112та есенна среща в Италия

  • 34 670
  • 759
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 545
Лени, и аз съм винаги в криза при смяната на сезоните, всяка сутрин вися пред гардероба в дълбок размисъл кое как да комбинирам. Добре, че тази сутрин не се налага да излизам - Валтер разнесе децата по училища и градини, а аз ще работя от офиса. Нещо се разболявам тия дни, гърлото ме дразни много и си бях загубила съвсем гласа вчера, точно на първия детски рожден ден от класа на Бобо, където разчитах да се позапозная с останалите майки. То все така ми върви - на първата родителска не можах да отида, нали си раних крака, а вчера една дума не можех да кажа, нали знаете шума на такива детски събития  #Cussing out.
На мен приятелствата от България много ми липсваха в първите години, когато бях дошла тук. Все се чувствах изолирана, все не ми харесваха тукашните, не намирах общи приказки, дразнеше ме невежеството им..... Постепенно започна да ме дразни по-малко, приех по-философски нещата, научих се по-"повърхностно" да гледам на разликите помежду ни. Кръг си създадох, по скоро се създаде от самосебе си, от курсовете пост-парто като родих Бобо - оттогава са ни останали 3 приятелски семейства, с които и до ден днешен се срещаме често и се редуваме да си ходим на гости. Не се виждам само с майките - просто защото работя и нямам време.От второто раждане създадох само едно такова познанство, но не бях особено редовна по сбирките на курса. Не е същото, както със старите ми приятелки, но не зависи само от различната ни националност, просто на тия години е по-трудно изграждането на истинстко приятелство, ако щеш и поради липсата на време да опознаеш събеседника си, всички сме заети със семейства и работа, нямаме време както в ученическите или студенските години, или несемейните години, да висим с часове в някое кафе на приказки.
Но дискриминирана никога не съм се чувствала, напротив, никой не се е дължал с мен, като с неразбираща чужденка, различията с някои техни виждания или традиции са се приемали с любопитство, а не с неразбиране и неодобрение, поне от тези, с които общувам, иначе хора - всякакви.
Приятен ден на всички!
Сонче, честита бременност, лека и безпроблемна!   bouquet
Дирокич, ако е възпаление на пикочните органи, по-добре побързай с антибиотика, няма друг начин.... Бързо оздравяване!

# 151
  • Мнения: 6 914
Като цяло, мнението ми е, че италианците (въпреки жените са по-пострадали от това) почти не супяват да излязат от рамките, в които са вкарани в резултат на векове католическо възпитание и също толкова "казалингова" социална среда, които изпитват някаквастранна гордост да "развяват" като особени добродетели. 
A по повод на това, да споделя едно разсъждение (не особено сериозно)
Има чувствителна разлика в начина, по който българите обичат да говорят за чувствата си, личните си усещания, преживявания, призми. В нашата култура сякаш не е много осъдително да си субективен. Докато в Италия няма обичай разговорите да засягат някакви абстрактни и субективни тематики.
Мислила съм си:
1. Съществуването и налагането на задължение за изповед до съвсем скоро време, а и до днес, води до обичай разговорите за мисли и чувства да са "резервирани" за кабинката с претето;
2. Не е хубаво да си субективен и да "гледаш от собствена камбанария" (колко еретично е това да си имаш собствена камбанария, а? Laughing), понеже отсъждането е отредено само на Бог...

Последна редакция: ср, 13 окт 2010, 11:17 от Barbabeau

# 152
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Като цяло, мнението ми е, че италианците (въпреки жените са по-пострадали от това) почти не супяват да излязат от рамките, в които са вкарани в резултат на векове католическо възпитание и също толкова "казалингова" социална среда, които изпитват някаквастранна гордост да "развяват" като особени добродетели. 
A по повод на това, да споделя едно разсъждение (не особено сериозно)
Има чувствителна разлика в начина, по който българите обичат да говорят за чувствата си, личните си усещания, преживявания, призми. В нашата култура сякаш не е много осъдително да си субективен. Докато в Италия няма обичай разговорите да засягат някакви абстрактни и субективни тематики.
Мислила съм си:
1. Съществуването и налагането на задължение за изповед до съвсем скоро време, а и до днес, води до обичай разговорите за мисли и чувства да са "резервирани" за кабинката с претето;
2. Не е хубаво да си субективен и да "гледаш от собствена камбанария" (колко еретично е това да си имаш собствена камбанария, а? Laughing), понеже отсъждането е отредено само на Бог...

Аз пък да си призная май не познавам много хора,дето ходят на месса и се изповядват ( освен ако не ходят да го правят ъндър кавър  Mr. Green ).Май Ще се окаже,4е съм заобиколена предимно от неорактикуваЩи католици. newsm78

# 153
  • Мнения: 6 914
Аз също не познавам. Става въпрос за наложения обичай на поведение.

# 154
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Аз също не познавам. Става въпрос за наложения обичай на поведение.

Mоже би повредата е в моя телевизор,но не мога да разбера какво имаШ предвид... newsm78

# 155
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Доста в страни от темата....
Питанка към родителките с едно и пове4е отро4ета:
Какво правите с умалелите дреШки,обувки? А твор4еството на потомството ви, плод на детско-градинската програма?

Запо4вам да се плаШа,4е съм ПлЮШкин... КъЩата ми по4ва прогресивно да се превръЩа в склад ooooh! Пазя запазените дреШки и обувки на Джулия за рециклиране от сестра и,както и пове4ето им рисунки и творби от детската градина. Ди Роков беШе предложил да сканираме поне рисунките,ама за това си трябва бая свободно време,с което аз не разполагам  newsm78
Идеи? Предложения?

Знам,4е по другите държави се правят базари за дреШки втора употреба,което ми се вижда практи4но като вариант.Жалко,4е тук няма такава практика Crossing Arms

# 156
  • Мнения: 6 914
Аз също не познавам. Става въпрос за наложения обичай на поведение.

Mоже би повредата е в моя телевизор,но не мога да разбера какво имаШ предвид... newsm78
Ами ... отивам и аз да си легна като Тралала. Laughing

Рисунки пазя в папки и окачени по стените (малка част). От дрешките пазя за спомен само най-любимите. Захабените и скъсани дрешки хвърлям, а от читавите подарявам на едно френско братовчедче и пускам в контейнерите на Каритас. От обувките нищо не оцелява. Twisted Evil На играчки правя чистка периодично и бебешки подарявам, а счупени хвърлям.

# 157
  • Мнения: 653
дреШките ги подарявам или отиват в ораториото за нуждаеШите се
творбите са в кутии. на нас ни ги дават добре подредени в голяма папка накрая на годината
от тези, които носи инцидентно през годината, не пазя вси4ко

# 158
  • Мнения: 1 545
Дрехите на Бобо пазя за брат му или братовчед му. Проблем да ми тези на Уилям, вече нямам познати с по-малко момченце..... Точно сега съм събрала две торби и чакам една приятелка да ме води в една Каза фамилия, че да им ги дам. До сега ги раздавах на познати, но единственото по-малко от Уили на години момченце вече е по-едро от него и не става.
Произведенията ги пазя в кашони на тавана, не знам до кога, сърце не ми дава да ги хвърля.

# 159
  • Мнения: 2 617
Sonita, не съм видяла лентичката и аз - лека и безпроблемна  Hug

Не съм родител с повече от едно отроче  Grinning но и аз да кажа; в началото ги пазех, след това започнах да давам всичко на едни братовчедчета на Нори тук в София.
Някои особено скъпи от сантиментална гледна точка ги пазя, но практически нямам място.

Ани, за съжаление, не бих имала твоята алтернатива да кажа, че не сме "практикуващи" на онзи "божи" служител, иначе с удоволствие бих му казала.
Личните ми наблюдения за тайнството "изповед", чийто върл противник съм, са, че в рамките на 4-5 минути не се споделя нещо извън формално-баналното, което вероятно се очаква, т.е. едва ли е особено формиращо в сисъла, за който споменаваш ти. Разбира се, не съм седяла с хронометър във всички църкви, за да засичам времетраенето на това тайнство.

# 160
  • Мнения: 653
о, Сонита, каква изненада   bouquet

# 161
  • Мнения: 1 049
Като цяло, мнението ми е, че италианците (въпреки жените са по-пострадали от това) почти не супяват да излязат от рамките, в които са вкарани в резултат на векове католическо възпитание и също толкова "казалингова" социална среда, които изпитват някаквастранна гордост да "развяват" като особени добродетели.  
A по повод на това, да споделя едно разсъждение (не особено сериозно)
Има чувствителна разлика в начина, по който българите обичат да говорят за чувствата си, личните си усещания, преживявания, призми. В нашата култура сякаш не е много осъдително да си субективен. Докато в Италия няма обичай разговорите да засягат някакви абстрактни и субективни тематики.
Мислила съм си:
1. Съществуването и налагането на задължение за изповед до съвсем скоро време, а и до днес, води до обичай разговорите за мисли и чувства да са "резервирани" за кабинката с претето;
2. Не е хубаво да си субективен и да "гледаш от собствена камбанария" (колко еретично е това да си имаш собствена камбанария, а? Laughing), понеже отсъждането е отредено само на Бог...

Аз пък да си призная май не познавам много хора,дето ходят на месса и се изповядват ( освен ако не ходят да го правят ъндър кавър  Mr. Green ).Май Ще се окаже,4е съм заобиколена предимно от неорактикуваЩи католици. newsm78
За " налагането на задължение за изповед" , не е " налагано" ,  ако имаш нужда го правиш,  поне моето наблюдения от познати те ми! Изповедта е изискване , когато си поканен да си кръстник на дете  или сватба, т.е участваш в някакъв ритуал, останалото е по желание , ако имаш нужда го правиш.  Peace 
Да добавя , че с претето на съпруга не се разбираме и в неговата църква не стъпвам, дори детето записах на катекизмо в друга църква. Мисля , че няма да му навреди да навреди да опознае католическата религия .
За дрехите,давам ги на бедните , тук си има едни големи жълти бидони и там ги оставям.
За майките от училище, ами познава ме се по физиономия, в контакт съм с една две , за обмен на информация /децата ходят на курс по английски на джудо заедно/.Работя и нямам време за кафе,  по рождните дни се засичаме , но забелязах , че съм станала особнячка и си дължа на пройвасито. Peace
Сонита честито!  bouquet

Последна редакция: ср, 13 окт 2010, 13:26 от Zai4enze

# 162
  • Мнения: 2 617

За " налагането на задължение за изповед" , не е " налагано" ,  ако имаш нужда го правиш,  поне моето наблюдения от познати те ми! Изповедта е изискване , когато си поканен да си кръстник на дете  или сватба, т.е участваш в някакъв ритуал, останалото е по желание , ако имаш нужда го правиш.  Peace


Не винаги обаче е резултат на вътрешна потребност: било среда, в която си израснал (и не си видял друго), било общественото мнение и дори това на прете-то, което държи под наблюдение всичките си миряни  Peace

# 163
  • Italia
  • Мнения: 4 492

За " налагането на задължение за изповед" , не е " налагано" ,  ако имаш нужда го правиш,  поне моето наблюдения от познати те ми! Изповедта е изискване , когато си поканен да си кръстник на дете  или сватба, т.е участваш в някакъв ритуал, останалото е по желание , ако имаш нужда го правиш.  Peace


Не винаги обаче е резултат на вътрешна потребност: било среда, в която си израснал (и не си видял друго), било общественото мнение и дори това на прете-то, което държи под наблюдение всичките си миряни   Peace

Tцугум,не съм съвсем съгласна... Как Ще обясниШ тогава феномена " непрактикуваЩи католици",които са отгледани от родители практикуваЩи,полу4или са комунионе,крезима и незнамсиОЩекакво и въпреки добрия пример се отделят от лоното на сантата мадре киеза? В слу4ая с тях нито обЩественото мнение нито претето имат думата Wink

# 164
  • Мнения: 653
около мен съЩо няма практикуваЩи ъндер 70
практикуваЩите Шуре из квартала ходят първо на опаШка на фризЪора да им нагласят "каските" и после на меса да разменят някоя клЮка, неЩо като соШъл ивент се явява
мои колеги като деца са ходели на изповед, но само се хилят как се 4удели какво да измислят неЩо от рода на "казах бестемия и ударих Иван4о и пове4е така няма да правя" и претето преценява за колко аве мария ти е греха.... неЩо като 4авдар4е, пионер4е и т.н. само, 4е имахме други богове  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт