Волейболните ни национали (тема 2)

Здравейте фенове и фенки!   За съжаление се оказва, че няма да мога да изгледам целия мач, но от време на време и пари трябва да изкарвам.  

Дедо, мерси за инфото за Пушката.  

С Деси съм съгласна, и аз това имах предвид, както и с lozeva.  

Проблемът не е в другарската критика, дори и да предположим, че Владо насаме би му набил кканчето. Проблемите за мен са два: 1. не пред медиите и особено не ако в залата на момента го е прегръщал и така нататък - лицемерно е. И 2. не може едно име да опира пешкира за цял мач, недопустимо е. Евала на Матей за "сгрешихМЕ", "бъркахМЕ" и в този дух. Защото една топка не прави мач. Владо няма как да знае, ние още по-малко, как би се развил мача нататък. Иска ни се да е вярно, че го бяхме спечелили, но ако трябва да сме откровени - само Господ знае. И Тошко не може да е изкупителната жертва, той да не играе тенис соло?

Аз не съм тренирала такива колективни спортове, само каяк, доколкото двойка може да се нарече колективен спорт. НО подобна изцепка от съотборник, и то пред медиите, и то от капитан - не си представям какво щеше да ми е отношението след това. На Тодор психиката тук не знам колко играе роля, едва ли някой би го приел спокойно, но на мен ми хареса отговора му към журналистите: "Щом Владо така е преценил, значи е така". Много мъжки, браво, а по принцип не го харесвам особено. Трябва да има класа в отношенията, Владо ме разочарова, откровена съм. И от професионална гледна точка - скромното ми мнение е, че Владо си вкара авто гол. Имидж се гради с години, губи се за секунди, възстановява се трудно, а българите по принцип сме малко чувствителни.

Неслучайно прогнозирах, че Матей ще е следващият капитан, но не знам доколко той би се навил, все пак е капитан и на Тренто.

camomilla1 , голяма веселба, много се смях, давай още!  

По въпроса за темите ни - доста гости си имаме всеки ден.  

Жеков дано не се пъне излишно само. Не знам как, но ако го крепят с медикаменти не ми се струва добра идея.

Още 45 минути. Днес съм и дежурна. Та ще съвместявам ББ и ЦЦ със Сборная и нашите момчета.

Дедо, надявам се си на линия. 

Готов съм от два часа, чета ви и се смея.
Ще го изгледам много внимателно този мач, ще се постарая без емоции.
Важен е за олимпийските квалификации, dido е прав. Подкрепям го и в другото мнение за оплюването. Ще цитирам статии с невероятно злобни коментари, но нека е след мача. А бе, спори ми се
И с Лозева ми се спори, не не оправдавам Владо, за друго, за по-стари неща. Лозева, надявам се няма да откажеш диалог и усмивки?

                                                  Пак в залата[/size
    1. Моля тези, които ще се възмутят да знаят, че не съм расистка. Имам добри познати и негри, и араби, японци, индийци, китайци.
    2. Когато човек е в напрежение знаете, че и на близък(а и на себе си), може да каже галфон, свиня...
    3.Смятайте, че всичко написано надолу,нецензурно или звучащо обидно, не е истинско(написано е с доброта), ама пък искам да си изразя емоциите такива, каквито бяха.
    В 19.30ч. (1 и половина часа преди мача), влизаме.Долу свири духов оркестър и залата започва да се пълни, напрежението започва да расте, МИРИШЕ (така го усетих) на голям мач.Между публиката се разхожда талисманчето , лястовичката и се бъзика с децата предимно. Изпитах желание да го дръпна за опашката , споделям си щението с мъжа ми и в този момент съобщават.„Моля, не дърпайте Volley за опашката„, явно други вече бяха го опипали там.
   Публиката. Голяма агитка българи на 1 място и на още няколко по 2,3 човека.Кубинците, т.е. кубинките–проститутки с тъпкачите си италианци (от тия, импотентните, дето искат да минат за мачовци, ама и свирка не ги оправя).Нагли, нахални, прости, миришещи....Че някои и деца повели. Много итал. младежи, много деца, доведени от учителките си(4, 5 макс. 6 клас, които по лесно викат Куба, отколкото българи–юнаци).Има и недоклатени баби–италианки, все едно от пансион за девици излизат, а погледите им все в дупетата на играчите.Малко французи,(викнаха, когато Франция взе гейм) и малко нормална публика (средна възраст, харесващи играта).
  Точно до нас имаше около 35-40 годишен мъж, много сдържан, изискан, ръкопляскаше на всички добри отигравания (бълг. и куб. ), единствения наокло, който симпатизираше на България.Мисля си , че оглеждаше играчи за купуване. Дано на някои младоци (и бълг. и куб.) им излезне късмет.
   Почнах да развявам плакатите и започнаха да викат, обърни насам, натам. И като се юрнаха децата да се снимат с тях. Майтап !Аз права, сменяйки плакатите, че искат и с двата снимки, прегръщам деца, крепя плакати, малко по долу конкуренцията Volley, ама той поне не крепеше нищо, само прегръщаше.Леко, леко ме поизбутаха надолу и започнаха снимки с мене и него, накрая Volley  ме прегърна и изпитах такава детска радост, че сега се разревах даже. Мъжът ми ни е снимал в този момент и тази снимка не съм успяла да я изтрия, имам я.

Ауууу, а на мен ми се гледа как Дедо и lozeva ще размахат светлинните мечове и нека Силата бъде с вас, мили мои!   Айде, почвайте, че имам един час и после ще трябва да отърча да поработя за разнообразие.  

Camomilla1 , какъв лозунг изпраска не е истина!  


  Задавих се.  


Виж сега... Нали не твърдиш, че всички заглеждащи се по дупетата на играчите са недоклатени баби-италианки?   Щото всъщност понякога е трудно да не се загледаш... Да не сме слепи?  

Обаче това с плакатите и снимките е страхотно! Браво на теб, страхотно преживяване! 

 Ошматках шрифтовете, ама няма да оправям. Отидох за малко до бълг. агитка и в този момент един българин извика „Малее..„. На терена излизаше огрооомен мнооого огромен, мноого черен(май лекаря на кубинците), след него почнаха играчите им ,треньора ими...НАШИТЕ!!!!!! Мале викане, мале радост, мале чудо!!!!Започнаха да загряват. Аз бегом до мястото си да взема плакатите и да ги покажа на момчетата, задърпах и мъжа ми да ми помага. И тичайки надолу, едната маратонка ми се подхлъзна, с дясната ръка направих замах да се хвана за нещо, ръката ми задра, нещо дребно ме удари по лицето и чувам ужасения глас на съпруга ми„ лелеее....отнесе патката на човека!„Като съм приклекнала, съм забрала копчилъка на мъжът идващ срещу мене и съм му откъснала копчета, като едно ме е ударило. Не бях виждала копчилък от 30 години насам. Това са малки копченца на мястото на ципа на панталона.Още неразбирайки  точно какво става, събирам 2,3 копченца от земята, повтаряйки  La colpa e mia.(вината е моя), търся къде е човека да се извинявам, наоколо смях, а горкият човечец по думите на съпруга ми много се засрамил и изчезнал моментално. Съжалявам, ама ако го бях видяла, копчетата ли щях да му шия, не знам. Отнесох и едно конско от половинката. бая ми се беше ядосал, обещах тържествено, че няма вече да правя лоши работи.

Ох, camomilla1 , ще ме съсипеш!  


АЙДЕ НАШ"ТЕ!   

Хайде наш'теее! 

 
camomilla1  
После и книга ще трябва да напишеш!

Айде, бъл-га-ри - ю-на-ци!!!  

Дедо, относно оплюването, понапили се двама-трима, към 23-24 ч е нормално все пак... нали не смяташ да разискваме техните глупости?! Кой ги взема на сериозно изобщо...

Стигнахме до долу, показах ги на момчетата, загрявайки, видимо го прочетоха, а аз си отдъхнах, задача изпълнена. Направи ми впечатление, че в загряването на нашите има йогийски упражнения, явно и такива за концентрация, не бях виждала , поне аз до сега.
   Започна мачът. Писах накратко за него, ама публиката...Пълна подкрепа за Куба!И те гледат едно нагло...
   . Почувствах се изгубена, изоставена, страх, мъка, тъга, яд, злоба, безсилие, преглътнати сълзи(много горчат!).Всичко това те раздира, държим си потните ръце с мъжа ми(защото решихме да останем в тила на врага). Добре, че работим с хора и имаме опита да овладяваме по някакъв начин аудитория.Лека полудружелюбна , полуиронична усмивка и поглед, който им казва, че те са нищо.И го мислех в онзи момент!!! И те го усетиха!!! Изглежда тогава ни прокле някоя баба, много си го мисля това.Ама ги респектирахме, замря недоволството, че ставаме прави и им пречим(абсолчтна тяхна измислица в началото).Даже младежите зад мене ме питаха искам ли да ми развяват знамето. Освободиха ми и едно място до мене , да мога да подпра плакатите.Най-голям майтап като ревнаха кубинчетата за снимка с плакатите, нали гледат другите деца....Ами направихме. Накрая мъжът ми каза, че доста са аплодирали нашия отбор след края на мача,ама аз тогава не виждах нищо. В началото на 4 гейм излезнах за една цигара, защото направо ми беше заврял чайника, ще гръмне! Навън 2 българи, с бълг. фланелки облечени, единия седнал, самички. Като се обърна целият беше жълт, бял, страшен, вдигнал кръвно, много му прилошало, на лекарства.Тръгнали с кола, без познати във Фиренце, не знаят езика(казаха само малко англ.), да подкрепят нашите. Личеше си, че не са и никак заможни тия хора. Попитах ги мога ли да помогна, а болният само повтаряше„ Отивайте вътре, отивайте вътре, аз ще се оправя, там имат нужда от вас!„ В края на мача не отидохме при момчетата, а потърсихме тях, да видим как са. Дано се приберат по живо, по здраво тия мили хора!!! Ех..., тях да бяха видели нашите момчета!Някой от тях да беше взел интервю!За мене те ще останат лицето на българския фен за това световно!!! Олях се.Водкаааа и руска салатаааааа, па дано ги гътнем братишките!!!!! ПОБЕДАААААА!!!!

Давай ..

... Не плакатите, ей това ако може някой да им го даде да го четат...   Шапки долу. Трябва да знаят какви и колко хора ги подкрепят.


Настроение не виждам аз... Дано се пооправят. 

Грам няма настроение. Ама то и кой ли има. Половината колеги, с които обичайно викаме, казаха, че ще гледат само по задължение.

Хайде, след мача  

Ей това се усеща - настроение. Няма ли усмивки, не върви мача

   Camomilla1, благодаря ти много за прекрасния разказ. Много искахме да видим мача на живо, но след като те прочетохме съжаляваме по-малко, защото все едно сме били там.