Ами животът никога няма да е същият, за жалост. Човек не може да изтрие черното в съзнанието си. Моето бебе се роди мъртво преди почти 9 години, но това не пречи нещо дълбоко да ме жегва, когато помисля за това. Също връщането ми често в този подфорум говори само по себе си. Една нова бременност не заменя загубеното бебе, но все дава надежда. Но не се вманиачавайте в мисълта за бебе и не се поддавайте на психоза и страхове. Вярвайте на интуицията си.
- Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.
Изгубих бебенцето си...
Сиси,Зимна роза,Таня 22 прегръщам ви момичета 
,но не бива да се измъчвате така и без друго всяка една от нас страда безмерно!Всички знаем как боли,но повярвайте ми,че ще дойде мига в който всичко ще започне да придобива нов смисъл!Аз самата изпитвам много смесени чувства-тъгата,забулила сърцето ми и вярата и надеждата,свързана сърчицето,биещо заедно с моето!Пожелавам ви от сърце истинска Коледна приказка! 
,но не бива да се измъчвате така и без друго всяка една от нас страда безмерно!Всички знаем как боли,но повярвайте ми,че ще дойде мига в който всичко ще започне да придобива нов смисъл!Аз самата изпитвам много смесени чувства-тъгата,забулила сърцето ми и вярата и надеждата,свързана сърчицето,биещо заедно с моето!Пожелавам ви от сърце истинска Коледна приказка! Знам, че ще дойде този миг. Но ме ужасява продължителността на времето, което ще мине, докато той дойде. Струва ми се, че ще е след цяла вечност, така ми се влачат дните, бавно-бавно...
Сиси,Зимна роза,Таня 22 прегръщам ви момичета ,но не бива да се измъчвате така и без друго всяка една от нас страда безмерно!Всички знаем как боли,но повярвайте ми,че ще дойде мига в който всичко ще започне да придобива нов смисъл!Аз самата изпитвам много смесени чувства-тъгата,забулила сърцето ми и вярата и надеждата,свързана сърчицето,биещо заедно с моето!Пожелавам ви от сърце истинска Коледна приказка!
,но не бива да се измъчвате така и без друго всяка една от нас страда безмерно!Всички знаем как боли,но повярвайте ми,че ще дойде мига в който всичко ще започне да придобива нов смисъл!Аз самата изпитвам много смесени чувства-тъгата,забулила сърцето ми и вярата и надеждата,свързана сърчицето,биещо заедно с моето!Пожелавам ви от сърце истинска Коледна приказка! Знам, че ще дойде този миг. Но ме ужасява продължителността на времето, което ще мине, докато той дойде. Струва ми се, че ще е след цяла вечност, така ми се влачат дните, бавно-бавно...
Зимна Роза, и при мен беше така, дните минаваха мноого бавно, но в един момент ежедневието ме грабна и в момента толкова бързо се изнизват дните, седмиците, месеците...чак се плаша. Не се отчайвай, всичко ще си дойде на мястото
И аз ще се включа в тъжната статистика.Миналата година след многогодишни опити най-накрая забременях с второто си бебе .Бях толкова щастлива .Исках да го разлагася на целия свят .Загубих бебето в 9 г.с.Неможех да повярвам, че ми се случва .Когато вече се примирих с мисълтта, че няма да имам повече деца забременях отново точно след една година .Всичко вървеше чудесно .Бебчо растеше и го чакахме с голямо нетърпение. Дъщеря ми беше толкова щастлива ,че ще си има сестричка . До тази събота когато спрях да усещам бебчо . Когато тоидох на преглед се оказа че няма пулс.Родих го в 29 г.с замотало си пъпната връв и се задушило .Още не мога да проумея какво точно се случи. Знам само че всичко е адски несправедливо.
Благодаря за силните ! Днес се чувствам така все едно че не съм била аз,все едно не съм била бременна изобщо само дато не спирам да плача. Благодарна съм че си имам едно хубаво момиченце в къщи ,което да ми дава сили .Тя милата не е толкова голяма че да разбере защо мама не може да роди дете ,но е достатъчно голяма да знае че имам нужда от силна прегръдка .
! Днес се чувствам така все едно че не съм била аз,все едно не съм била бременна изобщо само дато не спирам да плача. Благодарна съм че си имам едно хубаво момиченце в къщи ,което да ми дава сили .Тя милата не е толкова голяма че да разбере защо мама не може да роди дете ,но е достатъчно голяма да знае че имам нужда от силна прегръдка . и от мен,мила майче!Когато прочета за поредната загуба на някоя майка вече не издържам!Постоянно се питам защо съдбата ни наказва така жестоко и защо трябва Господ да ни отнема невинните душички?Отговор обаче няма!Бъди силна заради момиченцето ти и всички близки които те подкрепят!Пиши и тук-всички ние те разбираме как се чувстваш! 