112та есенна среща в Италия

Мнго съм съгласна с Деси. Не ме привличат спокойствие и малки населени места. Опитвала съм се, но буквално откачам 

Milix, не съм Лени, но да си кажа - на мен ми искаха. Отидохме до общината със скъпия (там където се вадят личните карти, но на друго гише), взехме си билетче и стана веднага. Не сме чакали. Не знам защо те мотаят.

Barbabeau, разкажи малко как се живее в такива селца, много са ми интересни... стига да не ти е неприятно де... Като няма улици, къщите имат ли номерация? Как ви доставят пощата например? Имате ли административни сгради или са само къщи и за административните услуги ходите до близък град? Има ли място за игра на децата навън, или пак с кола до някъде? Има ли магазини? Какъв е животът в такава къща? (извинявай, ако прекалявам, не си длъжна да ми отговориш  )

Иначе мен само големите градове ме влекат, но след като скъпия иска да се изнася сред лозята, явно ще се наложи да се примиря. И на мен ми е интересно как се живее в къща с градина, вече имам толкова планове какви цветя ще си насадя в градината... и копър и магданоз също 

Miliks, здрасти:)
Аз не съм правила риконошименто.
Аз направих признаване на българският ми патент, което става, чрез издаване на едно адезиво, което се слага на книжката и е с нейната валидност. Онзи ден излезе, но не съм го сложила още. На практика служи, ако си загубя книжката да могат от тук да ми издадат неин дубликат. По-евтино е, искат се по-малко документи ( не помня сега точно какво), но от чертификато ди резиденца не съм се отървала, това беше необходимо. Отива се в общината, струва примерно 26 цента или нещо такова и става веднага.

Ами защо да ми е неприятно? Споко, не е страшно и не страдаме чак толкова много.
Сега, ние конкретно живеем до улица и имаме частен паркинг за няколко коли, та нямаме проблем с придвижване и паркиране, но по принцип за много хора тук е невъзможно да стигнат до къщите си с кола. Има паркинги, само където е възможно. Една от големите цели на общината е да строи/ разширява паркинги, също така финансират частни инициативи за строеж на такива. Та хората паркират, където могат и след това стигат до къщите си на собствен ход. Когато вали дъжд или трябва да мъкнеш торби с пазар, не е най-приятното нещо. И, да, по-голямата част от "улиците" между къщите са всъщност стълбища.
Ето една сн … 7;на.
Пощата ни я носят пощальоните на моторини. До където могат, стигат с моторино, после тичат по стълбите нагоре-надолу пеша. Нашият Оливиеро е в страшна форма, много добре се справя. "Улиците" имат имена и номера, нищо че не са равни и асфалтирани, а са стълби. Имаме 2 детски градини и 1 начално училище и децата ходят там с училищен автобус, който ги взима сутрин от къщите и ги връща следобед. Теснотията на улиците не би могла да понесе трафика от сновящи майки, водеща отрочетата на у-ще и затова решението с автобусчето е най-добро. За средно училище трябва вече да се иде до съседната община, а за гимназия някъде още по-далеч. Ние сме се ориентирали към Швейцария, живот и здраве. Най-близо е, а и училищата са с добра слава. В нашия периметър на прочинча ди Комо изборът е ограничен, отдалечен и незадоволителен. Но да видим и синът колко ученолюбив ще се извъди , понеже не всичко зависи само от нашето решение.
Има места за игра за децата, дори много. Има куп улици, по които не минават коли, има плажове, кейове за къпане. На един от плажовете има безплатен, открит басейн за бебета, които все още не могат просто да се метнат в езерото и да отплуват. Има малък парк с детска площадка, има гори и поляни и много места за разходка, ако ти се ходи сред природата. До тези места може да се стигне пеша, но аз лично предпочитам парковете в Швейцария и водя там детето да си играе и ходим с кола, но се стига за 15 минути, така че не е проблем.
Супермаркет при нас няма. Ходим до съседните общини, 15-20 минути с кола. Пазаруваме веднъж седмично от там, а през седмицата си докупуваме разни дребни неща от Швейцария. Администрацията на ниво община се намира тук, разбира се, иначе квестурата и разни други по-"едри" институции са в Комо. Болница също нямаме, само спешен център на червен кръст, който разполага с 3 оборудвани линейки и това е. За най-близката болница (не голяма) пътуваме до лаго ди Комо, около 30 минути с кола. За по-голяма и по-добра болница - около 1 час. В това отношение Лугано не е опция, освен ако наистина не умираш, понеже илиза малко скъпо да ти стане зле в Швейцария, ако нямаш швейц. застраховка. )))))
А животът в къща е ок. Зависи каква ти е къщата, както в града зависи какъв ти е апартаментът. Нашата къща за мен е ок - не е малка, но не и прекалено голяма, ние сме трима и сме добре. Не сме набутани в средата на селото, където са прекалено на гъсто (средновековна архитектура). Дори сме последна къща, леко отдалечена и около нас няма залепени съседи. Зад къщата ни е гора. Имаме малък двор, който се каним да спретнем и ще стане чуден!
Според мен животът в къща е за предпочитане пред живота в апартамент във всички отношения. Колкото до малко или голямо населено място, везните и при мен клонят към големия град, но не по абсолютен начин. Човек може да живее най-чудесно и в село като моето, стига да може да си подреди (и позволи) някои компоненти. Има много богати хора, които идват тук и го правят.

Barbabeau много ми беше интересен твоя разказ, само снимката не можах да отворя. Аз също мисля, че да живееш в къща е по-добре от това да живееш в блок.  За мен най-идеано би било да живея в къща в центъра на града  В Истанбул например блока  в който сме е много малък,  4 етажа са, естествено няма асансьор (нещо  по което аз много страдам, особено като пристигам с куфара... е тогава страда моя приятел де  ). Но апартамента е доста голям, има тераса където почнах да садя и присаждам разни цветя. Мисля, че ако някой ден имаме деца този апартамент би бил перфектен поне за 2-3    .  Това, което не ми харесва е че за да стигна до центъра на  квартала където са всички магазини, ресторанти и супермаркети  трябва да се катеря по едни стълби, за да слезна към главната улица пък трябва да слизам по едни. Изобщо и на горе и на долу стълби, а това не е никак добре ако си хапнал няколко  дюнера и имаш чувството, че дупето те тегли назад.  Също така задължително  трябва да се пазарува с кола, иначе аз ходя за по-дребни неща с една раница, че по стълбите с торбите не е оферта. Но за хляб, яйца, мляко, минерална вода и други неща от първа необходимост има  хранителни стоки на улицата и стига да знаеш как са тези неща на турски можеш да си ги поръчаш от къщи дори и в 2 часа през нощта.

Деси, избрах проиволна снимка от нета. Не знам защо не се вижда.
Ето нов опит с други 2 снимки:

   

На тези двете дори се вижда и нашата къща.


Стълбите в Истанбул чистят съвестта от прегрешения с дюнери. Аз много харесвам Истанбул като град.
Тук нямаме никакви опции за услуги през нощта. В това отношение в града е много по-добре.

Прекрасно място! Само ако завали сняг сигурно е неудобно с тия стълби вместо улици. Но иначе с огромно удоволствие бих живяла в такова място - много е красиво.

Наистина е много  хубаво, аз мисля, че съм минавала от там тази година като ходихме до Комо и до Лугано на разходка.
Да, Истанбул в това отношение е много удобен град, всичко ти носят в къщи ако поискаш, много голяма грижа за клиента има, може да си живееш и без да излизаш от къщи  Има денонощни доставки на Макдоналдс (не знам дали в Италия има). Има си и доста негативни черти де, много задръствания, страшно много хора насам натам, София ми се струва като малко село в сравнение. Но пък стигам до университета за 20 минути... всяко място има предимство, просто трябва да се концентрира човек върху положителните качества, за да се чувства добре.

Barbabeau, страхотно е!  Много много благодаря за разказчето ти и за снимките... направо е като приказка...   

Ние в Рим сме в квартал без детски площадки (едната, на която ходех преди има само две счупени люлки и някакво мини подобие на пързалка, а наскоро ми показаха една друга, малко по-далеч, където има по-голямо съоръжение за пързаляне, едно малко и две хубави люлки, т.е. вече имаме къде да излизаме). Изобщо за излизане за почивка винаги става с кола - или до морето, или до парковете, които се намират на няколко места из града, или по-далеч до някое езеро... Иначе сме на втори етаж от три, не се оплаквам от стълбите. При нас пък улиците са доста тесни и стръмни, без място за пешеходци - състезаваме се с колите кой да мине и кой да чака... Втрещявам се, като видя някой да кара срещу движението в еднопосочна улица, а това е често явление... както и паркирането по слух  В Рим като цяло паркирането е проблем не само в центъра, но и по кварталите... за сметка на това на местните изобщо не им пука... А сутрин майките с деца създаваме огномно задръстване в квартала, чак има дежурни пенсионери доброволци, които навличат зелени светлоотразителни жилетки и спират колите пред училището, че да могат да пресекат майките..... До супермаркети винаги ходим с кола, защото скъпият не харесва близките и за всяко нещо си има любим супермаркет, от който пазарува, т.е. веднъж седмично се обикалят всичките и от всеки се купуват "правилните" стоки.... Та в това отношение не съм много по-добре от теб... При нас може би само пощальоните са много по-щастливи, пеша правят само по няколко стъпки от улицата до входа на сградите, иначе всичко е достъпно със скутерче. Те също не пробират дали улицата е еднопосочна и си карат и в забранената посока, както им е удобно... За болници и доктори, има повече от необходимото, но пък се чака с месеци за всякакви прегледи и изследвания... твърдят, че било заради пренаселеността на Рим, но според мен е, за да лансират частните услуги... а те са си скъпи.... Та в този смисъл, може би като се преместим на юг, ще сме по-спокойни, че няма да е пренаселено... освен ако не е възприето навсякъде да те записват за след 4 месеца минимум за преглед.....

Деси, не съм ходила в Истанбул, но много бих искала... Да ти кажа, аз не съм виждала в Рим денонощен магазин... може би само баровете имат подобно работно време... поне моят човек като му свърши млякото в неделя вечер, си купува от един бар наблизо (той не може да оцелее ако сутрин не изпие огромна чаша мляко с кафе)....

А често ли ходиш в Рим, тоест, в историческия Рим.
Винаги съм се питала това, аз сигурно ако живея в Рим все там ще се разхождам. Какви площадки..

Не, Лени. Времето не стига - докато заведа детето на училище, евентуално отивам на курс по нещо, примерно италиански, прибирам се и отхвърлям нещо от домакинската работа и вече станало време да си взимам дребното обратно... после я водя на басейн или детска площадка, или просто продължавам с домакинската работа, вечеряме и лягаме.... Само когато ми идват гости от България и тогава хартисва домакинската работа, което се отразява буреносно на семейния ни живот... Тази година се записах на курс за история и изкуство на Рим, та ще ходим на обиколки из града. Засега мина първата такава без особена реакция от скъпия (като изключим, че тази вечер ме изложи пред гостите ми българи, като се оплака, че той вършел домакинската работа на 99%, пък аз се мотая по цял ден по разни курсове и чатя в Интернет).

То на мен от квартала в който живеем до центъра ми е поне един час с автобус, плюс метро до някоя точка от туристическите атракции, плюс прехода пеша до автобуса - става поне час и половина... Особено първата година, като беше от 9.00 до 12.45 на училище това ми беше времето само да отида и да се върна, откъде време и за разходка, че и за гледане.... Сега имам малко повече, ама малко... Тук за да влезеш в нещо да гледаш често има километрични опашки за билети, т.е. тури и времето за това, а някои неща между 12 и 15 часа не работят (примерно църкви, катакомби и прочие, да не говорим за магазини), та.... или трябва да намеря кой да ми води и прибира детето, или не трябва да е в учебен ден... През почивните пък скъпия иска внимание, а на него Рим му е омръзнал... добавяме и домашните, с които щедро ни поливат италианските даскалици, плюс всичко, което моята магарица е отказала да свърши в училище през седмицата.... та уикенда тотално отпада за разходки...

Твоят въпрос ми напомня еквивалентния защо варненци и бургазлии не ходят на плаж 

Добрутро ви 

Abies,какво стана с интервЮто?

Как ви мина уикенда,дами?

Здравеите от мен в новата тема 

Бараб ,поне от снимките лъхва едно прекрасно спокоиствие, но за другото не ти завиждам...В този смисъл : от другата страна на Бреша е лаго д'изео,та там се намира Монте изола,представяте ли си,4е те изцяло са зависими от трагетите.Но пък е много красиво.
http://it.wikipedia.org/wiki/Monte_Isola

Адашке,моят уикенд мина в разопаковане на куфари....
Да се опла4а..Моито мъж по4ва да ми писва  В смисъл .по4ва да ми идва в пове4е работата му.
Месец май,юни и средата на юли беше в Аляска,върна се и веднага заминахме за Бг(2 седмици),от там в Сарденя,връщане и веднага тръгна пак на мисия в Испания(демек септември и малко),върна се в петък, докато разопаковах багажа ми обяви много любезно ,да не изкарвам вси4ко,защото едната 4анта я бил ве4е приготвил за другата седмица,в която заминава на мисия в базата им в Сарденя (3 седмици)....И снощи съвсем,еи така между другото ми подхвърли,4е трябва пак да по4вам да се приготвям психи4ески,защото февруари заминава пак за Афганистан....
Е не ща пари,искам си мъжа..."Миле ,ама аз го правя заради теб,искам да не ти липсва нищо."Добре,ама Милето не е принцеса по дяволите...
Вси4ки мои колеги ме питат: Ама ти защо работиш??Моят мъж ако....като твоя ....аз нямаше да работя....оффф.....Верно е не ни липсва абсолютно нищо,имаме в предостата4но,,но съм по4ти съма...
Сина ми 17 годишен го тресе треска и не знае на кои свят се намира,,,за това ,добре 4е ми е работата та да ми минава времето и да съм сред хора,ако не ще полудея от притеснения.Верно е,идват моите,неговите,приятели от Бг (аз на родителите ни дирекно им купувам билети и им казвам пътувате еди кога си,за да не ми откажат),но това не  може да го замести,нито пък гласа му по телефона или скаипа.
Знам 4е тои е отдаден на работата си,ако не е на самолета ще полудее тои,,4ест ,дълг ,,ама има и жена. Като се прибере от някоя мисия,нямаме време да се усъмотим някаде,защото пак тръгва на някаде,а не искам да мисля свекито (милата полу4ава инфо само от мен) .Скаип не искам да поглеждам пове4е...
Аиде оплаках се....

Жувке, трудно се живее така, съчувствам ти. Дано скоро се спре малко от тия пътувания.
Дирокич, мен събота сутрин ми мина в пазаруване и малко размотаване из Икея, а следобеда бяхме на детски рожден ден. Междувремменно Валтер изби една дупка в стената за прозорец, та вчера чистихме и изхвърляхме отпадъците. Самия прозорец ще стане готов другата седмица, а нощес валя и днес продължава, за сега сме сложили един найлон, да не влиза вода. Абе, луди глави...
Аз все си мисля, че би било хубаво да живея в къща с дворче, на тихо и хубаво място, но не много далеч от магазини, болници и прочие, демек не в някой пущинак съвсем. Не знам обаче ще издържа ли, никога не съм пробвала, едно е да си за ден два на почивка или на гости на подобно място, друго е да живееш. В София живеем в краен квартал в блок, но с много зелени пространства наоколо, детски площадки, и всевъзможни супери наоколо. Децата обожават да ходят там, нали все са навън да играят. Тук сме в центръра, наоколо никакво място за игра или разходки, всъщност има голям парк наблизо, но става за тичане или каране на колело, няма люлки и пързалки, и почти не ходим - колелото по автобусите не мога да го мъкна, а гаража на колата е на половината път от нас до парка, не си струва да ходя да я взимам, да се връщам до нас...... дълга и широка. Добре, че е голямата тераса, да поиграят децата на открито. Но има супер, макар и малък, срещу нас, всякакви магазинчета по улицата, болниците са ми на около 5-15 минути от нас, няколко на брой, и до всичко се стига да десетина минути с моторче. Иначе е супер шумно и натоварено движението по улицана, летището също е наблизо и често прелитат самолети ниско.....
Няма идеално място, всяко си има и плюсове, и минуси. За сега тук ни е удобно, пък за нататък - ще видим....

АдаШке,не знам какво да кажа.Съ4увствам ти и просто се 4удя как издържаШ   Аз ли4но не бих могла....
Наистина добре,4е работиШ,4е инак си е за полудяване. Не сте ли си говорили двамата,няма ли някаква възможност да престане да ходи на мисии.Това е голяма ужасия.
Аз познавах едно много сладко семейство от Форли ,той беШе параШутист от Фолгоре и непрекъснато го нямаШе както твоя мъж.Родиха им се две де4ица,той се позастоя малко пове4е в къЩи,но не за дълго и скоро разбрахме,4е тя не е издържала пове4е и са се разделили. Да не дава господ...