко съм неспособна... Аз така съм свикнала и даже имам нужда хората да ме съдят, защото така съм израснала... Тя редовно ме караше да се изправя срещу нея и да започна да рецитирам всичко, за което съм виновна. А колко съм виновна за всички нейни жертви...

И не искам деца,няма и те да страдат като мен.

Защо пък да страдат? Да имаш деца е твоят шанс да успееш там, където родителите ти са се провалили. Сигурно ще бъдеш чудесна майка, защото си наясно какви гршеки могат да бъдат допуснати и колко фатални могат да са те.

Аз се молех да нямам момиче, за да не се повтори същият ад като с майка ми. Сега ме преследват непрекъснато съвети "Опази Боже да станеш като нея"... От тези думи вече ми прилошава... Защото много си приличаме и ми призлява като си помисля, че мога да причиня на сина си тези неща... Много ме е страх. Много! Cry

Хубаво е, че мога да споделя и че не съм сама! Cry Hug

# 108
  • Мнения: 2 563
А колко съм виновна за всички нейни жертви...

Ма разбира се, това им е коронен номер. Моята цял живот не се беше грижила за зъбите си, накрая имаше някакви изкуствени, но не напълно залепени. Като я хванеше лудото, си ги вадеше от устата и ми ги размахваше пред лицето, да видя аз тя как страда заради мен. Истината е, че я мързеше да си мие зъбите, да ходи на зъболекар и накрая я мързеше да иде да й залепят тия зъби.

# 109
  • Мнения: 17 546
Аз не изпитвам вина, а просто не вярвам в искреността на хората, когато ми казват, че ме харесват, че съм силна жена, че това, което съм направила от живота си и семейството, което имам, са достойни за уважение. Смятам, че го казват просто ей така, за да кажат нещо мило, но не смятат така наистина.
Въобще обаче не смятам, че имам вина за това, че съпругът ми и синовете ми ме обичат. Напротив - направих за тях всичко, което смятам, че трябва да има в отношенията между хората от едно семейство, и което считам за нормално, но никога като дете не съм имала. Веднъж една приятелка ми каза "А не смяташ ли, че никога не си правила нещо за себе си? Не смяташ ли, че ти правиш всички хубави неща, които правиш, за да е щастлив някой друг, за да е доволен някой друг. Не смяташ ли, че живееш за най-близките си, а не за себе си!?". Може и да има нещо вярно, защото тя (майка ми) правеше на пух и прах всяко добро нещо, което направех и беше вечно недоволна, а аз се стараех повече и повече, но никога не получих одобрение. Сега обаче, вместо одобрение, което не търся, получавам обичта на най-скъпите ми хора заради това, което правя за тях и което определено не правя на сила.

# 110
  • София
  • Мнения: 2 508
А колко съм виновна за всички нейни жертви...

Ма разбира се, това им е коронен номер. Моята цял живот не се беше грижила за зъбите си, накрая имаше някакви изкуствени, но не напълно залепени. Като я хванеше лудото, си ги вадеше от устата и ми ги размахваше пред лицето, да видя аз тя как страда заради мен. Истината е, че я мързеше да си мие зъбите, да ходи на зъболекар и накрая я мързеше да идат да й залепят тия зъби.

Хах, това е добро! Като цитат от някой роман!

# 111
  • София
  • Мнения: 2 508
Аз не изпитвам вина, а просто не вярвам в искреността на хората, когато ми казват, че ме харесват, че съм силна жена, че това, което съм направила от живота си и семейството, което имам, са достойни за уважение. Смятам, че го казват просто ей така, за да кажат нещо мило, но не смятат така наистина.
Може и да има нещо вярно, защото тя (майка ми) правеше на пух и прах всяко добро нещо, което направех и беше вечно недоволна. а аз се стараех повече и повече, но никога не получих одобрение. Сега обаче, вместо одобрение, което не търся, получавам обичта на най-скъпите ми хора заради това, което правя за тях и което определено не правя на сила.

Все едно мене описваш!

Напоследък си мисля, че смятам всички хора, които ме харесват, за лицемери... Толкова ми е странно.

Няма постижение, което да удовлетвори майка ми. Всички са по-добре от мен - съседските деца, братовчедка ми, приятелите ми...

Извинете за двойния пост.

# 112
  • Мнения: 2 563
Аз се молех да нямам момиче, за да не се повтори същият ад като с майка ми. Сега ме преследват непрекъснато съвети "Опази Боже да станеш като нея"... От тези думи вече ми прилошава... Защото много си приличаме и ми призлява като си помисля, че мога да причиня на сина си тези неща... Много ме е страх. Много! Cry

И аз приличам на майка си по темперамент, но много внимавам да не се превърна в нея. Не си обречена, имаш контрол. Даже сигурно ще допуснеш съвсем нови родителски грешли, от зор да не станеш като майка си.  Simple Smile

Мисля, че е хубаво, че хората, които са познавали майка ти, са знаели, че не е добър човек. Моята водеше двоен живот. Всичките и приятели и колеги я мислеха за невероятна жена. На погребението й имаше 60 човека, изпратиха я с аплодисменти. И до ден днешен ми се налага да им слушам глупостите, че била страхотна жена и страхотна майка.  Няма как да ги убедя, че беше манипулатор и деспот.

# 113
  • София
  • Мнения: 2 508
.

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 15:03 от autumnsphere

# 114
  • Мнения: 22
Не мога да повярвам колко нещастни деца има. И дори когато тези деца, имат свои деца, пак остават нещастни деца. Някак ми е странно. Не знам, защо си бях въобразила, че ако някой ден имам мое дете, чувствата ми към родителите ми ще се променят. Много тъпо от моя страна.

# 115
  • София
  • Мнения: 2 508
Не говори така, аз искам да вярвам, че мога да се излекувам и да имам едно щастливо дете... Sad

# 116
  • Мнения: 2 510
Не мога да повярвам колко нещастни деца има. И дори когато тези деца, имат свои деца, пак остават нещастни деца. Някак ми е странно. Не знам, защо си бях въобразила, че ако някой ден имам мое дете, чувствата ми към родителите ми ще се променят. Много тъпо от моя страна.
autumnsphere,  болката винаги остава, дори да дойде "празнота".
Глезената, твоя живот никой не може да го замени и нищо не може да ти бъде "отплатено".

# 117
  • Мнения: 2 563
.

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 06:38 от Hear Again

# 118
  • Мнения: 22
Не говори така, аз искам да вярвам, че мога да се излекувам и да имам едно щастливо дете... Sad

От сърце ти го пожелавам, на теб и на детенцето ти. Hug Hug Hug Много гушки за вас. Hug

Снежа63, знам, че не може...просто си мислех, че с времето болката намалява...уви сгрешила съм. Предполагах, че с раждането на дете се променя статуса, "нещастно дете".

# 119
  • София
  • Мнения: 2 508
.

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 15:03 от autumnsphere

Общи условия

Активация на акаунт