До кога е "прилично" да се кърми?

  • 20 227
  • 220
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 14 651
До кога е прилично да се кърми е въпрос като до кога е прилично да се прави секс Laughing.

Айде пак тъпи сравнения, няма отърваване  Crazy
Вторият въпрос е откога, не докога  Mr. Green

# 136
  • Варна
  • Мнения: 3 953
"Детето се отбива, когато то реши – или когато майката усети, че за нея моментът е настъпил”
това го четох в блога на Хедра...много ми хареса на пръв поглед, но се оказва, че не винаги
детето е готово, когато майката има желание да спре...

# 137
  • Мнения: 63
До кога е прилично да се кърми е въпрос като до кога е прилично да се прави секс Laughing.

Айде пак тъпи сравнения, няма отърваване  Crazy
Вторият въпрос е откога, не докога  Mr. Green
Това е твое мнение! Виж какво е казал доктора Wink
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=434196

Цитат от статиятаБ:
"
Кърменето е физиологичен процес, свързан с основните човешки инстинкти, който не се нуждае от интелектуални усилия или съзнателен контрол...Кърменето е като секса - намесата на съзнанието води до плачевни резултати... "

Като се замисля, има нещо вярно Laughing.
Защо пък да не сравняваме. То за това се иска акъл,а за да го разбереш се иска 2 пъти повече Mr. Green.

Последна редакция: чт, 16 дек 2010, 16:53 от *Sunny*

# 138
  • Мнения: 3 718
Не мога да се съглася с цитата, уви просто не е така. Както раждането, така и кърменето изисква "интелектуални усилия или съзнателен контрол". Пък като се замислиш, то и със секса е така. Несъзнателен и нискоинтелигентен секс не си е работа  Mr. Green Точно намесата на съзнанието, опитът от поколенията, информацията и схващането на простата логика на нещата помага на съвременната майка да остави несъзнателните и инстинкти да заработят и иначе елементарния физиологичен процес да сработи реално. Колкото и да уважавам цитирания доктор като специалист, някак цитатът ми е в повече "мъжки".

# 139
  • Мнения: 9 806
"Кърменето е физиологичен процес, свързан с основните човешки инстинкти, който не се нуждае от интелектуални усилия или съзнателен контрол...Кърменето е като секса - намесата на съзнанието води до плачевни резултати... "

Изхождането също. Що се сдържате и не го правите пред всички?  Laughing

Изобщо не съм съгласна. Секс без капка здрав разум ли правите? Или пък не се контролирате съзнателно и хоп, оня пич от офиса е ваш тук и сега?  Stop
При първата лактационна криза как действате? Интелектуално полагате ли усилие за да попрочетете нещо по въпроса?

Цитатът важи за кучето на съседите, което въпреки потеклото си, се отдаде на улично псе и отби малките си на 6 дни.

# 140
  • Мнения: 63
Шаманке, благодаря за мнението! Аз не,че съм на 100% съгласна с доктора,но така извадено от контекста може да звучи фрапиращо. Той човека ако беше кърмил, сигурно щеше да има по-задълбочен поглед над нещата. Сега не ми се обяснява. Поне аз не нападам някого и не се държа грозно за разлика от други съфорумки.
Гос`жа Мафани,тук взе да ми намирисва от твоите постове,а и нямам желание да ти се обяснявам!

# 141
  • Мнения: 9 806
Защо, обясни ми се моля те, или просто заора с разни цитати, по които нямаш какво да кажеш?

Неестествено е, да се сравнява секса и кърменето, защото партньорите на жената в двете начинания са в отношения с нея, поставени на различна плоскост.
Неестествено е, да се сравнява кърменето и изхождането, кърменето и всяка друга физиологична нужда на човек.
Кърменето е акт на зависимост между майката и детето, такава зависимост не съществува между нито един друг физиологичен процес и някой/нещо извън човек.

П.П. Тук всички сме кърмили. За разлика от чичката именит лекар. 

# 142
  • Мнения: 4 242
Само да вметна относно разглезването и прекалената привързаност. Изследвания, статии, мнения и моя опит казват, че именно кърмените на поискване деца, са по самоуверени, по-самостоятелни и по-свободни. И това е така, тъй като са получили отклик на нуждите си, убедени са че няма да бъдат лишени и когато имат нужда има кой да е насреща,  а това внася приятна доза спокойствие.
Всеки е минал по пътя в съзнателния си живот, колкото по трудно и далечно е желаното, толкова по силно става желанието да го докопаш. А, и толкова по зависим се оказваш.

# 143
  • Мнения: 3 718
Вчера си спомних нещо от близкото ми минало. И аз бях чела, това, което пише Мери. Децата (кърмени или не дотам кърмени) отгледани с привързаност и много любов се превръщат в едни по-уверени в себе си и адаптивни деца. От друга страна, агенция "лелятанасъседкатаотгоре" страстно ме убеждаваше, че с това "безразборно" кърмене, гушкане и носене ще си бера големи грижи, трудно ще се адаптира в градината, ще бъде залепен за мен, няма да мога и за час да го оставя на някой. Убеждаваха ме, че съм забравила, че и аз съм човек, пък аз си гледах детето по най-човешкия познат на мен начин. Та така, на първия учебен градински ден, господин малкия Дзвер отиде на градина с нормална доза страх и любопитство. До тук нормално, но искрено се изненадах, че до скоро "пристрастеното" ми кърмаче (сука до 2,7, а тръгна на градина на 2,11м.) е плакало в градината за ... баща си   ooooh! Сега много по лесно се разделя с мен, отколкото с баба си, защото знае, че аз винаги се връщам, а за баба му не е ясно кога пак ще може да дойде.

# 144
  • Мнения: 14 651
Не се доверявам на такива изследвания - както казах и назад, за да се провери такава теза е нужно да се изключат доста фактори, които имат много по-голямо влияние върху поведението от кърменето.
Личното ми мнение е, че първо зависи от темперамента и характера на детето, второ - от възпитанието и отношението на родителите към него и помежду им и накрая - ако посещава някакви организирани занимания - порядките в групата. Въобще не вярвам, че кърменето може да има влияние върху поведението в по-късна възраст.
пп: ако ще даваме лични примери - има всякакви, така че не се броят в подкрепа на едната или другата теза  Sunglasses

# 145
  • София
  • Мнения: 2 348
Янечек, тогава да не говорим именно за кърмене, а за отношение. Когато родителите са се постарали да запазят логичната последователност на действията, тогава много по-вероятно е бебето да израсте дете, което е наясно с логичните последствия. Бебето е гладно и плаче - ще получи храна или ще получи биба, вода. Детето има жизнена нужда от прегръдка - ще я получи или ще получи отново бибата и определено време на възпитателно усамотение. Понеже бебтата не могат да говорят, де демонстрират нуждите си. Въпросът е дали на правилните сигнали ще отговорим правилно или бебето ще бъде дресирано, че при правилни сигнали, отговорите могат да бъдат и нелогични.  Няма начин запазването на представите на бебето за логични последствия да няма благоприятен ефект за в бъдеще. Кърменето също е логичен отговор на нужда.
 Дали детето ще е страхливо, неуверено, самостоятелно, умно, креативно и бля, бля... всички сме наясно - факторите са изключително много.
 Та смятам, че кърменето играе роля в развитието на детето и то положителна, не защото някой специалист казва(макар, че аз уважавам мнението на специалисти, което е резултат от наблюдение на огромна група деца), а защото както другите логични  благоприятни или неблагоприятни практики и кърменето е процес, който не може да няма отношение. Положително, защото е естествен отговор на естествени нужди.

# 146
  • Мнения: 14 651
Положително, защото е естествен отговор на естествени нужди.

Така е, стига да не се прилага като неадекватно решение на други нужди.

# 147
  • Мнения: 309
Аз подкрепям sretch в изказването й, но искам да добавя, че колкото кърменето толкова и прегръщането и "глезенето" на бебето имат голямо значение. До един период е кърменето и гушкането, после остава само гушкането образно казано. Въпросът е къде е тясната граница - кога да се спре с кърменето и да остане "само" гушкането?! Прави сте че кърменето е един зависим процес между майката и детето. Признавам, че отбиването го преживях доста емоционално, за разлика от бебка.  Но пък никога не съм отказвала прегръдка на детето ми, не смятам че това е разглезване по никакъв начин. Живота се променя и за бебето и за мен, търпи развитие и в един момент съм сигурна, че ще ми каже да я оставя на мира и ще стане самостоятелна-независимо дали искам или не искам. Затова нека се радваме на тези мигове, защото са кратки  Hug

# 148
  • София
  • Мнения: 2 348
Въпросът е къде е тясната граница - кога да се спре с кърменето и да остане "само" гушкането?!
Според мен е там, където приключват нуждите на детето от това. Ако детето демонстрира нужда да суче, не виждам нищо неприлично в това, независимо, че е на 3-4-5 години. Щом има такова чудо като естествено отбиване, не виждам защо да се прекъсва по-рано принудително, единствено по причина "защото така трябва".

Янечек, понеже кърменето не е просто хранене, то може да бъде адекватно в най-шарени ситуации. Кърменето може да бъде също толкова адекватно, колкото и прегръдката, целувката или просто две думи. Решение на майката или на детето и майката е какво от арсенала да използват. Когато детето се е удрило, не вдигам първосигнално блузата, защото знам, че проблемът може да се реши с доста по-бърза реакция, като успокоителна дума или целувка. Когато преценя, че кърменето ще даде по-бързи резултати или ще постигна целта, като не съм успяла по друг начин, напълно уверено, че постъпвам адекватно, давам гърда. Не виждам причина да се ограничавам в методите си, щом те не вредят на детето, само защото на някой не му изглежда логично. За доста хора не е логично да прилагам и други тактики в отношението си с детето, но това не прави постъпките ми погрешни(още повече, че при някои ситуации решавам единствено аз, докато при кърменето и да искам да набутам цица, няма да ме огрее, ако той не ще).

А това, че дългокърмените са деца на вманиачени майки, далеч не е така и при нас (както и Бръмбазела сподели). Когато детето беше на 6 месеца, аз вече се смятах за изключително дълго кърмеща и от там нататък... до където стигна. Не съм правила нищо самоинициативно, за да предизвиквам детето да суче и да продължа да кърмя. Даже на няколко пъти съм му правила намеци за отбиване.

# 149
  • Мнения: 309
Въпросът е къде е тясната граница - кога да се спре с кърменето и да остане "само" гушкането?!
Според мен е там, където приключват нуждите на детето от това. Ако детето демонстрира нужда да суче, не виждам нищо неприлично в това, независимо, че е на 3-4-5 години. Щом има такова чудо като естествено отбиване, не виждам защо да се прекъсва по-рано принудително, единствено по причина "защото така трябва".

Янечек, понеже кърменето не е просто хранене, то може да бъде адекватно в най-шарени ситуации. Кърменето може да бъде също толкова адекватно, колкото и прегръдката, целувката или просто две думи. Решение на майката или на детето и майката е какво от арсенала да използват. Когато детето се е удрило, не вдигам първосигнално блузата, защото знам, че проблемът може да се реши с доста по-бърза реакция, като успокоителна дума или целувка. Когато преценя, че кърменето ще даде по-бързи резултати или ще постигна целта, като не съм успяла по друг начин, напълно уверено, че постъпвам адекватно, давам гърда. Не виждам причина да се ограничавам в методите си, щом те не вредят на детето, само защото на някой не му изглежда логично. За доста хора не е логично да прилагам и други тактики в отношението си с детето, но това не прави постъпките ми погрешни(още повече, че при някои ситуации решавам единствено аз, докато при кърменето и да искам да набутам цица, няма да ме огрее, ако той не ще).

А това, че дългокърмените са деца на вманиачени майки, далеч не е така и при нас (както и Бръмбазела сподели). Когато детето беше на 6 месеца, аз вече се смятах за изключително дълго кърмеща и от там нататък... до където стигна. Не съм правила нищо самоинициативно, за да предизвиквам детето да суче и да продължа да кърмя. Даже на няколко пъти съм му правила намеци за отбиване.
Според мен посочената възраст означава само едно - нежелание на майката да прояви дори "лека насока", както Шаманката се е изразила, относно отбиването на детето. Изкуствено се поддържа тази привързаност, тъй като кърменето вече в тази възраст не означава хранене, а решаване на проблем бързичко и лесно за майката. Знаем много добре, че детето ще се успокои 300 пъти по бързо, ако дадеш гърда. Но определено ще отнеме малко повечко време, ако го гушкаш и успокояваш по друг начин, затова мисля че стигне ли се до тази възраст и детето свикне ли по този начин да се успокоява, вече говорим за привързаност на майката към детето, а не обратното, което пречи на неговата самостоятелност в един или друг аспект. Не можем вечно да действаме както на нас ни е удобно нали?! WinkТака че, детето според мен и по-рано ще се отбие от т.нар.естествена възраст, ако майката прояви инициатива и решителност, и може да стане плавно и без да се стресира детето. Peace

Общи условия

Активация на акаунт