До кога е "прилично" да се кърми?

Моята практика показва, че твоята теория е погрешна   .
 Зайче, виждала ли си голямо кърмаче? Имаш ли представа какво представлява процесът на кърмене при такива деца? Познаваш ли дългокърмеща майка лично и евентуално до колко добре, за да успееш да уловиш чувствата и желанията й?
 Теориите са си теории. Личното мнение е право на всеки. Но реалността понякога е на светлинни години от нечии схващания.

Здравейте мили дами
знаете ли до кога е най - пълноценно да се кърми?
 

да наистина, така е! 

До самия край на кърменето майчиното мляко съдържа важни и полезни съставки, които носят плюсове на детето, независимо дали е на 6 или 26 месеца
А ползите за майката, като намален риск от рак, растат с увеличаване срока на кърмене.

kapris, интересен въпрос задаваш. До кога кърмата се явява най-пълноценна храна за бебето - според мен до 1 година.


Бу, за огромно съжаление в моето семейство има пример за точно обратния резултат. При жена кърмила 1 г. и 3 мес. без да спазва никакви режими, водена от нуждите на детето изцяло.

Не съм казала, че е панацея за съжаление. За ракът, както и за други болести, има и други фактори, не на последно място фамилна обремененост.
Но проучванията са много категорични и подкрепят, че бременност, раждане, кърмене - намалят риска от рак и с по-големия срок кърмене намаля и рискът.

В нашия случай не е фамилна обремененост. Интересното е, че жената е здравенячка принципно и изведнъж.....ужасната диагноза. Всичко е тръгнало от уж две безобидни бучки след края на кърменето. Следва стриктно следене цели 15 години и в един момент, най-лошото. Но разбира се, далеч съм от мисълта, че интензивното кърмене е единствената причина за болестта. Предполагам, че има и не малко други причини да се разболее жената. Човешкият организъм е специална машина.

viva_nova,
сигурно е ужасно тежко тази диагноза да бъде поставена на близък, но не мога да приема, че кърменето е допринесло за това. Освен че са провеждани изследвания по въпроса, не вярвам в женската природа да е заложено кърменето да отключва рак, това просто е невъзможно.
Аз пък имам пример за жена с кистозни яйчници, на които кърменето е оказало много благоприятно влияние, т.е. няма ги кистите.

Благодаря Ви , мили дами!

Зайче, каката сука до 4.8г, "насоки" за отбиване започнах да давам полека след третата годинка, иначе казано аз бях съвсем съвсем готова да я отбия, тя обаче не. През целия период съм ползвала кърменето и за успокоение, ако се е налагало, но не защото ми е било по лесно, просто за да успокоя детето след като не съм успяла по друг начин. В един момент тя сама спря да търси гърдата в труден момент, сама видя/разбра, че прегръдката и спокойните думи също и помагат. Виждаш ли, нито детето, нито аз сме били зависими. В един момент, по скоро в подходящия момент, нещата просто се случват, сами, трябва само да изчакаме.
Майчинството е много лесно и приятно! Освен ако не си го усложним сами 

Това е много вярно!

Не давам гърда никога за успокоение,давам я защото ми е писнало да си иска. Опитвам се всячески да го разсея ,но той си има създадени ритуали,от които не желае на този етап да се откаже.
Естрогенът е "хормонът на гърдата" ,неговото влияние "предизвиква " рака на гърдата. Обяснението получих от лекар, предавам го лаишки. Когато сме бременни и/или кърмим този хормон се подтиска. Това увеличава шансът ни да се предпазим. Наследствеността е решаващ фактор за съжаление. Не можем да променим геномът. Най-разпространен ракът на гърдата е сред монахините(които не са раждали и не са кърмили). Както ракът на шийката на матката сред проститутките. Не искам да влизам в спорове ,само споделям информация

Desi, именно за хормони става дума  Аз помня смътно че пролактина подтиска или влияе на други хормони. А самия букет от майчински хормони действа благотворно във всяко отношение!

Прочетох една приказка и реших да си направя труда да ви я "преразкажа" и на вас:


Приказка за честността

Родило се в едно малко село (а може би било голямо, защото светът е едно голямо село) едно дете.
Изплакало то честно при раждането си, защото боляло, защото било страшно. Честно плачело всеки път, когато е гладно.
Честно се смеело всеки път, когато мама го прегръща и му пеела.

Съвсем скоро обаче майка му започнала да ходи да работи на полето и оставила детето само в люлката. Честно плачело то, викало, но никой не идвал. По едно време млъкнало. Плачело му се, но видяло, че няма полза, а и ставало още по-страшно и болезнено, когато плачело и никой не идвал. Не знаело милото, че майка му е на полето, защото за него целия свят бил това, което виждат очите му-ТУК. Не знаело, че има  "отвън", "оттатък", "другаде". Не можело да се успокои и да си каже :"Мама ще дойде след малко!", защото цялото време за него било СЕГА. Не знаело, че има"преди" или "после".

И млъкнало детето.

От тоя ден нататък, когато душата му плачела, то не смеело вече на глас да плаче от страх да не го заболи пак, както тогава, когато плачейки си мислело, че умира.Защото всяка ситуация, която му напоняла на изоставяне, за него била равна на умиране. И не само млъкнало, ами и никога повече не искало да казва : извинявай, моля помощ, страх ме е, срам ме е, не знам, не мога, не разбирам, признавам си, изложих се, сгреших, предавам се, приемам, че не всички неща зависят от мен.Не можело вече да признава слабостта сии да се смирява детето. И още по-страшно-не се чувствало важно и обичано. И вместо да се смирява спокойно и с усещането, че да си слаб и зависим е нещо естествено и е единствената прелюдия към сигурността, то започнало да се примирява. А душата му отвътре се гърчела. Хем имало огромна нужда от признание, хем се държало гордо и не го искало.

Така спряло да се моли и доверява. По този начин в живота му се появили първата нечестност, която обаче то нарекло сила. Така му говорели и родителите-че гордостта, честта и достойнството са най-важни, че не трябва да се разголва и пада на колене, че това е унижение и срам, че не трябва да плаче и да се показва уязвимо..

И детето започнало да изпитва гордост от своята нечестност!
Не можело вече да се моли, но му останало умението да казва "Не!". Не можело да си иска, но поне можело да отказва. Но тогава последвала лавина от наказания и критики : " Че кой си ти, че да имаш мнение толкова малък?!". Не чували неговите "не", дори му забранявали да казва "не". Карали го да яде, когато не било гладно, да се облича, когато му било топло, да си ляга, когато не му се спи. Борил се малкият юнак, но сам срещу армия от големи не можел нищо да постигне. И повярвал отново, че не е важен, че трябва да се снишава и да търпи, за да го обичат. Колкото повече стискал, толкова повече го обичали и му казвали, че е ДОБРО ДЕТЕ. И той разбрал : значи добро дете означава нечестно дете!

Така в живота му се появила втората нечестност-отказът от себеотстояване.

Растяло детето без умение за смирение и кротко отстъпление и вече без умение за защитно отстояване на себе си. Останало му да бъде "добро дете", за да го обичат.Не можело да си задоволява нуждите с молба, не можело и с отказ, останало му единствено да се опитва да се хареса на всички. Често се правело на шут, за да привлече вниманието на околните по своя детски начин-с маймунджилъци и магарии. Но отново било изненадано от реакцията на големите. Те му казали, че не са длъжни да му гледат сеирджийските номера. И детето спряло да ги прави, защото никой не му казвал браво. Но забелязало, че имало един начин, който винаги му осигурявал вниманието на големите-пакостите! Похвалите и поощренията липсвали, когато е направило нещо хубаво, но наказанието и караниците никога не липсвали при пакост. И детето разбрало кой е начинът да му обръщат внимание.

Така в живота му се появила третата нечестност-да прави куп пакости, без да е лошо дете, за да го забележат. Но му казали, че е лошо дете и то повярвало и на това.
Вече знаело, че не е важно, че няма право на мнение , че е  лошо. Останало му само да си доставя удоволствие-да се цапа, да скача в локвите, да изучава с любопитство тялото си. Но нееее-и това не приемали големите. Не било хубаво! И детето разбрало, че хубавото не е хубаво, че удоволствието изобщо е нещо вредно, лошо, срамно..

Така в живота му се появила четвъртата нечестност. Последвали пета, шеста, седма, осма.. Щом истините се наказват, следователно трябва да се лъже. Така живяло, расло и порасло детето, докато един ден изтерзаната му от нечестност, фалш, игри и защитни преструвки душа не поискала да изреве честно, с пълно гърло-да каже НЕ!, да каже  "Моля, помощ!", и да повярва, че хубавото е хубаво. И заслужено! Но нямала сили-слаба била .
Тогава на помощ ѝ дошли болестите-болестите, които винаги учатна честност. Защото, когато ни боли, всички осъзнаваме колко сме важни, осъзнаваме, че живеем своя собствен живот, а не този на другите.. Болестите били "нужното" извинение и оправдание за възраждането на смелата честност...Болестите дошли, за да накарат душата да поеме отговорността да бъде себе си, да бъде честна.

"Но ..приказките имат винаги щастлив карй!"
Добре-тази завършва с щастливо начало, което можеш сам да допишеш (защото от един момент всички сами пишем приказките!) Аз ти предлагам само да започнеш така : на нашия главен герой-пораслото дете-му се родило дете, което той разбрал (с помощта на услужливите болести!), че не трябва да учи на нечестност...

След като четох статия тук за отглеждането и кърменето при монголците - няма възраст. За околните никак не е прилично две годишно дете да се кърми, но на мен не ми пука особено.
Правя го защото знам, че на него му харесва, правя го за успокоение, за приспиване, когато е болен върши чудеса. Аз самата искам да го отбия, но виждам, че той не е готов още.
Честно казано, за мен лично стресът е в основата на всяко заболяване /както и некачественото хранене/, та изобщо не смятам какво е за организма дългото кърмене.