112та есенна среща в Италия

Jufka, нали уж военните се пенсионират млади. Колко още му остава на твоя мъж?

И тук има една фрационе на нашата община, която е от другата страна на езерото. Но не е остров, просто на другия бряг няма построен път. Там обаче никой не живее постоянно, а къщите са само летни вили.

Ние вчера се разходихме да видим едно изложение Arte Casa - мебели и други неща за къщата. Приятно беше.

Признавам си,в на4алото не ми правеше впе4етление,това му е работата и то4ка.А и преди години не бесе така(освен в Косово).Още прясни прясни преди години,подаръка му за моят рожден ден беше мисията му в Германия,та тои присъстваше с гостите на масата през скаипа.Говорили сме милиони пъти.Първи вариянт:прави запитване за трансферименто в амбашатата в София,(но няма да го огрее).Втори вариянт:мести се в някоя канцеларя( но ще полудее,на затворено и ако не е ка4ен на самолета),Трети вариянт:10 години до пенсия,или последните 5 може да дава 300 4аса волонтарято.
За раздяла и дума не може да става,не можем един без друг  
Но ми стана много гадно,защото прибра се на 3,12,2009, от Афганистан, аз на 6 трагнах за Бг(оперираха маика ми),тои из4ака сина ми да  свърши у4илище и доидоха за празниците,още се върнахме януари и тръгна 1 месец в Трапани,аз края на февруари до средата на март ,бях в София(оперираха 2 пъти баща ми),аз се прибрах тои тръгна април (3 седмици ) Сарденя,прибра се и на следващата седмица Аляска,,,,така съм треперила докато беше в Афганистан,а и да 4уя 4е пак заминава (след новината за 4 алпини преди 3 дена и погребенията им)) Доиде ми в пове4е.
Нау4их де да се справям със вси4ко,не съм мека Гана,това с  което не мога да се справя ,се обаждам на колегите му и те идват да помагат.Принципно имат нещо като обещание,когато някои е в мисия ,останалите колеги да се грижат за съпруга,деца и т.н. ако има нужда.Много са отговорни в тези слу4аи...Но ве4е ми идва в пове4е,от притеснения по него,а тои отговаря вси4ко е за теб.Е мерси от това вси4ко,аман  

jufka, много ти се е събрало, натискай за втория вариант.

миналата година ходих до монте изола, много е приятно и красиво. с удоволстие бих живяла там, ако някой ме издържа
на големите градове единствения плЮс е сравнително по_лесното намиране на работа и може би по_големия избор у4илиЩа за децата

Абис, само да кажа, че и ние си чакаме за лекари с месеци... когато изобщо човек ес престраши да ползва обществените услуги. Честна дума, последният случай беше, че исках да си запаза час за зъболекар, не-частен. Имаше час за след един месец, дотук бива. Италианските ми роднини ме овикаха, че искам да се самоосакатя с това ходене на зъболекар по здравна каса. После се оказа, че нямал нужните материали за пломба, та ми дадоха час за още след месец. Тогава зъболекарят пък си бил счупил ръка и бил с гипс, и сега май ще ходя на частно  .

Като обсъждате условията на живот във връзка с носталгията по България, моите не са се променили особено, пак живея в блок, пак  сме сравнително бедни. Само дето Бари има манталитета на малък град и трафика на голям, нямаме люлки като в голям град, а и в околностите всичко е застроено или засадено с маслини, и аз така и не мога да открия някоя природа за разходка наоколо. Така че София си ми липсва с ритъма на големия град, с Витоша и парковете...
Друга разлика е, че тук имам точно половин приятелка. В момента мъжът ми е в Русия, вчера бях цял ден с малките и си дадох сметка, че няма при кого да отида (е, освен лелята на мъжа ми), нито на кого да се обадя. За това може частично и аз да съм си виновна, че не съм от най-социалните, но пък и никого не съм срещнала, доколкото имам възможност за срещи.
И още нещо - езикът. Трябва да ходя на курсове, а такива май няма особено (една лекторка в университета ми каза, че няма курсове "за толкова високо ниво", а пък аз едно подчинително наклонение не мога да сложа на място дори...). За мен и работата ми езикът е важен, но и на ежедневно ниво - разни смешки, двусмислици, ситуации, в които се изисква да говориш бързо, точно и убедително - е, съвсем оклюмвам в такива случаи.

Добре, че не съм голям фен на вафлите Морени, че тогава положението щеше да е съвсем за оплакване, за професионално оплакване  

Джуфка, ужасно е така... Дано му се поразредят мисиите!!!  

Барбабо, много особено място за живеене и много хубав разказ. И най-хубавото му е, че ти харесва!

Здравейте аз сам нова в форума по скоро повече чета ,не пиша но се реших и искам някакъв съвет.От 4 г идвам в Италия но работя само сезонно по морето по точно Чезенатико значи много работа но поне е с договор но тъй като съм омъжена това някък не е  добре за сем.а много ми харесва зоната морето ,Чезена и хубав град та много ми се иска да си намеря работа постоянна и да се преместим да живеем там ,децата предполагам ще свикнат бързо  но проблем ми е и съпруга които е полицаи в БГ дали ще може да се намери работа за него в сигурноста  ще му признаят ли стажа които е 20 години абе изобщо много питанки имам и незнам какво да правя а между другото много българи има там ,ако някои помогне ще сам ви много благодарна.

Не,има няколко области,в които могат да работят САМО италиански граждани и сигурността е една от тях.

Да, нали и аз по-горе писах, че най-много страдам за приятелите си и за средата, която имах в София.
Тук се бях сближила с една жена. В един период от около 1 година се виждахме много често, излизахме, но не знам дали само тя успя да ми стане скучна на мен или чувството беше взаимно, но е факт, че вече не се търсим много, много. Имаме си симпатия с разни други хора, но и аз като теб не съм достатъчно социална, не правя опити да се сприятелявам нарочно и в момента тук нямам хора, с които да сме добри приятели.

Да ви попитам, попадали ли сте на едно детско филмче Кай-Лан ("Ni Hao, Kai-lan")? Ако да, какво мислите?
Много ми е любопитно, понеже стилът на филмчето е за най-малките - деца до максимум 7-8 години, смятам, а темите са разни за справяне със страх, внезапни нервни изблици, срам, звист, нежелание за работа в екип и други такива. ))))) Общо взето това момиченце Кай-Лан има няколко приятели и във всеки епизод, един от приятелите се й обижда, ядосва, страхува и т.н. според ситуацията и Кай-Лан, която е много миличка и "много добра приятелка" (това го натъртват в края на всеки епизод) разсъждава над ситуацията и намира някакво решение как да се пребори с психологическите травми на приятелите си.
Аз лично не мога да преценя дали това филмче е хубава идея или не. Интересно ми е да чуя вас!
В нета намерих тези описания за идеята и подхода във филмчето:
http://en.wikipedia.org/wiki/Ni_Hao,_Kai-Lan
http://www.nickjr.com/ni-hao-kai-lan/about-ni-hao-kai-lan/ni-hao … urriculum_ap.html

Здравейте, гледам, че сте писали много докато ме нямаше и то много интересни теми- но вече е малко късно да се включвам, пък аз и вече какво мнение да давам, като Италия ще я видя май вече само като турист, но както и да е...от студеното време пак съм я ударила на размисъл и то не в моя полза.

Джувке, възхищавам ти се за силата! Имам чувството обаче, че наистина съдбата дава на човек това, което може да понесе..и ти щом си от куражлийките... Дано не продължава все така де, искрено ти го пожелавам!

В момента, изнервена от поредния ден на задръствания в София ми мина еретичната мисъл колко би било хубаво да живея в малко градче като доброто старо Форли например. Но само като се сетя неделя какво (не) става в такива градове и май почвам и на задръстванията да се радвам .

Иначе на мен Брюксел определено не ми хареса. Е, има и красиви места, но не почувствах уют, а от друга страна не бях виждала по-мръсна столица- е наистина в сравнение с него София е като облизана. И само трябва да си гледаш в краката да не настъпиш нещо, всички стени са опикани, с извинение, мирише лошо, фасовете се хвърлят навсякъде. Иначе много млади хора, доста неща за правене, някаква корпоративна атмосфера, която на мен понякога доста ми допада, а някой път ме дразни. Иначе в някои квартали наистина е по-добре да не се ходи. Аз се поизгубих на няколко пъти в началото и доста се бях паникьосала. Хотелът ми беше кошмаред, нямаше топла вода, но за сметка на това душът капеше цялата нощ точно над главата ми- абе китайско мъчение  . От друга страна се запознах с някои симпатични хора, научих и видях някои неща, а от днес съвсем редовно си работя и често казано- много съм доволна.

mcdirock, благодаря за вниманието!  Ами странно. Фирмата е млада, на около две години, занимават се с посредничество при банкови продукти. Имат си секретарка, но искат да я дублират. Предлагат два срочни договора от по три месеца, после ще мислят дали да е за постоянно. Мястото е много далеч - около час и половина, ако ходя с влак или два часа с метро и автобуси. 6 работни дни - сутрин от 9 до 13 следобед от 15 до 19, заплата 1200 брутно, т.е. като се приспаднат удръжките, ще падне под 1000 евро. На мен фирмата много ми хареса, още повече, че е в сферата на финансите, като ако ме вземат, се надявам в бъдеще да ме преместят на по-подходяща за мен длъжност. На самото интервю в петъка нямах СВ (мислех, че го имат, защото те ми се обадиха, пък и жената, с която говорих беше доста арогантна, не ги приех насериозно...), та във вторник ходих да си занеса, а и да проуча как е пътя с градски транспорт, когато не ме кара мъжа ми. От една страна много ми се работи, от друга - мъжа ми е прав - ако ме вземат (ще стане ясно в края на октомври), ще излизам от къщи около 7 и ще се връщам вечер около 21 часа, и това 6 дни  в седмицата.... Та не знам вече искам ли я тази работа или не... Ако стане, той трябва да поеме детето, че училището отваря в 8.20 и приключва в 16.20, а на него изобщо не му се иска, още повече не му харесва, че ще се наложи да работя и събота включително.... Тия дни преглеждах една стара тема, дето една мацка питаше за условията за живот и работа в Италия и аз й бях отговорила, че има голяма безработица и много ниски заплати. Две дами от нашата тема после са ми написали, че не е вярно, ама ей сега на това предложение както и да го гледам, си е ниско заплащането. Сестра ми получава същата заплата в България за работно време от 9 до 17.30 и не пътува повече от 40 минути до работата си... Както и да е, рибата е още в морето, няма закъде да слагам тигана....

jufka, и аз много ти съчувствам, мила. Дано успееш да убедиш твоя твърдоглавец да се кротне и да се премести наистина на по-кротка канцеларска работа. Какво му пречи да се качва на самолет, ама вече заедно с теб и да прескачате на почивка я до Франция, я до Испания, я по-далечко... В Италия дават двойно повече дни за ваканции, така че няма да му липсват възможности, а може да си планирате и всеки месец да ходите някъде, ако парите ви го позволяват.... Поканата да ни дойдете на гости си остава, стига да успеете да се съберете и да стигнете до Рим....     


tralala81, запиши се на каквито и да е курсове. Не е нужно непременно да са по език. В Италия поне има много и всякакви, отиди в най-близкото училище и попитай къде предлагат курсове за възрастни... Става също в общината, библиотеката или бюрата по труда... Абе навсякъде, където може да се получи такава информация, та дори телефона за справки.... Аз също не съм се заринала с приятелки - имам си само две по-близки на сърцето ми - една египтянка и една японка, която за съжаление след няколко месеца ще се връща в Япония... С италианките нещо ми е трудно да се сближавам, въпреки че с учителките от курсовете поддържам доста близки отношения, някакси не е същото.... А българи като ми дойдат на гости (примерно в събота мой приятел доведе гаджето си и още двама негови колеги, които виждах за първи път) - ами веднага ни тръгна приказката, не можех да им се нарадвам... С италианките наоколо най-много да обсъждаме децата, ваканцията, коя какво готвила....някакси не ми е особено интересно и вълнуващо.... Но курсовете си струват, дори да не са на някакво свръх високо ниво, наистина общуваш с хора, виждаш нови неща, говори се за нещо различно от "cibo italiano"....

Barbabeau, за пръв път чувам за този филм. На моята дъщеря двамата с мъжа ми сме свалили от торентите толкова много анимационни филми, че не смогва да ги изгледа, но точно този съм го пропуснала...

Ljoli, на мен така ми изглеждаше Рим в началото  Ще свикнеш, гледай само хубавите неща и си изгради твоя си среда, в която да се чувстваш комфортно... Аз пък на теб много ти се радвам на куража и на приключенията, които предприемаш.... Пожелавам ти весело изкарване в Брюксел и само хубави спомени да ти останат....

mapaco911, по-добре изчакай съпруга ти да се пенсионира и тогава го мести в Италия. Не е лесно намирането на работа, повярвай ми. Това с туристическия сезон е най-лесната част, за стабилна работа е доста по-трудно. Ти защо не опиташ като идваш до Италия да се разтърсиш за теб, а после да прибираш и семейството си? Ясно е, че децата ти ще свикнат бързо, но за мъжа ти не съм убедена (вярно е, че за някои професии се изисква италианско гражданство, както вече са ти написали). Няколко страници по-напред момичетата бяха пуснали линкове на сайтове за работа - регистрирай се и преглеждай редовно обявите, друго не знам какво да ти кажа.

Много сте изписали, бе:)

Джуфке, .. много ми е тъжно да чета тези неща , дано по-скоро сте заедно.

На мен също ми липсват приятелите в София. Но знам, че няма да ги имам такива тук и не драматизирам.  Другото, което ми липсва е големият град, той е моя естествена среда, тук понякога доста ме стяга шапката.

Ани, това филмче не съм го чувала аз...

Барбабо, откъде пък сте го уловили това филмче? Ако е из интернет, дай линк, интересно ми стана. Ние (т.е. Матео) гледаме Пимпа в момента, също и откъси от Пепеляшка на Дисни и всякакви други (като излитащите и кацащи хеликоптери все още оглавяват Топ 10).
Днес милият уплаши и разплака, когато Пепеляшка си изгуби обувката, докато тичаше в полунощ по стълбите на двореца. Толкова умилно ми стана, горкото ми дете!
Колкото до средата и приятелите, моето впечатление е, че след университета се създават много по-трудно приятелства, както и че личността е вече достатъчно оформен, респ. закостеняла и съответно късни приятелства в чужбина са си трудна работа.

Абис, аз малко питах за курсове по италиански към училища, оказа се, че не всички училища ги правят и че са на ниско ниво за току-що пристигнали имигранти. Но пак ще поразпитам за евентуални други курсове. Обаче тук със сигурност не е Рим , не знам какво ще има. Някой ден като се информирам по-добре, пак ще ви се оплаквам  

Ами Кай-лан намерих на един от каналите на Скай за детски филмчета. 600+ са в номерацията. На Андреа пускам Барбароните и влкачето Томас, но веднъж забелязах това Кай-лан и му го пуснах, понеже в парка тъкмо се бяхме запознали с едно детенце Ки-лан и съвпадението ми се стори симпатично. След 2-3 епизода забелязах, че филмчето е малко по-особено и днес дори сама си изгледах 2 епизода с научна цел.
За съжаление в ютуб не намерих цели епизоди, но тук изглежда, че има: http://www.soku.com/search_video/q_Ni%20hao%2C%20kai-lan
Надявам се, че се оправяш с китайския , а и с английския, понеже не намерих линкове с филмчето на италиански.
Днес например гледах този епизод, където едното приятелче го беше страх да се спусне с шейна и привикаха на помощ едно друго приятелче, което го беше страх от люлките, но сподели опит как надвило страха е вече може да се люлее силно.
Прегледай няколко епизода, ако ти се отварят, и сподели после.

tralala81 , не може да няма нещо - фотография, рисуване, поезия, керамика, дизайн, театър, цирк.... тук има много, при вас все нещо трябва да е стигнало...

Бе тя жената с две малки деца дали има време за такива курсове  ....тралала81, ела в София- да ходим на кафенце .

Оххх, ч'е' куалкуноооо? Пак ме нападна едно безсъние...И аз нямам приятелки, никакви социални контакти...ужас, уж все в Италия се изместих, следвайки либето, а за сметка на прекрасния семеен живот не мога да свикна тук и толкова. явно акто тръгне малката на градина и после ан школо' ще са пвоече шансовете за запознанства с други тукашни мами...но сега е пълна скръб. НАй-лошото е, че ме е обсебила тая мисъл как да се измъкна от тая самота. Е, половин ден, когато мъжът ми не е на смяна сме тримцата, останалата половина с малакта, но сгрешихме да не я запишем на градина и макар и да ми е много приятно с еня да се заниамваме и излизаме, липсва ми нещо...а то е приятелка, да излезна сама и да поскитам. КАто за капак, сега още чакаме това риконошименто, което, ЛЕНИ си е баш признаването на книжката, това, което ти си сторила, занесохем днес чертификатото за резиденца. Дано не изскочи още нещо, мисля си, да не стане проблем двойното гражданство...уфф, нямат край тия мъки с бюрокражцията тук и неосведомеността на служителите в моторидзационето, един от които днес питал по телефона жената от агенцията дали съм полагала изпити, а тя изумена му отвърнала, че държи в ръцете си фотокопие ан книжката ми и ясно, че за да я имам съм изкарала курс и издържала изпити. Да видим какво ще стане до сряда, когато пак трябва да идем до агенцията.
МАргото пък гледаше всяка сутрин, откак сядаше на столче за хранене, някъде след 5-6 месец БИБИСИ ПРАЙМ, Сибибиийс, особено и ахресваха филмите с кучето Пиппин, Come outside. Дори сега ги гледа на диск, за съжаление в апкета на Скай вече нямаме БИБИСИЙПРАЙМ, не знам защо, много ми ахресваше тоя канал. Сега следим по Супер седем и Дисни филмчета, на Булсатком.
Много е сладко и интересно Кай Лан.