Публикувана: 4 окт. 2010, 21:54 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2010, 16:20 ч.

Сватба без благословията на родителите?

8 182
52
1

# 30 5 окт. 2010, 16:16 ч.

София
Мнения: 2 219

Точно така се оженихме със сегашвния ми съпруг.
Сега и от двете страни са много доволни - незнаели били, съмнявали се, страхували се.....
От двете страни имаме доволни и щастливи родители.

# 31 6 окт. 2010, 10:35 ч.

Мнения: 1 446

Цитат на: MelekLove в пн, 04 окт 2010, 21:54

Бихте ли се омъжили/оженили без благословията на родителите и от двете страни?

Пред очите ми е точно такъв пример, и родителите на булката и младоженеца са против,а дори не се познават.

За какво ми е. И ние сме така, но нещата се променят с времето.

# 32 6 окт. 2010, 12:24 ч.

В градината...
Мнения: 16 070

Така и направихме. Без тях. Дъртите не ме щяха, не ме щат и до днес. Слава Богу, даже и по улиците не ги срещам от години. Омразата им ми разби живота, скапа ме направо. Без причина. Та аз бях тогава просто дете, какво имаха против мен, така и не разбрах. Сега с тях не се познаваме.

# 33 6 окт. 2010, 13:10 ч.

Мнения: 11 743

За втория ми брак не сме искали благословия - никой от родителите не знаеше, че ще се женим. До днес 3/4 от родителите и не знаят, че се е случило.
Изобщо защо се очаква родителите да имат право на мнение? Ако младоженците са на по 20-25 години - да, те са още деца Thinking

но ако са възрастни хора, кого да питат, защо да го питат? Thinking

# 34 6 окт. 2010, 14:03 ч.

Мнения: 2 510

За съжаление съм свидетел на подобно нещо преди години.
Беше с моя приятелка и родителите на момчето отказаха да дойдат на подписването/свадба не правиха/.
След раждането на момченцето, което е вече на 14 години , родители на мъжа ги "приеха". Това обаче винаги остава и отношението им към тях.
Не съм съгласна с такива родители. Нямат право да се бъркат в живота на децата си и то при случай, че нещата са стигнали до свадба.
Можеш да си кажеш мнението, да съветваш и т.н, но при случай, че "всичко е приключило" това...
Такава намеса или отказ да дойдеш на свадбата на детето си, когато започва един от най-важните му етапи в живота и то най-продължителния е меко казано недопустимо.

# 35 9 окт. 2010, 21:54 ч.

Мнения: 117

Да, направих го, омъжих се без благословията на родителите ми. Те бяха категорично против, страх ги било, не били сигурни, било прибързано решение (не бях бременна, просто решихме, че трябва да го направим)... Днес, 20 години по-късно, те признават, че моето решение е било правилно, че изборът ми е бил добър.
Така че, ако двама души се обичат и са сигурни в чувствата си, трябва да отстояват своето решение, независимо от одобрението или неодобрението на родителите си. А ако бракът се окаже неудачен - да признаят, че възрастните са били прави и да си направят съответните изводи.

# 36 10 окт. 2010, 09:36 ч.

Мнения: 562

Цитат на: MelekLove в пн, 04 окт 2010, 21:54

Да, бих, но се радвам, че не се е наложило. Иначе имам не един пример за такъв брак в обкръжението си - повече от сполучливи до момента. В крайна сметка, най-важни са двамата в брака, а после и децата им. Peace

Последна редакция: нд, 10 окт 2010, 09:43 от pudding

# 37 10 окт. 2010, 16:05 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

без благословия (ако ще само на майката, независимо дали на момчето или булката) нещата не стават.
Примери около мен - бол.

# 38 11 окт. 2010, 11:37 ч.

Мнения: 1 745

Цитат на: Шани в нд, 10 окт 2010, 16:05

Дрън- дрън, според майка ми мъжът ми се е оженил за мен само за да се докопа до апартамента и. Според свека съм го вързала за да ме издържа ( вместо да си живее животеца, съм му се натресла, че и дете съм му родила и него да издържа ). И така вече 17 г. ... В същото време и двете са с по 2-3 брака, не особенно успешни Mr. Green

# 39 11 окт. 2010, 16:11 ч.

Мнения: 2 712

Единствено - благословия от Бога!
Всичко останало е без значение.

# 40 12 окт. 2010, 16:36 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 196

Цитат

без благословия (ако ще само на майката, независимо дали на момчето или булката) нещата не стават

Аз да питам:кой ще се жени,майката или тези които са решили да бъдат заедно,да имат свой дом,деца.. и мен не ме искаха,ама и никой не ги питаше,айде сега традиция или нещо друго,всичко си опира до двамата които вземат това решение,примери има и ще има бол винаги.

# 41 3 ноем. 2010, 20:28 ч.

Мнения: 2 656

Цитат на: Gabbi_11 в вт, 05 окт 2010, 14:16

Разбира се , че ще с е омъжа и без благословия. Както и направих . Важно е човека до теб да те обича, подкрепя и уважава и то в най- трудните ви мигове. Да ти упора, утеха и другар з а цял живот. Винаги съм се водила само от любовта си.
Оженихме се без благословията на свекърите и без те да присъстват на сватбата ни . Не лиспаваха на никого . Забелязах , че и на мъжът ми не липсваха . Когато веднъж го попитах как изживява този момент усетих някакво облекчение в думите му:" Добре , че не дойдоха, щяха да н съсипят празника'. И наистина - за двама ни това беше един от най-щастливите мигове в живота ни.

Пожелавам приятелката на авторката много сили и щастие с любимия човек .

Ми,че така се омъжих Grinning

Когато казах на баща ми,че се пренасям-той какви ли не ми ги наговори.Да съм забравила,че имам родители и пр...Казах добре и си тръгнах.Вечерта обаче той почука на вратата,за да си видел зетя Joy

Свекърва ми пък ни кълнеше и се правеше на болна,само за да не присъства на сватбата.Събитието мина без нея и роднините от нейна страна-защото не им позволи да дойдат.И двамата сме на мнение,че много хубаво направи,като не присъства.Както казваме ние,щеше да се налага да и гледаме превзетата физиономия и да ни развали сватбата.Тя не можа да преживее факта,че сина и се отдели и тотално се отрече от него.На мен ми е криво понякога,защото е едно дете и го питам не се ли присеща за нея и пр...Той категорично казва,че не иска да я вижда.

# 42 3 ноем. 2010, 21:47 ч.

Мнения: 95

Ако няма одобрение на родителите нещата рано или късно тръгват на зле. Поне при мен се случи така някога. Имах гадже, в което бях много влюбена. Ей, мойте родители не го приемаха и това е. Бяхме заедно година и половина докато не започнаха едни дразги, видиш ли, вашите защо не ме харесват....От там започнах да виждам и други страни на характера му, които не ми харесаха... Сега съм благодарна, защото в последствие намерих Човека за мен, видях разликата с предишния... оцених, че на база на сега, преди е било... увлечение. Нашите пък са "влюбени" в милото. И така, оженихме се с благословията на родителите... Сега би ми било безумно трудно и тежко ако те не го приемаха... Но пак бих се омъжила за него! Просто е по-.... кофти!

И само да кажа, че моето мнение е подтикнато от факта, че аз съм много близка с родителите си... Peace

# 43 5 ноем. 2010, 18:26 ч.

Мнения: 3 066

Цитат на: MelekLove в пн, 04 окт 2010, 21:54

Да,аз не познавах родителите на съпруга си ,когато решихме след 3 години заедно да се оженим, просто се запознахме и живеехме в чужбина,след това вече над 3 години се разбираме чудесно и не смятам,че това е пречка,защото все пак се омъжваме за мъжа до нас, а не за семейството му!

# 44 6 ноем. 2010, 10:01 ч.

Мнения: 2 743

Съседи на свекърва ми не отидоха на сватбата на дъщеря си, която се омъжи за 22 години по-голям мъж, разведен, с две деца от първия брак. И никой от близките им не знаеше, че се е омъжила. Много тъжно. Доколкото знам, сега имат 2 деца, семейство са повече от 10 години, тя е на 40 и няколко, а мъжа и - дядка. Свекърва ми казваше, че се взели по голяма любов.

Препоръчани теми

🐑 ''Фермата 7: Време за пробуждане'' - тема 10 (07.11 - 14.11) 🐄

ДЕВЕТОКЛАСНИЦИ

739
Набори

Къде в Бургас (35)

771
На пазар

Студенти в чужбина - 2

Причина:

Причина: