Изгубих бебенцето си...

Ели,мила благодаря ти за куража който ми вдъхваш,за успокоението което излиза от всяка дума,която си пишеме тук с всяка една от вас,благодаря ви на всички,ако не бяхте вие майчета да си споделяме тук,нямаше да мога да издържа!А като прочета че вече има майчета които скоро след загубата са отново бременни,само това ми дава сили да продължа да се боря за мечтата си!Искам и се моля за всички ни следващата година да си пишеме други по хубави неща!

elisalou благодаря ти за подкрепата зимна роза дано всичко да е  наред с изследванията ви надявам се скоро да си пишем за хубави неща

Зимна роза, стискам палци всичко да е наред! Сигурна съм, че е така! 

Благодаря ви, милички.
Аз така съм се спекла, че като ходя усещам слабост в коленете 
Ще видим утре какви ще са резултатите...

Здравейте, момичета, здравей Зимна роза. Не предполагах, че и аз ще пиша тук. Чела съм много пъти темите от този форум, плакала съм заедно с мамите, плача и сега. Снощи ми изтеглиха бебчето с вакуум. Просто спря да се развива. Днес трябваше да вляза в трети месец, но бебчето ми завинаги си остана на два месеца. Просто загина. Уж всичко вървеше добре. Днес трябваше да съм на преглед, но за съжаление два дена преди това прокървих. Веднага изтичах до гинеколожката ми, на която никога няма да забравя изражението на лицето докато гледаше сакчето в монитора. Каза, то просто няма сърдечна дейност, изостанало е с две седмици и не се развива вече. Но вътре има нещо, най- вероятно е имало и сърдечна деъност, която впоследствие е спряла. Отпрати ме вкъщи, с надеждата, все пак да стане чудо и сърчицето да затупти, все пак да се  е случило прекалено късно зачеването и затова така да се развиват нещата. Но и аз и тя знаехме, че не е така. Вчера цял ден бях с адско кръвотечение и невероятни болки. Ходих и при друг лекар на консултация, той каза, че също може оплождането да е станало късно и затова ембриончето да не отговаря на седмиците си. И той каза да изчакаме. Прибрах се вкъщи с куп лекарства и много болка в душата си. Но и с много надежда, че все пак може да се случи чудо. Но то така  и не се случи. Последваха напъни, ужасни болки, от мен рукна кръв като река. А аз продължавах да си пия лескарствата, сякаш се мъчех да го задържа, макар да знаех, че вече няма какво да задържа, вече нямаше смисъл. Цял ден се мъчих, отказах да се обадя на докторката, с риск да си навредя, но исках да си го задържа в мен. Вечерта не издържах, отидох и чух думите й, вече вътре няма нищо, всичко се  е смазало, време  е за изчистване. Тя също се почуди как така сакчето продължава да си седи в матката при всичките тези напъни, болки  и кръвоизлив с невероятно големи парчета съсиреци. Каза ми, че се е закрепило много здраво. Милото ми, сякаш до последно се е борило да остане в мен. Но всичко се свърши. Няма смисъл да описвам болката от процедурата, тя не може да се сравни с вътрешната, душевна болка. Поисках да го видя. Гледах малкото късче пихтиесто месце в шишенцето, подържах го малко, за мен то си остана моето неродено бебче. За всички около мен то не беше нищо, просто едно парче месо, но не  и за мен. Въпреки че имам една принцеса на 4г., да ми е жива  и здрава, нищо не може да заличи мъката по неродено ми детенце. Децата наистина не са взаимозаменяеми. Всички ми казват да не тъжа, че то даже не  е било оформено, но за мен си остава моето неродено бебче. Толкова мечти , толкова му говорих, така се надявах да посрещна Коледа с очакване и надежди. Желая много кураж на теб Зимна роза, на всички момичета тук, дано един ден всяка една от нас гушне своето малко сладко бебче, макар че аз се ужасявам от една нова бременност, да не се повтори същият кошмар.

Сияние, мила, не знам какво да ти кажа, освен да бъдеш много силна и да гледаш напред! 
Всяка от нас тук знае какво е да преживееш такова нещо и колко силно е боляло и продължава да боли...
Съвети не мога да давам, но зная че когато имаш нужда тук винаги ще има някой, които знае как се чувстваш и може да ти каже две мили думи от сърце!

Сияние мила дръж се тук всички знаем каква мъка изпитваш и колко ти е тежко но заради другите си деца и заради нас самите трябва да продължим напред бъди силна и вярвай че всичко ще се нареди един ден а нашите ангелчета винаги ще бъдат с нас  те

Момиченца
всеки път плача като чета тази тема, защо защо защо се случва всичко това и точно на хора които толкова много копнеят да прегърнат малки рожбички...
Бъдете силни, поне колкото е възможно, вярвайте - време на чудесата е,  Коледа...
 

Сияние,
още вчера прочетох поста ти, но се разплаках и нямах сили да ти отговоря.
Ужасно, ужасно съжалявам за това, което е трябвало да преживееш.
Намери светлинка в дъщеричката си и се дръж за нея, не я изпускай! Тя ще те изкара на повърхността.
Пожелавам ти скорошна и успешна бременност!

Аз пък днес бях на преглед. Имунулогичните изследвания на мен и съпруга ми са наред, нямаме проблеми там.
Това ме успокои.

Зимна роза много се радвам че всичко е наред с изследванията  казаха ли ти след колко време можете да правите пак опити за бебе при мен пък утре или в понеделник трябва да станат изследванията от аутопсията на бебето аз вече няма търпение да започнем с опитите мисля че това ще е единственото нещо което ще може да ме поуспокой поне малко

Сияние ,миличка,каквото и да кажа няма да мога да отнема или да облекча болката,която за съжаление ще живее за винаги в изпепеленото ти сърце! Пргръщам те силно и се надявам скоро всяка една от нас да сбъдне най-съкровената си мечта!Пиши,плачи ,но не се  погубвай-винаги сме нареща,мила!
Зимна роза,толкова се радвам за добрите резултати-дерзай,бори се за щастието си и не спирай да вярваш!
mimi8406,дано намериш отговори на въпростите,който те измъчват и да намериш сили да продължиш напред!Успех!
Кураж,майчета!Прегръщам ви, всичките 
 

Мими,
още един МЦ да ми мине и можем да подновим опитите. Решили сме да опитаме2-3 месеца сами и после инсеминация. При нас трябваха 2 години, за да забременея, а сега няма да чакам толкова.

Много  за всички ви!

Зимна роза  а колко време е минало от загубата ви при мен още няма МЦ а много ми се иска да подновим опитите по бързо

Кюретажът ми беше на 4 октомври. Лекарката каза да се пазим 3 месеца, за да се възстанови маточната ми лигавица. До колкото знам 3 месеца е минимумът време, в което не трябва да се забременява.
Преди да започнете с опитите най-добре иди на преглед, за да се установи дали матката ти е възстановена и готова за ново бебче. Успех! 

Благодаря ти мила задължително ще отида на преглед дори мисля преди да започнем опитите да се консултирам с двама лекари