Изгубих бебенцето си...

При мен е така вече почти 4 години.... . Но сърцето ми е толкова вкаманено, че днес синът ми дори го усети и  каза че съм студен човек . Представяте ли си... Много страдам за всичко и той го усеща, но немога....

Много съжалявам за загубата. Днеска и аз разбрах, че моето бебче не се развива и тези дни ми предстои същата операционна маса. Много боли, а няма думи които да те успокоят 

Doni M пак се срещаме само че в друг раздел на форума искам да ти кажа да бъдеш силна доколкото можеш ту всички те разбираме защото знаем какво е да загубиш дете не знам дали си чела моя пост в ноемврийки или тук но аз загубих детето си в 9 месец просто му спря сърцето и искам да ти кажа че болката е неописуема но след 4 месеца съм отново бременна и се моля този път всичко е с щастлив край просто не се отчайвай и се опитай да продължиш напред  и когато имаш нужда може да пишеш тук ще срещнеш винаги приятели който да те подкрепят

Doni M, съжалява, че ти се е случило това.

Днес приятелката ми, с която трябваше да сме заедно бременни (и бяхме за известно време) роди детенцето си. Навръх рождения ми ден. Чувствам се смачкана и безкрайно нещастна 

Мими, да прочетох и твоята история и много други... цяла вечер само плаках. Тази сутрин за разлика от другите не се събудих с усмивка, а със сълзи. Радвам се, че си бременна и дано всичко е наред този път. Такива истории като твоите ми дават надежда да се опитвам да не мисля постоянно за болката.
Зимна роза, много е трудно наистина. Днеска излезнах, за да си пусна изследвания преди утрешната манипулация и само гледката на някоя майка с количка ме разстройва. Трудно е да се радваш за друг, когато ти самия си нещастен....

Зимна роза, мъчно ми е за теб,споделям болката ти.
Аз също бях ядосана на Бог цели 7г.
Никой не може да определи кое е по-лошо-да не можеш да забременееш или да забременееш и да загубиш мечтите си.
Моята приятелка забременяваше ,но губеше плода,а аз пък не можех да забременея.
Болка има ,независимо то конкретния случай.

Аз също харесвах ,,Малка черна рокля,,.
И на мен съдбата ми изигра лошата шега да бъда в черно и с любимият си парфюм на погребението на татко.
Още повече,че дни след това разбрах,че същата приятелка е бременна.
Ядосана бях ,че тя роди детенцето си,а едва ли не татко си отиде ,не за да мога аз да имам детенце ,а тя.
След време стана така,че при кръщенето на детето им  аз бях бременна-3дни закъснение и положителен тест.
Пожелавам ти да вярваш,независимо как ще го наречеш-съдба,провидение,късмет,справедливост или с по-известното име Бог.

Незнам как да започна и затова ще карам на право,аз съм от Русе на 27години.Някой може да каже че съм безсърдечна,но историята е ми.....Четох много,изчетох всички ви и заради това реших да пиша.Тази история ще даде на някой кураж,други ще се опитат да ме разберат,но в крайна сметка всички ще се натъжат.В продължение на 4 години щастлив брак от 2007 насам-2008г. имах първа загуба на дете,тоест в 5 гестационна седмица.МИСЛЕХ ЧЕ ТОВА Е КРАЯ,но през 2009 забременях пак и вече бях на седмото небе,защото мина повече време-10 гестационна седмица,няма пулс вече,има кръб,до болка познати неща на всички претърпяли загуба.ПОМИСЛИХ ЧЕ ТОВА ВЕЧЕ Е КРАЯТ.Нямам думи да опиша страданието и искам да бъда по кратка,затова напряко щастието ми се усмихна в поредната 2010 година след много изследвания,лекари,мъки и сълзи се качих на осмото небе,като видях отново две черти.Този път макар и със страх,но с кураж ходех и в продължение на девет месеца,да на девет месеца аз плачех от радост като през 15 дни го гледах как расте,после почнах да го усещам и т.н.Дочаках финала,37 седмица(7 дни преди плановото секцио) ми истекоха водите,нямате си наидея как се чуствах като знаех че ми предстои срещата с това малко същество.Сърцето ми щеше да се пръсне от адреналин,а на таткото...нямам думи.Дойде момента на масата(10.02.12.45ч.)дойде момента да я видя,момиче-видях я,чух я и след 5 мин. ми съобщиха щастливите думи 2200,46см. всичко е наред Тя е доносена 37 седмица.И така всички мислите че нямам място тук нали,но уви моето щастие трая точно 25 часа.На другия ден ми съобщиха че стомахчето й не е добре,няма изхождания,наложи се спешна операция,няма да испадам в подробности.....и така след поредни 7 операци и 1 ревизия тя не издържа и на 31.03 тя почина в Пирогов.Моето щастие дойде за 25 часа,нали?Незнам дали някой ще ме съди или какво,но искам да попитам:ДАЛИ ТОВА НАИСТИНА Е КРАЯТ МИ НА СТРАДАНИЕ?Разбрах едно:докато човек не се сблъска с трудност и страдание,си мисли че няма по-нещастен от него,аз 51 дена я гледах всеки ден в ковиоза как се мъчи със всички системи и кабели по нея и няма нищо по-лошо от това за една майка да е безсилна в живота на детето си.Плачех,милвах я,говорех й,молех се но ови.Сега се моля там да е по-добре,защото е чиста душа без грехове.Има малко ефект от това да споделиш,но никой не може да се постави на твойто място.Затова аз давам кураж на вас бъдещи майки и ако има кой и на мен да даде няма да е лошо.Ако някой иска повече инфо да пита няма проблем.Успех на всички и надеждата наистина омира последна,защото незнам дали ще мога да забременея отново,но не падам духом и имам прекрасен мъж,който ме подкрепя във всичко и не ме оставя за миг.

djidji135,мило мамче,това е мястото където можеш да споделиш точно тази мъка,не си сбъркала и не си мисли че някой няма да те разбере!Всички пишещи момичета тук сме изпитали същата тази болка,която изпитваш и ти!Това че даваш кураж на всички ни,говори колко си силна и така трябва да бъде!Дай си и на теб,не се отказвай от мечтите си,следвай ги!Сама можеш да прочетеш през какво са минали много от нас и колко вече чакат така желаната рожба,просто не се отказваи и пиши когато имаш нужда да споделиш,разбираме те напълно какво си имала и какво си изгубила!

2 думи за една прекрасна приятелка с която съдбата ме срещна Обичам те NeWS51 мила Дени,ти си един наистина много силен човек... кураж,и дано наистина това да е краят на вашите страдания с мъжа ти,и след години когато се видим да пием кафе децата ни да си играят заедно:( Съжалявам

Вече не знам в какво да вярвам. В неделя, на 8 май, трябваше да е най-щастливия ден в живота ми. Сега ми се иска тази дата да не идва. Или, ако мога, някак си да я проспя.

djidji135, съжалявам за загубата ти. Пожелавам ти да намериш сили в себе си и да продължиш да се бориш за щастието си.

Как да вярва човек в нещо добро и градивно, когато толкова често се сблъсква с такива тъжни истории?

Зимна роза, точно затова човек вярва в доброто, защото ако е само лошо - тогава няма да имаме избор.
аз се бях впримчила в самосъжалението цели пет години - сега ужасно съжалявам, че си го причиних!
не можем да се спираме да продължим напред! Нямаме такова право, това е най-вредният избор!

Трябва да намериш сили и кураж - пътят, който те очаква със сигурност ще ти донесе добро, щастие и радости!

Здравейте може ли да се присъединя към вас за да споделя и моята история.
Аз също преживях загуба преди 2 седмици , а най лошото е че бях в края на седми месец и с толкова нетърпение чаках това дете но уви Господ не пожела да живее и след сравнително лесно раждане то неможа да се пребори и почина.Направиха ми кюретаж и ме "хвърлиха" в една стая сама с мъката.Е няма такава мъка.......


ПП аз знам че мога да разчитам на хората до себе си и се надявам всички вие също да можете и да продължим напред.

Ох, момичета, момичета............Увеличаваме се..............Каквото и да кажа, то ще е излишно, всичко е само мъка и пак мъка. Трябва да си много силен, за да се бориш и да продължиш напред. Наистина това, което сме преживели всички, е ужасно. Поне можем да споделяме и да се тешим една друга.

Съжалявам мило майче че и ти си вече една от нас!Не си сама в мъката си,всички тук сме го преживели и продължаваме да го преживяваме,но знай че имаш подкрепата ни и винаги може да споделяш с нас!За твоето детенце !

Феичке, за детенцето ти
  бъди силна, болката е огромна, не се забравя, ние сме тук и сме готови винаги да те изслушаме и да те подкрепяме