Изгубих бебенцето си...

Благодаря, ще пиша като отида на гинеколог другата седмица.

Обезателно пиши какво е станало.
 

Вече се опитва да ми дойде, има си хас да ме пропусне, но ще отида на гинеколог, защото така или иначе имам известно закъснение, което пак може да е продиктувано от наличието на киста.

Момичета, дадох си сметка, че страх от нов спонтанен аборт винаги ще има, дори и след години. Поне при мен е така. Вече се сдобих с втори цикъл, чакам трети и имам зелена светлина. Но мен ме е страх. А защо трябва да си мисля, че след време няма да ме е страх, това винаги ще ме съпътства. Нямам застраховка, че ситуацията няма да се повтори или че ще се повтори, може пък всичко да  е наред. Само мога да гадая. Може би ще се успокоя само ако си направя нужните изследвания, за да отхвърля проблема, но и там дори нищо да няма, пак не е гаранция, че няма да се случи същото. Е, да, но на този етап аз нямам финансовата възможност да се изследвам. Някъде се спомена, че ЗК поема изследванията след втори или трети аборт, да чакам да се случи пак ли...Както си размишлявам, докато не опитам, няма да разбера как ще се развият нещата. Единствено мога да пропусна шанса си дъщеричката ми да си има братче или сестриче. Лошото е, че и мъжа ми е трепнал, та дано той не бие отбой, по- скоро. Ако го навия отново, може и да пробвам. Но този път ако се получи (дай Боже всекиу), ще си мълча до последно, няма да казвам никому. Така предния път уж да си замълча, казах на 2- 3- ма ито разбра цяло село, дет се вика. Сега като ме срещнат само ми подвикват:"хайде какво става, оправяй се, не се бави, забрави ли вече всичко (сякаш може да се забарви някога)", много дискретни няма що. Незнам защо ви пиша всичко това, може би да ви вдъхна малко вяра и кураж. Поне мен днес ме е обхванало такова настроение.

Ох, мила, не ми споменавай за това колко струват изследванията след аборт 
Със съпруга ми дадохме 800лв., за да изследваме всичко възможно и при двамата. Но пък като се замисля, по-добре така, за да се знае в нас ли е причината или не и ако е в нас да предприемем някакви действия, а не да загубим още едно дете. Тази цена вече е несравнимо по-висока от цената на изследванията.
Мен също ужасно ме е страх да не ми се случи отново същото, не спирам да мисля за това, но желанието ми да имам дете е много по-силно. Страх винаги ще има. Риск също. Какво да се прави, женска съдба. Затова пък само жената е "мама" - най-прекрасната дума на света, заради която си заслужава всичко.
Кураж, Сияние, и ние ще се преборим за мечтата си 

Зимна роза, всъщност при вас откри ли се проблем?

Нищо не се откри. Другата седмица трябва да си взема резултатите от последните изследвания и тогава окончателно ще знам. Но за сега нищо ни няма и на двамата и лекарката счита, че просто така се е случило. Според нея и при тези изследвния, които чакаме сега, няма да излезе нищо смущаващо. Ще видим.

Мили момичета не се отчайвайте надежда винаги има .Сияние на харата устата никой не може да затвори не ги мисли и подминавай думите с насмешка ,винаги ще има такива нетактични ,които не заслужават да им се обръща внимание те просто незнаят какво е . Пожелавам ВИ успех и стискам палци всичко да е наред

Моят страх, че проблемите пак ще се повторят и отново ще загубя бебето си ме държеше с две ръце за гушата цели пет години! напълно загубено време, кошмар след кошмар!

от страховете няма никаква полза, освен ако не ни правят по-силни, като им обръщаме гръб!

успех!!!

Днес ми излязоха и последните изследвания. Имам завишени НК клетки. Най-вероятно заради това загубих бебчето си.
Чувствам се толкова дефектна, не мога да спра да плача.  

Зимна роза, никакви такива. Че как си дефектна, напротив, гледай от другата страна на нещата, открили сте причината за загубата. Сега ще проведеш подходящата терапия и следващия път всичко ще  е наред.

  Здравейте всички.
 За първи път влизам във форум и наистина не знам какво точно искам да напиша и как да го напиша, на това което знам е че имам нужда да опиша какво се случи с мен.За съжаление нещо много тъжно.Не случайно избрах тази тема, избрах я защото съм част от нея,.....загубих дете.Загубих малкото си, недоносено бебче,.... в 30г.с..Това бебче беше най-голямото ни щастие, мечтаех си и си представях как ще го гушна, как ще го къпя, как ще го кърмя.Татко му си представяше как ще го слага да спи върху него, как ще го разхожда, колко силно ще го обича.
Но всичко спря,умряха мечтите ни.Това беше най-кошмарната Коледа и Нова Година.С леки нарушения в записите на тоновете бях приета в ІІра градска болница за наблюдение,отидох за контролен преглед и останах там.Силно обнадеждена че всичко е моментно състояние реших че след уикенда ще се прибера отново вкъщи,но.... уви.Преместиха ме в Майчин дом с обяснението че ако се наложи плода да бъде изваден по-рано, само там могат да реагират на толкова ранен срок от бременността.Престоят ми в тази болница беше ужасен.Караха ни като на конвейер, никой не ни обръщаше внимание,доктора ми чак на втория ден се появи на визитация, отвори вратата хвърли ми една рецепта на леглото и каза да ходя да си купя лекарствата от аптеката.И никакви обяснения,какво се случва, как да вземам лекарствата, какво да правя че да помогна на бебчо, нищооо.На третия ден 24.12.2010г.настоях да ми се обясни, какво вижда наУЗИ, защо ме държат?Отговора беше дословно:  "Абе ще седиш и ще чакаш да се върна от отпуска на 30.12.2010.Така и не дочаках.На 27.12.2010г. сутринта акушерката не откри тонове, след 30 мин. преглед на УЗИ ми съобщиха че плода е мъртъв.Изтръпнах, усетих как мозъка ми  изтръпна, като на филмова лента преминаха всички мечти, всички моменти които си представях с нашето бебче.На 28.12.(рождения ден на моя съпруг) предизвикаха нормално раждане и в 22:10мин. родих.Малко, нежно същество, видях го, но.... мъртво.Малкото ни момченце беше стигнало до завидните мерки от 34см./1.200кг.От този ден съпругът ми каза  че той повече никога няма да празнува рожден ден, а аз отчаяна от загубата на нашето бебче, се чувствах още по-зле  за подаръка който му спретнах за рождения ден.Сега , след толкова време си мисля че съм преодоляла загубата, знам че трябва да съм силна и да продължа, но......
сълзите ми бликват в мига, в който се сетя като река са....., не спират.

Ооо, Мименце 
Ужасно съжалявам, толкова е тъжно това, което ти се е случило...
Нямам какво да ти кажа, думите в такива моменти са слаби и недостатъчни.
Много те 

Само недей да си мислиш това! Ти нямаш никаква вина, чуваш ли, никаква. Не се обвинявай. Знам, че сигурно дълго време ще го правиш, но недей. Не си виновна. Не си.

Ще си позволя да ти дам един съвет - не задържай болката в себе си. Ако имаш нужда да плачеш, плачи. Да не ти пука какво би си помислил някой друг.
На мен ми се случва да заплача в тролея. Много важно, че ме гледат като полезно изкопаемо.
Ако имаш нужда да говориш за случката, говори. Или пиши тук, винаги ще има кой да чуе болката ти.
Бъди силна, много силна. За съжаление тези неща се случват и ние трябва някак да ги превъзмогваме. Колкото и да е трудно. Колкото и да боли.

Мименце  и мога само да ти кажа да бъдеш силна когато ти се плаче плачи поне на мен ми олеква и тук винаги може да споделиш с нас аз намерих утеха тук с момичета който са преживяли същото като мен

Мименце  , голяма прегръдка и от мен. Каквото и да ти кажа, няма да има смисъл, думите са безсилни в случая. Много съжалявам, мила, за това, което си преживяла, много се натъжих.