Ние ли криво се молихме, ти ли криво ни разбра .....

Ами и аз имам блог, но не си позволявам да пиша по теми, които не разбирам, да не говорим пък да генерализирам или да обиждам.
В крайна сметка нещата се натрупват - тя пише днес, утре ще са двама, после петима и лека полека вълната от глупости ще залее всички ни. Лошото е, че тези неща се повтарят ли повтарят и щом може човек, с РП да каже - абе права е, то значи хората, които не са го изпитвали, не са се сблъсквали и нямат и най-малката представа от това, са напълно в правото си да се бъркат в моя живот и да ми определят правилата, по които ще го живея. Защото на всички ни е ясно, че в България гледането в паничката на другия и причиняването на страдания е национален спорт.

Ох, мине се не мине време и се появява поредната тема със 100на броя Господ, които решават кой има право да се множи, и кой трябва да осинови.
Аз мисля, че форума няма нужда от тази тема, а вие господа Модератори?
Мерси, че ме прочетохте  

Аз не мога да разбера защо масово и навсякъде трябва да се чувствам виновна и да внимавам какво говоря, защото някой имал проблем   Разбирам ти имаш, но не го натрапвай на всички. Да съм дошла да пиша в тема в Проблемно   Много грозна изява. Дойдохте скарахте ни се и ни убедихте, че сме безсърдечни, лоши...Всеки има право на мнение. Зачетете го. После ще ми приказвате на толерантност. Я извикайте сега модераторите, защото хората решили да пишат неща, които не ви се вместват в идеите за толерантност.
Кое по - точно ви обижда? Толкова ли се самосъжалявате вече, че и чувство за хумор не ви остана?

Изписали сте 15 страници за тези, цитирам Бояна, която много точно го е казала:

След това нищо няма смисъл....
Последната ми мисъл е била каране или поучаване, най-малко агресия, едно не разбирате, няма как да говорим на един език.
Ми не се съобразявай, обиждай на воля, ако това те обогатява.
И изобщо не ме интересува втората статия, честно.
Аз не ги смесвам, но ви го направихте няколко страници назад.
Защото ако поне една от вас има сестра или най-близка прителка с репродуктивен проблем и е минала с нея
през всичко с което се сблъскват семейтвата като моето ще пишем толерантно и ще е на един език, повярвайте ми.
Нищо на никого не съм натрапила изказах мнение, също като вас.

Като цяло нямаш право да говориш.
Често срещам символа 43 и се замислих. Трябва ли да има горна граница все пак?  

Статиите са написани леко, стилно и стегнато, с подчертано чувство за хумор и с доста ясна идея, независимо какво твърдят много по-посредствени в писмените си възможности потребители.   Авторката е изразила личното си мнение, в личния си блог, само че дузина женици на средна възраст взели, та се разпознали, и скокнали на мегданя да се дерат кат Вазови селянки: "кифла", "тъпачка", "умствен изрод", "шматка"! Браво, браво. Де остана свободата на словото, дами, къде се скри вашата лична толерантност?  


P.S. Бояна, преподавателят ти е бил по-невежа и от авторката, чийто стил ти компетентно, но безсъдържателно коментираш. "Поток на мисълта" е не слаб текст, а всъщност официален литературен похват. Мислите следват една след друга, досущ в човешкия разум, и тяхната непоследователност се счита за естествена, а не за признак на деменция. Обикновено се пише без никакви препинателни знаци, но резултатът е малко по-различен от местно наблюдаемия. Най-емблематична е творбата "Одисей" /"Ulysses"/ на Джеймс Джойс, символ на цялата модернистична литература, вкл. и на стила Stream of Consciousness. По-насетне, ако те интересува, виж в Интернет.

И защо точно в коридора на клиника трябва да се срещаме? При толкова дискотеки, стриптийз клубове, барове, козметични и фризьорски салони в клиника ще се срещаме! Дързост и красота трябват в живота. Кат Бат Бойко. Никога не съм се запознала с интересни хора в клиники и болници.

crazy chick, ти направо уби толерантността от упор!

Добре, че като ми поорязаха яйчниците, са ми оставили чувството за хумор. Не мога да повярвам какво се е случвало нощес.

Защо да има горна граница? Просто се чудя. Размисли. Всички имат проблеми и ги носят със себе си. Някой до живот, други не. Мисълта ми е, че ако позволиш на проблема да те обсеби няма да се случи нищо хубаво. Напротив ще потънеш в него. На никого не му трябва това. Щом един човек с рак може да се надсмее на болестта си и да живее с нея, без да се предава и потъва в нея, значи може.
Дали имам право да говоря не мисля, че е твоя тема на размисъл и решения. В смисъл, дори пиша.
Аз не прочетох някой да е обидил майките прибегнали до ин витро процедури. Напротив. Лично аз не разбирам ин витрото и за мен това е факт. Не мога да приема редукцията и това е факт. Но лично за мен. Като знам колко ме болеше като си загубих единият близнак, не мога да си представя, че ще го направя с умисъл. Това си е факт, но за мен. Не съм отишла да се карам да жените, които предприемат ин витро с ясна мисъл, че може да се наложи редукция. Не съм го натрапила на никого. И не разбирам защо масово във всяка тема на тази тематика винаги ставаме сериозни и сипем грозотии. Приемете, че не всеки ще ви разбере. И не всеки ще одобри. Това не бива да ви касае.
crazy chick, е написала нещо, което споделям като мнение. 
А сега ми кажи къде съм обидила някого. Една насочена обида ми намери? Можеш и в стари мнения по такива теми да потърсиш и няма да намериш. Въпреки, че не разбирам нито ин витрото, нито сурогатните майки, не съм се обърнала да тегля чертата, на нито една разумна жена, която би го предприела.

Статии? Стига бе!
Опитала се жената да изкаже мнение /според мен неуспешно и някак куцо/, че и се обидили някои от "мнението" /кавичките не са случайни/.
Всеки има право да прави каквито си реши житейски напъни, и авторката в това число. Да навират резултатите или провалите от напъните си в очите на другите като единствена и вярна житейска истина, вече, поне на мен ми клони към един тип мания.

Явно не разбираш какво съм написала. Не поток на мисълта, а поток на съзнанието и става въпрос за неструктуриран текст, чиито теза и основна идея не могат да се открият и с лупа. Освен това не говорим за преподавател по литература, а във Философски факултет. Но е хубаво да ме пратиш в интернет. Именно за там бях тръгнала. Как не се изморяваш да се заяждаш без да четеш хубаво преди това не ми е ясно. Мен вече ме мързи да обяснявам. След сравнението между "похвата" на авторката и този на Джойс вече ми иде да забравя буквите.

Интересна тема. Много напъни, много нещо 

Sesana, проблемно нещо да не е синоним на прокажено? Така го пишеш все едно никой от пишещите там няма право да пише никъде другаде. А останалите имат право да словоблудстват където си решат?
П.С. И темата не ни е обсебила, ние винаги се опитваме да излезем от нея, но все се намира някой, който да ни обясни колко развалена стока сме... Ето това е проблема, а не че ние затъваме някъде...